Свържи се с нас

Новини

Докато ги има… Празник на Вонещата вода

Published

on

снимка: Тодорка Мирчева

Минавайки по Хаджицоневия мост, първото село, което се отделя вляво от пътя за местността Узана, се казваше Червен бряг, а днес е квартал на Габрово и носи името Радецки, което идва от преминаването на руския генерал Радецки по време на Руско-турската Освободителна война.

снимка: Тодорка Мирчева

От там също е минавал по балканските ридове пътят за връх Столетов (Свети Никола). Днес се гради новият обходен път за южна България. Край река Козещица е имало много ханчета, в които нощували пътниците, тръгнали за пазарите в Казанлък и Стара Загора. Затова и хората го наричали Ханищата.

снимка: Тодорка Мирчева

В някогашното село Червен бряг е открита Лековита вода. Разказите и преданията за нея са, че от далечна Тракия някой си отец Серафим имал дъщеря, която била много красива, но с болни очи. Какво ли не правил отецът, къде ли не ходил, за да възвърне зрението на едничката си рожба. Все не успявал да открие лек. Последно минал и през търновското село Кованлъка, днешното Пчелище. Но народният лечител там му казал, че не може да се справи с този проблем. Тогава отец Серафим отчаян поел пътят си към дома. Минавайки през Хаджицонев мост за Тракия, поседнали на една поляна да си отдъхнат от дългия път. Докато отмаряли конете, дъщеря му започнала да бере цветя и неусетно стигнала до изворче, чиято вода миришела на барут. Тя си наплискала очите и смъдежът, който имала и течащата гной спрели изведнъж. Опитала пак да се наплиска и почувствала истинско облекчение. Извикала от радост на баща си, че е открила „ЖИВАТА ВОДА“. Отец Серафим решил да се върнат до Габрово и да дадат на архиерейския наместник Стефан Станимиров път жълтици, за да построи на мястото на изворчето кладенец. Поп Стефан също завел неговата дъщеря Донка там, която имала неизличими пъпки. Умивайки си лицето няколко пъти – дни наред с тази вода, пъпките изчезнали.

снимка: Тодорка Мирчева

Местните хора и с волята на двамата църковни служители построили кладенец. В Деня на Света Марина през 1890 година на 17 (29) юли Чешмата, с кладенеца, били официално открити. На този ден във Вонещата вода, както я наричали местните, се правил всяка година сбор.

снимка: Тодорка Мирчева

Хората се събирали и ритуално си измивали болните очи, пиели от водата, за да лекуват болните си стомаси и бъбреци. През годините дъщерята на поп Стефан – Донка Станимирова, а по мъж Йосиф Стомонякова, се грижила за чистотата на този кладенец.

Четирима в основата на ремонта Иван Попов,Христо Лалев Митев, Борката Драголов, Евгений Спасов, Христо Тодоров и кучето Яго

През месец март тази година започна инициативата от четиримата доброволци: Христо Лалев, Иван Попов, Христо Тодоров и Иванка Паричева за опазване на завещаното от дедите ни.

Част от майсторите Борислав Драголов, Христо Лалев, Евгений Спасов- Даскала

Последваха ги с труда си Евгений Спасов – Даскала, Борислав Драголов, Пламен Николов, Панайот Минков, Александър Пешев, Петър Петров, Иван и Жана Ковачеви. За доброто дело и облагороденото място, със средства и материали, допринесоха и Александър Янев, Ангел Колев, Гани Петкова, Таня Попминкова, Тихомир Атанасо, Цоньо Гатев, Христо Лолев, Владимир Мляков, Елена Метев, Румен Ганчев, Тихомир Петков, Нели Недевска, Пламен и Иванка Иванови, Петър Андреев.

снимка: Тодорка Мирчева

В навечерието на Празника Света Марина, благодатното място от Природата, беше посетено от нашите верни приятели и пазители на околната среда туристическо дружество „Узана“, от ветераните участвали във войните на България, от читалищните родолюбци на кв.Лютаците, Недевци и Хаджицонев мост и много граждани, дошли, за да почетат лековития извор.

снимка: Тодорка Мирчева

Свещеник Цветан Спиров отслужи водосвет за празника, а както някогашната традиция Габровското архиерейско наместничество раздаде курбан за здраве.

снимка: Тодорка Мирчева

Спирането, успокояването и оставането в покой са необходимите условия за изцелението ни. Ако не умеем да спрем и да осъзнаем богатствата на Природата – разрушителното ни поведение ще продължава своя препускащ ход.

А ние имаме потребност от изцеление. През последните години много хора забравиха за щедростта на предците ни и си служат, и чакат, на средства от друго място или някой нещо да направи, а друг да му намери единствено кусурите, както казват старите хора.

снимка: Тодорка Мирчева

Хубаво е, че има и такива българи, с активна гражданска позиция, които продължават заветите на дедите ни „На ползу роду“.

снимка: Тодорка Мирчева

Остава ползващите водата и мястото за отдих да зачитат труда на всички нас, които сме мотивирани да работим за това начало с продължение.

Автор: Тодорка Мирчева,
Кметски наместник на Кметско наместничество Зелено дърво.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Илко Илиев представя новата си книга „Шантави истории“

Published

on

Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ организира среща – разговор с Илко Илиев. Известният габровски джаз – музикант, композитор, аранжор и публицист ще представи новата си книга „Шантави истории или Разкази за момчето, което не спираше да се учудва“ на 15 декември от 17:45 ч в Читалня „Д-р Петър Цончев“.

Илко Илиев е роден на 21.07.1945 г. в гр. Горна Оряховица. Завършва Естраден отдел на БДК – София (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) със специалност саксофон и кларинет.

Започва професионалната си музикална кариера в Габрово в състава на Духовия оркестър към читалище „Априлов-Палаузов“ през 1967 г. От януари 1968 г. постъпва в състава на Естрадния оркестър към Окръжния съвет за изкуство и култура. Част е от състава и проявите на Естраден оркестър към Общински съвет за култура – Габрово, „Биг бенд Габрово“, „Оркестър Габрово“, „Диксиленд Габрово“ и „Суинг дикси бенд Габрово“. През 1968 г. участва в съпътстващата музикална програма на ІX-ия Световен младежки фестивал в София. Като изпълнител и аранжор участва в Прегледите на джазовите оркестри в България (1977-1984 г.) и в джаз-фестивалите в Дрезден (ГДР) през 1981 и 1984 г., Прага (Чехословакия) през 1985 г. и Париж (Франция) през 1986 г. Вписан е в европейското родословно дърво на джаза („The European JAZZ Community“), отпечатано от немското издателство „Peter von Bartkowski Edition“ (1999 г.), заедно с имената на още няколко габровски музиканти – Манол Цоков, Илия Раев, Николай Антонов и Петко Приводанов. След 1990 г. е създател на няколко нещатни джазови оркестри в Габрово – „Биг смайлс бенд“, „Б 15+“, „Джаз класик бенд“. През 80-те години записва свои песни и аранжименти в БНР и „Балкантон“. Автор на музика за куклените театри във Варна и Габрово (1987-1990 г.), както и на два аудио компактдиска с авторски композиции и аранжименти – „Очакване” (2002) и „By Ilko“ (2004). Автор е на книгите: „Справочник на английската терминология в популярната, танцова и джазова музика” (1996) и „Тъга по слънчева вода” (2005 г., публицистика), „Габрово. Джаз и още нещо“ (2021).

През 1998 г. Илко Илиев написва „Българска сюита за струнен оркестър и кларинет”, Премиерата на „Фантазия за пиано и струнни инструменти” през 2011 г. е част от тържествения концерт по повод 150-годишнината от основаването на габровската библиотека „Априлов – Палаузов”.

През май 2014 г. Илко Илиев получава Почетния знак на Община Габрово за активна и разностранна творческа дейност в областта на музиката и за принос в утвърждаване авторитета на габровската музикална култура.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представи новия си роман „Въглени“

Published

on

В музей „Старото школо“ в Трявна бе представен най-новият роман на Веселина Кожухарова „Въглени“, посветен на китния ни възрожденски град. Културното събитие е част от тазгодишната Коледно-новогодишната програма на Община Трявна и се осъществи със съдействието, както на местната власт, така и на Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна и Читалище „Иван Вазов“ – с. Първомайци.

Представянето на книгата събра близки и познати на авторката, както и почитатели на словото, които изпълниха залата на музея. Сред официалните гости бе зам.-кметът на Трявна Марин Маринов, общински съветници, директорът и екипът на СМРЗИ-Трявна, просветни деятели и др.

Всички те бяха поздравени с музикалните изпълнения на децата от класа по народно пеене и инструменти към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – Трявна с ръководител Николина Кирилова.

Книгата „Въглени“ бе представена пред аудиторията с рецензия на Иван Антонов – член на Съюза на българските писатели у нас и председател на Сдружение „Сцена на духовността“-гр. Плевен, която бе изчетена от Стефан Митев. А защо последния ѝ роман е свързан с Трявна, Веселина Кожухарова посочи художествения занаят казаслък и неговото практикуване почти само в тревненско.

За написването на книгата, писателката искрено благодари на журналистката Галина Иванова и приноса й с информация от публицистичните й материали в нейния авторски блог „Тревненски БУдил“. Срещата-разговор премина с изчитане на откъси от книгата „Въглени“, както и от другите две авторски такива – „Погледни през рамо“ и „Между звездите и зората“ на Веселина Кожухарова.

Авторката бе поздравена от зам.-кмета, както и от директора на СМРЗИ-Трявна с красиви букети и пожелания за още много нови вдъхновящи книги.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица.

Практикува като учител по музика и ръководи детски вокални състави с участия и отличия в национални конкурси. Пише стихове и проза. До момента е издала „Жених за царкинята“; „Погледни през рамо“; „Между звездите и зората“ и „Въглени“. Най-новият й роман се очаква да излезе от печат през пролетта на 2023 година.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

ПГТ – Габрово включва ученици със СОП в проектите мобилност

Published

on

Професионалната гимназия по туризъм в Габрово включва ученици със специални образователни потребности в проектите мобилност.

За първи път в дългогодишната си работа по проекти Професионална гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – Габрово включи в групите за мобилност двама ученици със специфични образователни потребности (СОП).

Представяме ви мнението на госпожа Даниела Ненчева, ръководител на ЦНСТДМУ – Център за настаняване на деца и младежи с увреждания, в Габрово за участието на Николай Звездов, настанен в социалното заведение. През пролетта на 2022 г, от 20 април до 6 май, непълнолетният Николай Звездов участва в Програма Еразъм+, по проект мобилност, с цел ученическа производствена практика.

Проектът бе осъществен от ПГТ „Пенчо Семов“ – Габрово. Младежът е настанен в ЦНСТДМУ „Хризантема“, тъй като е сирак и се нуждае от постоянни грижи. За Николай това бе първо излизане за период от 16 дни извън ЦНСТ и без придружител от центъра.

След завръщането си от Германия, Лайпциг, той сподели впечатления. Щастлив е от дадената му възможност да контактува с връстници и да се чувства част от групата. Гордее се с това, че се е справил с поставените му задачи по време на практиката. Смята, че в бъдеще може да се реализира , като използва придобитите умения. Създал е приятелства и се е научил да спазва норми и правила, които са валидни за цялата група.

Позитивните емоции и наученото по време на участието си в програмата са незабравим спомен за него. Много би искал и в бъдеще да се включва в дейности с връстниците си, да изгражда приятелства и да се чувства част от неформална група. За мен като настойник на Николай и ръководител на ЦНСТДМУ включването на деца и младежи с увреждания в проекти, съвместно със своите връстници от общността, е най-добрият начин за интеграция и социализация на тези деца и младежи.

В същото време това дава възможност на обществото да забележи децата със специфични потребности, да ги приобщи и да ги приеме такива, каквито са.

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица