Новини
Азбучник на българския хаос: Бесове
Не става дума за романа на Достоевски, а за нашите „бесове”.
Според синонимния речник тази дума има множество значения: ярост, злоба, страст, яд, лудост, умопомрачение, буйство, безчинство, настървение, дявол, демон, зъл дух и множество други.
Според библейското тълкуване има много примери в Новия Завет за хора обладани от бесове. Някои смятат, че бесовете не са зли духове, а болести, като лудост и други. Това мнение обаче не е правилно. Спасителят е говорил на бесовете, които са обитавали в обладаните, и бесовете са го чували и разбирали. Те са свидетелствали за присъствието си с мъчението, което създавали в жертвите си, преди да бъдат принудени да ги напуснат. Христос дава като доказателство за посланието си, факта, че изпъжда бесове, а също така Той обещава и на апостолите си тази власт – Лк. 13:32; Мт. 10:8.
Наскоро гледах интервю с възрастен човек от опустяло село. Цитирам думите му по памет: “Днес у нас бесовщината е по-силна от всякога, нямаше такава и по време на войната. Днес не обичаме – ни Бог, ни семейство, ни жена, ни деца. На църква не ходим, а децата и внуците ни се разпиляха по света. Не обичаме и да работим. Но парите обичаме. Само тях обичаме.”
Дълго мислих върху думите на този обикновен човек. Те бяха безпощаден социологичен анализ на последствията от безконтролния мафиотизиран пазарен капитализъм. Той назова и посочи бесовете в душите и сърцата ни. Живеем във време, когато се разрушават връзки между родове и семейства. Когато хосписите се превръщат в предпочитано „депо” за излишните възрастни хора, и то за тези, които могат /те или децата им/ да си го позволят; механизмите на капитала предпочитат да работим, а не да се грижим за родителите си.

Живеем във време, когато проблемите не са само за възрастните хора, но и за новородените, здравеопазването, образованието, социално слабите и инвалидите – навсякъде, където става дума за човещина, за грижа за хората. Живеем във време, когато нямаме нужда да общуваме, а да си чатим. Живеем във време, когато нямаме нужда от природа, а от красиви снимки в инстаграм. Живеем във време на виртуални светове, виртуални илюзии, виртуални ангели, но реални демони и бесове.
Заради кариерата и парите, заради удобствата на живота и хедонизма сме готови на всичко. Готови сме на лъжа и измама, че мислим за другия с любов и разбиране – нищо подобно, другите ни интересуват, докато имаме нужда от тях, докато имаме интерес. А на онези, които си позволяват да изповядват някакви идеалистични ценности, гледаме с подозрение и насмешка. Ценностите от времето на нашата младост отдавна са в мазето на спомените, мухлясали и ненужни, само понякога навяват притесняващи спомени, които ние давим в алкохол, малодушие, лицемерие и оглушително мълчание.
Не случайно достигна такива невиждани размери битовата престъпност. Причините за нея са бедността, бездушието, безпомощността. Вярно е, че често извършители са бедни хора, но храна за това повсеместно явление /не са само циганите/ е нашето бездушие. За всичко са виновни нашите бесове и колкото по-нависоко в социалната стълбица е един човек, толкова по-голяма е вината му, толкова по-разрушителни са бесовете му.
В нормалните държави подобни наболели въпроси са от първостепенно значение. Ние не сме от тези държави. Затова тези теми са обект на лицемерни пледоарии, отбиване на номера, досадни задължения. За политическите играчи бедните и оскърбените са утайка, нужна само и единствено по време на избори.
До преди години говорихме за завистта като най-големия български порок, като слабост, която деградира обществото ни. Днес можем да си спомняме за това с носталгия. Отдавна на сцената на живота е бесовщината.
Автор: Калин Илиев
„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.
Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Басейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати

Закритият плувен басейн в Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово възобновява работа след лятната ваканция.
От сряда, 23 септември, съоръжението отново ще бъде достъпно за ученици, спортисти и любители на плуването по утвърден график.
Община Габрово извърши ремонт на коритата на малкия и големия басейн, както и на прилежащата тръбна мрежа.
След приключването на ремонтните дейности съоръжението беше отворено за ползване през февруари 2026 г.
С възобновяването на работата след лятната ваканция, плувният басейн отново ще приема своите посетители по график.
График за ползване на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
| Ден от седмицата | Часови интервал | 1-2 коридор | 3-4 коридор | 5 коридор |
| Понеделник – почивен ден | ||||
| вторник | 14:00-15:30 | ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ | ||
| 15:30-17:00 | ОУ „Ран Босилек“ | ОУ „Неофит Рилски“ | граждани | |
| 17:00-20:00 | СК „Равен старт 2020“ | СК „Синкевица“ | ||
| 20:00-21:00 | граждани | |||
| сряда | 14:00-15:30 | ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ | ||
| 15:30-17:00 | ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” | ОУ „Иван Вазов“ | граждани | |
| 17:00-20:00 | СК „Равен старт 2020“ | СК „Синкевица“ | ||
| 20:00-21:00 | граждани | |||
| четвъртък | 12:15-13:45 | ПТГ „Д-р Никола Василиади“ | ||
| 14:00-15:30 | ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ | |||
| 15:30-17:00 | СУ „Райчо Каролев“ | СУ „Отец Паисий“ | граждани | |
| 17:00-19:00 | СК „Равен старт 2020“ | СК „Синкевица“ | ||
| 19:00-20:00 | КВС Янтра Габрово – 3 коридор | СК „Синкевица“ – 4 коридор | ||
| 20:00-21:00 | граждани | |||
| петък | 14:00-15:30 | ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ | ||
| 15:30-17:00 | ОУ „Христо Ботев“ | НУ „Васил Левски“ | граждани | |
| 17:00-20:00 | СК „Равен старт 2020“ | СК „Синкевица“ | ||
| 20:00-21:00 | граждани | |||
| събота | 09:00-12:00 | СК „Синкевица“ | граждани | |
| 12:00-12:30 | обедна почивка | |||
| 12:30-14:30 | СК „Синкевица“ | граждани | ||
| 14:30-17:00 | граждани | |||
| неделя – почивен ден |

Култура
Проф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни

Съединението на България слага край на нашето Освобождение. Пътят до него започва през есента на 1875 година в Стара Загора, преминава през Априлското въстание от 1876 година, през Руско-турската война от 1877–1878 година, през Берлинския договор, стига до изграждането на модерните взаимоотношения от двете страни на Стара планина и завършва с единна държава, армия, държавен глава, законодателство, съдебна и финансова система, придобила и териториално самоуправление.
Това стана ясно от думите на проф. Милко Палангурски, който бе гост в новия епизод на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, ученият разказа още за процесите след Освобождението на България през 1878 година, за Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година, за личността на княз Александър I Батенберг, а също и за книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“.
Изданието, в което проф. Палангурски е съавтор заедно с други двама водещи наши историци – проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, бе представено наскоро и в Дряново. Проф. Янчев разглежда устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, както и опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряването на наследници на престола. Самият проф. Палангурски е автор на увода на книгата, в който проследява развитието на националната идея и мястото ѝ в акта на Съединението. По неговите думи няма и не може да има последен поглед към това велико българско дело – той самият продължава да се натъква на нови данни за него.
Проф. Палангурски посочи, че никой друг балкански народ не е успял да освободи 96 000 квадратни километра още при първото си по-голямо въстание, за разлика от българите. „Берлинският договор, погледнат от тази гледна точка, е максимално ефективен и ни дава възможност да покажем, че можем да се развиваме напред. Това, че ние търсим обединение и съединение в този териториален обхват, е много логично. Ние получихме териториално самоуправление от Силистра до Кюстендил и от Видин до Черно море, което никак не е малко. Това е най-ефективното въстание на балкански народ като териториално решение. Излиза, че онова, което си постигнал първия път, понякога е по-дълготрайно“, отбеляза той, цитирайки синтеза от гения на Христо Ботев: „Ако не сега, ще чакаме още сто години!“.
„Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 година. Всичките до един са свързани с революционното движение. Ако човек обърне поглед към хората, на юг ще види Захари Стоянов, а на север – Стефан Стамболов. И двамата действат абсолютно идентично. Тези хора знаят какво да правят! Съединението е доказателството, че когато знаеш какво искаш и знаеш как да го направиш – го правиш! И то понякога става!“, добави проф. Палангурски.
По думите му Съединението е и резултат въпреки дълбокото разцепление на българското общество – разцепление, което историкът смята за валидно и днес, макар населението активно да се включва чрез митинги и други прояви. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите чакат някой да им свърши работата“, коментира Палангурски, припомняйки думите на Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.
В разговора беше засегната и международната обстановка, дипломацията ни в навечерието на военния конфликт между България и Сърбия, отстояла акта на Съединението въпреки подкрепата на Великите сили за западната ни съседка, „обезглавяването“ на българската армия чрез изтеглянето на нейните висши чинове, заемани от руснаци, служещи на чужди интереси, личността на княз Батенберг и други любопитни моменти, белязали историята ни.
В епизода проф. Палангурски коментира и днешната образователна система, учебниците по история, разбирането на предмета и ролята на учителя в училище, като направи паралел между някогашните и сегашните политици.

Любопитно
Лилиите отново красят езерото в градинката с мечето

Лилиите отново са там, където беше техният дом от десетилетия. Екип на Общинското предприятие „Озеленяване“ върна растенията в езерото в градинката с мечето, след като преди време те бяха преместени временно заради необходимостта съоръжението да бъде ремонтирано.

За много габровци градинката с мечето и езерото с лилиите бяха неразделна част от спомените им. Мястото, където са правили първите си стъпки като деца, където са се разхождали с родителите и баба и дядо си, и където и днес водят собствените си внуци.

За поколения габровци лилиите в езерцети отдавна се превърнаха в символ на това кътче от града, а тяхното отсъствие през годините на ремонта остави празнина, усетена от не един и двама жители.

Както съобщиха от Община Габрово, ремонтът на езерото вече е напълно завършен и то е готово отново да посрещне лилиите. Очаква се растенията постепенно да се развият и да разцъфтят, за да радват както габровци, за които те носят спомени от детството, така и гостите на града, които за пръв път ще открият очарованието на това място.

-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново
-
Икономикапреди 6 дниМирослав Дончев представя новите стандарти в енергетиката на RENPOWER Bulgaria 2026
-
Икономикапреди 5 дни„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal
-
Любопитнопреди 4 дниЛилиите отново красят езерото в градинката с мечето
-
Новинипреди 4 дниОбщински и екоинспектори провериха централния пазар в Габрово
-
Новинипреди един денБасейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати
-
Културапреди един денПроф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни







