Свържи се с нас

Новини

Мръсните игри на ‘Белия бизнесмен’ Александър Антов (2-ра част)

Published

on

IMG_3857-696x418

След пускането на първата част от „тъмната история“ на така наречения ‚бял бизнесмен‘ Александър Антов се появиха материали и факти, които обаче нямат почва. Затова решихме да публикуваме втора част от историята на този бизнесмен, в която с помощта на юридическо лице ще ви обясним по достъпен начин тъмните и мръсни игри на Александър Антов.

Както е известно, в първата част ставаше въпрос предимно покупко продажби на имоти, фирми, прехвърляния също, ипотеки, запори и прочие. Сега ще обясним малко по-подробно за тях. Преди това обаче ще Ви представим личността Александър Антов.
Личността

От наши източници научихме, че Александър Антов е притежавал СРЕДНО образование. Как се става управител на „Мото Техника“ със средно образование?

Хората около семейството споделят, че само месец след смъртта на Мария Антова, той е довел в къщата си друга жена, която е работила като началник на производството на фирмата. Един любящ и грижовен съпруг толкова бързо ли ще забрави своята любима? Ами скъпите кожи с които е била облечена новата жена? А дали не е имал връзка с нея още по времето, когато е била жива съпругата му? Това можете сами да го прецените, но много близки хора до семейството споделят подобно виждане.

Знаете ли, че Александър Антов е карал свои служители да теглят кредити и да му дават парите? Това може да се провери от самите служители, които и до ден днешен сами си плащат кредитите.

СХЕМИ

През годините до 2014г. ВОТАН ЕООД и Александър Антов, в повечето случаи като съдлъжник, натрупват дълг от 7 млн. лв. Натрупани са кредити в няколко банки – ОББ, Емпорики банк и др. На 04.02.2011г. продава магазина на Граф Игнатиев 40 на фирма „Патримони“. През 2014г. с цел избягване на кредитори (основно ОББ) , ВОТАН ЕООД предприема серия от юридически действия:

04.2014г. ВОТАН ЕООД продава на Зоя Симеонова Будинова къщата в с. Бистрица. (бившата съпруга на А. Антов и майка на Мая Антова).

05.2014г. се вписва договор за наем на магазин бул. България с наемател Агресия груп с управител Зоя Будинова.

Вписването на нотариално заверен договор за наем в този случай е изцяло и с цел утежняване на процедурите по изпълнително производство срещу имота. Тъй като все още няма вписана възбрана от ЧСИ, срокът и условията на договора за наем ще бъдат изпълнени така, както са посочени в договора. Обикновено такива договори се правят за по-дълъг срок (10-20год) и нисък наем, за да може при евентуална продажба чрез ЧСИ наемателят да запази обекта за срока на договора. В случая идеята им е да се утежни имота максимално.

Условно казано, ако договорът е за 10 години и за 2000лв. месечно няма да се появи купувач, който да придобие имота, защото ще трябва да взима 2000лв. наем до края на срока на договора и не може по никакъв начин да го промени. Това позволява на наемателя Агресия груп ЕООД (свързано лице) да продължи да ползва обекта при изгодни условия.

Същите договори за наем са вписани и върху сградите на бул. Рожен 22А.

07.2014г. пак с цел утежняване на имотите е вписан договор за особен залог на търговско предприятие от ВОТАН ЕООД на АГРЕСИЯ ГРУП ЕООД

При породилата се порочна практика на съдия Ченалова и още няколко съдии, с които бяха продадени предприятия с особен залог и бяха заличени ипотеките, адв. Калоянов (тогавашния адвокат на Ал. Антов) го беше посъветвал да направи всички тези действия.

Обикновено при такива договори се създава някоя елементарна клауза, която като не бъде изпълнена на заложния кредитор се дължи неустойка в размери, каквито страните се договорят. Видно от това, че страните са свързани лица (и това което аз знам) неустойката беше 25-26 млн. лв. В случай , че успеят да продадат търговското предприятие, което те са го и направили на 20.11.2014г., идеята е била да се заличат ипотеките на ОББ. Малко преди това, обаче, се вдигна голям шум около практиката на съдия Ченалова и някои други и това беше прекратено (предполагам че ОББ си е завела отделен иск за това нещо).

Другият подводен камък , който се слага на кредитора, е този с прекалено голямата неустойка. Кредиторът АГРЕСИЯ ГРУП ЕООД обявява в несъстоятелност длъжника ВОТАН ЕООД , с което бива отнето правото да се водят искове и изпълнителни дела и другите кредитори биват блокирани със Съвет на кредиторите.

По-голяма част от завода на бул. Рожен 22А е придобит от ОББ чрез публична продан. Останалата част от 956 кв.м. остава собственост на фирма АРТИКС, която прави апорт във фирма Премиум Билд ЕАД , която от своя страна пак е собственост и се управлява от служители на Александър Антов.

Фактическата обстановка е, че фирмата е изградена върху кредити. От 7 млн. задължения към банките, фирмата е загубила голяма част от бизнеса си. Останали са само два магазина в София и 30% от производствената база. Сравнено с предишния обем на работа и пропорционално върху кредитите от банките, положението не е станало по-добро въпреки всички опити за измъкване от кредитори и стартиране на нов бизнес.

За да може да се направи пълен финансов анализ на дружеството, трябва да се направи справка за приходи, разходи, обороти, отчетни ведомости, откъдето да е видно какъв е обемът на работа в момента на предприятието. Тъй като само заплатите на 300 човека са около 400 000 на месец.

Също така е много важно има ли много скрити задължения предимно от физически лица, тъй като те не се виждат никъде по официалните регистри, и какъв е размерът им. Има ли задължения към доставчици и други дружества?

Ако всички ‘бели бизнесмени‘ са такива като личности, шефове и ръководители на бизнеси – дереджето на държавата е в ужасно състояние!

Очаквайте и трета серия от скандалните факти част от живота на Александър Антов и неговото семейство.

Статията е публикувана в Bunt.bg.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Архивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“

Published

on

През 2026 г. българските държавни архиви отбелязват 75-та годишнина от създаването си. По този повод Държавна агенция „Архиви” реализира рубрика „Ценни книги в архивите“ с акцент върху съхранявани интересни издания във фондовете и библиотеките на архивите от цялата страна. Всяка последна сряда на месеца Държавен архив – Габрово ще ви представя по едно издание, съхранявано в Габровската архивна съкровищница. Както личните фондове, така и представяните от нас книги са често използван източник на информация за научни съобщения, реферати, популяризаторски публикации, и др. Използват се както от служителите в архива, така и от потребители на архивна информация: хора на науката, музейни специалисти, учители, краеведи, граждани.

Продължават рубрика с „Историята на града Габрово и габровските въстания“, с автори братя Христо и Петър Гъбенски. Те са синове на свещеник Иван попПетков Ненчев (Гъбенски) – заклел габровските въстаници и обесен заедно с воеводата Цанко Дюстабанов. Това е първата печатна история на Габрово. С нея се поставя началото на историографията на града. Нейните автори първи дават систематизирани сведения за участието на Габрово в борбата с гръцкото духовенство и въстанията през 1856 г. (Капитан дядо Николовото въстание) и през 1862 г. Книгата и до днес остава единственото подробно описание на Габровското въстание през 1876 г. — подготовка, ход, погром и съдебен процес. История…”-та на братя Гъбенски е цитирана многократно във всички по-късни публикации и изследвания на Априлското въстание, живота и дейността на Цанко Дюстабанов и останалите габровски революционери. За възникването на идеята за написването на историята, за събирането на информацията и кои живи въстаници са дали сведения за описването на героичните събития през май месец, разказват авторите в предговора към книгата: „ Когато на 1 май 1896 год. празнуваха в Габрово 20-годишнината на въстанието от 1876 год., решиха да издигнат в града паметник за в памет на това въстание и избраха комитет да събира средства за тая цел. По-после — на 15 октомври 1899 год. — тоя комитет решил да издаде и историята на габровските въстания и помоли нас да се заемем с тая работа, като ни обещаваше пълно съдействие при събиране материала. Ние съзнавахме, че тоя материал мъчно ще се събере, защото се бе изминало дълго време от датите на въстанията и не се решавахме да се наемем с тая работа, ала като взехме предвид, че ако и сега не почнат да се събират сведенията за тия въстания, описването им ще стане съвсем невъзможно по-после, защото поборниците от ден на ден мрат, а наедно с тях се губят и ценните сведения по въстанията, ние приехме поканата.

Като се наехме да опишем въстанията, ние намерихме за добре да придружим това описание с историята на града. За събиране материала по въстанията ние разпитвахме всички живи поборници, а един от нас, придружен от петима въстаника Г.[еорги] Бочаров, Г.[анчо] Мацков, Ц.[анко] Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев), четирима учители, (Н. Дра. ганов, З. Иванов, В. Станчев и Хр.[истофор] Хесапчиев), един студент (Д. [имитър] Бочаров) и един фотограф (К. Либих), обиколи през лятото на 1900 год. почти всичките места, гдето са минали и действали въстаниците през 1876 год. и събра добри сведения за това.“ През 1903 г., в последните дни на месец декември, книгата “Историята на града Габрово и Габровските въстания” е отпечатана в габровската печатница “Заря”. Кметът на града Христо Конкилев, в присъствието на Никола Голосманов и Христофор Хесапчиев, лично връчва на Христо Гъбенски два екземпляра от книгата за авторите, подписани от него и подпечатани с общинския печат. Книгата е отпечатана в 2000 екземпляра за 672 лева. Средствата от продажбата на книгата са в полза на фонда, предназначен за издигане на паметник на габровските въстаници.

Братя Гъбенски имат идея книгата да се преиздаде през 1926 г. по повод 50-годишнината от въстанието, това не се осъществява. Книгата става библиографска рядкост. 100 години, след първото издание, експерти от Държавен архив – Габрово подготвят и реализират второто издание на „Историята“, в което са поместени и снимки, поясните бележки, именен и географски указатели. Въведението към второто издание е на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. Той завършва своето въведение така: “..Убеден съм, че денят в който „История“-та се появи отново на бял свят, ще бъде отбелязан като истински празник на българската култура.“ През 2026 г. и второто издание на първата история на Габрово е библиографска рядкост.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Новини

Благотворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро

Published

on

Над 6 000 евро събра благотворителният концерт с базар „Дъга от доброта“, организиран от ДГ „Слънце“.

Събраните средства са в подкрепа на малкия Ники от Габрово, който се бори с тежката диагноза лимфобластна Т- клетъчна анемия.

На сцената се изявиха всички малчугани от градината, както и гостуващи изпълнители.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица