Свържи се с нас

Новини

Докато ги има… Празник на Вонещата вода

снимка: Тодорка Мирчева

Минавайки по Хаджицоневия мост, първото село, което се отделя вляво от пътя за местността Узана, се казваше Червен бряг, а днес е квартал на Габрово и носи името Радецки, което идва от преминаването на руския генерал Радецки по време на Руско-турската Освободителна война.

снимка: Тодорка Мирчева

От там също е минавал по балканските ридове пътят за връх Столетов (Свети Никола). Днес се гради новият обходен път за южна България. Край река Козещица е имало много ханчета, в които нощували пътниците, тръгнали за пазарите в Казанлък и Стара Загора. Затова и хората го наричали Ханищата.

снимка: Тодорка Мирчева

В някогашното село Червен бряг е открита Лековита вода. Разказите и преданията за нея са, че от далечна Тракия някой си отец Серафим имал дъщеря, която била много красива, но с болни очи. Какво ли не правил отецът, къде ли не ходил, за да възвърне зрението на едничката си рожба. Все не успявал да открие лек. Последно минал и през търновското село Кованлъка, днешното Пчелище. Но народният лечител там му казал, че не може да се справи с този проблем. Тогава отец Серафим отчаян поел пътят си към дома. Минавайки през Хаджицонев мост за Тракия, поседнали на една поляна да си отдъхнат от дългия път. Докато отмаряли конете, дъщеря му започнала да бере цветя и неусетно стигнала до изворче, чиято вода миришела на барут. Тя си наплискала очите и смъдежът, който имала и течащата гной спрели изведнъж. Опитала пак да се наплиска и почувствала истинско облекчение. Извикала от радост на баща си, че е открила „ЖИВАТА ВОДА“. Отец Серафим решил да се върнат до Габрово и да дадат на архиерейския наместник Стефан Станимиров път жълтици, за да построи на мястото на изворчето кладенец. Поп Стефан също завел неговата дъщеря Донка там, която имала неизличими пъпки. Умивайки си лицето няколко пъти – дни наред с тази вода, пъпките изчезнали.

снимка: Тодорка Мирчева

Местните хора и с волята на двамата църковни служители построили кладенец. В Деня на Света Марина през 1890 година на 17 (29) юли Чешмата, с кладенеца, били официално открити. На този ден във Вонещата вода, както я наричали местните, се правил всяка година сбор.

снимка: Тодорка Мирчева

Хората се събирали и ритуално си измивали болните очи, пиели от водата, за да лекуват болните си стомаси и бъбреци. През годините дъщерята на поп Стефан – Донка Станимирова, а по мъж Йосиф Стомонякова, се грижила за чистотата на този кладенец.

Четирима в основата на ремонта Иван Попов,Христо Лалев Митев, Борката Драголов, Евгений Спасов, Христо Тодоров и кучето Яго

През месец март тази година започна инициативата от четиримата доброволци: Христо Лалев, Иван Попов, Христо Тодоров и Иванка Паричева за опазване на завещаното от дедите ни.

Част от майсторите Борислав Драголов, Христо Лалев, Евгений Спасов- Даскала

Последваха ги с труда си Евгений Спасов – Даскала, Борислав Драголов, Пламен Николов, Панайот Минков, Александър Пешев, Петър Петров, Иван и Жана Ковачеви. За доброто дело и облагороденото място, със средства и материали, допринесоха и Александър Янев, Ангел Колев, Гани Петкова, Таня Попминкова, Тихомир Атанасо, Цоньо Гатев, Христо Лолев, Владимир Мляков, Елена Метев, Румен Ганчев, Тихомир Петков, Нели Недевска, Пламен и Иванка Иванови, Петър Андреев.

снимка: Тодорка Мирчева

В навечерието на Празника Света Марина, благодатното място от Природата, беше посетено от нашите верни приятели и пазители на околната среда туристическо дружество „Узана“, от ветераните участвали във войните на България, от читалищните родолюбци на кв.Лютаците, Недевци и Хаджицонев мост и много граждани, дошли, за да почетат лековития извор.

снимка: Тодорка Мирчева

Свещеник Цветан Спиров отслужи водосвет за празника, а както някогашната традиция Габровското архиерейско наместничество раздаде курбан за здраве.

снимка: Тодорка Мирчева

Спирането, успокояването и оставането в покой са необходимите условия за изцелението ни. Ако не умеем да спрем и да осъзнаем богатствата на Природата – разрушителното ни поведение ще продължава своя препускащ ход.

А ние имаме потребност от изцеление. През последните години много хора забравиха за щедростта на предците ни и си служат, и чакат, на средства от друго място или някой нещо да направи, а друг да му намери единствено кусурите, както казват старите хора.

снимка: Тодорка Мирчева

Хубаво е, че има и такива българи, с активна гражданска позиция, които продължават заветите на дедите ни „На ползу роду“.

снимка: Тодорка Мирчева

Остава ползващите водата и мястото за отдих да зачитат труда на всички нас, които сме мотивирани да работим за това начало с продължение.

Автор: Тодорка Мирчева,
Кметски наместник на Кметско наместничество Зелено дърво.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Новини

Благотворителен базар с изделия, изработени от потребителите на социални услуги

На 16 и 17 декември, понеделник и вторник, от 14.00 ч. до 19.00 ч., в търговски център на бул.“Могильов“ в Габрово, за пореден път ще се проведе Коледен благотворителен базар с изделия, изработени от потребителите на Дневен център за деца и младежи с увреждания, Дневен център за деца с увреждания, Дневен център за пълнолетни лица с увреждания, Център за социална рехабилитация и интеграция, Дневен център за стари хора, Комплекс за социално-здравни услуги за деца и семейства и Център за обществена подкрепа SOS Детски селища.

Набраните средства ще бъдат използвани за терапия, лечение и подобряване условията на живот на деца и лица в неравностойно положение.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

Кметът на Габрово чете с ученици

Ученици и учители четоха разказа „Шибил“ на Йордан Йовков и така отбелязаха седмицата на четенето в училище „Иван Вазов“ в Габрово.

снимка: Община Габрово

В урока се включи и кметът на града Таня Христова, а докато деца и възрастни четяха, на екрана в класната стая течеше филмът „Шибил“ от 1967 година, информираха от общинската администрация.

снимка: Община Габрово

Уникалният урок на седмокласниците започна с кратка история за писмеността и съответно четенето – от плочката от Градещница, обл. Враца /датирана около 5-то хилядолетие пр.н.е. и важен източник за историята на Европа в края на неолита /, през Месопотамия и Древен Египет, Древна Гърция, старобългарските текстове, съвременния език, та чак до емотиконите в днешни дни.

снимка: Община Габрово

В училището има обособен кът за четене и богата библиотека, а първокласниците се готвеха за посещение в детска градина, където да демонстрират какво са научили в първите месеци в училище.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

125 години предучилищно образование в Габрово

Габрово отбеляза тържествено 125 години предучилищно образование. Събитието, организирано от Община Габрово, Регионално управление на образованието – Габрово, Общински координационен съвет на СБУ, Национален музей на образованието и Държавен архив – Габрово се състоя на 10 декември в изложбената зала на музея.

Учителки от детски градини – бивши и настоящи, директори, педагози, представители на образователни и културни институции получиха поздравления от Янка Такева, председател на СБУ и от Сдружението на директорите. „Детската градина е сила и авторитет, опора и насърчаване, несъкрушима вяра в доброто и собствените сили”, пише Янка Такева в поздравителния адрес до участниците в тържеството.

снимка: НМО – Габрово

Заместник-кметът на Община Габрово Нела Рачевиц определи постигнатото през изминалите десетилетия като „прекрасна, здрава и солидна основа” за развитие на предучилищното образование. „Това, което смея да твърдя – каза госпожа Рачевиц, е, че Вашите поколения са добре възпитани, обучени, с морални ценности, с етика във взаимоотношенията.”

Рена Илиева, старши експерт по образованието в начален етап в РУО – Габрово, благодари сърдечно на учителите, които въвеждат децата в новата им социална роля – ученик, като посочи, че детската градина е онова място, където детето за първи път научава, че доброто винаги побеждава злото.

снимка: НМО – Габрово

Специално за събитието организаторите подготвиха изложба „125години предучилищно образование в Габрово”. Тя съдържа 23 табла, които представят развитието на предучилищното образование и действащите детски градини в града. Показани са детски списания, албуми, снимки и документи от фонда на НМО. Оформен е кът с помагала за работа с деца по методите на Фридрих Фрьобел, Овид Декроли и Мария Монтесори. Изложбата може да бъде видяна до края на декември в НМО.

снимка: НМО – Габрово

Според историческите сведения и документи, съхранени във фонда на НМО първата детска учителка в Габрово е Маринка Ангелова Гладнева. Има кратки данни за създаването и развитието на предучилищното възпитание в Габрово, оставени от детските учителки Йорданка Пайнавелова и Юлия Пеева. Според тях предучилищното дело в Габрово започва преди 1944 г., макар в официални данни да се посочва, че първата детска градина в града е основана през месец декември 1944 г. Около 1930 г. младата учителка Радка Боева организира полудневна детска градина до училище „Неофит Рилски“. Учителката не получава заплата, но се ползва с огромен авторитет.

снимка: НМО – Габрово

По-късно след откриването на американската детска градина много габровки, сред които и Тотка Денева (Шантова), решават да станат детски учителки. Създава се детска градина в района на квартал „Камъка“ – до църквата, с една група от 60 деца. За градината се грижи църковното настоятелство.

снимка: НМО – Габрово

През 1936-1937 г. в помещението на Девическия пансион се открива целодневна детска градина с учителка Мила Рашеева, която работи една година с 60 деца. По-късно на нейно място започва да работи Мара Дончева. През 1943 г. в Габрово се създава детска градина към училище „Николай Палаузов“. В следващите години броят на детските градини в града се увеличава значително.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

 

Популярни новини от последната седмица