Новини
Област Габрово продължава да се топи! Населението застарява

снимка: Тодор Тодоров, фото „Спринт“
Към 31 декември 2018 г. населението на област Габрово е 108 404 души, което представлява 1.5% от населението на България и 13,8% от населението на Северен централен район. В сравнение с 2017 г. населението на областта намалява с 1850 души, или с 1.7%.
Тези данни официално оповестиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.
Мъжете са 52 213 (48.2%), а жените – 56 191 (51.8%), или на 1 000 мъже се падат 1 076 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. Включително с нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.
Относителният дял на жените е най-висок в община Дряново – 52.2% или на 1 000 мъже се падат 1 092 жени, а най-нисък е в община Севлиево – 51.4% или на 1 000 мъже се падат 1 058 жени.
Продължава процесът на застаряване на населението в област Габрово. В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 31 041, или 28.6% от населението на областта, което я нарежда на второ място в страната след област Видин (29.6). В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства със 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. – със 8.3 процентни пункта. В регионален аспект, лицата на 65 и повече навършени години са най-много в община Трявна – 32.5%, а най-малко в община Севлиево – 26.9%.
Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 33.3%, а на мъжете – 23.6%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Към 31.12.2018 г. децата до 15 години в областта са 12 594, или 11.6% от общия брой на населението, като спрямо 2017 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта. По този показател област Габрово, заедно с област Смолян (11.5%) заемат последно място в страната.
В община Севлиево лицата от тази възрастова група са с най-висок дял – 13.2%, а с най-нисък – в община Трявна (8.9%).
Към края на миналата година общият коефициент на възрастова зависимост в област Габрово е 67.4%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат повече от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2017 г. този коефициент е бил 65.8%.
Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 61.2%, отколкото в селата – 102.5%. Във всички общини на областта, този показател е над 60.0%, като най-неблагоприятно е съотношението в община Дряново (70.2%).

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 47.2 години през 2014 г. нараства на 48.0 години през 2017 г. и достига 48.2 години в края на 2018 година. Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 47.1 години, а в селата – 53.3 години.
Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.
За 2018 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 2 месеца за жените и 64 години и 1 месец за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2018 г. е 59 913 души, или 55.3% от населението на областта, като мъжете са 32 274, а жените – 27 639. Независимо от увеличаващата се възрастова граница за пенсиониране през 2018 г., трудоспособното население е намаляло с 1 245 души, или с 2.0% спрямо предходната година.
Към края на 2018 г. над трудоспособна възраст са 35 081 души, или 32.3%, а под трудоспособна възраст – 13 410 души, или 12.4% от населението на областта.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години). Към 31.12.2018 г. това съотношение е 51. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 89 млади хора.
По този показател област Габрово отново дели последните места заедно с областите Смолян и Перник. Най-благоприятно е това съотношение в областите Сливен – 87, Варна – 73, и София (столица) – 72 лица.
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.
Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. През 2018 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Габрово е намаляло с 1443 души.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 13.2‰. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 9.8‰, а в селата – минус 28.7‰. По този показател областта се нарежда на предпоследно място след област Видин – минус 16.4‰.
Съществено влияние върху броя и структурите на населението в областта оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който също е отрицателен – минус 407 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта.
Броят на умрелите лица през 2018 г. е 2 184, а коефициентът на обща смъртност – 20.0‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намаляват със 143, или със 6.1%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.
Смъртността сред мъжете (21.2‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (18.8‰). През 2018 г. на 1 000 жени умират 1053 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (35.4‰) отколкото в градовете (16.6‰).
Показателят за преждевременна смъртност през 2018г. (15.5%) и е с 1.0% пункта по-малко от предходната 2017 г. В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 10.5% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 20.3%.
През 2018 г. в областта са починали 4 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.4‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 11.8‰, през 2005 г. – 6.4‰, а през 2017 г. – 8.3‰.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Крими
Признал се за дилър на кокаин получи условна с изпитателен срок

На 9 февруари т.г., в заседание по наказателно дело от общ характер, състав на Окръжен съд – Габрово одобри споразумение между прокурор от Габровска окръжна прокуратура и защитника на С.Ц. от Габрово, с което на подсъдимия се налага наказание лишаване от свобода – условно, за държане на наркотици, с цел разпространение.
Съгласно споразумението С.Ц. се признава за виновен в това, че на 17 януари 2025 г., в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – полиетиленови свивки с бяло вещество, съдържащо активен компонент кокаин, общо 3,42 грама на обща стойност 923,32 лв.
За посоченото престъпление на С.Ц. бе определено наказание от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага с изпитателен срок от 4 години. Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Новини
Започват спешни пътни ремонти на места в Габрово

„Обичайно след края на зимния сезон се появяват нови компрометирани пътни участъци и дупки по уличната мрежа в града. Извършихме огледи и определихме зоните и критичните места, в които са необходими спешни частични ремонти на нарушените настилки.
Ще започнем работа по тях при подходящи метеорологични условия“, каза заместник-кметът на Община Габрово с ресор „Строителство, инфраструктура и екология“ инж. Деян Дончев.
„Сред спешните участъци е този в дясното платно на пътната естакада на ул. „Лазурна“ в посока кв. Трендафил. Там намесата ще бъде частична, тъй като предстои основен ремонт на съоръжението.
Обектът е включен в Инвестиционната програма за общински проекти към държавния бюджет и вече имаме сключено споразумение за финансиране с Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, допълни инж. Дончев.
Община Габрово ще информира своевременно гражданите за евентуалните временни ограничения на движението, свързани с предстоящите ремонтни работи.

Култура
Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.
Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.
Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.
Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.
Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.
В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.
Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.
Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.
Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.


-
Икономикапреди 5 дни2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?
-
Новинипреди 5 дниПриключи ремонтът на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
-
Кримипреди 4 дниИван Халкин застава начело на полицията в Габрово
-
Кримипреди 5 дниВнимание: Зачестяват опитите за телефонни измами в Габровско!
-
Любопитнопреди 6 дниВсяко „да“ носи своята загуба: една теория за избора
-
Икономикапреди 5 дниMarket tackle – дигиталният партньор за устойчив онлайн растеж
-
Икономикапреди 5 дниНад 900 данъчни декларации вече са подадени в НАП – Габрово
-
Новинипреди 3 дниРадослав Първанов е новият председател на СБЖ – Габрово






