Новини
„Подобряване“ на околната среда на Габрово

На редакционна поща на Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“: info@gabrovonews.bg, получихме писмо от читател, във връзка с проведеното в петък, 8 април, „Здравеняшко парти“, и по-конкретно една от инициативите в него, а именно запалването и пускането на хартиени фенери в небето над Габрово.
Според читателското мнение инициативата, част от програмата забавлявала мнозина, не е екологична, крие рискове за здравето на хората и околната среда, с живеещите в нея животински видове, и категорично не кореспондира със спечелената от Община Габрово екологична награда „Зелен лист 2021“.
Полученото писмо, което публикуваме без редакторска намеса, е илюстрирано със снимки, показващи пораженията върху хора, животни и околната среда от аналогични на габровското събитие, провеждани в България и други части на света. Съдържанието на писмото, изпратено до нас, гласи:
„Здравейте Gabrovonews,
Смятам, че вие сте важна част от развитието на Габрово, на обществото, давате информация, позиция и гледна точка и помагате за формиране на мнение. Вярвам, че ако прецените за важно ще пишете по темата!
В Габрово се проведе събитие организирано от Младежки център към Община Габрово, в което на 08.04 към 20:30 часа се пуснаха стотици летящи китайски фенери. Безспорно гледките са невероятно красиви, но на каква цена?
Въпреки че са прекрасни в небето, това не променя факта, че са летящ „боклук“ и носят множество рискове. Имат потенциал сериозно да замърсят природата, да убият домашни и диви животни, да причинят изгаряния на хора и животни, да нанесат щети по телекомуникационната инфраструктура и не на последно място да предизвикат пожар в гори, поляни или дори частни домове. Трябва ли за няколко снимки във фейсбук или инстаграм да рискуваме толкова много? Има доста алтернативи на китайските летящи фенери.
Агенцията по горите не веднъж е предупреждавала, че летящите фенери са пожароопасни. При един пожар загиват много земноводни, влечуги, безгръбначни животни, а понякога и дребни бозайници, които се озовават в капана на огнената стихия. В зависимост от сезона, растителността може да не се възстанови в достатъчно количество и така много птици могат да останат без места за гнездене. Пепелта може да доведе до еутрофикация, т.е. замърсяване на водата, и може да изчезнат рибите. Нарушава се баланса в екосистемата и това може да доведе до повече вредители като комари и мухи. Още по-сериозни са щетите в преходните зони – пасища и прилежащ екотон, защото там живеят животните, които не могат да избягат – като костенурки, дребни бозайници и др.
В България няма никакво ограничение по отношение на разпространението и пускането на летящи китайски фенери. В момента летящите фенери са забранени в някои американски щати, отчасти в Германия, Аржентина, Чили, Колумбия, Испания и Виетнам.
Габрово се гордее с това, че спечели екологичната награда на Европейската комисия „Европейски зелен лист“ за 2021 г. заедно с парична премия от 75 000 евро. А управата на града ни с титлата се ангажира да продължи развитието на екологичните политики и да реализира инициативи за подобряване на околната среда. Защо наистина да не вървим в тази посока?“.
Ако организаторите на Здравеняшкото парти пожелаят да споделят с читателите на „Габрово Нюз“ мотивите си за включване на инициативата, свързана с пускане на горящи хартиени фенери в небето над Габрово, ще им предоставим на страниците на медията своето право на отговор.
Вашите сигнали за всякакви нередности, мнения, коментари, новини на деня и събития през вашия поглед, изпращайте на редакционната ни поща: info@gabrovonews.bg, на страницата ни във фейсбук, или на телефон: +359878 993779, а ние ще ги правим публично достъпни до широката общественост.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Отбелязваме Светли понеделник!

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Новини
Великден е! Христос Воскресе!

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Новини
Отбелязваме Велика събота!

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

-
Новинипреди 7 дниДжудистите ни с 9 медала от турнир в Перник
-
Новинипреди 7 дниМихаил Митов: Само за година стартирахме отново работата по приоритетите на областта
-
Новинипреди 7 дниАндрей Николов: Габрово има нужда от решения, не от обещания!
-
Новинипреди 6 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 4 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 4 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона






