Свържи се с нас

Новини

Област Габрово продължава да се топи! Населението застарява

Published

on

снимка: Тодор Тодоров, фото „Спринт“

Към 31 декември 2018 г. населението на област Габрово е 108 404 души, което представлява 1.5% от населението на България и 13,8% от населението на Северен централен район. В сравнение с 2017 г. населението на областта намалява с 1850 души, или с 1.7%.

Тези данни официално оповестиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

Мъжете са 52 213 (48.2%), а жените – 56 191 (51.8%), или на 1 000 мъже се падат 1 076 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. Включително с нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.

Относителният дял на жените е най-висок в община Дряново – 52.2% или на 1 000 мъже се падат 1 092 жени, а най-нисък е в община Севлиево – 51.4% или на 1 000 мъже се падат 1 058 жени.

Продължава процесът на застаряване на населението в област Габрово. В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 31 041, или 28.6% от населението на областта, което я нарежда на второ място в страната след област Видин (29.6). В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства със 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. – със 8.3 процентни пункта. В регионален аспект, лицата на 65 и повече навършени години са най-много в община Трявна – 32.5%, а най-малко в община Севлиево – 26.9%.

Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 33.3%, а на мъжете – 23.6%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Към 31.12.2018 г. децата до 15 години в областта са 12 594, или 11.6% от общия брой на населението, като спрямо 2017 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта. По този показател област Габрово, заедно с област Смолян (11.5%) заемат последно място в страната.
В община Севлиево лицата от тази възрастова група са с най-висок дял – 13.2%, а с най-нисък – в община Трявна (8.9%).

Към края на миналата година общият коефициент на възрастова зависимост в област Габрово е 67.4%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат повече от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2017 г. този коефициент е бил 65.8%.
Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 61.2%, отколкото в селата – 102.5%. Във всички общини на областта, този показател е над 60.0%, като най-неблагоприятно е съотношението в община Дряново (70.2%).

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 47.2 години през 2014 г. нараства на 48.0 години през 2017 г. и достига 48.2 години в края на 2018 година. Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 47.1 години, а в селата – 53.3 години.

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.

За 2018 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 2 месеца за жените и 64 години и 1 месец за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2018 г. е 59 913 души, или 55.3% от населението на областта, като мъжете са 32 274, а жените – 27 639. Независимо от увеличаващата се възрастова граница за пенсиониране през 2018 г., трудоспособното население е намаляло с 1 245 души, или с 2.0% спрямо предходната година.

Към края на 2018 г. над трудоспособна възраст са 35 081 души, или 32.3%, а под трудоспособна възраст – 13 410 души, или 12.4% от населението на областта.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години). Към 31.12.2018 г. това съотношение е 51. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 89 млади хора.

По този показател област Габрово отново дели последните места заедно с областите Смолян и Перник. Най-благоприятно е това съотношение в областите Сливен – 87, Варна – 73, и София (столица) – 72 лица.

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.

Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. През 2018 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Габрово е намаляло с 1443 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 13.2‰. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 9.8‰, а в селата – минус 28.7‰. По този показател областта се нарежда на предпоследно място след област Видин – минус 16.4‰.

Съществено влияние върху броя и структурите на населението в областта оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който също е отрицателен – минус 407 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта.

Броят на умрелите лица през 2018 г. е 2 184, а коефициентът на обща смъртност – 20.0‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намаляват със 143, или със 6.1%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.

Смъртността сред мъжете (21.2‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (18.8‰). През 2018 г. на 1 000 жени умират 1053 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (35.4‰) отколкото в градовете (16.6‰).

Показателят за преждевременна смъртност през 2018г. (15.5%) и е с 1.0% пункта по-малко от предходната 2017 г. В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 10.5% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 20.3%.

През 2018 г. в областта са починали 4 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.4‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 11.8‰, през 2005 г. – 6.4‰, а през 2017 г. – 8.3‰.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Новини

Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Published

on

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.

Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.

Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.

Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица