Новини
Азбучник на българския хаос: Бесове
Не става дума за романа на Достоевски, а за нашите „бесове”.
Според синонимния речник тази дума има множество значения: ярост, злоба, страст, яд, лудост, умопомрачение, буйство, безчинство, настървение, дявол, демон, зъл дух и множество други.
Според библейското тълкуване има много примери в Новия Завет за хора обладани от бесове. Някои смятат, че бесовете не са зли духове, а болести, като лудост и други. Това мнение обаче не е правилно. Спасителят е говорил на бесовете, които са обитавали в обладаните, и бесовете са го чували и разбирали. Те са свидетелствали за присъствието си с мъчението, което създавали в жертвите си, преди да бъдат принудени да ги напуснат. Христос дава като доказателство за посланието си, факта, че изпъжда бесове, а също така Той обещава и на апостолите си тази власт – Лк. 13:32; Мт. 10:8.
Наскоро гледах интервю с възрастен човек от опустяло село. Цитирам думите му по памет: “Днес у нас бесовщината е по-силна от всякога, нямаше такава и по време на войната. Днес не обичаме – ни Бог, ни семейство, ни жена, ни деца. На църква не ходим, а децата и внуците ни се разпиляха по света. Не обичаме и да работим. Но парите обичаме. Само тях обичаме.”
Дълго мислих върху думите на този обикновен човек. Те бяха безпощаден социологичен анализ на последствията от безконтролния мафиотизиран пазарен капитализъм. Той назова и посочи бесовете в душите и сърцата ни. Живеем във време, когато се разрушават връзки между родове и семейства. Когато хосписите се превръщат в предпочитано „депо” за излишните възрастни хора, и то за тези, които могат /те или децата им/ да си го позволят; механизмите на капитала предпочитат да работим, а не да се грижим за родителите си.

Живеем във време, когато проблемите не са само за възрастните хора, но и за новородените, здравеопазването, образованието, социално слабите и инвалидите – навсякъде, където става дума за човещина, за грижа за хората. Живеем във време, когато нямаме нужда да общуваме, а да си чатим. Живеем във време, когато нямаме нужда от природа, а от красиви снимки в инстаграм. Живеем във време на виртуални светове, виртуални илюзии, виртуални ангели, но реални демони и бесове.
Заради кариерата и парите, заради удобствата на живота и хедонизма сме готови на всичко. Готови сме на лъжа и измама, че мислим за другия с любов и разбиране – нищо подобно, другите ни интересуват, докато имаме нужда от тях, докато имаме интерес. А на онези, които си позволяват да изповядват някакви идеалистични ценности, гледаме с подозрение и насмешка. Ценностите от времето на нашата младост отдавна са в мазето на спомените, мухлясали и ненужни, само понякога навяват притесняващи спомени, които ние давим в алкохол, малодушие, лицемерие и оглушително мълчание.
Не случайно достигна такива невиждани размери битовата престъпност. Причините за нея са бедността, бездушието, безпомощността. Вярно е, че често извършители са бедни хора, но храна за това повсеместно явление /не са само циганите/ е нашето бездушие. За всичко са виновни нашите бесове и колкото по-нависоко в социалната стълбица е един човек, толкова по-голяма е вината му, толкова по-разрушителни са бесовете му.
В нормалните държави подобни наболели въпроси са от първостепенно значение. Ние не сме от тези държави. Затова тези теми са обект на лицемерни пледоарии, отбиване на номера, досадни задължения. За политическите играчи бедните и оскърбените са утайка, нужна само и единствено по време на избори.
До преди години говорихме за завистта като най-големия български порок, като слабост, която деградира обществото ни. Днес можем да си спомняме за това с носталгия. Отдавна на сцената на живота е бесовщината.
Автор: Калин Илиев
„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.
Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.
На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.
Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.
Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.
Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.
Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Новини
Дневният център за деца и младежи с увреждания празнува 20 години

Двадесет години от създаването си ще отбележи на 14 октомври 2026 г. Дневният център за деца и младежи с увреждания в Габрово, информира Миглена Въгленова, Връзки с обществеността и протокол в Община Габрово.
Създаден през 2006 г., Центърът вече две десетилетия осигурява специализирана грижа и подкрепа за деца с двигателни, зрителни, ментални и множествени увреждания и техните семейства.
От 2007 г. социалната услуга се управлява от Фондация „Грижи за деца с увреждания“. От 2016 г. Центърът се помещава в обновена общинска сграда на бул. „Трети март“ № 5, адаптирана за нуждите на децата. Капацитетът му е увеличен от 20 на 40 места и в момента е запълнен.
Услугата включва рехабилитация и физиотерапия, психологическа и логопедична подкрепа, Монтесори обучение, водна терапия, конна езда, както и разнообразие от занимания по изкуства, трудови дейности, свободни игри, разходки, лагери и културни мероприятия.
През 2025 г. Фондация „Грижи за деца с увреждания“ регистрира социално предприятие, чрез което осигурява трудова заетост и социална ангажираност за хора в уязвимо положение.
Годишнината е повод да бъде отбелязан приносът на специалистите, семействата и партньорите, които през годините подкрепят мисията на Центъра да осигурява грижа, развитие и възможности за пълноценно участие на децата с увреждания в обществения живот.

Култура
„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.
Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.
Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.
Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.
Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.
Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

-
Новинипреди 7 дниБЧК – Габрово първи в страната по първа помощ
-
Новинипреди 5 дниУченик от Габрово с второ място на международно състезание по английски
-
Новинипреди 6 дниЯнтра приема лидера Вихрен в опит да прекъсне трите си поредни загуби
-
Новинипреди 5 дниНад 130 дървета и 4175 храсти в новия парк в квартал Младост
-
Кримипреди 6 дниМащабна полицейска акция в Габровско
-
Новинипреди 5 дниВодопроводът в Поповци е почти изцяло изграден
-
Новинипреди 2 дниПепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра
-
Кримипреди 2 дниМъж падна от мост в река Росица





