Общество
Участието на габровци в Руско – турската освободителна война
По повод отбелязването на 134 – години Шипченска епопея, публикуваме разработка на ученичката Христина Петрова „Участието на габровци в Руско – турската освободителна война”, поместена в специализирания сайт за епопеята.
През ХVІ и ХVІІ в. Габрово се оформя като хайдушко средище. Хайдутството в този край се подхранва от дервентджийските и войнугантски селища и от намерилите спасение в района заселници. Турският пътешественик Евлия Челеби, минал от Казанлък за Габрово през 1662 година казва: “Боже, прости ме, селото Габровско е бунтовническо и не е да се нощува в него. И зиме, и лете има разбойници.”
Габровци участват активно в борбите за освобождение и преди, и по време на Руско – турската освободителна война. Със записка от 13.11.1828 г. декларират, че са готови да въстанат. Те дават ценни сведения за проходите и хайдушките прояви в планината и заявяват, че руската армия ще получи подкрепа, ако навлезе в габровския район, защото се готви въстание. През същата година габровците Васил Иванов и Иван Димов представят мемоар с настояване за политическа автономия. Много габровци участват и в борбите за независимост на съседни държави – капитан Хаджиоглу участва в Сръбското въстание от 1804 г., а при подготовката на първия Браилски бунт К. Мустаков излиза с прокламация към българи, сърби и румънци за общобалканско сътрудничество против Турция. Във втория бунт, заедно с Г. Раковски участва Никола Стефанов, учител от Саботковци. За участието си в третия бунт капитан дядо Никола е осъден на 15 години каторга. От друга страна Кримската война от 1853 – 1856 г. раздвижва българите в емиграция. От 1853 г. габровецът Николай Палаузов е представител на българите пред руското правителство и дава на главнокомандващия Горчаков изложение “За сегашното положение на българския народ в Европейска Турция” и докладни записки. Като излага политическия, икономическия и духовния гнет, той настоява Русия да помогне да се освободим. Пак по негова инициатива, на 02.02.1854 г. се създава Българското одеско настоятелство Епитропия. В събирането на средства участва и Спиридон Палаузов. Настоятелството създава отряд от българи – доброволци за общи действия с руската армия.
В края на 1861 г. Габровско и Търновско отново са въстанически центрове. Действията са свързани с плановете на Раковски за освобождение с нахлуване на чета от Сърбия към Габровския балкан. За целта се създава българска легия в Белград като от 244 легисти габровци са Иван Грудов и Стефан Мустаков. Габровци участват и в четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. Много габровци се записват и във Втора българска легия. С част от тях създават чета Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
По време на Руско – турската освободителна война от 1877 – 1878 г. габровци не само оказват разнообразна помощ и съдействие на руските войски и българските опълченци, но дават и подслон на хилядите бежанци от Южна България, станали жертва на опустошителните и жестоки турски набези. Най – обща помощта на габровци се разделя на четири части: разузнавателна и въоръжена помощ, помощ, оказана на бежанците и помощ на габровските жени.
В навечерието на войната през март 1877 г. политат разузнавателни сведения, предназначени за руските военни планове. Те донасят за разположението на турските сили в района, а те възлизат на 7 батальона, 6 ескадрона, 60 оръдия и общо 10 900 души. Три дни преди форсирането на р. Дунав Полевият щаб има нови данни за разположението и числеността на неприятеля в цяла България, като за Габрово е докладвано за 650 войника. Разузнавателните сведения на българите за противниковия лагер имат особено значение в хода на военните действия. За Габрово са докладвали учителят Андрей Манолов и търговецът Атанас Кехлибарев. Пратениците от Габрово носели и карта на разположението на турските войски и укрепленията, на подстъпите и върховете на Шипченския проход.
В Габрово започва и формирането на 9 – та и 10 – та опълченски дружини. Допълнени са предимно с доброволци от града и околията. За опълчението е изпратена и конска сотня от 48 конника – доброволци. В помощ на шипченските защитници на 09.08.1877 г. са изпратени и двете габровски опълченски дружини. 10 – та се изтегля в село Зелено дърво и заема позиция за охрана на десния фланг на Шипченския фронт, а две роти отиват на фронтовата линия на прохода, като вземат 200 коли от Габрово с които да издирват и прибират ранените. Членовете на габровския градски съвет осигуряват коне, самари, шейни и окопни инструменти за нуждите на отряда на Радецки, а габровци вземат активно участие в качването на оръдия на връх Шипка, в поправката на пътищата и в осигуряването на още оръжия и продоволствия. В Опълчението участват 400 човека от габровския край.
Габровци оказват пълна подкрепа на бежанците от Южна България, които са около 20 000. Те са посрещнати топло от габровските жени и са настанени във всяка къща в града и областта. В Априловска гимназия е организиран пункт за събиране на дрехи за бежанците и Девическата гимназия е превърната в болница за ранени и болни. Пристигайки в Габрово през август 1877 г., княз Наришкин устройва приюти и сиропиталища за бежанци и деца. Много бежанци са устроени и в изоставените турски имоти. На най – нуждаещите се раздават пари и им се позволява да прибират по 1/2 от реколтата. На крайно нуждаещите се е позволено да задържат 2/3 от нея.
Значителна и всеотдайна е помощта на жените от габровския край. Боевете на Шипка от 21 – 23 август се водят при изключително тежки условия, но това не сломява духа им. Голям брой жени под дъжд от куршуми изнасят с ведра вода за изжаднелите бойци, носят на гърба си боеприпаси към застрашените позиции, а на връщане пренасят ранени войници. Други работят доброволно в габровските болници и лазарети и се грижат за ранените. От сурови кожи приготвят топли дрехи за войниците, осигуряват храна и подслон за нуждаещите се. Активно участие в революционните дейности вземат членките на дружество “Майчина грижа” с председателка Гаврилица Ганчова, която умира от тиф, докато лекува заразените в инфекциозното отделение. Майор Кисов казва: ”Когато се откри лазаретът за болни и ранени в Габрово жените дадоха коя каквото имаше. Аз сам чух… че габровските гражданки нищо не жалели, всичко носели като се започне от лъжицата и паницата, дадоха дори и копринени юргани без принуждение”. Друг цитат на Д – р Писяцки потвърждава думите му: ”Kато отстъпиха гимназиалното заведение за болница, габровци дадоха също дюшеци, възглавници и покривки и много жени дойдоха да помагат. Госпожите и госпожиците често дохождаха в болницата, донасяха овощия, вино, тютюн и ги раздаваха на ранените…”
По време на защитата на Шипка Габрово е препълнено с войски и войскови учреждения. Край града се строят землянки, устройват се болници, формират се доброволческите отряди и втора серия опълченци. Самоотвержената помощ на габровци показва колко силно е било желанието им за свобода и че не са я получили даром. По време на войната всеки е дал най – скъпото си за Майка България, но след петвековното робство полумесеца най- накрая залязва и над българския народ изгрява дълго жадуваното слънце.
Култура
Поредно ценно дарение постъпи в Исторически музей – Дряново

През миналата седмица Исторически музей – Дряново получи поредното си ценно дарение. Госпожа Николина Христова, позната на дряновци като госпожа Зарифова, предостави на музея част от туристическата екипировка на своя съпруг Христо Косев – личност, оставила дълбока следа в туристическото движение и обществения живот на града.
Дарението включва туристическата раница на Христо Косев, обувки, палатка и връхни дрехи, с които той е провеждал своите многобройни експедиции. Наред с материалните предмети, музеят получи и безценен разказ за живота на един изключителен човек, споделен от неговата съпруга.
Христо Косев е роден през 1948 г. в село Малък Поровец, близо до Исперих. В Дряново пристига около 1976 г., когато е разпределен да започне работа като незрящ в предприятие „Успех“. Именно тук започва и неговата голяма любов към Балкана – любов, която го кара да остане завинаги в града. По думите на Николина Христова, в началото Христо вероятно е виждал повече, но с времето, по време на своите походи, започва да запомня пътеките, върховете и заобикалящия го пейзаж с изключителна точност.
Когато двамата сключват брак през 1978 г., Христо вече е член на туристическото дружество в Дряново, макар точната година на присъединяването му да не е известна. С дружеството той участва в множество походи и заема длъжността председател на „Пешеходен клуб“ в периода от 1980 до 2010 г. През годините се включва в почти всички организирани преходи, а в продължение на две поредни години – 1985 и 1986 г., заедно с Дружеството на незрящите, организира преходи по маршрута „Ком–Емине“.

Забележителна е неговата изключителна памет и ориентация. Христо Косев познава всички пътеки, върхове и техните описания. „Той помни – застава на връх и описва точно природния пейзаж, обяснява кои върхове къде се намират“, разказва Николина Христова. Тя споделя и любопитна случка по време на поход по маршрута „Ком–Емине“, когато след връх Добрила групата поема по грешна пътека: „Пред нас вървеше чичо Милко – Милко Илиев, секретар на дружеството, и той обърка пътеката. А ние с Христо викаме: „Обърка пътеката!“, а той отговори: „Е, как знаеш? Аз виждам и пак обърках.““
Освен активен турист, Христо Косев работи и в културен дом „Успех“, където организира концерти, тренира ролбол и често участва в състезания. Заедно със съпругата си пътуват из страната и чужбина, участват в експедиции, а всяка година Христо организира седемдневен преход по Балкана, като редуват различни планини, а понякога създава и напълно нови маршрути. Той познава отлично Стара планина, Рила и Пирин, а отчасти и Родопите.
Николина Христова е родом от Дряново. С Христо се запознават в предприятие „Успех“, към което е функционирала детска градина, в която тя работи. Семейството има две деца – дъщеря и син. Синът завършва екология и се занимава с изучаването на птиците. „Те имат ориентацията на баща си, не моята!“, споделя с усмивка Николина в края на своя разказ.
Исторически музей – Дряново изказва своята искрена благодарност към госпожа Николина Христова за направеното дарение, което съхранява паметта за един вдъхновяващ човек и неговата несломима любов към планината.


Новини
Отворено писмо от Христина Стефанова
Отворено писмо от Христина Порова – Стефанова
Когато „Журналистиката“ се превърне в гавра с родителите
Истината за една габровска детска градина, която не се вписва в удобния сценарий.
Докато група родители се борят за емоционалното здраве на децата си в 4-та група, един сайт и неговите последователи ги превърнаха в „интриганти“ с „торти и букети“.
Каква е реалността, скрита зад блокираните профили?
1. Документите срещу спекулациите: „Журналистката“ твърди, че има „беззаконие“. Родителите обаче разполагат с официален отговор от проверката на компетентните органи, който потвърждава, че законът не е спазен. Когато фактите не съвпадат с „разследването“, госпожата просто трие коментарите и блокира майките, за да не научат хората как стоят нещата „черно на бяло“.
2. Обидното отношение към родителите:
В коментарите под публикацията се внушава, че родителите „диктуват интриги“ и оказват натиск заради лични интереси. Стига се дотам майки да бъдат обвинявани, че са готови да „продадат и майка си за някой лев или за власт“. Това ли е нивото на дебата, когато става въпрос за 6-годишни деца?
3. Замълчаните факти за управлението:
Защо г-жата и нейните „информатори“ не споменават за професионалната етика на предишното ръководство? Защо се пропускат абсурдните изказвания на директорката към родителите, които нямат нищо общо с педагогиката? Удобно е да се говори за „системни проблеми“, но е неудобно да се признае личният провал в комуникацията с родителите.
4. Децата като заложници:
Родителите заявяват ясно: „Нас не ни интересуват избори и партии. Единственото, което ни вълнува, е спокойствието и подготовката на децата ни!“. Въпреки това, те са въвлечени в грозна кампания, която цели да ги представи като „потенциални гласоподаватели“, а не като загрижени майки и бащи.
Истината не е „своеволно налучкване“. Тя е в документите, които криете, и в блокираните хора, които не Ви позволяват да подменяте реалността.
Когато една „независима“ платформа започне да трие гласа на гражданите, тя спира да бъде медия и се превръща в инструмент за тормоз. Родителите от 4-та група няма да позволят децата им да бъдат употребявани за евтини сензации.
Новини
ИМ-Дряново ще проведе Петата конференция „Епохи, личности, памет“

Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“ ще се проведе в Дряново в началото на октомври 2026 г. Домакин на събитието ще бъде Исторически музей – Дряново, който на 1 до 2 октомври ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна.
Те ще представят свои доклади и разработки в шест области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Организатор на конференцията е Исторически музей – Дряново, която се реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и Университета по архитектура, строителство и геодезия. Научен ръководител ще бъде проф. д-р Петко Ст. Петков (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”).

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на месец октомври, като всяко издание акцентира върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в научен сборник – пореден брой от Известия на Исторически музей – Дряново.
За участие в конференцията е необходимо докладите да бъдат предоставени в дните на форума на хартиен и електронен носител, с резюме на български и английски език. Текстовете трябва да бъдат с обем до 10 стандартни страници (1800 знака с интервали на страница, шрифт Times New Roman, Pt 12).

Заявки за участие се приемат до 30 юни 2026 г. на адрес: 5370 Дряново, ул. „Шипка” 82, Исторически музей – Дряново или на електронна поща: office@museumdryanovo.com. Заявките трябва да съдържат данни за научната степен, длъжност, институция, заглавие на темата, кратка анотация с указание към съответния тематичен кръг, електронен адрес и телефон за връзка.
За допълнителна информация и въпроси, можете да свържете се с Исторически музей – Дряново на посочения по-горе имейл или на телефон: 0895854820.


-
Кримипреди 3 дниЖестока катастрофа с пострадал на „Орловска“ в Габрово
-
Новинипреди 3 дниОтворено писмо от Христина Стефанова
-
Кримипреди 3 дниПробация и обществено полезен труд за садиста, убил по брутален начин коте
-
Културапреди 3 дниПоредно ценно дарение постъпи в Исторически музей – Дряново
-
Кримипреди 3 дниРазбиха ОПГ за разпространение на вейпове с дрога (снимки)
-
Културапреди 3 дниВасил Петров пристига в Габрово с нова концертна програма





