Общество
Участието на габровци в Руско – турската освободителна война
По повод отбелязването на 134 – години Шипченска епопея, публикуваме разработка на ученичката Христина Петрова „Участието на габровци в Руско – турската освободителна война”, поместена в специализирания сайт за епопеята.
През ХVІ и ХVІІ в. Габрово се оформя като хайдушко средище. Хайдутството в този край се подхранва от дервентджийските и войнугантски селища и от намерилите спасение в района заселници. Турският пътешественик Евлия Челеби, минал от Казанлък за Габрово през 1662 година казва: “Боже, прости ме, селото Габровско е бунтовническо и не е да се нощува в него. И зиме, и лете има разбойници.”
Габровци участват активно в борбите за освобождение и преди, и по време на Руско – турската освободителна война. Със записка от 13.11.1828 г. декларират, че са готови да въстанат. Те дават ценни сведения за проходите и хайдушките прояви в планината и заявяват, че руската армия ще получи подкрепа, ако навлезе в габровския район, защото се готви въстание. През същата година габровците Васил Иванов и Иван Димов представят мемоар с настояване за политическа автономия. Много габровци участват и в борбите за независимост на съседни държави – капитан Хаджиоглу участва в Сръбското въстание от 1804 г., а при подготовката на първия Браилски бунт К. Мустаков излиза с прокламация към българи, сърби и румънци за общобалканско сътрудничество против Турция. Във втория бунт, заедно с Г. Раковски участва Никола Стефанов, учител от Саботковци. За участието си в третия бунт капитан дядо Никола е осъден на 15 години каторга. От друга страна Кримската война от 1853 – 1856 г. раздвижва българите в емиграция. От 1853 г. габровецът Николай Палаузов е представител на българите пред руското правителство и дава на главнокомандващия Горчаков изложение “За сегашното положение на българския народ в Европейска Турция” и докладни записки. Като излага политическия, икономическия и духовния гнет, той настоява Русия да помогне да се освободим. Пак по негова инициатива, на 02.02.1854 г. се създава Българското одеско настоятелство Епитропия. В събирането на средства участва и Спиридон Палаузов. Настоятелството създава отряд от българи – доброволци за общи действия с руската армия.
В края на 1861 г. Габровско и Търновско отново са въстанически центрове. Действията са свързани с плановете на Раковски за освобождение с нахлуване на чета от Сърбия към Габровския балкан. За целта се създава българска легия в Белград като от 244 легисти габровци са Иван Грудов и Стефан Мустаков. Габровци участват и в четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. Много габровци се записват и във Втора българска легия. С част от тях създават чета Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
По време на Руско – турската освободителна война от 1877 – 1878 г. габровци не само оказват разнообразна помощ и съдействие на руските войски и българските опълченци, но дават и подслон на хилядите бежанци от Южна България, станали жертва на опустошителните и жестоки турски набези. Най – обща помощта на габровци се разделя на четири части: разузнавателна и въоръжена помощ, помощ, оказана на бежанците и помощ на габровските жени.
В навечерието на войната през март 1877 г. политат разузнавателни сведения, предназначени за руските военни планове. Те донасят за разположението на турските сили в района, а те възлизат на 7 батальона, 6 ескадрона, 60 оръдия и общо 10 900 души. Три дни преди форсирането на р. Дунав Полевият щаб има нови данни за разположението и числеността на неприятеля в цяла България, като за Габрово е докладвано за 650 войника. Разузнавателните сведения на българите за противниковия лагер имат особено значение в хода на военните действия. За Габрово са докладвали учителят Андрей Манолов и търговецът Атанас Кехлибарев. Пратениците от Габрово носели и карта на разположението на турските войски и укрепленията, на подстъпите и върховете на Шипченския проход.
В Габрово започва и формирането на 9 – та и 10 – та опълченски дружини. Допълнени са предимно с доброволци от града и околията. За опълчението е изпратена и конска сотня от 48 конника – доброволци. В помощ на шипченските защитници на 09.08.1877 г. са изпратени и двете габровски опълченски дружини. 10 – та се изтегля в село Зелено дърво и заема позиция за охрана на десния фланг на Шипченския фронт, а две роти отиват на фронтовата линия на прохода, като вземат 200 коли от Габрово с които да издирват и прибират ранените. Членовете на габровския градски съвет осигуряват коне, самари, шейни и окопни инструменти за нуждите на отряда на Радецки, а габровци вземат активно участие в качването на оръдия на връх Шипка, в поправката на пътищата и в осигуряването на още оръжия и продоволствия. В Опълчението участват 400 човека от габровския край.
Габровци оказват пълна подкрепа на бежанците от Южна България, които са около 20 000. Те са посрещнати топло от габровските жени и са настанени във всяка къща в града и областта. В Априловска гимназия е организиран пункт за събиране на дрехи за бежанците и Девическата гимназия е превърната в болница за ранени и болни. Пристигайки в Габрово през август 1877 г., княз Наришкин устройва приюти и сиропиталища за бежанци и деца. Много бежанци са устроени и в изоставените турски имоти. На най – нуждаещите се раздават пари и им се позволява да прибират по 1/2 от реколтата. На крайно нуждаещите се е позволено да задържат 2/3 от нея.
Значителна и всеотдайна е помощта на жените от габровския край. Боевете на Шипка от 21 – 23 август се водят при изключително тежки условия, но това не сломява духа им. Голям брой жени под дъжд от куршуми изнасят с ведра вода за изжаднелите бойци, носят на гърба си боеприпаси към застрашените позиции, а на връщане пренасят ранени войници. Други работят доброволно в габровските болници и лазарети и се грижат за ранените. От сурови кожи приготвят топли дрехи за войниците, осигуряват храна и подслон за нуждаещите се. Активно участие в революционните дейности вземат членките на дружество “Майчина грижа” с председателка Гаврилица Ганчова, която умира от тиф, докато лекува заразените в инфекциозното отделение. Майор Кисов казва: ”Когато се откри лазаретът за болни и ранени в Габрово жените дадоха коя каквото имаше. Аз сам чух… че габровските гражданки нищо не жалели, всичко носели като се започне от лъжицата и паницата, дадоха дори и копринени юргани без принуждение”. Друг цитат на Д – р Писяцки потвърждава думите му: ”Kато отстъпиха гимназиалното заведение за болница, габровци дадоха също дюшеци, възглавници и покривки и много жени дойдоха да помагат. Госпожите и госпожиците често дохождаха в болницата, донасяха овощия, вино, тютюн и ги раздаваха на ранените…”
По време на защитата на Шипка Габрово е препълнено с войски и войскови учреждения. Край града се строят землянки, устройват се болници, формират се доброволческите отряди и втора серия опълченци. Самоотвержената помощ на габровци показва колко силно е било желанието им за свобода и че не са я получили даром. По време на войната всеки е дал най – скъпото си за Майка България, но след петвековното робство полумесеца най- накрая залязва и над българския народ изгрява дълго жадуваното слънце.
Новини
ТВ „Канал Фокус“ с плакет за принос в съвременната журналистика


ТВ „Канал Фокус“ в Севлиево получи плакет за принос в съвременната журналистика. Отличието бе връчено в навечерието на Деня на народните будители, 1 ноември, по време на традиционните Годишни награди на Съюза на българските журналисти (СБЖ). Тържествената церемония се състоя в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив. За първи път събитието се проведе извън столицата, по повод 100-годишнината на организираната журналистика в града, за което сайтът на СБЖ вече информира.
Телевизията от Севлиево бе отличена в категорията за регионална медия с материали, предизвикали широк обществен интерес. Наградата в същата категория получи и Маруся Костова, главен редактор на „Балчишки телеграф“ и списание „Форум“.
„Това отличие е признание за усилията, постоянството и отдадеността на всички, които стоят зад работата на медията. То е оценка за пътя, който сме извървели, и стимул да продължаваме да бъдем близо до хората, техните истории и събитията, които са част от живота на нашия град. За нас журналистиката не е просто професия. Тя е отговорност и доверие . Благодарим на Съюза на българските журналисти за високата оценка и на всички, които ни подкрепят! Продължаваме да работим с отдаденост, защото вярваме, че всяка история заслужава да бъде разказана!“, споделиха носителите на приза Красимира Маринова и оператора Павел Петров .
За кореспондент на централна медия в страната бе наградена Мариела Хубинова от БНТ, Пловдив. Голямата награда „Йосиф Хербст“ за цялостен принос в съвременната българска журналистика бе присъдена на Иван Гайтанджиев. В благодарственото си слово той подчерта отговорността на журналистите да служат на обществото с почтеност, обективност и висок морал.
Според него професията изисква не само да се съобщават фактите, но и да се обясняват причините за събитията и възможните последици от тях. „Но нашата професия е особено ценна, защото е обречена. Обречена, длъжна е да служи на човечеството – със своята истинност, със своята обективност, със своята почтеност, със своята правдоподобност, със своя висок морал“, каза Гайтанджиев. По думите му не е достатъчно журналистите само да отговарят кога, къде и какво, а да казват и защо.
„Да казваме какво може да се очаква, да казваме какво ще се случи и защо ще се случи, кое е доброто за нас, кое е нередното“, подчерта той. Гайтанджиев цитира и думите на Джон Кенеди: „Не питайте какво вашата страна ще направи за вас, а се питайте какво вие можете да направите за вашата страна“, като допълни, че това е и неговото мото в живота.
Председателят на Управителния съвет на СБЖ Снежана Тодорова благодари на четирите пловдивски журналистически дружества, по чиято инициатива градът е домакин на церемонията. Тя припомни връзката между годишните отличия и Деня на народните будители, който е празник и на българската журналистика.
В категорията „Телевизионна журналистика“ бяха отличени Аделина Радева от БНТ, Татяна Йорданова от Нова телевизия за журналистически разследвания и предаването „Да хванеш гората“ с водеща Галя Щърбева. Наградата за радиожурналистика получи Елена Крушкова от БНР, Пловдив, а в категорията „Печат“ бе отличено списание „Стълбата“. Призът за онлайн журналистика отиде при Даниел Димитров от БТА за подкаста „Час ЛИК“, който представя личности от българската култура, наука, образование и религия. За „Най-добър млад журналист“ бяха наградени Антоан Златков от bTV, Станислава Гатева от Bulgaria on Air и Мартин Керефейски от Нова телевизия. Призът за фотожурналистика получи Димитър Кьосемарлиев, фоторепортер на Investor.bg и Bulgaria on Air. За операторско майсторство бе отличена Миглена Гайдарова от БНТ, а за графичен дизайн Йордан Гергов за концепцията и визията на вестник „Черноморски фар“. Наградата за българска медия извън България бе присъдена на екипа на BBR TV в Лондон, оператора Свилен Григоров и репортера Таня Георгиева. Антоанета Николова, кореспондент на Нова телевизия в Италия, получи отличието за български кореспондент в чужбина за обективно и вярно отразяване на събитията и процесите в съответната страна. За научни изследвания в областта на журналистиката бе наградена проф. Мария Попова за монографията „Медийни функции и медийни ефекти“.
В категорията „Документалистика и публицистика“ отличието получи Жанета Йорданова за изследването „Ботевото училище в Букурещ“. Специални плакети и отличия бяха връчени на вестник „Полски Тръмбеш“ за неговата 20-годишнина и на Радио Стара Загора, което отбелязва 90 години. Посмъртно бе наградена Елена Чимева от БНТ, Благоевград. Музиканти от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ поздравиха лауреатите.

Новини
Габровци ще кажат мнението си как да изглежда пазарът

Община Габрово представя публично днес, 27 октомври, двете идейни концепции за реконструкция и модернизация на Централния общински пазар. Гражданите, търговците, професионалните среди и всички заинтересовани ще могат да се запознаят с предложенията, да зададат въпроси и да изразят мнението си.
Пазарът е сред най-значимите обществени пространства в сърцето на града, затова от Общината са предвидили няколко формата на срещи през деня, така че възможно най-много хора да се включат в разговора за бъдещото му развитие.
Първата среща е от 12.00 до 13.00 ч. под наслов „Разговор с архитектите“ и ще се проведе на място, на самия пазар. Без презентации и формалности архитектите ще представят идеите си и ще разкажат как предвиждат да бъде обновено пространството. Срещата ще продължи и след 13.00 ч., докато има интерес от страна на гражданите.
От 16.00 ч. в Картинното фоайе на Дома на културата „Емануил Манолов“ е срещата с професионалните гилдии. Поканени са архитекти, инженери, строители и всички специалисти, които желаят да обсъдят концепциите от професионална гледна точка. От 17.30 ч. на същото място предстои и публичното представяне на проектите, отворено за всички граждани, които проявяват интерес към бъдещето на пазара и развитието на градската среда.
Концепциите могат да бъдат разгледани и предварително. От 22 октомври те са изложени върху винилни пана на територията на пазара. Проектите са публикувани и на интернет страницата на Община Габрово в раздел „Актуално“ – „Реконструкция и модернизация на общинския пазар“, където са достъпни и кратки резюмета на предложенията.
На същата страница има анкета, чрез която всеки може да посочи предпочитаната от него концепция и аргументите за своя избор.

Новини
Протест на работещи в детските ясли в Габрово и белодробната болница в Трявна

Днес, 15 октомври, служители от детските ясли в Габрово и от специализираната белодробна болница в Трявна проведоха протестна акция пред сградите на здравните заведения.

Протестът бе организиран от Териториалния координационен съвет на Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ и Регионалния съвет на синдиката.

Техните искания са за увеличение на работните заплати с не по-малко от 10 % от 01.01.2027 г. и подписване на колективен трудов договор за отрасъл „Здравеопазване“.

Служителите държаха протестни плакати, които гласяха „КНСБ протест”, „Искам още 10 % към заплатата“, „Стига вече работещи бедни”, „Цените летят в космоса, заплатите лазят в калта“, „Дайте поне още 10 %“, „Сметките растат заплатите – не” и „Достойният труд заслужава достойна заплата“.

Протестът бе проведен в обедната почивка, за да не бъде нарушаван трудовия процес и застрашено здравето на децата и пациентите.

Акцията е част от протестните действия на КНСБ, които се провеждат в цялата страна във връзка с Бюджет 2027.

-
Културапреди 6 дниИМ – Дряново ще представи книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“
-
Новинипреди 6 дниСтарата ви кола може да ви донесе пари, а не разходи!
-
Новинипреди 6 дниГабровци ще кажат мнението си как да изглежда пазарът
-
Икономикапреди 5 дниГаброво е домакин на Лагер за иновации 2026 „Пространството между нас“
-
Любопитнопреди 4 дниCity Grooming Studio Gabrovo скоро отваря и зоомагазин
-
Новинипреди 4 дниЯнтра посреща набралия скорост Хебър
-
Новинипреди 5 дниОбластният призова за повече контрол над работата на фирмите за зимно поддържане
-
Новинипреди 4 дниГласувайте за Илияна Йотова и Кирил Вълчев с бюлетина №25 на балотажа





