Свържи се с нас

Общество

Трявна се прощава с Вера Христова

Published

on

На 22.03.2020 г. почина Вера Христова.

Вера Христова е родена на 4 октомври 1934 г. в с. Лозен, Великотърновска област. Завършва Института за детски учителки във Велико Търново и специалност „Българска филология“ в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

От 60-те години на XX век Вера Христова свърза съдбата си с духовното наследство и хората на Трявна и Тревненския край. Разнообразни и плодотворни са нейните занимания в тази посока – като учителка, като музеен деятел, като журналист и краевед, като творец.

Всичко, сътворено от Вера Христова, е белязано от уважението и интереса към живота на нейните съвременници, от научна добросъвестност и ревност при изучаване на завещаното ни от живелите преди нас. Наградена е с орден “Кирил и Методий” ІІ степен.

За цялостната ѝ журналистическа и публицистична дейност, за големия ѝ принос в изучаването на миналото на Трявна и на тревненските възрожденски деятели и за поетичното ѝ творчество Вера Христова беше удостоена през 2014 г. със званието „Почетен гражданин на Трявна“.

Тревогите и тегобите на днешния ни ден никога не я оставиха безразлична. Вера Христова винаги заявяваше и отстояваше гражданската си и човешка позиция с респектираща начетеност, откритост и последователност. Такава ще я запомнят всички, които имаха възможност да общуват с нея.

Поклон пред светлата ѝ памет!

Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ изказва най-искрените си съболезнования на близките и приятелите!

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Новини

Кметът Силвия Кръстева: Честит празник, тревненци!

Published

on

„В днешните дни, изпълнени с изпитания, е подобаващо да си пожелаем да преминем леко през несгодите и да оцелеем, както винаги сме успявали. Скъпи тревненци, не губете куража и вярата си, пазете себе си и своите близки, бъдете здрави! Заедно ще се справим с изпитанията! Честит празник, тревненци!“

С тези думи кметът Силвия Кръстева поздрави съгражданите си по повод днешната дата, на която преди 455 години името Трявна официално е споменато в османски документ през 1565 година.

На снимката е каменната статуя, символизираща Трявна. Пластиката е дело на скулптора Димитър Димитров. Изобразява жена, държаща феникс – птицата, която възкръсва от пепелта. Фениксът е символ на безсмъртието, а статуята олицетворява силата на Трявна да преживява и оцелява във всички трудности.

Според научна статия на д-р Венелин Бараков проблемът за раждането на Трявна и ранната история от нейното развитие все още не е получил задоволително решение. Допреди години в научната литература и популярните статии се наложи мнението, че селището е възникнало през Второто българско царство. Като негови основатели се посочваха бягащите от столицата Търновград боляри и градско население, които намират спасение в закътаните гънки на Предбалкана. За средновековният произход на селището се привеждаха и други „доказателства”, като строежа на първата тревненска църква от цар Калоян (1197-1207), и такива от археологическо естество – датиране на разкритите постройки на хълма „Калето” в XIII-XIV в. Арх. М. Харбова, стъпвайки върху непотвърдени данни от писмените извори и погрешно интерпретираните находки от археологическите разкопки на „Калето”, без да познава истинската им датировка, достигна до неверни изводи относно градоустройственото развитие и оформянето на Трявна като селищен център.

Храм “Свети Архангел Михаил” в град Трявна Снимка: Александра Иванова

Авторката счита, че селището се е развило около първоначалното градоустройствено ядро – средновековната църква „Св. Архангел Михаил” и средновековната крепост „Калето”, като селището в ранноосманския период е заемало ниското и сравнително удобно пространство между въпросните обекти.

Всички изследователи на Трявна от времето на П. Р. Славейков, Христо и Богомил Даскалови насам, водени най-често от т.н. местен патриотизъм, изопачават историческата действителност и стигат до погрешни изводи, относно раждането на Трявна като селище. Най-запалените от тях приемат легендите и преданията като чиста истина и поставят като ядро църквата Св. Архангел Михаил, около което възниква и се развива по-късното селище през XII – XIV в.

Факсимиле – Османски документ. Заповед 878 от 8 април 1565 г.

Тези хипотези бяха сериозно разклатени чрез изследванията на М. Кил. Негова е заслугата за откриването на най-ранният автентичен документ за основаването на Трявна като вакъфско селище през XVI в. – грамотата от 08. 04. 1565 г. на централната османска администрация. От него става ясно, че търновския кадия трябва да огледа опасното място, наречено „Търавна” и да основе там дервентджийско село, където да се заселят свободно скитащите се из Балкана „хаймани”.

Данни за първите преброявания в Трявна

Основните изводи, до които достига М. Кил в своите изследвания, могат да се резюмират по-следния начин:

Според документа от 08. 04. 1565 г., селото, което трябва да се основе на мястото , наречено „Тиравна”, трябва да има специален статут и известни данъчни облекчения. Трявна се създава като дервентджийско селище, чийто жители трябва да охраняват пътя през Тревненския/Мъглижкия проход и да осигуряват сигурността на пътниците, които използват пътя – османски чиновници, войскови части, търговци и пр.

Раждането на Трявна като селище е резултат от активността на османската управленческа система.

От края на XVI в., заради известни данъчни привилегии и освободеността от някои повинности, населението на Трявна бързо се увеличава, за да достигне в началото на XVIII в., 1410 жители.

В края на XVII – началото на XVIII в. се извършва преходът от дервентджийски статут на селището и селскостопанска икономика на неговите жители, към градче, с подчертано занаятчийско и прединдустриално производство, което позволява да се изхранва по-голям брой население. Редом с това мощен стимул в селището получават художествените занаяти – дърворезба, иконопис и др., които ще доведат до раждането на прочутата Тревненска школа в следващите десетилетия.

И така, въпреки убедителните доводи и интерпретацията на османските извори за Трявна от М. Кил, все още въпросът за раждането на Трявна е обект на спекулации, необосновани твърдения, пренебрегващи изворовата база, които акцентират върху средновековния произход на селището. Надявам се, че аргументите, които ще приведа по-долу, ще допринесат за окончателното решаване на този въпрос.

В началото на изложението е необходимо отново да се върна към изворите. Внимателното вникване в тяхното съдържание е от съществено значение за разбирането на обществените и селищните процеси в Централния Предбалкан през ранния османски период.

Свидетелството от 08.04.1565 г. поставя два основни, но различни по съдържание проблеми: 1. За възникването на Трявна. 2. За заселването на полупланинските земи в днешния Тревненски край – как и кога е станало това – във времето на Второто българско царство или в ранните векове на османското владичество.

За изясняването на първия проблем голям принос има изследването на М. Кил. Според холандският учен заповедта на султана е била изпълнена към 1579/1580 г. Доказателство за това е регистъра за преброяване на населението от 1579 г., където е посочено, че населението на Трявна включва 40 домакинства (около 220 жители). В предходният регистър от 1550 г. името на Трявна не се споменава, което означава само едно – че селището все още не е съществувало.

В грамотата от 08.04.1565 г. изрично е отбелязано, че търновският кадия получава нареждане от султана за основаването на ново село, което да носи името на местността, която е избрана за това начинание: „По средата на планината обаче, на едно място наречено Тиравна, имало пространство, което било годно за изграждане на село”. И по-нататък: „ти трябва да провериш дали въпросното място е опасно и страховито и дали там има достатъчно свободно пространство да се издигне село, което да е от полза и за закрила на пътуващите”. Текстът е ясен и достатъчно красноречив. За нас е по-важен фактът, че според наличните извори Трявна в края на XVI в. е вече оформена като селище. Сведенията за възникването и ранната история на Трявна намират потвърждение в един друг, по-късен писмен извор, различен като форма и съдържание – летописа на поп Йовчо.

Съчинението на бележития тревненец, озаглавено „Летопис и родословие”, обхваща сведения за събития в Трявна от 1680 г. до средата на XIX в. В началото на втората част, която е озаглавена „Родословие”, са направени кратки бележки за миналото на селището и заниманията на неговите жители – поп Йовчо споменава за някой си Димо от Одринското село Дрипча, който като пристига по тези места заварва едно малко селище, в което хората са само българи, и изпълняват функциите на харбалии (т.е военизирани функции – от харба – късо копие, свързани с охраната на пътя през Тревненския проход). Тези данни напълно кореспондират със сведенията за раждането на Трявна като дервентджийско село от султанския указ. Няма съмнение, че тревненци и през XVII в. продължават да изпълняват задълженията си на дервентджии. По-нататък в текста се открива информация за организацията на тревненските дервентджии – начело им стоял воевода – служба на предводителя на дервентджиите, който в селото е имал и военно-полицейски функции. Неговото влияние в обществения живот на селището е било твърде значително, защото след убийството на мразения от всички тревненци поп Маню през 1749 г., воеводата е взел необходимите мерки за успокояване на населението, като залавя убийците и ги обесва. Съчиненията, посветени на Трявна, които застъпват становището за възникването на селището през Второто българско царство – независимо коя от версиите поддържат – след възобновяването на българската държава в края на XII в. от първите Асеневци, или след загубата на държавността и падането на столицата на Второто българско царство – Търновград през 1393 г., нямат историческа и научна стойност. Никъде тази хипотеза не се подкрепя от автентични и официални писмени извори от времето на Второто българско царство, нито от материални свидетелства. В същото време дълго се пренебрегва написаното от поп Йовчо за ранната история на Трявна. Сериозните изследователи на неговия летопис са категорични, че той е проучил и прегледал всички налични документи, свързани с историята на Трявна, имал е достъп до архивите на търновските митрополити – т.е. не можем да се съмняваме в неговата информираност и в достоверността на събитията, които е описал. Ако поп Йовчо бе попаднал на извори или документи от по-ранно време, касаещи миналото на Трявна, то неминуемо щеше да ги използва в своя летопис. Такива обаче липсват, защото Трявна през Второто българско царство не е съществувала като селище.

Снимка: Александра Иванова

Нека сега разгледаме подробно някои от паметниците, които дълго време се смятат за построени през XII – XIV в.

От легендарните сведения се извежда като исторически факт строежа на най-старата тревненска църква от Асеневци. Поп Йовчо споменава, че църквата е възстановена и разширена върху основите на по-ранната черква. Единственото, което е посочено за тази първа тревненска църква, опожарена от кърджалиите е: „…намерихме селото (Трявна-б.а.) изгоряло, така и църквата опалена, но непаднала, защото беше кивгир (каменна зидария), но опалена като пещ. От спомените на Ив. Славейков става ясно, че тази първа тревненска църква е била малка култова постройка, вкопана в земята, каквито са османските изисквания за строителството на християнски култови сгради. Това са данните, с които разполагаме – изворите не отбелязват повече подробности. Колкото и оскъдни да са сведенията може да се заключи, че първата църква на тревненци е каменна, малка и ниска, вкопана в земята, еднокорабна църква(най-масовия и разпространен тип църковни сгради от периода XV – XVII в. по българските земи). Построена е през XVII в., когато населението на Трявна се умножава и се е появила необходимостта от култова сграда за удовлетворяване на духовните нужди на населението. Косвено потвърждение на този факт намираме в социалната структура на населението на селището. В документи от XVII – XVIII в. се откриват имената на множество свещенослужители от втората половина на XVII – XVIII в., което означава, че през визирания период църквата вече е съществувала. През 1798 г. тази първа тревненска църква е опожарена и полуразрушена от кърджалиите, които разграбват Трявна. Всички аргументи за датирането й през Второто българско царство са неоснователни и не почиват на исторически факти.

Възстановената през 1819 г. църква „Св. Архангел Михаил” в днешния център на Трявна като архитектурен тип и обемно-пространствено решение представлява типичен паметник на възрожденското църковно строителство. В план тя е трикорабна псевдобазилика с притвор. Поп Йовчо изрично подчертава, че тя е по-голяма от първата, което отговаря на порасналите материални възможности на населението на Трявна в началото на XIX в. В този си вид тя е съхранена до днес и има възможност да приютява многобройни богомолци по време на големи църковни празници и литургии. През XIX в. около църквата се развива градски некропол.

Несигурните данни и предположения за старинността на църквата  принуждават поддръжниците на тезата за възникването на селището през Второто българско царство да потърсят други доказателства в своя подкрепа. В края на 80-те години на миналия век, са предприети първите археологически разкопки, в очертанията на днешния град, на хълма „Калето”, южно от центъра на града, извършени под ръководството на Ив. Бонева(тогава директор на музея). Разкопките предоставят много интересен емпиричен материал, който за жалост не е правилно интерпретиран.

При археологическите проучвания на „Калето” са открити основите на една голяма, правоъгълна сграда с огнище, която е имала два периода на използване и две помещения ( проф. Ат. Милчев в своята студия за Габрово и региона през Средновековието определя тази постройка като кула от XII-XIV в.) и 15 верижно подредени помещения, с общи стени; в някои от помещенията са разкрити огнища и улеи за оттичане на мръсна вода. Движимите находки могат да се обединят в няколко групи: фрагментирана керамика (XVII-XIXв.); фрагменти от турски лули; една монета от XVII в.; железни предмети(пирони, шила и др.); отпадъчни продукти от занаятчийско производство (шлака); оловни куршуми. Няма следи от градежи, които да датират от Второто българско царство, нито керамика от XII-XIV в. Идентификацията на материалните останки на хълма „Калето” като крепост от Второто царство е погрешна. На това място никога не е съществувало укрепление или укрепено селище. В документацията от разкопките проучвателя Ив. Бонева споменава за останки от „укрепително съоръжение” – вал.  Това всъщност са следи от разсипани камъни от постройки, които с течение на вековете са покрити с насипи пръст.

Всички артефакти по безспорен начин свидетелстват, че сравнително полегатото и ниско северно подножие на хълма „Калето”, е използвано в периода на късното Средновековие и ранното Възраждане (XVII-XVIII в.). На това място се е развил малък занаятчийски квартал (махала), свързан с обработването на желязо и упражняването на ковашки занаят. Както е известно, тази занаятчийска дейност е свързана с мръсна, отпадъчна продукция, с наличието на пещи и огън, затова железарските ателиета и работилници се разполагат извън жилищната зона, в покрайнините на селищата. При трагичните за Трявна години 1797/1798, когато селището е нападнато и опожарено от кърджалиите, тревненци сами са организирали отбраната на родното си място; за целта използват и сградите и естествената защитеност на хълма „Калето” за отблъскване на неприятеля. Свидетелство за това са оловните куршуми, които доказват, че хълма е отбраняван, а сградите са използвани за защита на населението.

Всички налични данни – исторически извори и археологически свидетелства, опровергават хипотезата, че Трявна е възникнала през Второто българско царство, и че селището се е развило около двата, наследени от периода XII-XIV в., градообразуващи елемента – църквата „Св. Архангел Михаил” и „крепостта Калето”. И двата обекта датират от по-късен период (XVII-XIX в.), когато селището, покрай реката се разраства и обхваща околните, удобни за строеж на къщи височини. Не църквата и „крепостта”, а пътя, който идва от Търново и Дряново за Балкана, е причината в днешния център на Трявна да се роди първоначално малко село, включващо къщите на тревненските дервентджии в ниското и равно пространство покрай реката. Освободено от извънредни данъци и тежки повинности, това село в края на XVI- първата половина на XVII в., се превръща в притегателно място за заселване на българи от Одринско, Тракия и Западна Стара планина, заради привилегирования си статут на дервентжийско селище, което му осигурява по-спокоен живот и възможности за материално благополучие.

Как е изглеждала Трявна в началния период на своето развитие ние не знаем. Съхранени и запазени материални останки от тази епоха няма. Няма съмнение, че описаните тревненски домакинства в османските данъчни регистри свидетелстват за едно голямо, като брой население, селище (1460 души в средата на XVII в. Този факт  намира материален израз в изграждането на дървени и паянтови къщи, групирани в няколко махали. Поп Йовчо отбелязва това събитие в своя летопис, чрез красноречивия израз: „…и народа започна да си прави къщи.  През XVII-XVIII в. се появяват/оформят отделни жилищни ядра-махали (Качавунска, Калето, по течението на реката и пр.). Разрастването на селището следва посока североизток – югозапад. Разнородният социален състав на жителите и духовните нужди на хората довеждат до изграждането на първата тревненска църква, която се превръща в естествения център на селището. Църквата се строи в близост до отделните махали, за да могат всички тревненци да имат достъп до нея. По време на кърджалийското нападение над селището през 1798 г. оцеляват само няколко къщи. Това трагично събитие скоро е забравено и тревненци бързо възстановяват домовете и селището си. През първата половина на XIX в. Трявна вече е оформен в градоустройствено отношение селищен център с възстановена църква, обширен площад, чаршия, часовникова кула и взаимно училище.

Вторият проблем, който бе поставен в началото на това изследване, е дали пространството в днешния Тревненски край е овладяно от средата и втората половина на XVI в., и дали първото селище както видяхме се явява Трявна? Този въпрос има пряко отношение към проблема както за раждането на Трявна, така и за разбирането на селищното развитие и изграждането на селищната мрежа в този дял на Балкана.

Писмените извори, които могат да хвърлят светлина по този проблем са много оскъдни. От епохата на зрялото Средновековие нямаме нито един документ, който да предостави данни за наличието на някаква селищна организация в дн. Тревненски край. В изворите се открива само информация за събития станали в Тревненско (разгрома на имп. Исак II Ангел от Асеневци в Тревненския проход през 1190 г.; пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски в Търново в 1195г.), които нямат отношение към поселищния живот. Това са събития с военен и поклоннически характер, които са следствие и резултат от друг тип организация на обществото(военна стратегия, приемане на свети мощи в столицата, чрез което се гарантира и осигурява защита на града и покровителство на небесните сили). Единственият исторически извор е отново грамотата от 08.04.1565 г., където изрично е упоменато, че в Тревненско е преминавал път, който е използван от търговци и пътници: „ …пътят станал опасен и страховит и се превърнал в сборен пункт на разбойници, който никой не можел да го прекоси”. По-нататък в текста се говори за хора, които търновския кадия трябва да събере, за да се основе новото село: „…трябва да събереш такива хора, които да принадлежат към нерегистрираните без постоянен адрес(Haymane), и такива, които не са на никой спахия и за които не съществува правен спор, и с тях да изградиш село”.

Естественият въпрос, който възниква е какви са тези хора и откъде могат да бъдат събрани, т. е. къде са техните първоначални местоживелища? За решаване на проблема трябва отново да се обърнем към археологията.

Въпреки многобройните легенди, свързани с личности от династията на Асеневци и преданията за царски дворци и летни резиденции на владетелите от Второто българско царство, на този етап в Тревненско не е открита нито една крепост или селище от XII-XIV в. Единствените средновековни паметници са преградните стени (деми), изградени високо в Балкана, на възлови места в проходите Хаинбоаз(с. Димовци), Енински(вр. Саръяр, с. Селце) и Крънски (с. Борущица). Преградните стени представляват укрепителни съоръжения, като някои от тях имат кули. Предназначението им е да спират и забавят евентуален противник, който нахлува от юг, т. е. южните съседи на българите – византийците. Тяхното значение нараства по време на война, когато малък гарнизон е могъл бързо да подава сведения в Търново за движението на противника, след навлизането му в прохода. Преградните стени не са укрепени селища. Укрепени селищни обекти от Второто българско царство се откриват северно от Предбалкана. Най-близките са разположени по карстовото плато „Стражата”, което отстои на около 20 км по права линия от Тревненско. Това са крепостите при с. Царева ливада, Дряновския манастир, с. Междене, с. Янтра, с. Здравковец. Като селищни форми тези крепости представляват укрепени селища, които се обитават от занимаващо се предимно със земеделие население. В някои от тях се откриват данни за наличие на местна, провинциална аристокрация (гробове, с богат гробен инвентар). На юг от тези укрепени селища в Тревненския край през Второто българско царство не са открити подобни или други селищни форми. Това вероятно се дължи на пресечения, полупланински релеф и неплодородна земя, които се оказват непривлекателни за да се формират трайни селища. Това не означава, че е ареалът е бил напълно безлюден. Напротив. Планинските условия предполагат възможности за отглеждане на овце и друг, дребен рогат добитък, както и за дърводобив. Това предполага появата на население, което е извършвало миграции според сезона и пашата на животните, от които се е изхранвало. В изворите от Второто българско царство това население се нарича със събирателния термин „власи” – т. е. скотовъдци, отглеждащи своите животни в планината. Тези скотовъдци не са имали стационарни, постоянни селища. Живеели са в примитивни жилища от типа „къшли”, заедно със своите животни, градени най-често от дърво и други нетрайни материали, които почти не оставят следи в земните пластове и трудно се разпознават на терена без археологически разкопки. Такива теренни проучвания в Тревненско не са провеждани, което прави въпроса за тяхното бъдещо изследване приоритетен за археологията на Тревненския край. Много е вероятно някои от тези скотовъдци да са участвали в процеса  на раждането на Трявна.

Каменната статуя, символ на Трявна; снимка: Александра Иванова

След османското завоевание в края на XIV в. настъпва трансформация на селищната мрежа в Централния Предбалкан, която е отражение на новите обществени отношения и военната ситуация на Балканите. Посочените по-горе крепости и укрепени селища от Второто българско царство престават да съществуват в края на XIV в. и животът в тях угасва напълно. Крепостите са напуснати доброволно, а не под натиска на завоевателя, чрез пожари или разрушения. Малобройното им население се пръсва в близките, удобни за живеене котловини. Основната причина за това е търсене на препитание, чрез което да се изхранва населението и да се плащат данъци, а не сигурността, която е определяща за селищата през Второто българска царство. В същото време се наблюдава процес на миграция от Дунавската равнина и Тракия към планината с цел убежище и защита от данъчния гнет и произвола на завоевателя. Постепенно през XV и XVI в. в Тревненско се установява население, което в османските регистри се означава като „хора без постоянно местожителство” – хайманета, „разбойници”, „хора, непринадлежащи на никой спахия” и пр.

Абгустовското слънце на Ненчо Ненчев; Снимка: Александра Иванова

През XV в. в областта на Средна Стара планина като дервентджийски се създават селата Стеврек, Елена, Габрово и Дряново. Добре уредени, с данъчни облекчения, те са натоварени с охраната на пътищата съответно през проходите Твърдишки, Хаинбоазки, Шипченски. По същата причина през XVI в. в северните склонове на Централния Предбалкан се появява още едно селище – Трявна. В хода на изложението изтъкнах несъстоятелността на предположението за раждането на Трявна при първите Асеневци, около ядрото на построената уж от цар Калоян (1197-1207) църква „Св. Архангел Михаил”. Мит е и хипотезата, че Трявна е основана от бягащи от столицата Търновград боляри, духовници или видни граждани. Известно е, че голяма част от търновската аристокрация и население след превземането на града са изселени в Мала Азия (Бурса). Търновската интелигенция и духовници имигрират в Сърбия, Влашко и Русия, където намират спокойна среда, за да продължат своето дело. Ако в района на дн. Трявна или близките села се бе установил аристократичен елит, той неизменно щеше да остави трайни материални следи (каменни жилища, църкви, представителни сгради). Основи от такива постройки не са открити. При изкопно-ремонтни дейност в днешния център на Трявна се намират само материали от XVIII-XIX в.  Хипотезата за възникването на селището през Второто българско царство е несериозна, ненаучна, не почиваща на никакви извори (писмени и археологически) и трябва да бъде окончателно изоставена.

Трявна се появява на картата на българското етническо пространство като селище през втората половина на XVI в. Раждането на Трявна трябва да се разглежда като процес, а не като еднократен акт. Възникването на Трявна е резултат от османската административна политика за овладяване на пространството от Килифарево до билото на планината, което до края на XVI в. е  слабо заселено. Явно е, че става въпрос за активна държавна политика по отношение на планинските райони и проходни места. Това е политика на контрол и управление на визираните територии. Османската администрация вижда възможност чрез население, на което предоставя известни привилегии и данъчни облекчения, да наложи своята обществена и политическа система в район, където няма свое етническо присъствие. Проходите и пътища имат огромно значение за османската администрация, защото улесняват бързото движение и комуникации на войска, чиновници и търговци и пр. Тази политика намира конкретната си реализация в създаването на дервентджийските селища в слабо контролирани от османската власт места(такива са причините за възникването и на другите дервентджийски селища в областта – Габрово , Дряново, Елена в Централния Балкан). За Трявна този процес започва в средата на XVI в. и завършва в края на същото столетие.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

Вместо под карантина, габровец отиде да си подновява книжката

Published

on

60-годишен габровец е шестият човек в областта, който е бил поставен под домашна карантина с предписание на Регионалната здравна инспекция, но вместо да остане вкъщи той пренебрегнал въведените противоепидемични мерки, решавайки да поднови шофьорската си книжка.

Срещу поредния безотговорен към себе си, семейството, роднините, приятели и обществото е започнато досъдебно производство. Случаят е от вчера, 7 април.

Габровецът се е явил на гише в сектор „Пътна полиция“, където заявил, че желае да подмени свидетелството си за управление на моторно превозно средство.

При извършена справка на подадените данни служителят зад гишето установил, че габровецът е поставен под карантина и с явяването си в административната сграда на Сектора, нарушил предписанието на РЗИ.

Обстоятелствата, свързани с нарушаването на карантината, са в процес на изясняване. Разследването по случая се провежда под надзора на Районна прокуратура – Габрово.

Това е шестият случай в област Габрово на нарушител на домашна карантина от началото на обявеното извънредно положение заради пандемията от коронавирус.

През миналата седмица, от 30 март до 3 април, 34-годишен дряновец, 42-годишен габровец и 22-годишен от севлиевското село Шумата също пренебрегнаха въведените противоепидемични мерки в борбата със заразата. В понеделник 36-годишен габровец не беше открит на адреса си, а преди всички тях 45-годишна жена от село Петко Славейков бе първият подобен случай.

Припомняме, че за нарушението на домашна карантина се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години и глоба от 10 000 до 50 000 лв.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

Панорама за формулите на сърцето или как „вирусът“ на доброто победи!

Published

on

През далечната 1872-1873 година габровката Тота Венкова завършва първия випуск на Габровското петокласно девическо училище. От 1 август 1873 до 1 август 1877 е учителка в основното девическо училище. През съдбовните августовски дни на 1877 година, с много други габровки помагат на руския медицински персонал, начело с доктор Пясецки, да облекчават страданията на ранените руски офицери и войници. През 1878 година Славянското благотворително общество в Русия отпуска стипендии на способни българи да учат във висшите училища на необятната страна. Габровци изпращат Тота Венкова, тъй като е имала предварителна подготовка, да учи медицина в Петербург. В Родината си се завръща 1886 година, след като завършва учението си. Доктор Тота Венкова е първата жена лекар в България. Посвещава се на професията си с голям ентусиазъм. Работи в болниците в София, Русе, Велико Търнов, Варна, София. Специализира в Петербург 1893 година. През 1901 година с голяма тъга напуска работата си, тъй като е сериозно болна. На 23 декември 1921 г. доктор Тота Венкова умира. Целият й живот е посветен в служба на българската държава. Прави и завещания. През 1923 година завещанието й е изпълнено: На Софийския университет са дарени 40 000 лева, на санаториумът в гр.Искрец – 500 000 лева, на Габровското девическо училище – 500 000 /петстотин / лева. През 1940 година , на 6 октомври, над село Зелено дърво започва строителството на детско летовище. На по-късен етап е преобразувано в регионално климатично училище. Избират това място, защото е било доказано, че тук се повлияват много добре от чистия балкански въздух, белодробните заболявания…

Започнах с този увод, защото историята на дадено населено място е в основата на мирогледа на хората, които го обитават. Доктор Тота Венкова е споделила, че „най-мъчното нещо в света е да възпитаваш, лекуваш и управляваш.“

Очевидно е било мъчно да се възпитават и тези, които са опнали няколко тона боклук, в буквалния смисъл, насред белите дробове на гората. В близост до горското климатично училище.

Очевидно, че не само историята на своя край, но и природните закони не познават онези, които са заформили под синьото небе една позорна инсталация.

Тези, които са стоварили огромното количество боклук, очевидно не обичат себе си.

Уважаващ себе си човек, не би допуснал да го залее упрекът на всички нас, които искаме да живеем в чиста природна среда.

На всеки здравето му е свидно. Очевидно, че в този случай и много подобни, тези които решават да се отърват от собствения си непотребен багаж, не им е свидно за здравето на чуждия човек и природа.

Тя, планината не е чужда – тя е наша. С вярата, че ще направим нещо по-добро за всички нас, впрегнахме ентусиазмът и немалкият човешки, технически, финансов и времеви ресурс, за да отстраним един „тумор“ насред гората в местността Топлешка поляна до училище „Д-р Тота Венкова“ и околните села.

Заедно с работниците от общинското предприятие „Благоустрояване“ в Габрово продължаваме да променяме с пример мисленето на онези, които не мислят. За да променим живота на всички ни към по-добро.

Петър, Лъчезар, шофьорите Дора Атанасова и Митко Терзиев, Пенчо Христов от село Стоманеците, всеки ден загърбват здравето си, но не обръщат гръб на боклуците – продукт на Цивилизацията, за да ни е лъчезарно в средата, която обитаваме.

Посветили са се на неблагодарна работа. Те и малцината техни колеги от „Благоустрояване“ – Габрово, които събират всичко след всякакви катастрофи, бедствия, ежедневия имат съзнанието, че са лекарите на околната среда.

Не молят за уважение – заслужават да го имат! Ако някой циник, като тези – опнали безмерния си гардероб насред чистата гора, се чуди какво ще правят работниците по чистотата, ако няма боклуци, отговорът е: Ще благоустрояват! Ще влагат нашите средства в нещо съзидателно.

На тези, които разсипват съзиданието ще поясним, че посягат освен на финансов и човешки ресурс, посягат на неизмерим с финанси капитал – водата от Балкана, която се влива в питейния язовир „Христо Смирненски“.

Наричам ги тези или онези, защото за момента имаме предположения, но тези или онези ще ни кажат, че трябват доказателства! Ако някъде е останало стъкло, то е без да искаме. Не, нарочно, като техните смразяващи актове.

Има вероятност този, който е забравил къде е мятал стъкларии да си пореже съзнанието, без да иска и да усети болката, която ние изпитваме при гледката и при чистенето.

Любете се сред Природата и множете доброто, но любете повече и нея, Природата! Тя няма потребност от човешките любовни предпазни средства.

Ние имаме потребност от нея, особено в тези дни го разбрахме силно, в летните горещи месеци, търсим нейната прохлада.

Очевидно е, че работата в образователната система трябва да се промени по т.нар. дисциплина „Човек и природа“ сега, а някога „Природознание“.

Очевидно е, че гръмките кампании не са решение. Иска се ежедневна работа с примери добри и лоши. За да преборим вирусът на бездарието.

Вирусът на доброто да е панацея на всички вируси създадени от хора.

А на вас, госпожи и господа, които създавате боклуци сред околната среда, приятни сънища! Дано да е спокоен сънят ви с нови пижами и чисто бельо!

Автор: Тодорка Мирчева,
кметски наместник на Кметство „Зелено дърво“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица