Култура
Книгата на доц. Ангел Гоев представя древните традиции на българите
Книгата на доц. Ангел Гоев „Магическа защита от зли сили” представя древните традиции на българите. От хиляди години, независимо от религията, народът пази спомен за магически действия, които предпазват отделния индивид, обществото и селищата от зли сили. „Бабини деветини”, биха казали някои!
„Не може да са „бабини деветини”, тъй като се практикуват отдавна и са с доказано действие”, отговаря доц. д-р Ангел Гоев, автор на книгата „Магическа защита от зли сили”, чието издаване се финансира от Етнографски музей на открито „Етър”.
Изследването на доц. Гоев се базира на неговите дългогодишни проучвания върху традициите на българския народ. Дълбочината на представеното познанието е съчетана с лек и интелигентен стил, който позволява на читателя да се потопи в текста.
Гримирането е едно от първите действия, които представителките на нежния пол извършват преди да напуснат дома. За красотата е нужна грижа, разбира се. Но книгата „Магическа защита от зли сили” дава на дамите допълнителен мотив, който да представят на нетърпеливи мъже.
Гримът е защита!
„Върху главата са разположени най-важните отвори – очите, носа, устата, ушите. Чрез тях злото може да проникне в тялото, затова е нужно предпазване, което се осигурява от цвета на червилото и от грима около очите”, обясни Ангел Гоев по време на представянето на книгата си.
Поставянето на обеци на носа и ушите също е пречка за злите сили да обсебят индивида.
От векове българите приемат непознатия човек като възможен носител на злото. Затова го посрещат с хляб и сол. Когато опита от хляба той става част от обкръжението, а солта притежава свойства да неутрализира негативното.
Кой не е чувал за качествата на чесъна? Книгата „Магическа защита от зли сили” на доц. Гоев е много по-интересна и задълбочена от всички филми за вампири, създавани в Холивуд . Чесънът се носи, по възможност, с червен конец, вързан на врата. Вярва се, че в него живеят седем кучета-съботници и това гони всяко зло. Дължината на връвта, на която се поставя чесъна достига до гърдите. Така растението предпазва от злите сили, които не успяват да проникнат в отворите по лицето.
Народът е запазил и традиционни хилядолетни практики за защита на дома, животните и земята.
„Бог праща градушката да изяде хляба на хората”, това разбиране на старите българи припомня доц. Гоев в своето изследване. Народната вяра е изградила много защитни действия, които предпазват от злите сили на природата.
Зеленото е символ на плодовитост, а червеното – на жената. В книгата „Магическа защита от зли сили” не липсва и по-пикантна част, свързана с любовта между младите хора. От нея се разбира, че колкото и любопитен да е света на интимното, всички действия, свързани с неговата защита имат своята дълбока и осъзната същност.
Когато човек чете книгата на доц. Гоев осъзнава факта, че народът пази традиции, които са били част от живота на обществата много преди създаването на християнството като религия. И защо да не допуснем, че силата на тези древни действия, практикувани от дедите ни, е помогнала за запазване на живота по нашите земи?
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.


Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Кримипреди 4 дниНапрежение в Габрово заради побой над двама, задържани са някои от биячите
-
Новинипреди 7 дни282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно
-
Културапреди 7 дниНов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание
-
Културапреди 7 дниЗора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена
-
Любопитнопреди 5 дниГотови ли сте за истинска италианска пица?
-
Кримипреди 4 дниОбявиха подробности около инцидента, породил напрежение в Габрово
-
Новинипреди 5 дниНови свидетелства за отразяването на Априлското въстание в световния печат
-
Новинипреди 7 дниЯнтра се изкачи до втора позиция след ценен успех в София над ЦСКА II








