Свържи се с нас

Новини

Доц. Вълчева: Новият ректор трябва да е по-близо до колегите и студентите!

Интрига в изборите за ректор на ТУ-Габрово

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Доц. Лиляна Вълчева, председател на браншовия синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ – София, бе официален гост на представянето на мандатната програма на доц. д-р инж. Генади Цветанов, кандидат за ректор на Технически университет – Габрово. По време на събитието г-жа Вълчева заяви подкрепата, която ВОН-КНСБ оказва на висшите училища в страната и в частност на габровския университет. В интервю пред „Габрово Нюз“ тя изрази безпокойството си относно финансовото състояние на габровския университет, коментира актуалната ситуация с кандидатите за ректор и изнесе данни за висшето училище, които обществеността не знае.

Каква беше целта на визитата Ви в Габрово?

– Не цел, а добър повод, изразен в покана от доц. Генади Цветанов, който изяви желание за среща с нашата синдикална общност, за да представи предизборната си платформа и най-вече да обсъдим заложената в нея социална политика. Това е третият синдикален член, който участва в изборите за ректор и нашата подкрепа е логична и колегиална. Доц. Генади Цветанов е дългогодишен член на ВОН-КНСБ, редовен участник и много активен в организирането и провеждането на нашите синдикални събрания. Той мисли и действа като нас – открито, честно, принципен е и с отлична рефлексия. Умее да говори с хората на разбираем език и стои зад всяка своя дума, което доказа и с подписването на предварителното споразумение. Благодарна съм, че специално ни покани на дискусията, защото заедно с колегите (доц. д-р Росен Кирилов, УНСС, който е зам.-председател на ВОН-КНСБ и доц. д-р Агата Манолова – и.д. председател на УС”ВОН”-КНСБ в ТУ-София) имахме възможността да представим фактите от документи с числа така, че колегите от ТУ-Габрово да са по-информирани.

Какво мислите относно развитието на ТУ – Габрово през последните 4 години?

– По този важен въпрос говорим непрекъснато на председателски и национални синдикални съвети, особено по общите проблеми в групата на техническите висши училища. Организирали сме и национални форуми, но нямам спомен ректорът на ТУ-Габрово да е присъствал, дори и на този, който преди година проведохме във Великотърновския университет. Без да цитирам текстове от Стратегията за развитието на висшето образование и Оперативната програма „НОИР”, само ще спомена, че с това правителство работим заедно в междуведомствената работна група, създадена със заповед на премиера на Р България, както и с партньорите от МОН, с участието на ректори, декани (по заповед на министъра на образованието и науката). Всички заедно, в работната група, търсим да определим приемливи за голяма част от колегите критерии за приоритетни направления и защитени специалности, които са заложени в проекта на изм. и доп. на Закона за висше образование (ЗВО) и са приетите на първо четене в НС. Това е много отговорна задача, тъй като за тези направления ще се осигурява и допълнително финансиране. За целта сме провели разговори с всички ректори, в т.ч. и с ректора на ТУ-Габрово, като последният разговор с него беше в ТУ София. Подчертавам, че колегите от техническите университети са много активни. В ТУ-Габрово по тези въпроси се опитахме да говорим с колегите от общото събрание на синдикалната организация на ВОН-КНСБ. За наше огорчение, ректорът тогава не прояви никакъв интерес и не удостои с внимание нашия форум. В действителност, пазар на труда има нужда от инженерни кадри и мнението на всички заинтересовани страни от държавата до браншовите организации на работодателите и синдикатите, отнасящо се до нивото на обучение и качеството на подготовка на кадрите, е важно. Така, че за да имаме мнение за развитието на ТУ-Габрово, някой трябва да е внесъл поне един документ, с който да ни ориентира в каква посока да търсим решения.

Как оценявате отдадеността и лоялност на ректора на габровското висше училище към работата на университета?

– Както вече споменах, до този момент ректорът не е поставял на дневен ред нито една тема – нито пред нас, нито има постъпило писмено становище до някоя от работещите групи – в МОН или в Комисията по образование и наука в НС (справка – сайта на Комисията). Пред нашия синдикат е поставен устно единствено въпроса за съкращаване на хора, които според ректора не спазвали правилата за работа в университета и са имали нарушения на дисциплината в университета. Много по-късно разбрахме, че принципите и правилата се отнасят до всички, но не и за него, което е видно от факта, че за изминалите четири години ректорът на ТУ-Габрово е бил в чужбина, общо 217 дни, или средно годишно около 54-55 дни. Като добавим отпуските (50 дни), участието в научни журита и най-вече, че работи на основен трудов договор в едно или две ВУ, справедлив е въпросът – кога има време този работодател да работи за своя университет, за да го развива, реформира и модернизира? Когато фактите говорят, думи като отдаденост и лоялност са излишни!

Чува се, че преподаватели от българските висши училища преподават на много на места в страната. Има ли такива практики в ТУ – Габрово и какви са вашите впечатления?

– Това е много голям проблем и за неговото решаване с колегите от Националната агенция по оценка и акредитация (НАОА) и МОН имаме споразумение, което намери място в ЗВО, като при акредитацията да се зачитат само онези преподаватели, които работят само в две ВУ. В новия проект на изм. и доп. на ЗВО има текст, според който НАОА ще акредитира ВУ само с преподаватели на едно работно място. За всичко това контролът е на ректора, който трябва да регулира справедливо процеса и в ТУ-Габрово. Вместо това, с огромно разочарование разбрахме, че самият ректор е част от този проблем. Това е недопустимо, не само заради законите, дори и не само заради качественото провеждане на обучение, но най-вече заради морала, който предаваме на младите!

Според Вас достатъчно интензивно ли работят библиотеките, лабораториите и какво може още да се желае в тази посока?

– Младите ни колеги – студентите и докторантите, работят и ние трябва да се съобразяваме с техните нужди, а не те с нас. Да не забравяме, че обучаващите внасят 30 до 40 %, а в някои специалности и по-големи такси, срещу които очакват по-добро отношение и обслужване. С една дума, студентите са в центъра на обучението, а ние се стремим да отговорим на всички техни очаквания, за да ги задържим до края на обучението им в университетите. Затова и усилията на ВОН-КНСБ са насочени към повече средства за стипендии, които за 2016 г. са с 1,1 милн.лв. в повече и неминуемо ще трябва да послужат за тяхното увеличение. Самите ВУ имат различни подходи и един от тях е по-дългото работно време на библиотеките (в СУ библиотеката работи до полунощ, в други ВУ – до 20 часа). Тъй като срещата с кандидата за ректор беше в заседателната зала на университетската библиотека, голямо беше моето учудване, че към 16.50 часа ни подканиха да напуснем с обяснението, че работното време е до 17.00 ч.

ТУ – Габрово е много важен за подготовката на кадри в Габровско, а и не само. Какво е мнението Ви за реализацията на студентите на пазара на труда?

– Не съм подробно запозната, а и с това се занимават колегите от кариерните центрове на ВУ. Но, съдейки по ниските показатели на критериите от рейтинговата система и измеримите стойности, които са в основата на държавната субсидия за ТУ-Габрово за 2016 г., явно има проблем! За да съм по-аргументирана ще посоча основните четири измерители, които са определящи за повишаване на субсидията за издръжка на обучението на студентите – академични (качество на учебен и научен процес), акредитационната оценка, реализацията на пазара на труда и приоритетните направления за икономическото развитие и трудовата заетост в нашата страна. Това, което мога убедено да коментирам е, че в националното и европейското пространство непрекъснато се говори за недостатъчен брой специалисти в областта на инженерните науки. Естествено, че става въпрос за добре подготвени специалисти в условия на високо качество на образователен процес с пряко участие на бизнеса, не само в обучението, а и в провеждането на непрекъснати стажове и практики с пряк контрол и финансиране от проекти, като този по ОП ”Човешки ресурси” приключи, а новият стартира с новата Оперативна програма ”НОИР”.

Според Вас каква е ситуацията по отношение на свободното изразяване и гласността на проблемите в Университета? Съществуват ли или са заменени от авторитаризъм и манипулиране на преподаватели и студенти?

– За автономията на ВУ, свободата на преподаване и правата на колегите от системата на висшето образование има достатъчно текстове в ЗВО, ЗРАСРБ, Кодекса на труда, Конституцията и т.н. ВОН-КНСБ непрекъснато напомня на колегите, че трябва да говорим и работим така, че младите след нас да имат добро бъдеще в системата на висшето образование. В този ред на мисли с тревога установих, че в ТУ-Габрово колегите имат притеснението да изразяват свободно и гласно мнението си. Смятам, че в страх и стрес не може да се работи качествено. А дали има авторитаризъм или манипулиране на преподаватели, служители, студенти и докторанти – тепърва ни предстои да установим! Засега имаме само съмнения, поради което, след обсъждане, ще вземем решения на Национален синдикален съвет.

Как се справя ТУ – Габрово на фона на трудните икономически условия в страната?

– Днес някои се оправдават с демографските проблеми, други с икономически или финансови кризи, а трети – никога не са излизали от този „филм“, защото си карат по свои правила или по течението…  Да, но днес времето е в полза наистина на работещите, търсещите, знаещите и можещите. Много ВУ намират своите кандидат-студенти, търсят начини да увеличават държавната субсидия, водят разговори, искат подкрепа и т.н. Според нас, ТУ-Габрово има своите проблеми най-вече от намаления брой студенти, които за периода не са малко – от 3288 през 2013г. на 2952 през учебната 2015-2016г., или с 336 студенти по-малко. Това има пряко отношение към бюджетната субсидия, която за 2013 г. беше 5.8 млн.лв. и имаше риск от нейното намаление в бюджета за 2014г. със 143 хил.лв. ВОН-КНСБ, заедно с правителството, договори увеличение на коефициента за инженерни науки от 2.3 на 2.4, както и допълнителните 21.5 млн.лв., които разпределени към ТУ-Габрово доведоха до увеличаване на средствата – норматива за един студент се увеличи с 92 лв. в повече, а самата субсидия за издръжка на обучението на студентите – с над 300 хил.лв. Финансовата справка за 2014 година, поради продължаващата тенденция, свързана с кандидат-студентската кампания в ТУ-Габрово показва, че студентите намяляват с още 42 бройки (на фона на общия прием, който бележи ръст от 172 333 през 2013г., на 176 675 студенти през 2014г.). За наше удовлетворение, преподавателите работят качествено и средствата по критериите за качество дават възможност държавната субсидия да се допълни с 330 461 лв. Ако тези средства бяха преразпределени по изискванията на ПМС 121 и за работни заплати (те са елемент на субсидията за издръжка на обучението), за дейности по учебен и научен процес и според договореното между партньорите, съобразно изискванията на колективен трудов договор, вероятно можехме да обобщим, че ректорът се справя добре с трудностите. Да, ама не! И така, през 2015г., договарянето по параметрите на субсидията за следващата година ни даде ново основание за тревога. Субсидията в бюджета за 2016г. за количествени (брой студенти) и по критериите за качество на обучение показва, че от общо 10 (десет) направления ТУ-Габрово получава допълнително финансиране едва за 4 (четири) от тях или само 40 %. Т.е. средствата за брой студенти (намалени с още 224) са в размер на 4 404 985 лв., а за качество е в минус с около 20 хил.лв. (-19 909 лв.). Следователно, положените усилия на социалните партньори от МОН и ВОН-КНСБ, за увеличение на норматива за обучение на един студент, конкретно за ТУ-Габрово, с 92 лв. вече беше сведен до минус 96 лв. (-96 лв.).

В обобщение, нашите данни по документи от публикуваните държавни субсидии в бюджета на висшите училища за 2014г., с договорените от нас с 21,5 милн.лв. в повече, са дали възможност субсидията за ТУ-Габрово да бъде увеличена с 330 461 лв., т.е. тя е в размер на 5 992 556 лв. За съжаление, тези средства за последните две години бързо са се намалили и за 2016г. парите вече са 5 230 900 лв. или със 761 656 лв. по-малко. И на фона на тези числа, как да не сме притеснени от факта, че ректорът, вместо да реформира, организира и подобрява показателите, които през оценката за качество ще доведат до увеличаване на средствата, се разхожда у нас и по-света и няма достатъчно време да говори с колегите и със социалните партньори.

Какви са очакванията Ви от бъдещия ректор?

– Да бъде добър професионалист, да обича хората и работата си, да е диалогичен, практичен и с добри рефлексии. Много е важно да бъде напълно отдаден на ТУ-Габрово. Да има визия на академичен и отговорен човек, както и да държи на всяка своя дума и да работи за повече автономия на университета, за повече академичната свободата на преподавателите, за свободно изразяване на служителите, без страх и стрес на работното място и за повече внимание към проблемите на обучаващите се в ТУ-Габрово.

След внимателен преглед и сравнение на програмите на кандидатите за ректор на ТУ-Габрово, установихме, че сегашният ректор, в качеството си на нов кандидат, се позовава почти изцяло на старата си програма – фрапиращо много буквални съвпадения и цели пасажи с настоящата платформа. Това ни накара да се замислим – или кандидатът иска да ги постигне за втори път (горепосочените отрицателни резултати) или това е демонстрация на огромно неуважение към хората и безхаберие към институцията!

Ето защо, ние подкрепяме програмата на доц. Цветанов, която е по-разбираема и по-близо до хората. Защото в университета работят много качествени и всеотдайни хора, които не за пари, а за едното достойно име творят и се трудят всеотдайно и почтено. Всичко е въпрос на принципи и висок морал, защото ние не само обучаваме, ние и възпитаваме младите колеги. Вярвам в колегите си и в ценностите на нашата синдикална академична общност. Ето затова, според мен, добрият ректор трябва да чува повече гласа на колегите, да се уповава на силния дух на работещите и обучаващите се в Университетската институция, да обръща внимание на техните искания и претенции за високи качествени и количествени показатели. Ние от ВОН-КНСБ непрекъснато правим това и благодаря на всички, които ни чуват, вярват и са заедно с нас – днес и утре, а надявам се и за в бъдеще!

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Севлиевец е новият директор на ГДБОП

Published

on

Старши комисар Боян Раев, заемал длъжността заместник-директор на ГДБОП от 2023 г., е преназначен на висша ръководна длъжност със заповед на министъра на вътрешните работи Даниел Митов. Главният секретар на МВР главен комисар Мирослав Рашков представи новия ръководител на службата на церемония в сградата на ГДБОП.

„Боян Раев е служител на МВР от 29 години, от които 15 в ГДБОП. Разчитам да поддържа темпото на работа, с което всички го познават“, каза пред служителите главният секретар. „Знам какво можете и се надявам на екипност, за да продължат високите резултати на най-елитната служба на министерството“, допълни той.

От своя страна главен комисар Боян Раев благодари за доверието и представи приоритетните дейности, сред които борбата с наркотрафика и контрабандата, противодействието на тероризма, трафика на хора и прането на пари.

„Отговорността ни е голяма. Работата ще е открита и на бързи обороти. Ще стоя пред Вас, но и зад Вас“, допълни той. Досегашният директор на ГДБОП Явор Серафимов е преназначен за заместник-директор на ГД „Национална полиция“.

Боян Раев е роден 1976 г. в гр. Севлиево. Завършва висше образование в Технически университет – Габрово. Придобива образователно – квалификационна степен „магистър“ в Стопанска академия „Димитър Ценов“ – Свищов, специалност „Стопанско управление“ и във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ по специалност „Право“. Назначен е за служител в МВР през 1996 г. Последователно работи в група „Охрана на обществения ред“ „Криминална полиция“, „Престъпления против собствеността“ и „Тежки престъпления“ в структурите на ОДП – Габрово, ОДП – Варна и СДВР – МВР. Служител на ГДБОП става през 2010 г. Назначен е за началник на сектор към отдел „Контратероризъм“ през 2015 г. От 2021 до 2023 г. е началник на отдел „Специални операции“. Заместник-директор на ГДБОП от 3 октомври 2023 г. Директор на ГДБОП от 27 май 2025 г. Награждаван е с редица отличия и награди в МВР, сред които „Почетен знак на МВР – ІІІ степен“ (2019 г.), „Почетен знак на МВР – II степен“ (2024 г.) „Почетен знак на МВР – I степен“ (2025 г.) от министъра на вътрешните работи, благодарности, похвали, колективни и индивидуална парични награди. Носител на отличия и награди от партньорски европейски и международни служби и организации. Преминал е курсове за подготовка и повишаване на знанията и уменията в редица правоохранителни институции в Европа, САЩ и Кралство Саудитска Арабия.

Зареди още

Култура

Проф. Стоянович: Цар Фердинанд е най-големият иноватор, вманиачен в модерността!

Published

on

Цар Фердинанд е най-големият иноватор, вманиачен в модерността! Това заяви при представянето на книгата си „Фердинандеум“ в Исторически музей – Дряново проф. дин Петър Стоянович. Събитието се състоя на 29 май – датата на която през 2024 година в България бяха пренесе тленните останки на българския владетел.

Пред препълнената залата за временни изложби в експозиция „Колю Фичето“ проф. Петър Стоянович представи по изключително интересен начин монографията, посветена на Фердинанд Сакскобургготски. Директорът на Исторически музей – Дряново Иван Христов приветства гостите на събитието и сподели с тях повода, довел до представянето на „Фердинадеум“ в града на майстор Колю Фичето, по-малко от 2 месеца след гостуването на друга книга на проф. Стоянович – „Царска България (1879 – 1946) – Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)”.

„Фердинандеум“ е научно-исторически труд, описващ в подробности управлението на страната при Цар Фердинанд и живота на българския монарх след него. „Книгата се казва по този начин, защото от обикновена епоха, периодът на Цар Фердинанд става нарицателен, както е „Колизеум“-ът. „Фердинандеум“, защото по този начин, влизайки във всеки български град ти виждаш периода на Царя, отразен от паважа до къщите. Това е основният градски субстрат, който остана. Чрез книгата искам да върна разказа за миналото към документите, а не към емоциите“, коментира проф. Стоянович.

Пред публиката той разгледа личността на Царя, произхода, адаптацията, характера, качествата, заслугите му за страната, отношението към децата му. Фердинанд е представител на католическия клон на Сакскобургготската династия, която през XIX век управлява няколко монархии в Европа. Негова майка е принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на последния френски крал Луи-Филип, която насърчава амбицията му да заеме българския престол и инвестира милиони златни франкове за модернизацията на България.

Проф. Стоянович определи Фердинанд като „интересна личност“, от която в нашата история няма по-мразена и тъпкана. Според историка това е напълно незаслужено, тъй като във времена на световна нестабилност, само за 31 години царят успява да модернизира и европеизира България. Той е етикет за страната ни по онова време пред света и без никакво усилие превръща българският царски двор в еталон.

По думите му цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкова аристократично потекло, който едновременно е пряк наследник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. 

Пред присъстващите авторът подчерта, че документите от онази епоха признават много ценни качества на Фердинанд като добър дипломат, изключително гъвкав и умел политик. Но в същото време човек с болезнени амбиции – високомерие, високо самочувствие стигащо понякога до грандомания.

В книгата си проф. Стоянович разглежда цар Фердинанд I като модернизатор, имащ желание да издигне България в Европа, не само с по-големи граници, но и с издигане на нейните институции. Изданието е разделено в няколко основни глави, в които с интересни примери и снимки се вижда проникването на Европа в нашата страна: в армията, обществения живот, архитектурата, обучението, здравеопазването, културата. През периода на неговото управление България изживява военен и стопански подем, строят се железници, обществени сгради, пристанища.

„От големите българи, Фердинанд е най-големият новатор, който е вманиачен в модерността. Колкото е ретро в някои политически моменти, толкова е в другата крайност – на модерността: като се избира оръжие – то винаги е най-доброто, като се прави нещо – то ще е последният модел, а това че струва 2 пъти повече – няма никакво значение. Поради тази причина ние, българите, през 1912 г. се оказваме с най-добрите съобщения, с най-добрата армия“, коментира още проф. Стоянович. Сред любопитните факти за Фердинанд историкът аргументирано изтъкна, че българският владетел е първият цар в света, летят със самолет през 1908 г. в Белгия, първи се качва на автомобил и той е първият цар, снимал се в игрален филм в собствено качество.

Изследователят изрази мнение, че изходът от Междусъюзническата война и последвалото поражение в Първата световна война предопределят и зачеркват всичките му постижения, като за един дълъг период от време монархът е винен за всички беди на страната. Цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – бъдещият цар Борис III, и напуска страната. Установява се в германския град Кобург, където живее до смъртта си. Фердинанд никога не е допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, най-вече през 1937 г. при раждането на внука му – княз Симеон Търновски (Симеон Сакскобургготски).

Жени се 3 пъти. Първият му брак е с италианската принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца – цар Борис III, княз Кирил Преславски, княгиня Евдокия и княгиня Надежда. Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на последната им дъщеря. Фердинанд умира на 87 години на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?“.

Зареди още

Крими

Криминално проявеният, бягал от полицаи, е получил изстрел в главата

Published

on

Районната прокуратура в Габрово наблюдава две досъдебни производства, във връзка с инцидента от днес, при който бе прострелян млад мъж.

Тази сутрин, около 08.30 часа, полицейски служители направили опит да спрат за проверка лек автомобил, управляван от криминално проявен 24-годишен мъж от Габрово, чието свидетелство за управление на МПС било отнето.

Младият мъж не се подчинил на подадения светлинен и звуков сигнал и направил опит да избяга с автомобила. Последвало преследване, при което мъжът излязъл от своя автомобил и побягнал в опит да се укрие.

Той бил последван от полицейските служители, като при това преследване бил прострелян в областта на главата.

Образувани са две досъдебни производства. Едното е бързо производство срещу 24-годишния габровец за това, че на 30.05.2025 г.,в Габрово, противозаконно пречил на орган на властта да изпълни задълженията си.

Другото досъдебно производство е за това, че на същата дата, от полицейски орган – служител на ОД МВР-Габрово, при изпълнение на службата му, е причинена средна телесна повреда на младият мъж, с инициали А.Т.

Към момента простреляният мъж е настанен в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово.

Работата по случая по двете наказателни производства продължава под ръководството на РП-Габрово, като разследването за престъплението по чл.131 ал.1 т.2, вр. чл.129 ал.1 от НК се извършва от следовател.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица