

Култура
Краеведски календар на РБ „Априлов-Палаузов“ за 2016 г.
230 години от рождението на ЙОСИФ СОКОЛСКИ (ок. 1786 г., к. Нова махала ( дн. кв. на Габрово ) – 30.09.1879 г.) – основател на Габровския Соколски манастир (1832 г.) и на Девическия манастир в Габрово (1836).
230 години от рождението на Св. вмч. ОНУФРИЙ ГАБРОВСКИ – Матей Дечов (1786 г., Габрово – 4.01.1818) – мъченик за християнската вяра.
180 години от написването на “Кодекс на село Габрово“ (1836 г.) от Неофит Рилски.
180 години от основаването на габровския Девически манастир “Свето Благовещение“ (1836 г.). За игуменка на манастира е избрана Зиновия Константинова.
175 години от издаването на “Денница на новобългарското образование“ на Васил Априлов (1841 г.).
150 години от издаването на книгата “Габровското училище и неговите първи попечители’‘ от Петко Р. Славейков (1866 г.).
150 години от рождението на Иван Станчов ПАЯКОВ (1866 г., Габрово – 7.02.1917 г.) – индустриалец, общественик и дарител на Габровската библиотека. Изпълнявал длъжността кмет (23.10.1916 – 16.01.1917 г.)
ЯНУАРИ
130 години от излизането в Габрово на “Журнал научно списание“ с редактори Н. Д. Райков и З. А. Бояджиев (1886 г.)
7 януари
145 години от рождението на Иван НЕЙЧЕВ (7.01.1871 г., Габрово – 10.12.1913 г. ) –
един от първооснователите на българската ботаническа наука, ботаник, проучвал флората в Габровско-Севлиевския край.
15 януари
120 години от рождението на майор Никола Георгиев ДРЕМСИЗОВ (15.01.1891 г., Габрово – 14.12.1957 г.) – първият габровец военен летец.
16 януари
245 години от смъртта на Свмч. ДАМАСКИН ГАБРОВСКИ (I пол. на ХVIII в г., Габрово – 16.01.1771 г.) – мъченик за християнската вяра.
17/30 януари
160 години от рождението на Недко СТОЙКОВ Недков (17/30.01.1856 г., Габрово – 3.05.1938 г.) – учител, опълченец, участник в Сръбско-българската война, издател, краевед.
18 януари
150 години от рождението на Георги Тонков [Тенков] РАШЕЕВ (18.01.1865/1866 г., Габрово – 1943 г.) – създател на първата фабрика за ленени и конопени платове в Габрово.
ФЕВРУАРИ
13 февруари
135 години от рождението на Неда Лазарова ФТИЧЕВА (13.02.1881 г., Габрово – 21.11. 1960 г., Виена) – първата българска концертираща цигуларка.
15 февруари
170 години от рождението на Райчо (Рачо) Михов КАРОЛЕВ (15.02.1846 г., Габрово – 12.03.1928 г., София) – просветен деец, общественик и книжовник, дописен член на БАН, министър на просветата в кабинета на Петко Каравелов, директор на Габровската гимназия, директор на Народната библиотека и Дирекция на статистиката.
100 години от рождението на Радослав Стефанов БУМОВ (15.02.1916 г., Габрово – 1.07.1984 ) – писател, хуморист и сатирик. Автор на “Бодкаджии“ (1985).
29 февруари
140 години от рождението на Еким Стоянов АНДРЕЙЧИН (29.02.1876 г., Габрово – 27.07. 1947 г.) – учител, един от основателите на историографското дружество в Габрово, писател и краевед.
МАРТ
15 март
200 години от рождението на Цвятко Недев САМАРДЖИЕВ (даскал Цвятко) (15.03. 1816 г., Габрово – 2.04.1892 г., Габрово) – най-дългогодишният учител в Габровското училище (над 40 г.), един от създателите на Девическото училище в Габрово, общественик.
22 март
130 години от рождението на арх. Атанас ДОНКОВ Иванов (22.03.1886 г., Габрово – 15.12. 1950 г.) – проектант на Паметника на свободата на връх Шипка.
АПРИЛ
150 години от рождението Стефан П. КЕДЕВ (апр. 1866 г., Габрово – неизв.) – дарител на библиотека “Априлов-Палаузов“.
1 април
40 години (1 април 1976 г. ) от откриването на планета “Габрово“ от руския астроном Николай Черних.
27 април
150 години от рождението на Пенчо Петков СЛАВЕЙКОВ (27.04.1866 г., Трявна – 28.05.1912 г., Брунате, Италия) – поет, преводач, фолклорист, литературовед, директор на Народния театър и Народната библиотека; първият българин, предложен за Нобелова награда.
МАЙ
1 май
140 години от обявяването на Габровското въстание от войводата Цанко Дюстабанов в Соколския манастир.
9 май
140 години от смъртта на ПОП ХАРИТОН (Станчев Халачев) (ок. 1830/1835 г., Габрово – 9.05.1876 г.) – войвода в Първи революционен окръг по време на Априлското въстание. Ръководи епичните боеве на четата в Дряновския манастир.
21 май
180 години от рождението на Мария Гаврилова ГАНЧЕВА [Гаврилица Ганчовата] (21.05.1836 г., Габрово – 8.02.1878 г., Габрово) – първата габровка милосърдна сестра, една от основателките на Женско дружество “Майчина грижа“ и първа негова председателка.
28 май
140 години от смъртта на Тотьо [Тотю] ИВАНОВ Хаджидосев (1848 г., Габрово – 28.05.1876 г.) – търговец, участник в национално-освободителното движение, ръководител на група и член на щаба на четата на Цанко Дюстабанов по време на Априлското въстание.
ЮНИ
13 юни
140 години от смъртта на Никола Дончев ВОЙНОВСКИ (Бойновски) (9.11.1849 г., с. Бойновци, Габровско – 13.06.1876 г., землището на с. Чифлик) – помощник войвода и военен ръководител на четата на Христо Ботев.
14 юни
160 години от рождението на Васил Николов КАРАГЬОЗОВ (схимонах Вениамин) (14.06.1856 г., Търново – 31.03.1938 г., Атон) – учител, народен представител, индустриалец, общественик, дарител.
15 юни
140 години от смъртта на Еким (Яким) Генчев ЦАНКОВ (1844 г., Габрово – 15.06. 1876 г., Търново) – търговец, сподвижник на Левски, председател на тайния революционен комитет в Габрово. Осъден от турски съд след погрома на Априлското въстание и обесен в Търново заедно с Цанко Дюстабанов и свещеник Иван Поппетков.
140 години от смъртта на поп Иван Поппетков Ненчев (НЕНЧОВ) (Гъбенски) (1842 г., с. Враниловци – 15.06.1876 г., Търново) – свещеник в Габрово, участник в подготовката на Априлското въстание, обесен заедно с Еким Цанков и Цанко Дюстабанов в Търново.
140 години от смъртта на Цанко Христов ДЮСТАБАНОВ (13/15.05.1843 г., Габрово – 15.06.1876 г., В. Търново) – търговец, училищен настоятел, войвода на габровските въстаници по време на Априлското въстание, съден и обесен във В. Търново, заедно с Иван Поппетков и Еким Цанков.
28 юни
160 години (28.06.1856 г.) от въстанието на Капитан дядо Никола.
155 години от рождението на генерал-майор Йеротей Илиев СИРМАНОВ (28/22.06. 1861 г., Габрово (к. Сирмани ) – 15.09.1954 г., Пловдив) – военен деец, участник в Сръбско-българската, Балканската и Първата световна война; фотограф, филателист, общественик.
АВГУСТ
2 август
160 години от смъртта на Никола ФИЛИПОВСКИ (КАПИТАН ДЯДО НИКОЛА) (ок. 1800 г. – 2.08.1856 г., с. Дончевци) – водач на едноименното въстание в Габровския край (1856 г.).
СЕПТЕМВРИ
1 септември
125 години от откриването на училище в Габрово, построено със средства на Радион Петрович Умников (1891 г.)
26 септември
130 години от рождението на РАН БОСИЛЕК (Генчо Станчев Негенцов) (26.09.1886 г., Габрово – 08.10.1958 г.) – детски писател, преводач, учител, редактор, пръв председател на Дружеството на детските писатели, член на СБП.
ОКТОМВРИ
6 октомври
100 години от смъртта на акад. Иван Недев ГЮЗЕЛЕВ (24.06.1844 г., Габрово – 6.10. 1916 г.) – учител в главното мъжко училище в Габрово, създател на първия кабинет по физика в България (в Габровската гимназия), министър на народното просвещение, член на БКД, математик, физик, философ, депутат.
17 октомври
125 години от рождението на Христо Василев ВРАБЧЕВ (17.10.1891 г., Габрово – 5.03. 1973 г.) – физкултурен деец, турист, един от създателите на юношеското туристическо дружество “Градище“, най-дългогодишният деятел на дружество “Узана“, издател на туристическия вестник “Узана“. С приятеля си Христо Спасов са първите габровци, изкачили в. Мусала и Вихрен (1914 г.).
26 октомври
155 години (26.10.1861 г.) от създаването в Габрово на Българско народно читалище (1861 г.), след Освобождението Габровска народна библиотека “Априлов-Палаузов“. От 1959 г. библиотеката и читалището са обособени като отделни институции.
НОЕМВРИ
170 години от рождението на уста Генчо Петров НОВАКОВ (уста Генчо Малкия) (ноем. 1846 г. в с. Генчевци (дн. Пещери), Тревненско – септ. 1912 г.) – майстор-строител, дърворезбар, строи църквата “Св. Троица“ в Габрово.
10 ноември
125 години от рождението и 40 години от смъртта на арх. Никола Георгиев ГРЪБЛЕВ (10.11.1891 г., Габрово – 7.03.1975 г.) – архитект, проектирал над 200 сгради в града и окръга (“Грамадата“, фабрика “Братя Калпазанови“, фабрика “Принц Кирил“, хотел “България“, “Парахода“, старопиталището на Пенчо Семов, Техническото училище, сградата на Червения кръст, кино “Майчина грижа“ и др.)
15 ноември
150 години от рождението на Христо Иванов ГЪБЕНСКИ (15.11.1866 г., Габрово – 9.12.1943 г.) – учител, краевед, общественик, дарител, пионер на шахматната игра в Габрово, първи директор на Радион Умниковото училище. През 1903 г. заедно с брат си Петър написва и издава “История на града Габрово и габровските въстания“.
135 години от смъртта на Никола Иванов ФИЧЕВ (уста Кольо Фичето) (1800 г., Дряново – 15.11.1881 г.) – майстор-строител, самоук архитект от епохата на Възраждането. Изгражда църквата “Св. Никола“ в Дряново, моста на р. Росица при Севлиево, конака в Търново, покрития мост в Ловеч, чешмата в Соколския манастир и др.
22 ноември
110 години от смъртта на Продан ТИШКОВ Проданов – ЧАРДАФОН ВЕЛИКИ (7.12.1859 г., Габрово – 22.11.1906 г.) – участник в борбите за национално освобождение и Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Автор на “Принос към историята на габровското въстание в 1876 г.“.
135 години от смъртта на Радион Петрович (Райчо Пенев, Рашо Петров) УМНИКОВ (1825 г., колиби Умниците, Габровско – дек. 1881 г.) – търговец, дарител за просветното дело в Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето


С живопис и църковна музика Дряново почете 225 години от рождението на гениалния майстор строител Колю Фичето. Две силно въздействащи събития – Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и духовният концерт в храма „Св. Никола“, събраха в един и същи ден духа на българщината, творческото вдъхновение и почитта към архитектурното наследство на Възраждането.

И двете прояви са част от програмата на Националното честване „(Не)познатият Колю Фичето“, организирано от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерството на културата.

На 5 юли, в Икономовата къща, официално бе открита изложбата с творбите, създадени по време на пленера, проведен от 1 до 5 юли, който се организира в партньорство със Съюза на българските художници. Петима художници: Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов – претвориха върху платно духа и архитектурното наследство на Дряново, вдъхновени от делото на Колю Фичето.

Живописните платна оживяха в експозиционното пространство, а атмосферата бе изпълнена с благодарност и признание. Наградата за живопис на град Дряново отиде при Надя Петрова и Севда Потурлян. Отличията бяха връчени от заместник-кмета Диляна Джеджева, а специален момент от церемонията бе участието на един от миналогодишните победители – Константин Марков, който лично поднесе наградата на една от тазгодишните отличени.

Откриването на изложбата бе водено от художника и уредник в Историческия музей – Дряново Антон Антонов, а директорът на музея Иван Христов благодари на Община Дряново и лично на кмета Трифон Панчев за подкрепата.

Часове по-рано, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе изключителен духовен концерт. Два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица” превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението. Всеки тон от църковните песнопения докосваше сърцата, носейки усещане за мир и духовна извисеност.





Преди концерта бе отслужена Света литургия, а събитието се осъществи със съдействието на Архиерейското наместничество – Дряново. Присъстваха значими духовни и обществени личности, сред които Архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев, заместник-кметът Диляна Джеджева и всички участници в пленера.


Култура
Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел


Младата българска изпълнителка Гала Ивова Савчева бе отличена с първо място в категория „Българска народна песен“ по време на десетото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на свята земя“, който се проведе онлайн от израелския град Бат Ям.

Савчева впечатли журито със завладяващо изпълнение на северняшката безмензорна песен „Нигде се боляст не чува“ от Габровска област – произведение, станало емблематично благодарение на легендарния народен певец Борис Машалов. Нейният автентичен стил, емоционална дълбочина и вокално майсторство донесоха заслужено признание.

Фестивалът „Българска душа на свята земя“ се е утвърдил като сцена за съхраняване и популяризиране на българското фолклорно и културно наследство сред българските общности по света. В тазгодишното издание през 2025 г. участие взеха изпълнители от различни държави, които представиха богатството на българския дух.
Сред отличените бяха и талантливите деца от Вокално-фолклорна група „Зеленика“ към НЧ „Будителите 2017“ – Габрово, с ръководител Таня Соколова.
Десетгодишната Алина Чепурной спечели първо място, а Мая Луканова и Мария Дедева, също на 10 години – завоюваха трето място в своята категория.


Култура
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона


„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.
По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.
Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.
Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.
Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:
„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…
Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:
Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.
Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.
Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…
Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…
Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.
Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“
Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.
Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…
Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.
Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.
– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!
Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.
– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“
В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.
20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.
През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.
„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.
За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.


-
Новинипреди 5 дни
Продължават проектите по акредитацията на ПГТ – Габрово
-
Културапреди 6 дни
Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето
-
Новинипреди 6 дни
Престижни отличия за състезателите на ШК „Орловец“
-
Културапреди 6 дни
Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел
-
Кримипреди 6 дни
Внимание: Горещото време повишава риска от пожари!
-
Новинипреди 5 дни
Държава ще отпусне средства за нова многофункционална зала
-
Икономикапреди 5 дни
Габровска фирма ще реализира фотоволтаична електроцентрала
-
Новинипреди 5 дни
Министър Пешев инспектира стадионите „Христо Ботев“ и „Априлов“ в Габрово