Свържи се с нас

Култура

Габровската булка посрещала гостите си с кравай и хайвер

Published

on

снимка: ЕМО - Етър

снимка: ЕМО – Етър

„Конят е бил другар, помощник и имане. Балканджиите го почитали, а на Тодоровден изразявали обичта и преклонението си пред неговата сила“.

Това каза Росица Бинева, уредник отдел „Занаяти“ на Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“, при откриването на изложбата „Кога си на кон – хем си седиш, хем си ходиш“ – конят в бита на балканджията.

Експозицията е представена в Националния антропологичен музей към Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей – БАН.

снимка: ЕМО - Етър

снимка: ЕМО – Етър

Изложбата е любопитен поглед върху миналото и показва ролята на коня в ежедневието на балканджията през периода на българското Възраждане до началото на 30-те години на XX век.

Конят е бил един от критериите за социално положение, всяко семейство се стремяло да притежава поне няколко коня, а тяхната сила, красота и брой са олицетворение на социалния престиж на стопаните им.

Конете били както превозно средство, така и помощници в селското стопанство. Те осигурявали поминък на планинците, известен като кираджийство – това са търговците, които пътували из Османската империя и пренасяли стоките на габровските производители.

В изложбата са показани занаятите, свързани с поддръжката на коня – налбанство, самарджийство, сарачество.

снимка: ЕМО - Етър

снимка: ЕМО – Етър

Посетителите на изложбата могат да видят грапа, за направата на която се използвали стари подкови. Така известните с пестеливостта си габровци намирали практично приложение в селското стопанство на излезли от употреба подкови.

В експозицията могат да се видят различни подкови – зимни и летни. И при конете те се сменяли в зависимост от сезона. Турските подкови пък са специално за коне с болни копита – цяла основа с дупка в средата.

снимка: ЕМО - Етър

снимка: ЕМО – Етър

На Тодоровден габровската булка посрещала гостите си с кравай и хайвер. За габровския край на Тодоровден е характерно ходенето на гости на млада булка – жена, омъжена през изминалата година до настоящия Тодоровден. На нея всички и носели краваи. Смятало се, че колкото повече краваи събере, толкова е по-уважавана. Ако са четни или нечетни, се предвещавало мъжка или женска ще й е рожбата. Булката ги посрещала с кравай и хайвер.

Хайверът се поднасял, тъй като Тодоровден е по време на пости. Той е бил рядкост за трапезата на габровци и кираджиите го носили от далечните краища, когато идвали в Балкана. Хайверът е храна за празник в Габрово. Това е свързано с вярванията и традициите за Тодоровден, за които също може да се разбере от изложбата.

При откриването на изложбата посетителите имаха възможност да преживеят този интересен габровски обичай. С кравай и хайвер ги посрещна Павлина Дамянова, уредник отдел „Духовна култура“ в Етнографски музей на открито „Етър“.

С народната си носия и чудесното представяне на образа на младата булка тя предизвика интереса на посетителите, като повечето от тях се снимаха с нея за спомен.

Изложбата, която ЕМО „Етър“ представя в столичния музей, няма еквивалент в България.

От нея разбираме, че в съзнанието на нашите предци конят е бил връзка между световете и затова е имал важно значение за бита на балканджията и въобще на хората. Това разказа Павлина Дамянова при откриването на изложбата.

Конят привлича негативната енергия, затова конете са били закичвани със сини мъниста и големи червени пискюли против уроки. По думите на Павлина Дамянова това е амулет, който се е слагал на челото на коня, за да го предпази от зли очи. Хората вярвали, че конете предусещат злото. Когато пътниците минавали от някъде, а конят не иска да продължи напред и спира, значи там нещо лошо и има зли сили.

Изложбата на ЕМО „Етър“ привлече вниманието на респектиращи личности, свързали професионалния си път с различните клонове на историята – акад. Иван Йохновски, акад. Владимир Овчаров, чл.-кор. проф. Йордан Йорданов, проф. Валерия Фол, проф. Диана Гергова, проф. Иваничка Георгиева и други специалисти в областта на биологията, археологията, историята, етнологията.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ – Дряново ще представи книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“

Published

on

На 2 ноември, понеделник, от 18.00 часа Исторически музей – Дряново ще представи книгата на д-р Мирела Костадинова „До всеки успял мъж стои силна жена“, документално изследване от почти 600 страници, в което двадесет и шест жени излизат от сянката на прочутите си съпрузи.

От една доста позната и дълголетна крилата мисъл за успелите мъже авторката изважда на светло 26 женски съдби. Заплита съдби и характери, драми и успехи, разкрива болки и тайни, очарова с вярност и издръжливост. Вярна на коректното си отношение към миналото, фактите и документите, Мирела Костадинова разказва само истински и достоверни истории, открити в архивните и музейните фондове на национални и регионални хранилища на българската литературна памет.

Това са жени, които са понасяли и непоносимото в дните си и са стояли уверено до своите мъже като антична колона. Отглеждали са деца, давали са вдъхновение и сила. Някои от тях са загърбвали личния си път и са поемали по друмището, за да служат за реализацията на своите съпрузи. Написаното е за мъжете, а техните половинки остават в сянка. Това е трудно решение: да бъдеш себе си и да се посветиш на другия. Д-р Костадинова събира образите на такива жени, открива способностите и силата им, защото мъжът е завършен, ако до него стои истинска жена.

Дори в сянка, героините на книгата не са губели своята индивидуалност и не са били безлични спътници. Жената е можела да отстоява себе си чрез воля и характер. Полагала е всякакви усилия, за да го има семейството. Не е навеждала глава пред трудностите и е устоявала, стиснала зъби. Нямала е право на слабост, единствено на сила. Изправяла се е очи в очи пред своя дълг, дори тогава, когато умората е побеждавала тялото ѝ.

Семейството е съществувало поради нейното стоманено търпение и устойчивост. Наред с това е подкрепяла работата и успехите на мъжа си, без да търси признание за това. За тези жени времето е запазило само откъслечни спомени, няколко снимки, писма или документи. Но пък се получи едно голямо, обемисто издание.

Когато прочетете книгата, ще останете с впечатлението, че само жената може да окрили мъжа и да го изведе там, където и ангел не би го отвел. И само жена може да освети делата и славата на мъжа, който обича. Може да го направи велик, но и да го блъсне в ъгъла на живота. Зависи какво е заслужил. Тези 26 дами са изключително силни личности и някои от тях си пробиват място и в новините на 21 век.

Книгата е отпечатана от издателство „Стилует“. Редактор е Мая Недкова, а художник е Калин Николов, който най-често илюстрира книгите на авторката. Половин час преди представянето на изданието, от 17.30 часа, в Исторически музей – Дряново ще бъде открита и документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“. Тя е съвместна инициатива на дряновския музей и Националния литературен музей, и събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Автор на изложбата отново е д-р Мирела Костадинова.

Историческият музей в Дряново кани всички, които държат на истинските истории, на вечер за книгата, за словото и за жените, които твърде дълго са стояли в сянка.

Зареди още

Култура

В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Published

on

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.

Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.

„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.

Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.

„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.

И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.

Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.

„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.

С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Published

on

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.

Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.

Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.

Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.

В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.

Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица