Защитата от домашно насилие трябва да включва не само прекратяване на насилието и осигуряване на безопасност, но и възстановяване на жените и медицинска грижа за последствията от преживяното. Това беше акцентът на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в Габрово, на която беше представен проект на тема „Последствия за женското здраве след преживяно домашно насилие“.

Проектът „Устойчиви местни общности за женско здраве“ е национална инициатива на Българската платформа към Европейското женско лоби, в която участват осем организации от различни региони на страната. Фондация F.L.Y. „Първо обичай себе си“ от Габрово е сред партньорите и поставя във фокуса на своята работа последиците от преживяното домашно насилие върху здравето на жените. Проектът е разработен в рамките на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Механизма за гражданска ангажираност и прозрачност.

„Домашното насилие не е само насилие върху тялото, то е посегателство и върху здравето, достойнството, идентичността и бъдещето на жената“, каза Марина Ангелова, създател на фондация F.L.Y. „Първо обичай себе си“ и ръководител на проекта. По думите ѝ обществото често се концентрира върху видимите физически следи от насилието, но последствията за женското здраве могат да продължат дълго след прекратяването му.

Затова според Ангелова е необходимо да се говори за медицинската и психологическата подкрепа, както и за възможностите за възстановяване на жените, преживели насилие. Тя посочи, че през първите шест месеца на годината чрез консултативния център на фондацията са предоставени 58 безплатни консултации на пострадали лица, нуждаещи се от специализирана подкрепа по смисъла на Закона за защита от домашното насилие.

Дванадесет от случаите са били свързани с непълнолетни. „Здравето трябва да бъде част от разговора, част от диалога, част от защитата и част от превенцията“, заяви Ангелова. Тя подчерта, че прекратяването на насилието не означава автоматично прекратяване на последствията за пострадалата жена.

Според адвокат Даниела Райкова-Николова, координатор на проекта, преживяното насилие може да има дългосрочни последствия за физическото, психическото, сексуалното и репродуктивното здраве на жените. Цялата новина можете да прочетете оттук.

Започва изпълнението на проекта за „Основен ремонт на тротоари към бул. „Столетов“ в Габрово“ в участъка от производствената зона при Ceratizit до територията на „Рачо Ковача“ АД.

Обектът ще се изпълнява в рамките на две години, а целта е създаване на по-безопасна, удобна и модерна среда за пешеходците и всички жители, които ежедневно използват тази ключова градска артерия.

Проектът предвижда цялостна рехабилитация на тротоарните площи, като съществуващите бордюри към пътното платно се запазват, тъй като бул. „Столетов“ е част от републиканската пътна мрежа. Решенията са съобразени с автомобилния и пешеходния достъп до всички имоти, за да се гарантира нормално функциониране на зоната по време и след ремонта.

За повишаване на безопасността се предвижда изпълнение на тактилни ивици за внимание и насочване, разположени на пресичанията, автобусните спирки и основните пешеходни точки. Това ще улесни придвижването на хора със зрителни затруднения и ще подобри общата ориентация в пространството.

В рамките на проекта ще бъде изградено ново улично осветление. На кръстовището на бул. „Столетов“ и бул. „Хемус“ е предвидено и видеонаблюдение, което ще допринесе за по-висока пътна безопасност.

Проектът включва и подмяна на автобусни спирки с нови, осигуряващи по-добър комфорт и защита от атмосферни условия за пътуващите. Поради плътната мрежа от подземни комуникации в тротоарните зони възможностите за засаждане на дървета са ограничени.

Затова е предвидено озеленяване с храстовидна растителност, която ще осигури визуално отделяне на пешеходните пространства и ще допринесе за по-приятна и подредена градска среда.

Ремонтът на бул. „Столетов“ е изключително важна инвестиция в качеството на живот на жителите там. С обновяването на тротоарите, осветлението, спирките и пешеходните зони се създава по-сигурна, достъпна и удобна среда, която подобрява ежедневното придвижване на работещите в района, учениците, родителите и всички жители, които използват булеварда.

„Българите през XIX век са основното производително население, което захранва чрез своята стопанска дейност столицата на Османската империя – Истанбул, а това е един от най-големите град по онова време в света.“ Това каза чл. – кор. проф. д.и.н. Иван Русев, който гостува в новия епизод на първия музеен подкаст в България – „Музеят говори“.

Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, проф. Русев говори за двутомната „Стопанска история на българите в Османската империя“ (XV в. – началото на ХХ век). Книгата бе представена и в Дряново по време на международната научна конференция на Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ), която се състоя на 25 и 26 септември.

По думите му тези два тома, написани на базата на сериозни научни изследвания и защитени дисертации, добавят нова информация през ранния (XV – XVII в.) и късния (XVII – XIX в.) период за българите, попаднали в границите на Османската империя. „На границата между XVII и XIX в. се случват събития и процеси, които по-ясно разграничават началните и по-късните векове от съществуването на Османската империя. Българите съществуват в границите ѝ, но трудно можем да ги разграничим. Те са един от близо 80-те народа, живеещи в империята и са съжителствали с останалите. Много от изследванията се стремят да обособят и разграничат ролята на българите“, сподели още проф. Русев.

Според него осезаемо е присъствието на българите в империята, особено върху териториите, върху които възниква в последствие третата Българска държава. „За всичките тези пет века, нещата не се случват монотонно. Има динамика, която трябва да отчетем. В ранния период на империята, българите имат своят принос наравно с останалите народи. Но той става все по-осезаем през XIX век, тогава, когато по стечение на обстоятелствата Османската империя изпада в сериозна криза. Започват национално освободителните движения на другите балкански народи. Обособяват се и се появяват сръбската и гръцката държава. В един момент българите са основното производително население, което захранва със своята стопанска дейност най-големият град в света по онова време – Истанбул“, коментира Русев.

Oт едва страна това дава стимул и възможност за бурно, интензивно стопанско развитие на българите, в резултат на което в не малка степен се стига до забогатяване сред част от тях и поява на средна класа, с чиито средства е финансирана националната ни революция.

Проф. Русев сподели, че книгата не слага точка в изследванията, като изрази надежда, че оттук нататък те ще бъдат надградени чрез появата на нови проучвания. По неговото мнение двутомното издание прави моментна снимка на състоянието на съвременната историческа наука по проблемите на стопанската история на българите в Османската империя.

По думите му за първи път се обособява периода, като се акцентира върху стопанската дейност, развитие и участието на българите в стопанския живот на Османската империя. Книгата е издадена от Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, а редакцията е дело именно на чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев.

В епизода на „Музеят говори“ той подробно представи идеята и дейността през годините на ЦСИИ, в чието ръководство участва, както и всички изследвания на центъра, които се публикуват в годишни издания.

За зрителите на подкаста проф. Русев сподели още мнението си какъв е интересът на студентите в българските университети към дисциплината „Стопанска история“, разкри бъдещите планове пред ЦСИИ и даде отговор дали музеите и архивите в страната подпомагат изследователския процес.