Свържи се с нас

Общество

Участието на габровци в Руско – турската освободителна война

Published

on

По повод отбелязването на 134 – години  Шипченска епопея, публикуваме разработка на ученичката Христина Петрова „Участието на габровци в Руско – турската освободителна война”, поместена в специализирания сайт за епопеята.

През ХVІ и ХVІІ в. Габрово се оформя като хайдушко средище. Хайдутството в този край се подхранва от дервентджийските и войнугантски селища и от намерилите спасение в района заселници. Турският пътешественик Евлия Челеби, минал от Казанлък за Габрово през 1662 година казва: “Боже, прости ме, селото Габровско е бунтовническо и не е да се нощува в него. И зиме, и лете има разбойници.”

Габровци участват активно в борбите за освобождение и преди, и по време на Руско – турската освободителна война. Със записка от 13.11.1828 г.  декларират, че са готови да въстанат. Те дават ценни сведения за проходите и хайдушките прояви в планината и заявяват, че руската армия ще получи подкрепа, ако навлезе в габровския район, защото се готви въстание. През същата година габровците Васил Иванов и Иван Димов представят мемоар с настояване за политическа автономия. Много габровци участват и в борбите за независимост на съседни държави – капитан Хаджиоглу участва в Сръбското въстание от 1804 г., а при подготовката на първия Браилски бунт К. Мустаков излиза с прокламация към българи, сърби и румънци за общобалканско сътрудничество против Турция. Във втория бунт, заедно с Г. Раковски участва Никола Стефанов, учител от Саботковци. За участието си в третия бунт капитан дядо Никола е осъден на 15 години каторга. От друга страна Кримската война от 1853 – 1856 г. раздвижва българите в емиграция. От 1853 г. габровецът Николай Палаузов е представител на българите пред руското правителство и дава на главнокомандващия Горчаков изложение “За сегашното положение на българския народ в Европейска Турция” и докладни записки. Като излага политическия, икономическия и духовния гнет, той настоява Русия да помогне да се освободим. Пак по негова инициатива, на 02.02.1854 г. се създава Българското одеско настоятелство Епитропия. В събирането на средства участва и Спиридон Палаузов. Настоятелството създава отряд от българи – доброволци за общи действия с руската армия.

В края на 1861 г. Габровско и Търновско отново са въстанически центрове. Действията са свързани с плановете на Раковски за освобождение с нахлуване на чета от Сърбия към Габровския балкан. За целта се създава българска легия в Белград като от 244 легисти габровци са Иван Грудов и Стефан Мустаков. Габровци участват и в четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. Много габровци се записват и във Втора българска легия. С част от тях създават чета Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

По време на Руско – турската освободителна война от 1877 – 1878 г. габровци не само оказват разнообразна помощ и съдействие на руските войски и българските опълченци, но дават и подслон на хилядите бежанци от Южна България, станали жертва на опустошителните и жестоки турски набези. Най – обща помощта на габровци се разделя на четири части: разузнавателна и въоръжена помощ, помощ, оказана на бежанците и помощ на габровските жени.

В навечерието на войната през март 1877 г. политат разузнавателни сведения, предназначени за руските военни планове. Те донасят за разположението на турските сили в района, а те възлизат на 7 батальона, 6 ескадрона, 60 оръдия и общо 10 900 души. Три дни преди форсирането на р. Дунав Полевият щаб има нови данни за разположението и числеността на неприятеля в цяла България, като за Габрово е докладвано за 650 войника. Разузнавателните сведения на българите за противниковия лагер имат особено значение в хода на военните действия. За Габрово са докладвали учителят Андрей Манолов и търговецът Атанас Кехлибарев. Пратениците от Габрово носели и карта на разположението на турските войски и укрепленията, на подстъпите и върховете на Шипченския проход.

В Габрово започва и формирането на 9 – та и 10 – та опълченски дружини. Допълнени са предимно с доброволци от града и околията. За опълчението е изпратена и конска сотня от 48 конника – доброволци. В помощ на шипченските защитници на 09.08.1877 г. са изпратени и двете габровски опълченски дружини. 10 – та се изтегля в село Зелено дърво и заема позиция за охрана на десния фланг на Шипченския фронт, а две роти отиват на фронтовата линия на прохода, като вземат 200 коли от Габрово с които да издирват и прибират ранените. Членовете на габровския градски съвет осигуряват коне, самари, шейни и окопни инструменти за нуждите на отряда на Радецки, а габровци вземат активно участие в качването на оръдия на връх Шипка, в поправката на пътищата и в осигуряването на още оръжия и продоволствия. В Опълчението участват 400 човека от габровския край.

Габровци оказват пълна подкрепа на бежанците от Южна България, които са около 20 000. Те са посрещнати топло от габровските жени и са настанени във всяка къща в града и областта. В Априловска гимназия е организиран пункт за събиране на дрехи за бежанците и Девическата гимназия е превърната в болница за ранени и болни. Пристигайки в Габрово през август 1877 г., княз Наришкин устройва приюти и сиропиталища за бежанци и деца. Много бежанци са устроени и в изоставените турски имоти. На най – нуждаещите се раздават пари и им се позволява да прибират по 1/2 от реколтата. На крайно нуждаещите се е позволено да задържат 2/3 от нея.

Значителна и всеотдайна е помощта на жените от габровския край. Боевете на Шипка от 21 – 23 август се водят при изключително тежки условия, но това не сломява духа им. Голям брой жени под дъжд от куршуми изнасят с ведра вода за изжаднелите бойци, носят на гърба си боеприпаси към застрашените позиции, а на връщане пренасят ранени войници. Други работят доброволно в габровските болници и лазарети и се грижат за ранените. От сурови кожи приготвят топли дрехи за войниците, осигуряват храна и подслон за нуждаещите се. Активно участие в революционните дейности вземат членките на дружество “Майчина грижа” с председателка Гаврилица Ганчова, която умира от тиф, докато лекува заразените в инфекциозното отделение. Майор Кисов казва: ”Когато се откри лазаретът за болни и ранени в Габрово жените дадоха коя каквото имаше. Аз сам чух… че габровските гражданки нищо не жалели, всичко носели като се започне от лъжицата и паницата, дадоха дори и копринени юргани без принуждение”. Друг цитат на Д – р Писяцки потвърждава думите му: ”Kато отстъпиха гимназиалното заведение за болница, габровци дадоха също дюшеци, възглавници и покривки и много жени дойдоха да помагат. Госпожите и госпожиците често дохождаха в болницата, донасяха овощия, вино, тютюн и ги раздаваха на ранените…”

По време на защитата на Шипка Габрово е препълнено с войски и войскови учреждения. Край града се строят землянки, устройват се болници, формират се доброволческите отряди и втора серия опълченци. Самоотвержената помощ на габровци показва колко силно е било желанието им за свобода и че не са я получили даром. По време на войната всеки е дал най – скъпото си за Майка България, но след петвековното робство полумесеца най- накрая залязва и над българския народ изгрява дълго жадуваното слънце.

 

 

Новини

ТВ „Канал Фокус“ с плакет за принос в съвременната журналистика

Published

on

ТВ „Канал Фокус“ в Севлиево получи плакет за принос в съвременната журналистика. Отличието бе връчено в навечерието на Деня на народните будители, 1 ноември, по време на традиционните Годишни награди на Съюза на българските журналисти (СБЖ). Тържествената церемония се състоя в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив. За първи път събитието се проведе извън столицата, по повод 100-годишнината на организираната журналистика в града, за което сайтът на СБЖ вече информира.

Телевизията от Севлиево бе отличена в категорията за регионална медия с материали, предизвикали широк обществен интерес. Наградата в същата категория получи и Маруся Костова, главен редактор на „Балчишки телеграф“ и списание „Форум“.

„Това отличие е признание за усилията, постоянството и отдадеността на всички, които стоят зад работата на медията. То е оценка за пътя, който сме извървели, и стимул да продължаваме да бъдем близо до хората, техните истории и събитията, които са част от живота на нашия град. За нас журналистиката не е просто професия. Тя е отговорност и доверие . Благодарим на Съюза на българските журналисти за високата оценка и на всички, които ни подкрепят! Продължаваме да работим с отдаденост, защото вярваме, че всяка история заслужава да бъде разказана!“, споделиха носителите на приза Красимира Маринова и оператора Павел Петров .

За кореспондент на централна медия в страната бе наградена Мариела Хубинова от БНТ, Пловдив. Голямата награда „Йосиф Хербст“ за цялостен принос в съвременната българска журналистика бе присъдена на Иван Гайтанджиев. В благодарственото си слово той подчерта отговорността на журналистите да служат на обществото с почтеност, обективност и висок морал.

Според него професията изисква не само да се съобщават фактите, но и да се обясняват причините за събитията и възможните последици от тях. „Но нашата професия е особено ценна, защото е обречена. Обречена, длъжна е да служи на човечеството – със своята истинност, със своята обективност, със своята почтеност, със своята правдоподобност, със своя висок морал“, каза Гайтанджиев. По думите му не е достатъчно журналистите само да отговарят кога, къде и какво, а да казват и защо.

„Да казваме какво може да се очаква, да казваме какво ще се случи и защо ще се случи, кое е доброто за нас, кое е нередното“, подчерта той. Гайтанджиев цитира и думите на Джон Кенеди: „Не питайте какво вашата страна ще направи за вас, а се питайте какво вие можете да направите за вашата страна“, като допълни, че това е и неговото мото в живота.

Председателят на Управителния съвет на СБЖ Снежана Тодорова благодари на четирите пловдивски журналистически дружества, по чиято инициатива градът е домакин на церемонията. Тя припомни връзката между годишните отличия и Деня на народните будители, който е празник и на българската журналистика.

В категорията „Телевизионна журналистика“ бяха отличени Аделина Радева от БНТ, Татяна Йорданова от Нова телевизия за журналистически разследвания и предаването „Да хванеш гората“ с водеща Галя Щърбева. Наградата за радиожурналистика получи Елена Крушкова от БНР, Пловдив, а в категорията „Печат“ бе отличено списание „Стълбата“. Призът за онлайн журналистика отиде при Даниел Димитров от БТА за подкаста „Час ЛИК“, който представя личности от българската култура, наука, образование и религия. За „Най-добър млад журналист“ бяха наградени Антоан Златков от bTV, Станислава Гатева от Bulgaria on Air и Мартин Керефейски от Нова телевизия. Призът за фотожурналистика получи Димитър Кьосемарлиев, фоторепортер на Investor.bg и Bulgaria on Air. За операторско майсторство бе отличена Миглена Гайдарова от БНТ, а за графичен дизайн Йордан Гергов за концепцията и визията на вестник „Черноморски фар“. Наградата за българска медия извън България бе присъдена на екипа на BBR TV в Лондон, оператора Свилен Григоров и репортера Таня Георгиева. Антоанета Николова, кореспондент на Нова телевизия в Италия, получи отличието за български кореспондент в чужбина за обективно и вярно отразяване на събитията и процесите в съответната страна. За научни изследвания в областта на журналистиката бе наградена проф. Мария Попова за монографията „Медийни функции и медийни ефекти“.

В категорията „Документалистика и публицистика“ отличието получи Жанета Йорданова за изследването „Ботевото училище в Букурещ“. Специални плакети и отличия бяха връчени на вестник „Полски Тръмбеш“ за неговата 20-годишнина и на Радио Стара Загора, което отбелязва 90 години. Посмъртно бе наградена Елена Чимева от БНТ, Благоевград. Музиканти от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ поздравиха лауреатите.

Зареди още

Новини

Габровци ще кажат мнението си как да изглежда пазарът

Published

on

Община Габрово представя публично днес, 27 октомври, двете идейни концепции за реконструкция и модернизация на Централния общински пазар. Гражданите, търговците, професионалните среди и всички заинтересовани ще могат да се запознаят с предложенията, да зададат въпроси и да изразят мнението си.

Пазарът е сред най-значимите обществени пространства в сърцето на града, затова от Общината са предвидили няколко формата на срещи през деня, така че възможно най-много хора да се включат в разговора за бъдещото му развитие.

Първата среща е от 12.00 до 13.00 ч. под наслов „Разговор с архитектите“ и ще се проведе на място, на самия пазар. Без презентации и формалности архитектите ще представят идеите си и ще разкажат как предвиждат да бъде обновено пространството. Срещата ще продължи и след 13.00 ч., докато има интерес от страна на гражданите.

От 16.00 ч. в Картинното фоайе на Дома на културата „Емануил Манолов“ е срещата с професионалните гилдии. Поканени са архитекти, инженери, строители и всички специалисти, които желаят да обсъдят концепциите от професионална гледна точка. От 17.30 ч. на същото място предстои и публичното представяне на проектите, отворено за всички граждани, които проявяват интерес към бъдещето на пазара и развитието на градската среда.

Концепциите могат да бъдат разгледани и предварително. От 22 октомври те са изложени върху винилни пана на територията на пазара. Проектите са публикувани и на интернет страницата на Община Габрово в раздел „Актуално“ – „Реконструкция и модернизация на общинския пазар“, където са достъпни и кратки резюмета на предложенията.

На същата страница има анкета, чрез която всеки може да посочи предпочитаната от него концепция и аргументите за своя избор.

Зареди още

Новини

Протест на работещи в детските ясли в Габрово и белодробната болница в Трявна

Published

on

Днес, 15 октомври, служители от детските ясли в Габрово и от специализираната белодробна болница в Трявна проведоха протестна акция пред сградите на здравните заведения.

Протестът бе организиран от Териториалния координационен съвет на Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ и Регионалния съвет на синдиката.

Техните искания са за увеличение на работните заплати с не по-малко от 10 % от 01.01.2027 г. и подписване на колективен трудов договор за отрасъл „Здравеопазване“.

Служителите държаха протестни плакати, които гласяха „КНСБ протест”, „Искам още 10 % към заплатата“, „Стига вече работещи бедни”, „Цените летят в космоса, заплатите лазят в калта“, „Дайте поне още 10 %“, „Сметките растат заплатите – не” и „Достойният труд заслужава достойна заплата“.

Протестът бе проведен в обедната почивка, за да не бъде нарушаван трудовия процес и застрашено здравето на децата и пациентите.

Акцията е част от протестните действия на КНСБ, които се провеждат в цялата страна във връзка с Бюджет 2027.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица