Свържи се с нас

Култура

Домът на хумора и сатирата с ново издание

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

снимка: Дом на хумора и сатирата

Двеста страници с хумор! – така би възкликнал всеки, който отвори книга 9 от библиотека „Благолаж”. Това е най-новото издание на Музея „Дом на хумора и сатирата” и ни пренася в необикновената атмосфера на 16. Национална среща-наддумване „Благолаж” от 17 май т.г. Тогава слушахме зевзеци от цялата страна: от Априлци, Враца, Габрово, Дългопол, Омуртаг, с. Посабина, Поповско, Смолян, София, Търговище. Бяха се събрали „големи”, имаше и „малки”, дори „стари” разказвачи на комичен фолклор. Големите – големи само по възраст, а малките – малки и по ръст, и по години – четиригодишни дечица от детска градина „Мики Маус” и ученици от ОУ „Ран Босилек”, ОУ„Св.св. Кирил и Методий” (Габрово) и от Варненско. „Старите” заслужиха името си, защото вече са получили най-голямата награда на наддумването – пластиката с камбанка „Благолаж”. Така тридесет години след първото наддумване можахме да чуем новите лакърдии на Веселина Бабаджанкова („Благолаж-1995”, Аспарух Йорданов („Благолаж-2001”), Мария Маркова („Благолаж-2007”), Дешка Стефанова („Благолаж-2011”), Георги Петков-Бинти („Благолаж-2013”). Научихме какво ги развеселява, какво ги прави оптимисти – нали хуморът е здраве, а значи – живот.

Изненада за всички стана участието на професионалната разказвачка от Америка Присила Хау, която бе много щастлива, че има късмет да попадне на „Благолаж”, да се включи в наддумването, а накрая си тръгна и с награда.

снимка: Дом на хумора и сатирата

снимка: Дом на хумора и сатирата

Част от това веселие, компресирано, както биха казали компютърните спецове, във вид на книга, вече тръгна към своите почитатели. Тя може да се чете в буквалния смисъл на думата и могат да се чуят „гласовете” на разказвачите, да се усетят извивките на техния говор и звънът на смеха им. Двете теми, поставени от организаторите на наддумването – Музея „Дом на хумора и сатирата” и Министерството на здравеопазването („Трудът е песен” и „Здравето – най-голямото богатство”) си бяха доста висока летва, която никак не смути всички 38 по-малки и по-опитни разказвачи, които показваха талант и познания в областта на народното творчество. Тогава, през май, се впечатлихме от интересното участие на дете с майка си, с по-голяма сестра, с баба, на две сестри… Защото фолклорът е това – знанието да се предава от поколение на поколение, а семейството е точно мястото, откъдето тръгва тази своеобразна щафета. Искате ли да научите как патриархалното семейство е възпитавало своите наследници? Тогава потърсете народните мъдрости по темите от наддумването („Чуто от баба и дядо”). Не по-малко любопитни истории могат да се намерят в раздела „Хумор от векове”, които съставителите са научили от сборник с „разнообразни, смешни, остроумни и философски приказки и изречения” от 1907 г.

Познавате ли работещите в Дома на хумора, какво знаете и не знаете за тях? Ами чуйте какви весели истории и вицове умеят да разказват, за да се убедите, че наистина работят във Весела къща!

Девета книжка „Благолаж” е съставена от Венета Георгиева-Козарева и Татяна Цанкова, а оформлението и илюстрациите са на Йорданка Шиякова. Отпечатана е в „Екс-Прес” – Габрово. Екипът на ДХС поднася с книжката още много изненади, при това е помислено за всекиго. Така всеки участник в наддумването ще намери илюстрация към своя репертоар. За любителите на точните цифри е цитирана актуална анкета „Трудолюбив ли е българинът?” (проверете, драги читатели!); за тези, които търсят измеренията на събитията във времето е специално изготвената за случая Хроника на 30-годишната Национална среща-наддумване. А цветното приложение е ярък спомен от ярко преживяване.

Книжката вече достигна до всеки участник. Любознателните и почитателите на комичния фолклор, както и всички, които искат да си подарят късче от самородното народно богатство, могат да сторят това на щанда за сувенири в Дома на хумора. Коледа и Нова година наближават.

Автор: Венета Георгиева-Козарева, МДХС

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица