Свържи се с нас

Култура

РИМ – Габрово представя културната си ценност на февруари

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

През изминалата седмица в Регионален исторически музей – Габрово постъпи изключително ценно дарение – ски-купа, носеща името на първия скиор в България, загинал при състезание Стефан Гъдев.

Тази година се навършват и 80 години от неговата смърт. Поради този повод, ценната вещ беше предоставена на музея от габровците Николай Големанов и Пенчо Симеонов.

В Габрово ски се появяват за пръв път през 1918 г. Христо Бобчев донася 3 чифта ски от Швейцария, където е учел. През зимата на същата година той заедно с Никола Килифарев осъществяват преход със ски теглени от коне (скиоринг), с маршрут Габрово – Севлиево.

Няколко години по-късно чешкият текстилен майстор Иван Валек – живял и работил в Габрово, доставя от чужбина за децата си няколко чифта немски ски. Разходките, които те правят на местността Солниковото (срещу „Капитан Дядо Никола“) биват наблюдавани от множество деца и младежи.

През 1924 г. Досю Андрейчев си купува ски от спортния магазин на Марко Костурков в София и заедно с братовчед си Цветан Недков правят първите спускания на местността Клисурката – стръмната поляна в района на градския басейн. Интересът към ски спорта и нуждата от ски прерастват. През 1925 г. Досю и Донко Андрейчеви, Кирил Радулов, Иван Червеняков, Рачо Рашеев (всичките ученици) купуват дъски, изработват калъп и казанче за изваряване и извиване на дървото и започват масово производство на ски.

През зимата на 1926 г. Цветан Недков, Илия Недевски, Любен Лиловски и Алфред Вилденщайн осъществяват първия за Габрово ски-излед до вр. св. Никола със своите „дяволски дъски“ както наричали ските им тогава.

През 1931 г. завърналият се от Швейцария Христо Бобчев заедно с Васил Калцунев, Илия Славчев и други ентусиасти учредяват ски-секция към габровския спортен клуб „Чардафон“. Това спомага да се създаде известна организираност в проявите на този млад спорт. Изготвя се правилник, по който да се провеждат състезания. Първите такива представляват спускане по стръмен склон без падане, извършване на познатия тогава завой „телемарк“ и др.

От 13 до 15 декември 1931 г. в София по инициатива на Софийския ски-клуб се основава Българският ски съюз. На учредителното събрание като делегат от Габрово присъства Васил Калцунев.

През зимата на 1933 г. на местността Узана се провежда първото ученическо състезание по ски между Априловска гимназия и Техническо училище „Д-р Никола Василиади“. Участват около 20 състезатели. Победител в бягането на 6 км става Стефан Гъдев от училище „Д-р Н. Василиади“, на второ и трето място съответно са Иван Кьошев и Васил Картунков.

През зимата на 1934 г. на местността Рашейски поляни се провеждат първите състезания по ски-скок. От импровизираната шанца победителят Симеон Пенчев постига 12,5 м, постижение от голяма величина за мащаба на състезанието.

Същата година се провежда и първото градско първенство по ски – 8 км, ски бягане по маршрут Народния дом – Първа поляна – Априловска гимназия. Участие вземат около 30 души предимно ученици. Победител става Стефан Гъдев, втори Димитър Илиев, трети Иван Кьошев.

За февруари 1935 г. са насрочени градски състезания за мъже в дисциплините спускане, слалом и дълго бягане. Записването за участие става в спортния магазин на Ц. Чолаков, превърнал се в център на скиорите в града. За състезанието се записват почти всички габровски скиори. То обаче не се провежда до край. В първата дисциплина – спускане считаният за най-добър габровски скиор – Стефан Гъдев пада тежко и получава мозъчно сътресение. Умира няколко дни по-късно в болницата. Той е първият скиор в България, загинал при състезание.

Смъртта на Стефан Гъдев попарва подема на ски спорта в Габрово. Това вероятно е щяло да окаже пагубно за по нататъшното му развитие, ако не са били родителите на талантливия скиор. Въпреки голямата си скръб те подаряват сребърна купа с желание – в памет на сина им ежегодно да се провеждат състезания по ски. Този жест поставя началото на една чудесна традиция стимулирала израстването на поколения габровски скиори.

Първите състезания за купата „Стефан Гъдев“ се провеждат през февруари 1939 г. на Узана. Неин пръв носител става Нейко Василев, ученик от Априловска гимназия. Интересен е регламентът на състезанието. Победител в него е състезателят събрал най-много точки от трите дисциплини. Този правилник се запазва до края на 60-те години на ХХ век. Впоследствие се преориентира само към алпийските дисциплини. Десетки скиори са носители на купата през годините – Цв. Чубриков, Ив. Цвъркалев, Р. Станчев и др.

За последен път състезания за купата „Стефан Гъдев“ се провеждат през 1992 г. Неин носител става Н. Големанов, който до последно съхранява трофея. Днес състезания за този приз няма. След провеждане на допитване сред ски обществеността за съдбата на купата, надделява становището, че тя трябва да намери място в Регионален исторически музей-Габрово.

Чрез това дарение историческия музей ще обогати своя фонд Нова история и ще допринесе за проучването и популяризирането на историята на спорта в Габрово и региона.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.

Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.

Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица