Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Бесове

Published

on

Не става дума за романа на Достоевски, а за нашите „бесове”.

Според синонимния речник тази дума има множество значения: ярост, злоба, страст, яд, лудост, умопомрачение, буйство, безчинство, настървение, дявол, демон, зъл дух и множество други.

Според библейското тълкуване има много примери в Новия Завет за хора обладани от бесове. Някои смятат, че бесовете не са зли духове, а болести, като лудост и други. Това мнение обаче не е правилно. Спасителят е говорил на бесовете, които са обитавали в обладаните, и бесовете са го чували и разбирали. Те са свидетелствали за присъствието си с мъчението, което създавали в жертвите си, преди да бъдат принудени да ги напуснат. Христос дава като доказателство за посланието си, факта, че изпъжда бесове, а също така Той обещава и на апостолите си тази власт – Лк. 13:32; Мт. 10:8.

Наскоро гледах интервю с възрастен човек от опустяло село. Цитирам думите му по памет: “Днес у нас бесовщината е по-силна от всякога, нямаше такава и по време на войната. Днес не обичаме – ни Бог, ни семейство, ни жена, ни деца. На църква не ходим, а децата и внуците ни се разпиляха по света. Не обичаме и да работим. Но парите обичаме. Само тях обичаме.”

Дълго мислих върху думите на този обикновен човек. Те бяха безпощаден социологичен анализ на последствията от безконтролния мафиотизиран пазарен капитализъм. Той назова и посочи бесовете в душите и сърцата ни. Живеем във време, когато се разрушават връзки между родове и семейства. Когато хосписите се превръщат в предпочитано „депо” за излишните възрастни хора, и то за тези, които могат /те или децата им/ да си го позволят; механизмите на капитала предпочитат да работим, а не да се грижим за родителите си.

Колаж на Actualno.com

Живеем във време, когато проблемите не са само за възрастните хора, но и за новородените, здравеопазването, образованието, социално слабите и инвалидите – навсякъде, където става дума за човещина, за грижа за хората. Живеем във време, когато нямаме нужда да общуваме, а да си чатим. Живеем във време, когато нямаме нужда от природа, а от красиви снимки в инстаграм. Живеем във време на виртуални светове, виртуални илюзии, виртуални ангели, но реални демони и бесове.

Заради кариерата и парите, заради удобствата на живота и хедонизма сме готови на всичко. Готови сме на лъжа и измама, че мислим за другия с любов и разбиране – нищо подобно, другите ни интересуват, докато имаме нужда от тях, докато имаме интерес. А на онези, които си позволяват да изповядват някакви идеалистични ценности, гледаме с подозрение и насмешка. Ценностите от времето на нашата младост отдавна са в мазето на спомените, мухлясали и ненужни, само понякога навяват притесняващи спомени, които ние давим в алкохол, малодушие, лицемерие и оглушително мълчание.

Не случайно достигна такива невиждани размери битовата престъпност. Причините за нея са бедността, бездушието, безпомощността. Вярно е, че често извършители са бедни хора, но храна за това повсеместно явление /не са само циганите/ е нашето бездушие. За всичко са виновни нашите бесове и колкото по-нависоко в социалната стълбица е един човек, толкова по-голяма е вината му, толкова по-разрушителни са бесовете му.

В нормалните държави подобни наболели въпроси са от първостепенно значение. Ние не сме от тези държави. Затова тези теми са обект на лицемерни пледоарии, отбиване на номера, досадни задължения. За политическите играчи бедните и оскърбените са утайка, нужна само и единствено по време на избори.

До преди години говорихме за завистта като най-големия български порок, като слабост, която деградира обществото ни. Днес можем да си спомняме за това с носталгия. Отдавна на сцената на живота е бесовщината.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Любопитно

„Теория за алтернативната загуба“ – житейска доктрина, представена чрез преживяване

Published

on

„Теория за алтернативната загуба“ е концепция, разработена от Христо Ив. Димитров, която разглежда избора и загубата като неизбежни и взаимосвързани елементи от човешкия живот.

Теорията поставя фокус върху последствията от личните решения и върху разбирането, че всяко направено „да“ съдържа в себе си алтернативна загуба. Представянето на теорията се осъществява от Христо Ив. Димитров и Симона Харачерева в партньорство, като форматът включва елемент на представление, чрез който основните идеи на доктрината се показват чрез ситуации и примери, близки до реалния житейски опит.

Христо Ив. Димитров е създател и ръководител на Националния фолклорен ансамбъл „Българе“ и дългогодишен автор на сценични проекти, свързани с културата, идентичността и ценностите.

„Теорията за алтернативната загуба“ е представена от него като житейска доктрина, изведена от лични наблюдения и опит. За първи път извън София и Пловдив, представянето ще се състои на 11 февруари 2026 г. от 18.30 ч. в зала „Възраждане“, Габрово.

Билети за събитието могат да бъдат намерени онлайн чрез Eventim, на касите на EasyPay и на касата на Драматичния театър.

Зареди още

Култура

Историческият музей в Дряново обяви Петия национален пленер по живопис

Published

on

Исторически музей – Дряново обявява провеждането на Петото поредно издание на Националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, който ще се състои в периода от 1 до 5 юли 2026 г. Пленерът се реализира с партньорството на Община Дряново и Съюза на българските художници (СБХ).

Инициативата има за цел да предостави възможност и творческо предизвикателство за съвременни художници да интерпретират онзи възрожденски дух и плам, който пренася поколенията през годините като през мостовете на Първомайстора.

Срещата на творците с богатото културно-историческо и архитектурно наследство на град Дряново, с неговите природни забележителности и с построените от майстор Колю Фичето обекти в родния му град, създава благодатна среда за задълбочени художествени търсения.

Пленерът няма определена сюжетна или жанрова насоченост, като на участниците се предоставя пълна свобода при реализирането на техните творчески идеи и пластични експерименти.

Събитието има конкурсен характер, като ежегодно се присъжда Наградата на град Дряново за живопис. В пленера ще участват петима художници от страната, като автори, участвали в предходното издание, нямат право на участие в настоящото. Кандидатите следва да изпратят творческа биография, снимки на до 5 свои творби (jpeg – формат), както и актуални имейл и телефон за контакт на адрес: office@museumdryanovo.com.

Крайният срок за кандидатстване е 30 април 2026 г. Одобрените участници ще бъдат уведомени до 15 май 2026 г. и следва да потвърдят участието си до края на май месец. Организаторите осигуряват на участниците нощувки, храна и транспортни разходи, както и художествени материали – по две платна с формати 50/60 см и 40/50 см.

Художниците могат да работят и върху други формати по собствен избор. Пленерът ще завърши с изложба на създадените по време на събитието живописни творби, като всеки участник дарява по две произведения за фондовете на Исторически музей – Дряново.

Наградата на град Дряново за живопис ще бъде определена от жури, с представители на Съюза на българските художници, Община Дряново и Исторически музей – Дряново и ще бъде връчена от Кмета на града при откриването на изложбата.

Отличеният автор ще получи възможността да представи самостоятелна изложба в залите на Икономовата къща в Дряново през следващата календарна година.

Събитието ще бъде широко отразено в печатни, електронни медии и в социалните мрежи. Ще се отпечата и каталог, включващ изданията на пленера, като участвалите художници ще получат екземпляр.

Зареди още

Икономика

Дигитален клуб към Габровската търговско-промишлена палата отвори врати

Published

on

От 30 януари 2026 г. официално започна работа Дигиталният клуб при Габровската търговско-промишлена палата (ГТПП) – ново пространство за обучение, подкрепа и развитие на дигитални умения за гражданите на Габрово и региона.

Изграждането на Дигиталния клуб е финансирано от Европейския съюз в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост, по Процедура BG-RRP-1.024 „Изграждане на мрежа от дигитални клубове“, Компонент „Образование и умения“, инвестиция „Предоставяне на обучения за дигитални умения и създаване на платформа за обучение на възрастни“, договор № BG-RRP-1.024-1231-C01.

Основната цел на процедурата е да се повиши участието на гражданите в ученето през целия живот и да се насърчи социалното приобщаване чрез осигуряване на достъп до възможности за дистанционно обучение в електронна среда.

Инициативата е насочена към широк кръг целеви групи, сред които заети лица с ограничен достъп до електронни ресурси, представители на различни етноси, възрастни хора, жени и хора в неравностойно положение. По този начин се създават равни възможности за развитие на умения, необходими за успешна реализация в условията на дигиталната икономика.

Габровската търговско-промишлена палата е изградила специално обособено помещение за нуждите на Дигиталния клуб. В него са разположени пет работни станции, оборудвани с нови компютърни конфигурации, модерно обзавеждане и високоскоростна интернет връзка.

Посетителите имат достъп до разнообразни електронни образователни ресурси за онлайн обучение и самообучение. В клуба е осигурена и подкрепа от наставник, който ще подпомага хората без или с ограничени дигитални умения при включването им в дистанционни обучения и използването на електронни услуги.

Дигиталният клуб предлага безплатно: достъп до компютърна техника и високоскоростен интернет; помощ при използване на интернет и електронни услуги; насочване към обучения и ресурси според индивидуалните потребности; съдействие при работа с електронни административни услуги; подкрепа при онлайн търсене на работа; консултации с кариерен консултант след предварително съгласуване; съвместни инициативи с Дирекция „Бюро по труда“ – Габрово и Областния информационен център.

Дигиталният клуб се намира на адрес гр. Габрово, ул. „Брянска“ №30, партер и работи от понеделник до петък от 09.00 до 12.00 часа и от 13.00 до 17.00 часа.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – Следващо Поколение ЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Габровската търговско-промишлена палата и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и ГД ЕФМПП в МТСП.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица