По повод отбелязването на 134 – години  Шипченска епопея, публикуваме разработка на ученичката Христина Петрова „Участието на габровци в Руско – турската освободителна война”, поместена в специализирания сайт за епопеята.

През ХVІ и ХVІІ в. Габрово се оформя като хайдушко средище. Хайдутството в този край се подхранва от дервентджийските и войнугантски селища и от намерилите спасение в района заселници. Турският пътешественик Евлия Челеби, минал от Казанлък за Габрово през 1662 година казва: “Боже, прости ме, селото Габровско е бунтовническо и не е да се нощува в него. И зиме, и лете има разбойници.”

Габровци участват активно в борбите за освобождение и преди, и по време на Руско – турската освободителна война. Със записка от 13.11.1828 г.  декларират, че са готови да въстанат. Те дават ценни сведения за проходите и хайдушките прояви в планината и заявяват, че руската армия ще получи подкрепа, ако навлезе в габровския район, защото се готви въстание. През същата година габровците Васил Иванов и Иван Димов представят мемоар с настояване за политическа автономия. Много габровци участват и в борбите за независимост на съседни държави – капитан Хаджиоглу участва в Сръбското въстание от 1804 г., а при подготовката на първия Браилски бунт К. Мустаков излиза с прокламация към българи, сърби и румънци за общобалканско сътрудничество против Турция. Във втория бунт, заедно с Г. Раковски участва Никола Стефанов, учител от Саботковци. За участието си в третия бунт капитан дядо Никола е осъден на 15 години каторга. От друга страна Кримската война от 1853 – 1856 г. раздвижва българите в емиграция. От 1853 г. габровецът Николай Палаузов е представител на българите пред руското правителство и дава на главнокомандващия Горчаков изложение “За сегашното положение на българския народ в Европейска Турция” и докладни записки. Като излага политическия, икономическия и духовния гнет, той настоява Русия да помогне да се освободим. Пак по негова инициатива, на 02.02.1854 г. се създава Българското одеско настоятелство Епитропия. В събирането на средства участва и Спиридон Палаузов. Настоятелството създава отряд от българи – доброволци за общи действия с руската армия.

В края на 1861 г. Габровско и Търновско отново са въстанически центрове. Действията са свързани с плановете на Раковски за освобождение с нахлуване на чета от Сърбия към Габровския балкан. За целта се създава българска легия в Белград като от 244 легисти габровци са Иван Грудов и Стефан Мустаков. Габровци участват и в четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. Много габровци се записват и във Втора българска легия. С част от тях създават чета Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

По време на Руско – турската освободителна война от 1877 – 1878 г. габровци не само оказват разнообразна помощ и съдействие на руските войски и българските опълченци, но дават и подслон на хилядите бежанци от Южна България, станали жертва на опустошителните и жестоки турски набези. Най – обща помощта на габровци се разделя на четири части: разузнавателна и въоръжена помощ, помощ, оказана на бежанците и помощ на габровските жени.

В навечерието на войната през март 1877 г. политат разузнавателни сведения, предназначени за руските военни планове. Те донасят за разположението на турските сили в района, а те възлизат на 7 батальона, 6 ескадрона, 60 оръдия и общо 10 900 души. Три дни преди форсирането на р. Дунав Полевият щаб има нови данни за разположението и числеността на неприятеля в цяла България, като за Габрово е докладвано за 650 войника. Разузнавателните сведения на българите за противниковия лагер имат особено значение в хода на военните действия. За Габрово са докладвали учителят Андрей Манолов и търговецът Атанас Кехлибарев. Пратениците от Габрово носели и карта на разположението на турските войски и укрепленията, на подстъпите и върховете на Шипченския проход.

В Габрово започва и формирането на 9 – та и 10 – та опълченски дружини. Допълнени са предимно с доброволци от града и околията. За опълчението е изпратена и конска сотня от 48 конника – доброволци. В помощ на шипченските защитници на 09.08.1877 г. са изпратени и двете габровски опълченски дружини. 10 – та се изтегля в село Зелено дърво и заема позиция за охрана на десния фланг на Шипченския фронт, а две роти отиват на фронтовата линия на прохода, като вземат 200 коли от Габрово с които да издирват и прибират ранените. Членовете на габровския градски съвет осигуряват коне, самари, шейни и окопни инструменти за нуждите на отряда на Радецки, а габровци вземат активно участие в качването на оръдия на връх Шипка, в поправката на пътищата и в осигуряването на още оръжия и продоволствия. В Опълчението участват 400 човека от габровския край.

Габровци оказват пълна подкрепа на бежанците от Южна България, които са около 20 000. Те са посрещнати топло от габровските жени и са настанени във всяка къща в града и областта. В Априловска гимназия е организиран пункт за събиране на дрехи за бежанците и Девическата гимназия е превърната в болница за ранени и болни. Пристигайки в Габрово през август 1877 г., княз Наришкин устройва приюти и сиропиталища за бежанци и деца. Много бежанци са устроени и в изоставените турски имоти. На най – нуждаещите се раздават пари и им се позволява да прибират по 1/2 от реколтата. На крайно нуждаещите се е позволено да задържат 2/3 от нея.

Значителна и всеотдайна е помощта на жените от габровския край. Боевете на Шипка от 21 – 23 август се водят при изключително тежки условия, но това не сломява духа им. Голям брой жени под дъжд от куршуми изнасят с ведра вода за изжаднелите бойци, носят на гърба си боеприпаси към застрашените позиции, а на връщане пренасят ранени войници. Други работят доброволно в габровските болници и лазарети и се грижат за ранените. От сурови кожи приготвят топли дрехи за войниците, осигуряват храна и подслон за нуждаещите се. Активно участие в революционните дейности вземат членките на дружество “Майчина грижа” с председателка Гаврилица Ганчова, която умира от тиф, докато лекува заразените в инфекциозното отделение. Майор Кисов казва: ”Когато се откри лазаретът за болни и ранени в Габрово жените дадоха коя каквото имаше. Аз сам чух… че габровските гражданки нищо не жалели, всичко носели като се започне от лъжицата и паницата, дадоха дори и копринени юргани без принуждение”. Друг цитат на Д – р Писяцки потвърждава думите му: ”Kато отстъпиха гимназиалното заведение за болница, габровци дадоха също дюшеци, възглавници и покривки и много жени дойдоха да помагат. Госпожите и госпожиците често дохождаха в болницата, донасяха овощия, вино, тютюн и ги раздаваха на ранените…”

По време на защитата на Шипка Габрово е препълнено с войски и войскови учреждения. Край града се строят землянки, устройват се болници, формират се доброволческите отряди и втора серия опълченци. Самоотвержената помощ на габровци показва колко силно е било желанието им за свобода и че не са я получили даром. По време на войната всеки е дал най – скъпото си за Майка България, но след петвековното робство полумесеца най- накрая залязва и над българския народ изгрява дълго жадуваното слънце.