Днес е 6 септември, денят, в който отбелязваме 140-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.

Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите „Съединение“.

През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг.

Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев.

Арестуван е областният управител на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.

6 септември е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

Документите за Акта на Съединението, съхранявани в Държавен архив – Габрово не са много като обем, но са интересни като съдържание. Те отразяват едно от най-значимите събития от нашата история, което бележи успешна стъпка в борбите на българския народ за национално обединение. Сред тях са възвание на Българския таен революционен комитет в Пловдив в подкрепа на Акта от 6 септември 1885 г. Той се обръща към всички граждани, към българските офицери и духовници „Часът на нашето съединение, удари! Чуждото Румелийско правителство, което ни тежи от шест години е съборено. На негово място е провъзгласено съединението ни с Княжество България, под скиптъра на българския княз Александър I…Вие се задължавате в името на отечеството ни, в славата и величието на България, да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело…“. Доказателства за подкрепата на делото на Съединението и неговата защита се съдържат в протоколи на Априловската гимназия за подготовка и заминаване на доброволци учители и ученици в защита на Съединението В Протокол от 11.09.1885 г. пише: „..Някои от учителите и 50 души ученици от горните класове заминават доброволци…Днес се захваща обучението на народното опълчение. Някои от учителите са четници. Негово Височество устно задължи и учителите усилено да съдейства за успешното свършване на делото…“. Друг документ, илюстриращ драматичните събития е споменът на Никола Чушков – учител от Трявна. Като ученик в Петропавловската семинария той е част от сформираната чета, която на път към Пловдив минава през Габрово, Шипка и Калофер. Интересни са запазените правителствени телеграми за военните действия през Сръбско-българската война, като в телеграма от 8 ноември към Габровския околийски управител, препратена от Севлиево четем: „…Вчера и днес продължителна и ужасна битка при Сливница, Българската войска победила съвършено неприятелските войски.“, от 10 ноември: „Пълна победа при Драгоман“…“, както и телеграми, изпратени от самия княз, пряк участник във военните действия, от 11 ноември: „След като принощуваха нашите войски на превзетите снощи позиции, почнаха отзарана боя с преследването на сърбите и около 4 часът превзеха Цариброд, гдето се намирвам и аз.“ и от 14 ноември: „Днес в 7 часа сутринта нашия авангард настъпи към Пирот, в 2 часа с открити знамена Шуми Марица минахме границата. В 4 часа бяхме на растояние от 4-5 км. от Пирот, когато неприятеля откри артилерийски огън. Артилерийския бой се продължава до 5,3 часа, нашите войски останаха на заетите позиции.“ Запазени са писма от Габровския кмет по повод историческото събитие на Съединението на Северна и Южна България (респ. Княжество България и т.нар. Източна Румелия) и неговото признаване от страната на Османската империя през зимата на 1886 г. Съхранена е и интересната литография на участника в ученическия легиона Никола Данчов „Тържествуваща България“.

Като габровци за нас е особена важна фигурата на един от героите на Съединението – Продан Тишков – Чардафон, габровецът, застанал начело на Голямоконарската чета, която в нощта на 5 срещу 6 септември 1885 г влиза в Пловдив и участва в ареста на управителя Гаврил Кръстевич и провъзгласяване на Съединението. Запазените за Чардафон документи не са много като обем, но важни като съдържание, те са летопис от Илия Габровски, снимки на Продан Тишков, на знамето на водената от него чета, на неговите паметници в Габрово, на някогашната музейна експозиция в родната му къща, изградена в негова памет, книгата на Ганчо Танев и Ангел Илиев „Чардафон Велики“, интересна кореспонденция с негова потомка, публикации за него както и за други габровци, участници в Съединението.

По повод 140-та годишнина от Съединението, Държавен архив – Габрово подготви витрина с оригинални документи, свързани със събитието. Те са разделени на три части: Първата представя Акта на Съединението, в който са експонирани описаните Възвание и телеграми. Втората е свързана с участници в Съединението, сред които габровците Чардафон Велики, ген. Никола Петров, Стефан Ватев, тревненеца Никола Чушков, както и снимки на членове на БТРЦК в Пловдив, начело със Захари Стоянов. Третата включва почитта към делото на съединистите със снимки на паметници, от музейната сбирка на Чардафон, биографичната книга за него и публикации за отбелязване на Съединението през годините.

Експонираното може да бъде разглеждано всеки работен ден след 15 ч. във фоайето на Държавен архив – Габрово между 4 и 12 септември.

Съхранените в Държавен архив – Габрово документи доказват готовността и подкрепата, които габровци оказват в извършване на Съединението, неговата защита и признаване.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

С поднасяне на венци и цветя пред паметника на Продан Тишков – Чардафон, Габрово ще отбележи 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

На събитието слово ще произнесат от Регионален исторически музей – Габрово, а почетен караул ще бъде построен от учениците от XIV Младежки гвардейски отряд при ПТГ “Д-р Никола Василиади“.

Заповядайте на 6 септември в 10.00 часа пред паметника на Чардафон, за да отбележим заедно Деня на Съединението.