Новата мярка „Заетост без бариери“, чиято цел е да подпомогне както превенцията на бедствия, така и възстановяването след кризисни ситуации бе представена пред Областния съвет за превенция на риска от бедствия.

Програмата разполага с бюджет над 40 млн. евро и ще позволи на Общините да наемат безработни лица и представители на уязвими групи за дейности по почистване на дерета и речни корита, изграждане и поддръжка на защитни съоръжения, укрепване на критична инфраструктура и разчистване след бедствия.

Важно условие е Общините да имат разработен и представен пред Областния съвет план с конкретни мерки за отпускане на финансиране .

Мярката се финансира по Програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс. В рамките на следващите две години се предвижда създаването на около 15 000 работни места в общини и областни администрации за изпълнение на дейности, свързани с намаляване на риска от бедствия и поддръжка на публичната инфраструктура.

Основната цел на мярката е да се подобри взаимодействието между институциите при превенция на бедствия и кризисни ситуации, така че ресурсите за подкрепа да достигат своевременно до най-нуждаещите се райони и хора.

Народните представители от „Прогресивна България“ Данаил Лалев и Николай Косев проведоха работна среща с ръководството на областното представителство на Камарата на строителите в България – Габрово. В разговора участваха представители на строителния бранш от региона, които поставиха редица въпроси, свързани с развитието на сектора, инвестиционната среда, недостига на кадри и икономическите предизвикателства пред страната.

По време на срещата беше направено предложение подобни срещи да се провеждат регулярно, така че проблемите на бизнеса да достигат своевременно до законодателната власт. Домакините изразиха очаквания за по-активен диалог и дадоха положителна оценка на предприетите до момента действия на „Прогресивна България“.

„Важно е да има ясна комуникация и предвидимост, реални срокове и планиране – това е важно както за изпълнителя, така и за възложителя. Както в строителния бранш, така и във всяка сфера. Заварихме България в много по-лошо финансово състояние, отколкото очаквахме. Чака ни много трудна година. През юли ще гласуваме бюджет за настоящата година, а тя вече е преполовена. В момента се търсят всички възможни инструменти за стабилизиране на публичните финанси. Трябва да сме честни – имаме желанието и волята за промени, но са важни фактите и отправната точка“, заяви народният представител Николай Косев.

От ръководството на Камарата поставиха акцент върху проблемите със сивия сектор в строителството, необходимостта от по-ефективен контрол и по-добра координация между институциите.

„Институциите трябва да работят заедно, а не да си прехвърлят топката на отговорността“, заявиха представителите на бранша.

Пламен Петров, председател на Областното представителство на КСБ в Габрово, обърна особено внимание на задълбочаващия се кадрови дефицит. „Нямаме заварчици, нямаме строители, нямаме инженери, нямаме архитекти. Образователната система не създава кадрите, от които българският бизнес има нужда. Много скоро няма да има кой да извършва както елементарни дейности, така и да управлява сложни процеси“, заяви Петров и подчерта необходимостта от по-силна връзка между образованието и реалната икономика.

Народният представител от „Прогресивна България“ Данали Лалев посочи, че устойчивото развитие на страната изисква партньорство между държавата и бизнеса. „Държавата и бизнесът трябва да се подкрепят, разбират и развиват едновременно – в синхрон, с толерантност и търпение. Докато правилата не важат еднакво за всички, няма как да говорим за истински прогрес и промяна“, заяви Лалев.

Той акцентира и върху необходимостта от свободен пазар на труда, лоялна конкуренция и по-тясна връзка между образователната система и потребностите на бизнеса. Участниците в срещата се обединиха около мнението, че българската икономика трябва да насърчава производства с по-висока добавена стойност, ако иска да бъде конкурентоспособна в дългосрочен план.

Според представителите на строителния сектор натискът върху фирмите-изпълнители е значителен, а устойчивото развитие изисква предвидима среда, ясни правила и работещо партньорство между държавата и бизнеса.

Лоша инфраструктура, липса на медицински грижи, обезлюдяване, грижа за читалищата и повече правомощия за местните общности бяха сред основните теми по време на изнесените приемни на народния представител от „Прогресивна България“ в Малки Вършец, Крамолин, Агатово и Градище.

Народният представител от „Прогресивна България“ Данаил Лалев проведе изнесени приемни в селата Малки Вършец, Крамолин, Агатово и Градище в община Севлиево. По време на срещите десетки жители поставиха въпроси, свързани с инфраструктурата, медицинското обслужване, обезлюдяването и необходимостта от по-голяма подкрепа за малките населени места.

Сред най-често поставяните проблеми бяха разбитите пътища, амортизираната или липсваща ВИК инфраструктура, безстопанствените кучета, липсата на медицински специалисти и необходимостта селата да разполагат със самостоятелни бюджети за решаване на местни проблеми.

Особено силен отзвук предизвика разговорът в село Градище, където местни жители поставиха болезнения въпрос за бъдещето на българското село. „Да умираме ли или да бягаме, защото сме село със затихващи функции?“, попитаха хората по време на срещата. Според тях продължаващото обезлюдяване, липсата на инвестиции и усещането за институционално отдалечаване създават чувство за изоставеност и липса на перспектива за младите хора.

Жителите на Градище обърнаха внимание на проблемите с ВИК инфраструктурата. „Стават много аварии. Плъзват зарази. А уж живеем в Европа през XXI век“, коментираха местните хора.

В Малки Вършец беше поставен въпросът за състоянието на гробищните паркове и трудностите при тяхната поддръжка. По този повод Данаил Лалев предложи създаването на мобилни групи, които да подпомагат селата. „Длъжни сме най-малкото към паметта на починалите ни близки. Това е елементарна грижа и отношение. Всички селища в региона имат крещяща нужда от това“, заяви народният представител.

В Агатово разговорът се насочи и към бъдещето на народните читалища – институции, които остават сред най-важните обществени и културни центрове. Жителите поставиха въпроса за необходимостта от осъвременяване на Закона за народните читалища и за създаването на по-добри условия за развитие на читалищната дейност.

Като дългогодишен читалищен ръководител и човек с богат опит в сферата на културата, Данаил Лалев обсъди с местните хора възможностите за законодателни промени, които да отговорят на съвременните предизвикателства пред читалищата. Според него нормативната уредба все по-осезаемо изостава от реалностите и се нуждае от актуализация.

„Читалищата са сред най-ценните български институции. Те пазят паметта, традициите и духа на общността. Ако искаме да останат живи и активни, трябва да им дадем възможност да се развиват според изискванията на времето“, коментира Лалев.

Почти навсякъде по време на срещите беше поставен и проблемът с липсата на медицинско обслужване. Жителите посочиха, че в редица населени места няма нито лекар, нито фелдшер, което създава сериозни затруднения най-вече за възрастните хора.

В Крамолин хората изразиха тревога от увеличаващия се брой бездомни кучета и липсата на ефективни мерки за справяне с проблема. По време на срещата те споделиха и разочарованието си от отсъствието на представители на държавната власт през годините.

„Депутати при нас не са идвали. Политиците се сещат за нас само по време на избори. Хубаво е, че сте при нас само месец след клетвата в Народното събрание“, заявиха жители на селото.

В Агатово и останалите населени места хората отбелязаха и бързата реакция на институциите след тежките наводнения в региона. Според тях личното посещение на министрите, яснотата относно механизмите за подпомагане и навременните действия на държавата са дали увереност на пострадалите хора.

По време на приемните Данаил Лалев получи и редица писмени сигнали, свързани основно с инфраструктурни проблеми, състоянието на канализационните мрежи и необходимостта от по-активна институционална подкрепа за малките населени места. „Държавата не свършва там, където свършва градът. Всяко българско село заслужава грижа, внимание и перспектива. Уважение и внимание, преди всичко. Те нямат цена, но имат огромна стойност“, заяви Лалев след приключването на срещите.

знесените приемни са част от инициативата на народния представител за регулярни срещи с жителите на малките населени места и пряк диалог по проблемите, които рядко достигат до националния дневен ред.