Свържи се с нас

Култура

„Европейски дни на художествените занаяти“ в Етъра

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

На 2 и 3 април в Етнографски музей на открито „Етър”ще се проведат редица събития, свързани с инициативата „Европейски дни на художествените занаяти”.

2 април, събота
„Седянката – вчера, днес и утре” (11.30 ч. – 13.30 ч.)
Едва ли един млад човек може да си го представи, но искрите на любовта в миналото са пламвали не в дискотеката или на домашен купон, а по време на седянка. Днес е малко вероятно, докато се забавляваш с приятели да довършиш част от работата, която ти е останала през деня. Когато са били млади бабите ни дори казвали „Я, да взема да свърша нещо, докато си почивам”. В ЕМО „Етър” ще бъдат показани три вида приложни изкуства – декупаж , плетене на една кука и изработка на бижута. Посетители ще могат сами да творят. Седянката ще е придружена с базар от изработените изделия. Така който желае, ще може да отнесе нещо за спомен.

Сериалът „Златната ябълка – пренасяне на българския фолклор в съвременен контекст чрез методите на дигиталната 2D анимация” (14.30 ч. – 15.30 ч.)
Ще бъде представен проектът за първия български анимационен сериал, базиран на български легенди и фолклор. Историята проследява приключенията на 14-годишната Вихра от град Хан – будно и любопитно момиче, дъщеря на змей и човек, чиято коса е облаче и се променя според настроението й.

3 април, неделя (11:30 ч. – 15:30 ч.)
Басмаджийство
Занаятът, благодарение на който облеклото на българите е било толкова пъстро. Той представлява щамповане на текстил с дървени матрици. ЕМО „Етър” предлага демонстрацията на Светозара Карарадева, специалист от Национален политехнически музей – София.

„Рачо и Дешка на гости в Етър-а”
Всяко дете преживява радостите и неволите на герои от сцената, когато е в залата на театъра. Как се ражда куклата-аткьор и как стъпва на сцената, за да пресъздаде вълнуващите приключения от една пиеса? Тази тайна пред малките посетители в ЕМО „Етър” ще бъде разкрита от Ива Русинова – сценограф в куклен театър.

Изработване и оцветяване на малки глинени фигури за пластична украса.
Кой друг, ако не майстор от ЕМО „Етър” може да покаже този занаят? Веселин Дамянов създава творби, които са истински произведения на изкуството.

Свещарство
Някога свещи се изработвали не само за църковни нужди, но и за осветление. Те са били правени от лой или пчелен восък. Производството на восъчни свещи за бита е ставало предимно в домашни условия, като в изработването им понякога е участвало цялото семейство. Любомир Йорданов от Казанлък ще проведе демонстрация и обучение в изработването на восъчни свещи.

Природна дървопластика и дърворезба, демонстрация на Димитър Димитров, гр. Дряново.
Икони и фрагменти върху камък, демонстрация на Гергана Симеонова, гр. Дряново.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица