Свържи се с нас

Култура

Габровски автори в „Маски и култура“

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

снимка: Дом на хумора и сатирата

„Маски и култура” е най-новото издание на Регионалния исторически музей – Перник, излязло от печат в края на януари. В него са публикувани доклади от научната конференция, проведена в рамките на 24-я Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва” – Перник 2015. Тази конференция е значим форум, с фокус върху маскарадната традиция у нас и в Европа, често участват специалисти от Сърбия, Македония, Италия, Гърция. В Перник се събират не само музейни работници, но и представители на академичните среди, университетски специалисти, фолклористи, етнолози, етномузиколози и пр. Така постепенно всичко прочетено, разказано, демонстрирано, коментирано, анализирано по темата „карнавал” и „маскарад” се превръща в ценна история, написана в 21 век с поглед не само към към миналото и настоящето, но и към бъдещето.

В цитирания том са поместени две публикации на музейни работници от Габрово. Младата уредничка от АЕК „Етър” Павлина Дамянова се спира на „Кукерските игри в село Голямо Дряново, Казанлъшко – традиция и приемственост” (стр.96-98). В съобщението си тя разглежда кукерските игри на наследници на балканджии, преселили се от Габровски колиби в средата на 19 в. в село Голямо Дряново, област Стара Загора.

Втората работа „Другият живот на маските” (стр. 151-156) представя колекцията от маски, които притежава Музеят „Дом на хумора и сатирата”. Нейна авторка е уредник Венета Козарева. Тя разкрива мястото на колекцията в „музейното пространство и програма. Това е първото представяне на колекцията на научен форум. Даваме си сметка, че отдалечени от своята епоха, родина или населено място, създател, предишен притежател, творци, маските живеят свой нов и много различен живот. Тяхното присъствие в музея не е случайно и те не постъпват хаотично, а са в резултат на последователна проучвателска и събирателска работа, провеждана целенасочено близо 20 години.”

Последователно са представени маските, изложени в различни експозиционни пространства. Голямо място е отделено на експозицията „Да живее карнавалът!”, акцентирано е на габровската традиция в миналото и днес, и е обърнат поглед към бъдещето чрез утвърждаване на относително нов празник за габровци, какъвто е 11 ноември (11.11.в 11 ч 11 минути) с обявяването – единствено в България – на Петото годишно време. Не е подмината чудесната колекция от кукувенгерски маски на Михаил Бенчев, разгледани са също така съвременни маски от други европейски и по-далечни страни.

Следващият акцент са маските в изложбата „Маската – лицето на празника” с артефакти от Африка, изтъкнат е приносът на Сълза Петканова (1923-1996) за обособяването на колекцията; анализират се различни публични и медийни презентации на маските от фонда на музея.

Тазгодишната конференция от програмата на 25-я Юбилеен международен фестивал на маскарадните игри „Сурва” – Перник 2016 бе на тема „Карнавалите в маскарада”. И двете събития преминаха в приповдигнатата и респектираща атмосфера на вписването на Сурва в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството. Това е своеобразна мобилизация за всички участници, затова и Козарева избира да представи „Габровският карнавал и габровският фолклор – проекции от вчера и днес”. Знайно е, че и фестивалът в Перник, и габровският фестивал на хумора са почти връстници, преминават през редица изпитания и всеки намира посоката на своето съвременно развитие.

Козарева е засегнала мястото на Дома на хумора и сатирата за изучаване и популяризиране на габровския карнавал; карнавалните емблеми, пренесени от първите издания в социалистическата епоха и породени от местния фолклор, превъплъщенията на котката – водач на карнавала и една от неговите разпознаваеми емблеми, вицови ситуации около нея; статуята на Рачо Ковача като част от емблемите на карнавала; политиците като герои в карнавала и митове за техните игрови появи и на живо; фолклорното говорене около образите им; нови прочити на габровския хумор; фолклорното начало в карнавални сувенири от вчера и днес и други от пъстрия калейдоскоп на неповторимия габровски празник, който няма конкурент в съвременното градско пространство в цялата страна.

Томът с научните текстове от тазгодишната конференция ще бъде готов в навечерието на следващия фестивал „Сурва” през 2017 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица