Свържи се с нас

Новини

Осем години по-късно – метаморфози

Published

on

снимка: в."100 Вести"

снимка: в.“100 Вести“

Хората са по-важни от асфалта и тухлите. Знаковите личности трябва да са емблемата на града. Образование без компромиси и модерната индустрия – основата на основите. Габрово може да е митницата към Южна България.

Започнахме този дискусионен форум в празничните коледно-новогодишни дни на 2007 година. Оттогава до днес градът в горното течение на река Янтра закръгли 150 години, изтърколиха се още пет. На страниците на вестника, водени от стремежа да помогнат в развитието му, изказаха мнението си стотици специалисти и читатели. Някои от общите идеи и предложения за развитието на Габрово бяха реализирани, други отчасти, трети – отложени в бъдещето или отхвърлени.

Припомняме основните теми, по които продължава да се работи и днес. Почистване и укрепване коритото на река Янтра и облагородяване на пространствата около нея, изграждането на тунел под връх Шипка, също и на Център на съвременното изкуство на името на Кристо Явашев.

Днес ще бъде направен опит за кратка равносметка на постигнатото. Както в първото издание, домакини отново ще бъдат собственикът на вестник „100 вести“ Иван Господинов и Калин Илиев – писател, драматург и публицист.

И.Г. „Не забравяй, Калине, най-важната задача, която изведохме тогава – че нищо не може да стане, ако не се обърне мисленето на хората. Ще напомня, че „Нашето ПО-ГОЛЯМО Габрово“ не е организация, а идея – че градът е толкова голям, колкото са големи хората му. Че той се простира до там, докъдето хората се идентифицират като Габровци. Че можем да изведем няколко приоритета, които да си остават такива, независимо кой е на власт. Напомням това, защото четох по форуми коментари – „Кои са тези, какво са направили за Габрово?“ А преди осем години казахме, повтаряме го и сега – единственият вариант да вървим напред е , ако от разбирачи, от критикари, от пасивни наблюдатели, от специалисти по всичко се превърнем в участници на всеки процес, определящ развитието на нашия град. На нашата държава. И още нещо. И тогава, и сега ние не се считаме на автори на темите, които ти напомни – ние само обобщихме това, което от години висеше във въздуха. А и в рамките на форума бяха предложени десетки смели, някои почти фантастични по българските, но реализуеми по световните стандарти идеи“.

К.И. „Разбира се. В този смисъл и вестникът не е твой, а на своите читатели. Именно затова така активно и с видими резултати работи за каузата през годините“.

И.Г. „Така е. Идеята и на този разговор е пак да подтикнем активността на габровци – да са съпричастни, да дават идеи, да изискват, но и да участват в това, което се случва или не се случва.“

К. И. „Само че част от гражданите на Габрово възприемат града си като вълшебна, хищна птица – става по-красива и оперена, но кълве от плътта им.

Нека цитирам едно изречение от началото на разговора ни преди осем години: „Не е тайна, че обичаме, но не харесваме Габрово”. Можем ли да кажем това отново? Лично аз не. Градът претърпя метаморфоза – засега в централната част. Като благоустрояване и екстериор стана почти европейски, подреден и удобен, неповторимостта му изпъкна. Появиха се интересни инициативи, които оживиха обществения климат, календарът на културния живот се освежи. Днес бих казал: ”Обичам града си и го харесвам, но се страхувам от него”.

И. Г. „Плаши те красотата или това, което прикрива тя?“

К. И. „Плаши ме студенината, „ефективността” и безпардонността на стопаните му. За да” усвояват” максимално средства за своите обръчи от фирми и лица, те цинично вдигнаха местните налози. Една работничка или служителка ще трябва годишно да отделя близо две от заплатите си, за да плати данъци такси и смет, ако живее в собствено жилище в първа зона на града. В същото време, за да си се компенсират, кметицата на Габрово и председателката на Общинския съвет вдигнаха заплатите си. Честити да са им!

Каквото и да говорят управляващите в Габрово, „грижата” им не са гражданите, а проектите и парите, свързани с тях. Данъците бяха вдигнати именно затова – да се осигури повече съфинансиране, за повече проекти, за повече пари, разпределени „по направление”. Впрочем, тук е втората метаморфоза. Младата и неопитна довчера, безмилостна и амбициозна управа на града, надмина учителя си, подпомагана от другите трубадури на ГЕРБ. Надмина го по интелигентност и сръчност в демагогията и лицемерието, не остава по-назад и по безскрупулност.“

И. Г. „Предполагам под „учителя“ нямаш пред вид себе си, но знаеш какво се говори – че си Сивият кардинал, че си менторът на голяма част от днешните управници – Томислав Дончев, Таня Христова, Николай Сираков минаха през школата на „Отворено общество“ и ВТБИ, където ти бе председател. Затова не всички приемат за чиста монета продължаващият вече 7-8 години публичен конфликт с тях. Би трябвало да се гордееш – Томислав е вицепремиер, Таня – кмет, Николай – областен управител.“

К. И. „Иване, мислех, че тази тема съм я приключил. През годините, по телевизии, сайтове и вестници, на страниците на този също, подробно съм разяснил отношенията ми с изброените персони. Човеците се срещат и разделят. Говоря за Томислав, последните двама не заслужават моя коментар. Раздялата винаги има причини, нашите са принципните ни етични и културни различия. Тъй като сме публични фигури, и споровете ни са такива; няма да престана да го критикувам, което не значи, че не изпитвам и уважение към него. Що се отнася до моята личност, за мен са говорили преди него да го е имало, говорят и ще продължават да говорят и когато Томислав Дончев отново бъде обикновен гражданин. Но не аз съм темата днес.

Продължавам по същество. Нека погледнем некачественото изпълнение на красивите иначе улици, бордюри, игрища, кръгови и си спомним падналата тераса до Лъвов мост, дупките по улиците половин година след асфалтирането им, хвръкналата козирка, плочките пред Спортната зала и още десетки.

Не е имало от началото на прехода подобна шуробаджанащина и партизанщина в Общината и свързаните с нея дружества. Като започнем от знайни и незнайни приятели и съученици на вицепремиера, минем през отговорни служители в общинската управа и управители на общински търговски дружества и стигнем до „заслужилите” в изборната вакханалия, заради които се откриват нови работни места. Общинската администрация набъбва като лавина.

А търговете и поръчките, които приоритетно се печелят от външни на Габрово фирми, за да функционират по-комфортно „ хранителните” вериги на близките до властта? Дори последният изкопчия на Водния цикъл бе някъде от майната си – Сливен, Пловдив например. Смешни обяснения са, че процедурите били „такива”. Истинските стопани намират начин да подкрепят местните фирми и работници. Тогава техните данъци щяха да остават в града и парите похарчени тук. Щеше ли това да компенсира вдигането на налозите? Отчасти, навярно да.

Третата метоморфоза е на раздвоението. Доброто, сторено в града, някак не ни се услажда съвсем. В красивото съзираме зле прикрит грозен фон. Уж се радваме, а горчи. Мнозина обедняват за сметка на малцина. Накърнено е достойнството, чувството ни за справедливост. Дори понякога задаваме абсурдния въпрос: не беше ли преди по-добре?“

аврам гачев

Улица „Аврам Гачев“ край река Янтра – част от проекта за създаване на привлекателна градска среда

И. Г. „Убеден съм, че ти не си задаваш този въпрос, въпреки че пред много хора той със сигурност стои. Ти си човек на духа, за който по-важна е фразата на Волтер -„Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш.“ Макар и с хиляди условности, свобода на словото има. Преди две-три години ти написа „Пролетта на емигрантите“, в която твоят герой Вожда си е копие на Бойко Борисов – и ти не криеш кой е прототипът.

Що се касае до Водния проект. Той бе нужен. Той бе дело на няколко кмета – Белчев, Дончев, Сираков и най-вече на Таня Христова, и на техните екипи. Той бе умно разширен с решаването на инфраструктурни задачи чрез допълнително съфинансиране от Общината и така се превърна във фактор и за променения облик на града. По качеството, най-вече на довършителните работи, има съмнения – за качеството на асфалтовите настилки и тяхната дебелина примери много. Важно е в случая Общината умно да използва годината за задължителни гаранционни поправки и ремонти, защото след това откраднотото количество или спестеното качество, ако има такива, ще са непосилен товар за местния бюджет.“

К. И. „И преди, и сега, аз винаги съм намирал как да заявя позицията си. Разбира се, не бих искал да се върне онова време. Просто отразих отчетливи обществени резонанси.

Но нека поговорим по трите теми, повдигнати като основни, още тогава, във форума през 2007 година.

Нашата майка – река Янтра.

Днес е далеч по приветлива, чиста и елегантна. С изградените около нея места за отдих и вело алеи, тя се превръща в притегателен център на хора от различни възрасти.

По тази тема имаше най-много и най-интересни предложения. Някои изглеждаха странни, други неосъществими. Като например смелите идеи за изграждане на закрит мост или подвижно съоръжение. Мисля, че като габровци, трябва да търсим провокацията и енергията на такива именно нестандартни, вдъхновяващи предложения. И дълбоко се надявам, че ако не те, то други подобни някога ще бъдат осъществени. Ако не от нас, от децата ни.“

И. Г. „Трябва да се признае – градът лека-полека се обръща с лицето си към реката, а това е предпоставка, че ще става все по-красив. Приета е стратегия, тя се следва, има единомислие по този въпрос. В случая няма крайна цел. Важен е пътят. Важно е да не се спира да се работи в това направление. Иначе от конкретните предложения, за мен може би най-красивото, а и свързано идеята за Център на модерното изкуство на името на Кристо, бе дипломната работа на арх. Дима Лекова – сградата да е над реката. В това отношение повече смелост чакаме от главния арх. Таня Стойкова. Не знам защо днешните архитекти, управници и строители се страхавут от водните огледала, които биха предали друг облик на реката, чието корито и сега си е пълен с боклуци храсталак. Очевидно не успяхме да ги накараме да четат наредбите с очила „Как може да стане“, а не с „Не може да стане“.

К.И. „Изграждането на тунел през връх Шипка.

Тази Шипченска епопея продължава повече от 115 години. Именно през 1899 година за първи път местната власт взема смелото решение да се проектира и изгради това съоръжение.
Бих искал да съм оптимист за този проект. Отсега зная обаче, случването му в най-голяма степен ще илюстрира третата метаморфоза. Прекрасно и с лош вкус в устата.“

обход на Габрово

21 декември 2015 година. Усилията за довършване на обхода на Габрово и изграждане на тунел под връх Шипка продължават. В рамките на обхода се изгражда второто в страната най-сложно съоръжение тип виадукт, което ще се строи по специфичен начин, тъй като е с отвори на моста от над 160 метра за всеки. Предстои обсъждането на готовия идеен проект за самия тунел под Шипка с всички заинтересовани по отношение на начина на изграждане и подстъпите към него.

И. Г. „Този разговор е и отчет за свършеното и, скромно-нескромно, трябва да кажем, че през първите две-три години – 2007-2009-та, идеята се движеше от „Нашето ПО-ГОЛЯМО Габрово“. Ние натиснахме тогавашния премиер Станишев и бе организирана среща при предшественика на Павлова – Гагаузов, на която участваха по наша покана всички депутати – от всички цветове, от Габровска и Старозагорска области, областните управители, кметовете на Габрово и Казънлък, кандидат инвеститори. Взехме писмената подкрепа за идеята на всички Общини по линията Русе – Свиленград. На срещата при Гагаузов бе договорено и през май 2009-та се обяви във „Файнейшъл таймс“ и българския печат „Проучване за наличие на инвеститорски интерес към тунела под Шипка“ при предполагаема инвестниция от около 200 млн. евро. Списъкът с 49 кандидати бе обявен на сайта на АПИ, среща с тях за уточняване на условията за конкурс за концесия трябваше да се проведе през септември 2009 г. Тогава ГЕРБ дойде на власт и започнахме от нулата.“

К. И. „Пречките винаги са били свързани с пари. Да поясня, за да не бъда разбран погрешно. Не става дума само за пари за построяването на тунела. По-важни винаги са „онези” пари, под масата, които ще разделят „едни хора”.

Не е по-различно и сега. Можеше отдавна строителството на това съоръжение да е отдадено на концесия – имаше желаещи от Чехия, Италия, Китай и къде ли не. Но не се случи. Защото от чужд инвеститор трудно ще се вземат милионните комисионни. Така е и сега. Затова се търсят най-удобните европейски пари, а ако ги няма, както се произнесе министър Павлова, ще ги вземем от държавния бюджет. От нашия джоб един вид. Откъдето са взети и парите за обходния път и моста, който се строи в момента.

Друг е въпросът дали една тръба през Балкана, както се говори, ще бъде достатъчна и безопасна, при една катастрофа например. Съвсем трети е въпросът за съдебните спорове, които се водят с различни граждани; той ще послужи за оправдание, ако тунелът не се случи.“

И. Г. „Спомняш си, че се скарахме публично с Бойко Борисов, когато му връчихме папката с искане да се обяви конкурс за концесия – при откриването на Водния цикъл през февруари 2010-та. Факт е, че имаше, има и сега, инвеститорски интерес. Факт е, че ГЕРБ, със сигурност с помощта основно на Томислав Дончев, на бившия областен управител Мариян Костадинов, на депутати, показа, че може да чува. Факт е и, че промени стратегията – строителството да е с европейски пари. От гледна точка на потребителите – добре – няма да има тол такса. Факт е, че тунелът бе вкаран в Националната стратегия за развитие на пътната инфраструктура до 2020 г. Започна същинското изграждане на околовръстния път. Така че аз съм оптимист. Ще бъде още по-конкретен. Грехота е, ако при габровец-вицепремиер този тунел не стане факт!

Относно едната тръба – с такива тунели в Европа е пълно, включително и на някои магистрали. Скоростта в тях е ограничена , катастрофи няма.

За мен отрезвяващото и разочароващото бе друго – че дори в този случай не успяхме да постигнем 100-процентен консенсус. Печалното е, че срещу Пътя и Тунела и сега са тези, които ще имат най-голяма полза от него. Печално е, че част от тях бяха манипулирани от хора, които прекрасно познават пътната инфраструктура в Европа – знаят, че магистрали минават край, под, над села и градове. Ако тези личности, защото част от тях се проявиха като истински лидери, като водачи, бяха „за“, а не „против“, щяхме да сме по-напред. Важно е да се разбере – без големи, структуроопределящи проекти Габрово умира. Тунелът ще ни превърне в стратегически логистичен център, Габрово ще е „митницата“ за Южна България. А това означава поминък.“

К. И. „Кристо Явашев.

Сагата за изграждането на музей на името на известния българин предизвика дискусии и несъгласия. Най-вече заради имотните прения около семейната му къща.

Преобладаващото отрицание изглеждаше/и навярно продължава да изглежда/ така:” Че какво ми е дал тоя на мен, на нас, тоя, дето дори не говори на български и на всичкото отгоре си иска къщата!” Тази мантра разпространяваха с първобитно настървение част от хората, които сега са на власт, някои дори са депутати. Пази боже сляпо да прогледа!

Кристо, музеят на съвременното изкуство трябваше отдавна да станат марка и туристическа атракция. Не известният по света творец има нужда от нас, точно обратното е.

Днес съм повече оптимист. Отпадна „златния шанс” позорно да ни осъди международен съд, че не връщаме бащината къща на Кристо Явашев. И второ, строителството на такъв музей ще бъде инвестиция, от която „едни” хора ще се облажат. Ако са правилните хора, личният им интерес ще доведе нещата до край. Пълно покриване на втора и трета метаморфоза.“

И. Г. „Е, Международният съд ни осъди, но с общи усилия, най-вече на кмета Таня Христова, на целия състав на предишния Общински съвет, конфликтът бе туширан. След почти 15 години безсмислена война с най-прочутата габровска фамилия делата бяха прекратени. Ще напомня, че Кристо покани „Нашето ПО-ГОЛЯМО Габрово“ на мемориума в памет на съпругата му Жан Клод през пролетта на 2010-та. Ние я преотстъпихме на държавата – и така България която бе представена в Ню Йорк чрез Мариян Костадинов. Кристо лично потърси и подкрепата ни за проекта си за покриване на река Арканзас, по който все още се водят дела. Имахме и покана за последната му инсталация – „Big Air Package“ в Оберхаузен през 2013-та. Така че отношенията Габрово – Явашеви от години са подвластни на идеята „Нашето ПО-ГОЛЯМО Габрово“. Какво още постигнахме? Имаме решение на Общинския съвет за изграждане на Център на модерното изкуство. Имаме писменото съгласие на Кристо, този център да носи неговото име – това е марката, която ще привлече международния интерес. Определено и мястото за изграждане на Центъра. Общината вече е реален собственик над 30 оригинални постера на Кристо. Имаме неговото обещание – също писмено, тази колекция да бъде попълнена. Но най-важното – имаме РАЗБИРАНЕ и воля да работим в тази посока. Ще я напомня – да накараме светът да асоциира Габрово чрез знаковите ни личности. Кристо просто е най-разпознаваемата, най-конвертируемата, но не е едиствената.“

К. И. „ Говорим за Кристо, за личности. Това ми дава повод да повторя важното, според мен. Не улиците, сградите и тръбите са важни, а хората. Властта в Габрово нехае за гражданите си, особено ако не са нейни избиратели. Интересът към тях е като към данъкоплатци. Прогонват се местните специалисти, канят се такива отвън, без да са по-добри. Младите биват подтиквани към конформизъм, да членуват например в ГЕРБ, за да имат по-добро кариерно развитие. Когато след някоя година властта се смени, какво, пак ли с метлата? Страхувам се, че последствията от управлението на телохранителите, теляците и пожарникарите на БКП, което е в момента, ще има необратими последствия за града, за нацията ни.”

– И. Г. „Бяхме се договорили да помислим какво още е нужно, за да вървим напред. Макар да не гледам толкова критично да действията на местната управа като теб, даже по-скоро съм позитивен, в едно бих бил и по-краен от теб – отношението към бизнеса, към местния бизнес. По мое мнение вече десетина години, може би и повече, управляващите този град не намират общ език с индустриалците, с крупния бизнес на града. Сигурен съм, че ще се намерят европейски предписания, с които да ме оборят, но за мен сериозен недостатък е и липсата на протекционистка политика по отношение на местните фирми. Правим воден проект за над 120 милиона, но участието на габровските строителни фирми бе трудно забележимо. Строим околовръстен път – ситуацията същата. Медалът има и обратна страна – бизнесът се отдръпва от проблемите на града, пасивен е при определяне и реализация на неговата политика, вглъбява се в своите си проблеми и създава мъртво родени структури, чиято прозрачна идея е, чрез тях да влияе на избора на общинската управа и кмет. Така, известно е, когато един дърпа каруцата напред, другият тегли за стърчишката отзад, нещата не вървят. Според статистиката сме град с високи надници, ниска безработица, добри условия за живот. Четенето между редовете обаче показва друго – в тройката на най-застаряващите градове сме. Факт е, че младите се изнизват по най-бързия начин в посока София – чужбина. Като няма млади, няма и бебета. А базовата причина да бягат младите е, че в Габрово няма сериозна, съвременна, модерна индустрия. Няма работа, особено за млади мъже.
Бизнесът, работата по-просто казано, за мен е основата на основите. Има ли бизнес, има пари, има здравеопазване, има култура, има образование, има спорт, има развлечения. Няма ли – има хленч и вайкане при тези, които остават, а младите и можещите си казват: „Беж краченца да бягаме“.

К. И. „Не очаквам сегашната управа да се загрижи за бизнеса. Първо – няма емоционални връзки с Габрово. Второ – по-лесно й е да си получи комисионните, ако не работи с местни субекти. Тук изключвам фирмите, собственост на гербери. Така че бизнесът ще продължи да си се оправя сам. Слава богу, габровци го могат ”

– И. Г. „Това, извън бизнеса, което може да дръпне Габрово напред, е образованието. Образование на най-високо ниво. Модерно. Съвременно. Без всякакви условности, без всякакви компромиси. Нужни са ни безкомпромисни преподаватели, чийто труд резултира в престижно учебно заведение. Имаме Национална Априловска гимназия. Трябва да се запитаме „Какво й е националното?“ В момента тя е просто гимназия. Задачата е да я превърнем в Национална. Задача е Математическата да стане Национална. Задачата е Техническата да стане Национална. Не по име. По дух, по изисквания, по престиж.

Трябва по всякакъв начин да укрепваме авторитета на Габрово като образователен център. На първо място чрез Техническия университет. Навсякъде по света градовете се асоциират и чрез своите колежи или университети. Не и в България. Не и в Габрово. Преди години предложихме – на входната табела на Габрово да пише – Габрово, родният град на Кристо. Не се прие. Предлагам друго – Габрово, университетски град.

Училищата, университетите, модерните производства – това са нещата, които привличат младите. Ако искаме млад град, град с бъдеще – трябва да заложим на тях.“

– К. И. ”Напълно споделям тези акценти. Нека говорим за в бъдеще повече за това – младите и образованието. Затова на първо място към младите и след това към теб, редакцията и всички габровци отправям пожеланията си за весело посрещане на Новата година и успешен старт през 2016!”

– И. Г. „ В последните години незнайно защо в журналистиката, в българската журналистика, се наложи правилото, че добра новина е лошата новина. Знаеш как разбирам задачата на всяка свободна медия да е коректив на властта – да е в ролята на правдиво огледало. Ще ми се през следващите години в огледалата на местните медии Габрово да се отразява като все по-красив, все по-успешен, все по-усмихнат, все по-млад. Ще ми се всеки габровец да е горд със своя град. Да е горд и с това, което сам прави Габрово да е ПО-ГОЛЯМО! Защо градът – това сме ние, неговите жители.

Материалът е публикуван в брой 300 на вестник „100 Вести“, на 30 декември 2015 година. 

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица