Култура
РИМ – Габрово представя културната си ценност на февруари
През изминалата седмица в Регионален исторически музей – Габрово постъпи изключително ценно дарение – ски-купа, носеща името на първия скиор в България, загинал при състезание Стефан Гъдев.
Тази година се навършват и 80 години от неговата смърт. Поради този повод, ценната вещ беше предоставена на музея от габровците Николай Големанов и Пенчо Симеонов.
В Габрово ски се появяват за пръв път през 1918 г. Христо Бобчев донася 3 чифта ски от Швейцария, където е учел. През зимата на същата година той заедно с Никола Килифарев осъществяват преход със ски теглени от коне (скиоринг), с маршрут Габрово – Севлиево.
Няколко години по-късно чешкият текстилен майстор Иван Валек – живял и работил в Габрово, доставя от чужбина за децата си няколко чифта немски ски. Разходките, които те правят на местността Солниковото (срещу „Капитан Дядо Никола“) биват наблюдавани от множество деца и младежи.
През 1924 г. Досю Андрейчев си купува ски от спортния магазин на Марко Костурков в София и заедно с братовчед си Цветан Недков правят първите спускания на местността Клисурката – стръмната поляна в района на градския басейн. Интересът към ски спорта и нуждата от ски прерастват. През 1925 г. Досю и Донко Андрейчеви, Кирил Радулов, Иван Червеняков, Рачо Рашеев (всичките ученици) купуват дъски, изработват калъп и казанче за изваряване и извиване на дървото и започват масово производство на ски.
През зимата на 1926 г. Цветан Недков, Илия Недевски, Любен Лиловски и Алфред Вилденщайн осъществяват първия за Габрово ски-излед до вр. св. Никола със своите „дяволски дъски“ както наричали ските им тогава.
През 1931 г. завърналият се от Швейцария Христо Бобчев заедно с Васил Калцунев, Илия Славчев и други ентусиасти учредяват ски-секция към габровския спортен клуб „Чардафон“. Това спомага да се създаде известна организираност в проявите на този млад спорт. Изготвя се правилник, по който да се провеждат състезания. Първите такива представляват спускане по стръмен склон без падане, извършване на познатия тогава завой „телемарк“ и др.
От 13 до 15 декември 1931 г. в София по инициатива на Софийския ски-клуб се основава Българският ски съюз. На учредителното събрание като делегат от Габрово присъства Васил Калцунев.
През зимата на 1933 г. на местността Узана се провежда първото ученическо състезание по ски между Априловска гимназия и Техническо училище „Д-р Никола Василиади“. Участват около 20 състезатели. Победител в бягането на 6 км става Стефан Гъдев от училище „Д-р Н. Василиади“, на второ и трето място съответно са Иван Кьошев и Васил Картунков.
През зимата на 1934 г. на местността Рашейски поляни се провеждат първите състезания по ски-скок. От импровизираната шанца победителят Симеон Пенчев постига 12,5 м, постижение от голяма величина за мащаба на състезанието.
Същата година се провежда и първото градско първенство по ски – 8 км, ски бягане по маршрут Народния дом – Първа поляна – Априловска гимназия. Участие вземат около 30 души предимно ученици. Победител става Стефан Гъдев, втори Димитър Илиев, трети Иван Кьошев.
За февруари 1935 г. са насрочени градски състезания за мъже в дисциплините спускане, слалом и дълго бягане. Записването за участие става в спортния магазин на Ц. Чолаков, превърнал се в център на скиорите в града. За състезанието се записват почти всички габровски скиори. То обаче не се провежда до край. В първата дисциплина – спускане считаният за най-добър габровски скиор – Стефан Гъдев пада тежко и получава мозъчно сътресение. Умира няколко дни по-късно в болницата. Той е първият скиор в България, загинал при състезание.
Смъртта на Стефан Гъдев попарва подема на ски спорта в Габрово. Това вероятно е щяло да окаже пагубно за по нататъшното му развитие, ако не са били родителите на талантливия скиор. Въпреки голямата си скръб те подаряват сребърна купа с желание – в памет на сина им ежегодно да се провеждат състезания по ски. Този жест поставя началото на една чудесна традиция стимулирала израстването на поколения габровски скиори.
Първите състезания за купата „Стефан Гъдев“ се провеждат през февруари 1939 г. на Узана. Неин пръв носител става Нейко Василев, ученик от Априловска гимназия. Интересен е регламентът на състезанието. Победител в него е състезателят събрал най-много точки от трите дисциплини. Този правилник се запазва до края на 60-те години на ХХ век. Впоследствие се преориентира само към алпийските дисциплини. Десетки скиори са носители на купата през годините – Цв. Чубриков, Ив. Цвъркалев, Р. Станчев и др.
За последен път състезания за купата „Стефан Гъдев“ се провеждат през 1992 г. Неин носител става Н. Големанов, който до последно съхранява трофея. Днес състезания за този приз няма. След провеждане на допитване сред ски обществеността за съдбата на купата, надделява становището, че тя трябва да намери място в Регионален исторически музей-Габрово.
Чрез това дарение историческия музей ще обогати своя фонд Нова история и ще допринесе за проучването и популяризирането на историята на спорта в Габрово и региона.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
„Нощ на музеите“ се превърна в незабравимо пътешествие между вкус, изкуства и театър

За трета поредна година Исторически музей – Дряново превърна инициативата „Нощ на музеите“ в многопластово преживяване, което остави дълбока следа в сърцата на всички присъстващи. На 15 май 2026 г. три емблематични локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ и Икономовата къща, бяха сцена на спектакъл, в който историята, кулинарията, театърът и живописта заговориха с един глас.





Програмата започна в двора на Лафчиевата къща с официалната премиера на „Дряновски вкусотии и изкушения“ – кулинарна книга с готварските рецепти на Анастасия Лафчиева, съставена от Юлия Дабкова, Стилияна Топалова-Марчовска и Христо Петров. Директорът на ИМ-Дряново Иван Христов откри събитието и поздрави авторите на изданието. С представяне на книгата се обърна доц. д-р Светла Ракшиева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, която е автор на предговора. Тя характеризира изданието като представително за духа и кулинарната традиция на региона и отбеляза приноса на дряновския музей за опазването на местното културно наследство. Музикална програма осигури Оркестър Дряново, с ръководител Славчо Илиев. Присъстващите имаха възможност да дегустират ястия, приготвени по рецепти от книгата.




Във втората част на вечерта, в духа на форум театъра зрителите не бяха просто публика, а съавтори на спектакъл. Актьори от Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово разиграха два сюжета: „Без изход“ и „Страхотна новина“, а аплодисментите бяха допълнени от гласуване, което промени хода на историята. Представлението бе реализирано в рамките на проект, финансиран от Национален фонд „Култура“.


Вечерта приключи в Икономовата къща с изложба-концерт на Гергана Попова. Платната и творчеството ѝ бяха представени от художника Антон Антонов, уредник в ИМ-Дряново, а живата музика на Попова и Юрген Ротенщайнер (китара) превърна галерийното пространство в сцена. Дегустация на селектирани вина допълни усещането за пълноценно естетическо преживяване.

Ден преди „Нощ на музеите“, на 14 май ИМ-Дряново посрещна участниците в Регионалната ученическа конференция, посветена на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание в Първи революционен окръг. Форумът бе организиран съвместно от Община Дряново, МКБППМН, ИМ – Дряново и Общински комитет „Васил Левски“ – Дряново. В конференцията участваха близо 30 ученици от 8 града, попадащи в територията на Първи революционен окръг, разпределени в две възрастови групи: V – VIII клас и IX – XII клас. Събитието включваше и допълнителна програма – малчуганите от група „Таралеж“ при ДГ „Детелина“ – Дряново поднесоха тематичен поздрав, а ученици от СУ „Максим Райкович“ – Дряново представиха откъс „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов. Участниците имаха възможност да посетят Килийното училище в църквата „Света Троица“, която е най-старата църква в Дряново, намираща се непосредствено до музея, както и експозицията „Сътворено от Земята“. В края на деня научните рецензенти представиха своите оценки, след което се проведе тържественото награждаване на всички участници.
На 16 май бяха отбелязани 20 години от откриването на паметника на Васил Левски в Дряново, намиращ се до Икономовата къща. На събитието присъстваха Трифон Панчев, кмет на Дряново, Васил Василев, председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“, Корнелия Маринова от фондация „Васил Левски“, бивши кметове на Дряново, общественици и ръководители на институции.

Култура
Савина Цонева е Библиотекар на годината у нас

За шестнадесета поредна година бяха връчени Годишните библиотечни награди на Българската библиотечно – информационна асоциация – ББИА. Наградите се присъждат ежегодно с цел да се отличат най-изявените библиотеки и библиотечни специалисти, както и да се насърчат добрите практики и иновациите в библиотечния сектор.
Тържествената церемония се състоя в Национална галерия „Квадрат 500“ при закриването на XХ Национална библиотечна седмица (11 – 15 май) под надслов „Една мисия, много гласове: библиотеките обединяват“. В категория „Библиотекар на годината“ бяха номинирани Елеонора Димитрова Бодурова – училищна библиотека към 67-о ОУ „Васил Априлов“ – гр. София, Мартина Мартинова Янкова-Радолова, библиотекар в Регионална библиотека П. Р. Славейков“- ВеликоТърново, Савина Христова Цонева – директор на Регионална библиотека „Апирилов – Палаузов” – Габрово и Светомира Вачева – главен библиотекар в Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра.
С отличието бе удостоена Савина Цонева. Наградата връчи Анета Дончева, бивш председател на ББИА.
Савина Цонева има дългогодишен опит като библиотекар, библиограф и мениджър на обществена библиотека. Тя е завършила „Библиотекознание и библиография” в Държавния библиотекарски институт в София и във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Директор на РБ „Априлов – Палаузов” от 2008 г. до сега. Притежава висока експертиза в областта на съставянето на библиографски издания и прикнижни и пристатийни библиографии. Съставител, редактор и коректор на над 45 книги в областта на регионалната история и краеведските проучвания. Инициатор, съставител и редактор на 15 издания на библиотеката – библиографии, регионални исторически изследвания и сборници. Сред тях са: „Чети, брате, чети“- летопис на габровската библиотека по повод 150-годишнината й, юбилейно издание „РБ „Априлов – Палаузов” – 2011 – 2021”, „55 години краеведско обединение „Мизия“, „155 години габровска библиотека“, методическо помагало „В помощ на читалищния библиотекар”в няколко издания, биобиблиографията „Акад. Никола Михов”, второ допълнено издание на биобиблиографския указател за Ран Босилек и др. Автор на над 180 публикации в местния, централен и национален печат. Само през 2025 г. библиотеката е издала помагалото „В помощ на читалищния библиотекар”, „Габровският сборник” от 1824 г.: Юбилейно фототипно издание, посветено на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, „Любопитни факти, личности и събития от историята на Габровския край”, посветено на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, „Помагало по дигитална и медийна грамотност”, „По следите на историята: от Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен личности, събития и любопитни факти”, посветена на 60-годишнината на Краеведско обединение „Мизия”. Под нейно ръководство библиотеката реализира успешно над 35 проекта, а само през 2025 г. шест, насочени към обновяване на библиотечните фондове, осъвременяване на технологичното оборудване, инициативи за насърчаване на четенето, дигитална и медийна грамотност, изграждане на дигитален клуб, повишаване на квалификацията на библиотекарите от Габровския регион. Габровската библиотека е сред най-добрите в страната.

Култура
Любо Киров с нов албум и концерт в Габрово на 4 юли

C нов албум, ново видео и класен звук, комбиниран с великолепна лирика, Любо Киров отбелязва следващата голяма стъпка в своята кариера с „Футурофония“. Проектът включва 10 песни, зад всяка от които стои история. Сред тях са няколко колаборации и изненадващи музикални решения, които ще бъдат представени в Габрово на 4 юли от 21.00 часа на сцената на Летния театър.

„Това е албум за красивите неща – за времето, което минава, за хората, които остават, и за музиката, която има смисъл. Прилича на музика, която сякаш не сме чували от години, но звучи като бъдеще. Благодаря ви, че сте с мен в това пътуване“, споделя Любо Киров.

Като водещ сингъл излиза едноименната песен „Футурофония“, за която е изработена специална радио версия, мастерирана в Abbey Road Studios в Лондон, станало синоним на The Beatles и приело музикални икони като Pink Floyd, Amy Winehouse, Radiohead и много други. С албума излиза и официалното видео към едноименната песен, изградено около силен символ – огромна фуния, която е метафора на гласа, нуждата да бъдем чути и да чуваме себе си.
„За мен „Футурофония“ е за избора сами да решаваме какво е днес, защо е днес и кои сме днес, без значение от миналото, трендовете и правилата“, казва Любо Киров. „В този албум има срещи, които за мен са много специални – със Стенли, MONA, както и с авторите Момчил, Александър Петров, Мария Ганева и Петър Анастасов. Три поколения. Различни стилове. Едно звучене.“, добавя той.

Албумът вече е достъпен във всички платформи и може да бъде поръчан на lubokirov.com и musicmall.bg на CD, винил и флаш драйв. Самото име е авторска дума, създадена от артиста, съчетаваща „футуро“ – бъдеще, и „фония“ – звук, глас. Така „Футурофония“ се превръща в концепция, която преминава през цялата година за Любо Киров.

Предстоящото му турне носи същото име и ще срещне публиката с албума на живо на големите летни сцени в 13 града в страната, включвайки и два поредни концерта в Зала 1 на НДК в София.
БИЛЕТИ: https://artvent.bg/event/liubo-kirov-futurofoniia-nacionalno-turne-2026 Медиен партньор на турнето е БГ Радио.
Любо Киров е сила в българската музикална култура. Един от най-значимите и влиятелни артисти в страната. Глас и енергия, които вече 25 години променят облика на музиката в България.

С над 45 номер едно хита, платинени албуми и разпродадени концерти в най- големите зали и сцени, той е символ на безкомпромисно качество и мащаб. Автор на текстове и композитор, чиито песни се превърнаха в саундтрак на хиляди. Артист, който не се побира в рамките на жанрове, стилове и тенденции.
Музиката му е в учебниците, а името му – в историята на българската сцена. Той е единственият музикален артист, който за трета поредна година е сред първите 10 в годишната класация на Forbes „Топ 70 на българските знаменитости“.

-
Икономикапреди 6 дниФермерски пазар в сърцето на Габрово
-
Кримипреди 7 дниМВР започва проверка на Областната дирекция в Габрово
-
Новинипреди 5 дниКристина Сидорова е новият областен управител на Габрово
-
Кримипреди 6 дниЕдин от биячите, участвал в побоя на ул.“Митко Палаузов“, остава в ареста
-
Кримипреди 7 дниРазследват побоя на ул.“Митко Палаузов“ по хулигански подбуди
-
Новинипреди 6 дниС две купи и с два златни медала се завърна Кристиян Василев
-
Кримипреди 4 дни„Домашен арест“ за единия от побойниците, отговорен за мелето на ул.“Митко Палаузов“
-
Новинипреди 5 дниИталианец първи пише в „Ню Йорк Таймс“ за зверствата от Априлското въстание





