Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Бесове

Published

on

Не става дума за романа на Достоевски, а за нашите „бесове”.

Според синонимния речник тази дума има множество значения: ярост, злоба, страст, яд, лудост, умопомрачение, буйство, безчинство, настървение, дявол, демон, зъл дух и множество други.

Според библейското тълкуване има много примери в Новия Завет за хора обладани от бесове. Някои смятат, че бесовете не са зли духове, а болести, като лудост и други. Това мнение обаче не е правилно. Спасителят е говорил на бесовете, които са обитавали в обладаните, и бесовете са го чували и разбирали. Те са свидетелствали за присъствието си с мъчението, което създавали в жертвите си, преди да бъдат принудени да ги напуснат. Христос дава като доказателство за посланието си, факта, че изпъжда бесове, а също така Той обещава и на апостолите си тази власт – Лк. 13:32; Мт. 10:8.

Наскоро гледах интервю с възрастен човек от опустяло село. Цитирам думите му по памет: “Днес у нас бесовщината е по-силна от всякога, нямаше такава и по време на войната. Днес не обичаме – ни Бог, ни семейство, ни жена, ни деца. На църква не ходим, а децата и внуците ни се разпиляха по света. Не обичаме и да работим. Но парите обичаме. Само тях обичаме.”

Дълго мислих върху думите на този обикновен човек. Те бяха безпощаден социологичен анализ на последствията от безконтролния мафиотизиран пазарен капитализъм. Той назова и посочи бесовете в душите и сърцата ни. Живеем във време, когато се разрушават връзки между родове и семейства. Когато хосписите се превръщат в предпочитано „депо” за излишните възрастни хора, и то за тези, които могат /те или децата им/ да си го позволят; механизмите на капитала предпочитат да работим, а не да се грижим за родителите си.

Колаж на Actualno.com

Живеем във време, когато проблемите не са само за възрастните хора, но и за новородените, здравеопазването, образованието, социално слабите и инвалидите – навсякъде, където става дума за човещина, за грижа за хората. Живеем във време, когато нямаме нужда да общуваме, а да си чатим. Живеем във време, когато нямаме нужда от природа, а от красиви снимки в инстаграм. Живеем във време на виртуални светове, виртуални илюзии, виртуални ангели, но реални демони и бесове.

Заради кариерата и парите, заради удобствата на живота и хедонизма сме готови на всичко. Готови сме на лъжа и измама, че мислим за другия с любов и разбиране – нищо подобно, другите ни интересуват, докато имаме нужда от тях, докато имаме интерес. А на онези, които си позволяват да изповядват някакви идеалистични ценности, гледаме с подозрение и насмешка. Ценностите от времето на нашата младост отдавна са в мазето на спомените, мухлясали и ненужни, само понякога навяват притесняващи спомени, които ние давим в алкохол, малодушие, лицемерие и оглушително мълчание.

Не случайно достигна такива невиждани размери битовата престъпност. Причините за нея са бедността, бездушието, безпомощността. Вярно е, че често извършители са бедни хора, но храна за това повсеместно явление /не са само циганите/ е нашето бездушие. За всичко са виновни нашите бесове и колкото по-нависоко в социалната стълбица е един човек, толкова по-голяма е вината му, толкова по-разрушителни са бесовете му.

В нормалните държави подобни наболели въпроси са от първостепенно значение. Ние не сме от тези държави. Затова тези теми са обект на лицемерни пледоарии, отбиване на номера, досадни задължения. За политическите играчи бедните и оскърбените са утайка, нужна само и единствено по време на избори.

До преди години говорихме за завистта като най-големия български порок, като слабост, която деградира обществото ни. Днес можем да си спомняме за това с носталгия. Отдавна на сцената на живота е бесовщината.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Култура

90 години от откриването на паметника на Васил Априлов

Published

on

Празникът 1 ноември ни връща към едно знаменателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 90 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родно Габрово. Старите снимки и документи „разказват” за този паметен ден преди 90 години.

Денят 1 ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки.

На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров. Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров-автор на паметника. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък.

Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолетът е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време.

Ето какво пише в издадения специално за деня юбилеен вестник, посветен на Априловските тържества:

“На 1 ноември Денят на народните будители в Габрово ще се отпразнува сто годишнината на новото българско училище и освети паметника на неговия създател, В.Е. Априлов. Тържествата, които ще станат по тоя случай имат общ народен характер, тъй като делото на Априлова надхвърля синора на местното. Неговото дело ще остане вечно по значение за целия български народ…“.

Тържествата са под патронажа на министъра на Народното просвещение ген. Радев, като в сформирания комитет участват габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров, околийският управител инж. Божинов, индустриалецът Петър Хаджистойчев, председателят на габровската библиотека К. Станчев и председателят на Търговското дружество Ст. х. Гунчев.

Много българи нямат възможност да присъстват на грандиозното тържество и затова изпращат поздравителни телеграми. В документите на Априловото училище, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се пазят десетки поздравителни телеграми, получени от цяла България, в знак на почит и уважение към делото на Васил Априлов. Те са от личности и от организации, сред които от министъра на съобщенията и транспорта Тодор Кожухаров, кмета на София Иван Иванов, както и градоначалниците на Плевен, Свищов, Провадия, Елена, Пещера, Кюстендил, Асеновград, Панагюрище и други градове.

В своето поздравление един от най-успешните кметове в модерната ни история Иван Иванов пише: „Столица София се прекланя пред светлата памет на народния великан Априлов, чиято стогодишнина празнувате днес. Макар че неотложни работи не ни позволяват лично да присъстваме, бъдете уверени, че в този тържествен момент столичното гражданство взема духовно участие в тържествата заедно с Вас.“.

Телеграми идват от училища, сред които Руска гимназия – София, Реално училище – Тетевен, Средищна гимназия – Варна, Педагогическо училище – Шумен и т.н.; Поздрави изпращат и Посланикът на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“ – Сливен, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместника на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Доростолско-Червенски митрополит Михаил, Райко Алексиев от името на съюза на българските художници, Добри Божилов като управител на Българска народна банка, ген. Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, о.з. ген. Сирманов, летците от Казанлък, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и много др.

Ето какво пише в поздравлението си именитият български историк, проф. Петър Ников: „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“.

Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев: „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век“.

Трогателни са думите и на учителя от Севлиево, Хр. Симеонов: „Покланяме се пред светлата памет Априлову! Българийо, живей!“.

Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимназия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката.

Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката. Спомените за тържественото събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви: http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.

Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Икономика

Семинар „Социално предприемачество в действие“

Published

on

Семинарът „Социално предприемачество в действие“, реализиран в рамките на проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд „Социална закрила“, обедини над 20 участници – представители на социални предприятия, местни партньорски организации, екипа на проекта и лица от целевите групи.

Събитието имаше работен характер и беше проведено като равностоен диалог между всички присъстващи, а не като формална презентация пред публика. Основният фокус на семинара беше поставен върху практическото прилагане на социалното предприемачество.

Бяха представени реални модели на работа с уязвими групи, включително хора с намалена трудоспособност, продължително безработни лица, младежи без предишен трудов опит и лица в риск от социално изключване. Участниците обсъдиха как тези модели функционират в реална производствена и услуговa среда и как могат да бъдат адаптирани и приложени на местно ниво.

В рамките на дискусиите беше поставен акцент върху въвеждането на нови участници в трудов процес по адаптиран, защитен и проследим начин. Беше подчертано, че успешният подход включва ясно формулирани задачи, определен наставник и поетапно натоварване, съобразено със здравословното състояние и възможностите на човека.

Участниците единодушно отчетоха, че присъствието на конкретен наставник, който работи директно с новия човек на място, е ключово за задържане в заетост, а не само за първоначалното включване. Моделът беше оценен като критичен за ограничаване на отпадането през първите седмици. Обсъдена беше и икономическата устойчивост на социалните предприятия.

Представени бяха действащи практики като производство в малки серии с висока добавена стойност, комбинирани продажбени канали (индивидуални клиенти и корпоративни/институционални поръчки), както и предоставяне на услуги с обществена значимост, които отговарят на локални нужди и за които общинските структури често нямат капацитет.

В рамките на семинара бе изрично подчертано, че социалното предприятие не е благотворителен механизъм, а икономически субект с ясно формулирана социална функция. Съществен резултат от семинара беше изработването на конкретни минипланове за действие на местно ниво. В процеса на съвместна работа участниците определиха мерки, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен хоризонт и с ограничен ресурс.

Сред заложените направления са: краткосрочни практически стажове за хора от уязвими групи, с ясно определени задачи, фиксирана времева рамка и реална работна среда; вътрешна наставническа схема „един към един“, при която опитен служител поема отговорност за въвеждането, адаптацията и задържането на нов участник; съвместни инициативи между социални предприятия и местни структури за предоставяне на малки обществени услуги, изпълнявани от лица в уязвима позиция при контролируемо натоварване.

В рамките на срещата беше заявено намерение за продължаване на сътрудничеството между участващите организации. Представителите на социалните предприятия и организацията домакин поеха ангажимент за координация и взаимна подкрепа при последващо включване на уязвими лица в икономическа дейност. Беше договорен механизъм за контакт и за обмен на експертиза между страните.

В края на събитието всички участници получиха сертификати за участие. Сертификатите бяха връчени като признание за реалния принос на всяко лице към съдържанието и резултатите от семинара, включително за споделен опит от практиката и формулирани предложения за следващи стъпки.

Общата оценка на срещата е, че социалното предприемачество беше разгледано не като абстрактен модел или кампаниен слоган, а като практически инструмент за социално и икономическо включване. Постигнат бе консенсус, че устойчивите модели са тези, които са едновременно адаптирани към човека, финансово жизнеспособни и с ясно дефинирана отговорност за тяхното прилагане.

Основната добавена стойност на семинара е, че участниците излязоха не само с анализ на съществуващи проблеми, а с конкретни действия, които могат да започнат в рамките на подписаното партньорско споразумение за работа в мрежа.

Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица