Областният управител на Габрово Кристина Сидорова оспорва пред съда повторно приетото решение на Общински съвет – Габрово за договора между Община Габрово, Силвър бет и ОФК Янтра 2019.

Предмет на съдебния спор не е необходимостта от подкрепа за спорта, а начинът, по който Общински съвет – Габрово (ОбС-Габрово) е приел своето решение, уточняват от областната администрация.

Според областния управител при повторното му приемане не са спазени императивните изисквания на Закона относно необходимото мнозинство и процедурата за вземане на решението. Законът е категоричен, че когато върнато решение се приема повторно, то трябва да бъде подкрепено с повече от половината от общия брой общински съветници.

В конкретния случай това изискване не е било изпълнено, поради което е налице съществено нарушение на процедурата по приемане на решението.

Вторият мотив е свързан със съдържанието на самото решение. В мотивите към него липсва достатъчна обосновка относно характера на договора и условията, при които Община Габрово предоставя общински рекламни площи.

Не е извършен анализ на стойността на насрещните престации, нито е изяснено по какъв ред се предоставят рекламните съоръжения, въпреки че за това съществува действаща общинска наредба.

Областна администрация – Габрово подчертава, че спазването на законовите процедури е гаранция за устойчивостта на всяко решение, независимо от неговата обществена значимост.

Подкрепата за спорта не може да бъде противопоставяна на върховенството на закона. Когато законовите изисквания не са спазени, областният управител е длъжен да упражни предоставените му контролни правомощия.

Решението по спора предстои да бъде постановено от Административен съд – Габрово в едномесечен срок.

Габрово е разтърсено от тревожно писмо на кмета Таня Христова, изпратено директно до премиера Румен Радев в София. Посланието е недвусмислено: градът затъва в престъпност, етническото напрежение расте, а хората вече не се чувстват в безопасност по улиците на собствения си град. В остър тон Христова хвърли ръкавицата директно в лицето на габровската полиция.

Това става известно от отворено писмо на кмета на община Габрово Таня Христова до министър-председателя Румен Радев, в което настоява за спешни мерки за възстановяване на сигурността и обществения ред в общината. То бе разпространено до местните медии, включително и до „Габрово Нюз“.

Според Христова проблемът изобщо не е в липсата на закони. Той се корени в това, че тези закони просто не се прилагат. Местните полицаи, твърди тя, не осъществяват превантивна дейност и не реагират навреме на битовата престъпност с цялата строгост на закона, а резултатът е плашещ – у нарушителите се е загнездило усещане за пълна безнаказаност, а доверието на гражданите в държавата се топи пред очите ѝ.

Кметът не спести и горчивата ирония на ситуацията – Общината е изляла солидни пари в камери и видеонаблюдение, разкрасила е градската среда, а всичко това остава без ефект, защото полицията не се появява на терен, когато е нужно.

Христова разголи и системния абсурд, в който работи всеки български кмет на населено място. Тя е тази, към която хората се обръщат ежедневно с тревогите си, тя носи политическата цена на всеки инцидент, но реалната власт да спре престъпността е в ръцете на държавата, не в нейните. Именно това несъответствие, твърди Таня Христова, се плаща от габровци.

Затова кметът удари с конкретни искания. Настоява за спешни законови промени, които да дадат на кметовете истинската власт. Таня Христова е за законов модел, при който отговорността, възложена на местната власт от гражданите, е подкрепена с достатъчно ясни и ефективни инструменти за действие.

Според нея това не е въпрос на повече власт за кметовете, а на по-силна защита на гражданите и възстановяване на авторитета на местната власт като реален гарант за обществения интерес.

„Когато държавните правоохранителни органи не успяват да осигурят необходимото ниво на защита, законът следва да предостави на местната власт възможност да участва по-активно в гарантирането на обществения ред, в рамките на ясно определени и законосъобразни правомощия“, аргументира се Христова.

Но истинската бомба в писмото е друга! Габровският кмет предлага началниците на полицията по места да не се назначават отгоре, а да се избират директно от гражданите на местни избори. Революционна идея, която, ако мине, би преобърнала цялата структура на властта в МВР.

Кметът Христова добави и лична нотка към скандалния тон на писмото – като дъщеря на военен офицер, казва тя, е израснала с респект към пагона и към хората, които го носят. Именно затова, твърди тя, тези хора нямат право на колебание, когато сигурността на гражданите е застрашена.

В завършек на посланието си градоначалникът отправи директен ултиматум към управлението, с настояване за спешна лична среща с премиера Румен Радев и с вътрешния министър Иван Демерджиев, на която да се говори без увъртане как се връща редът в Габрово и как се дава на местната власт реална сила да пази хората си.

Случайно или не, или пък във връзка с отвореното писмо на Таня Христова до премиера Радев днес, 7 юли, в Габрово се забелязва засилено полицейско присъствие.

Новата мярка „Заетост без бариери“, чиято цел е да подпомогне както превенцията на бедствия, така и възстановяването след кризисни ситуации бе представена пред Областния съвет за превенция на риска от бедствия.

Програмата разполага с бюджет над 40 млн. евро и ще позволи на Общините да наемат безработни лица и представители на уязвими групи за дейности по почистване на дерета и речни корита, изграждане и поддръжка на защитни съоръжения, укрепване на критична инфраструктура и разчистване след бедствия.

Важно условие е Общините да имат разработен и представен пред Областния съвет план с конкретни мерки за отпускане на финансиране .

Мярката се финансира по Програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс. В рамките на следващите две години се предвижда създаването на около 15 000 работни места в общини и областни администрации за изпълнение на дейности, свързани с намаляване на риска от бедствия и поддръжка на публичната инфраструктура.

Основната цел на мярката е да се подобри взаимодействието между институциите при превенция на бедствия и кризисни ситуации, така че ресурсите за подкрепа да достигат своевременно до най-нуждаещите се райони и хора.