Честит празник скъпи сънародници, днес е ден на Отечеството ни България, затова вдигнете високо българските знамена и да се поздравим с нашия национален празник  –  3 март.

3 март е ден за почит, ден за заупокой, на онзи рояк Апостоли направили решителна стъпка към възстановяване на независимата българска държава. Преминали в столетията през народната нива, посели  хиляди плодоносни семена, оставили дом  и младост и грижи,  за великата идея за духовна и национална свобода , за обединение на българските землища под едно знаме, за единение на нацията,за достойни  бъднини.

Днес е ден да прелеем сили и у нас и у децата ни, от една трагична и величава епоха , когато из цели векове страдания и океани от унижения като вулкан изригва Априлската епопея, и приковава погледа на Великите сили, с техните вечни и хладни интереси към настоящето и съдбините на Балканите, приковава вниманието им за сетен път, към една деспотична Империя , робски угнетила българи, сърби, власи, гърци , арменци, черногорци, и все по- малко подозираща, че всички те в 19 – тия век на свободата и равноправието, вече не са  безропотна рая и безлична маса от поданици, а народи  с формирано национално самосъзнание.

3 март е ден за дълбок поклон и признателност към хилядите знайни и безимени синове и дъщери, учени, журналисти, художници, медицински сестри, фелдшери, санитари и доброволци, офицери и пълководци в Руската армия,  оставили костите си по българските земи. Руси, украйнци ,белоруси, литовци , румънци, финландци . Нека да сведем глави пред воинската  чест, доблест и саможертва на колективния образ на героя. Нека  да затуптят сърцата ни в едно пред подвига  на опълченските отряди от бунтовници и харамии от всички краища на българските землища,обърнали хода  на войната в решителния момент с безпримерен  героизъм и саможертва, с обединени усилия и титанична воля опълченците покоряват този връх , станал символ на ценности дълбоко вкоренени в националното ни самосъзнание и самоопределение. И затова никакво безпросветни слова не са в състояние да  ни унижат и да ни заличат. Тези съкровени ценности са свободно и независимо отечество, национално достойнство, духовно възмогване,  достоен живот за всички, за  нас, за децата ни,  за родителите ни  и почит за героите. Нека да помълчим и да си спомним , че и  напред  в годините след войната 1877  – 1878 българските воини никога не забравят национално обединителния идеал,  не продават националната чест и лъвски бранят българските знамена. Ни едно от знамената ни не пада в плен, напротив  воините дават себе си, дават живота си за Отечеството, победите и самоотрицанието им и днес са част от знанията по родолюбие за защита на Отечеството.

3 март е ден за прослава на българския воински дух.Днес светът е различен,. Днес трябва да отстояваме мъдро и равновесно  отношенията ни към различните исторически категории  и към идеалите. Ботев и Левски са нашите идеали от 19-ия век. Те са нашите първи  7 години, не само с познаване на портретите им, но и с делата им, с поезията, с пламенната Ботева публицистика , с образа на  нашия Балкан,където и днес още „броди жив духът на Караджата“.

Скъпи съотечественици, родолюбци, нека  оттук, от този връх днес клетва да дадем , да не подменяме историята, да радеем за родолюбиво  образование, поверено в ръцете на посветени и  патриоти, и никакви финанси, хиляди и милиони за програми, в които да четем за съжителство, за присъствие, а за робска участ продължила 5 века  по българските землища и никога не изтрила от сърцата и от душите ни идеала за национално обединение, за възход  и напредък на Отечеството ни всички заедно. Днес от този връх нека да кажем ,че искаме да осигурим достойни старини на пострадалите в годините при защита на родината, които днес останаха много малко , но са на последното социално стъпало  и не преживяват достойно живота си . Нека да почитаме родителите загубили децата си в казармата, нека клетва да дадем за единение на народа ни  в и извън родина, в името на реалистични и прагматични каузи и да кажем, че не желаем войните да бъдат средство за решаване на междудържавни  отношения, да кажем че не искаме да забравяме доброто, помощта и жертвоготовността за човешките общности  и най – после да пазим паметниците, които ние, народът ни, сме издигнали като символ на културно – историческата ни памет.

НАРОДЕ наш, чуваш ли днес Шипка? Този връх чутовен, дивната слава на който ще се носи като ек, от урва на урва и от век на век. Чуваш ли как в един глас,  днес изричаме СЪС СЪРЦЕ ЗА БЪЛГАРИЯ