Свържи се с нас

Култура

Любов и инженерство на един черпак разстояние в петъчния ден

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

В последния работен ден – петък, 16 октомври, отправяме към Вас три филмови предложения. Те ще Ви заредят с положителни фестивални емоции за почивните дни и ще Ви накарат да отделите време за прожекциите в събота и неделя.

От 17.00 часа в зала „Възраждане“ започва руският филм „На въдицата“, който е от модула „Световен екран“. Лентата на режисьора Наталия Углицких е от 2010 г. и е с продължителност 86 минути.

Сценаристи са Виталий Москаленко, Анна Пармас и Мария Павлович, оператор – Максим Шинкоренко, а музиката е написана от Глеб Матвейчук и Андрей Комисаров. В ролите: Екатерина Вилкова, Константин Крюков, Марат Башаров, Игор Уголников, Максим Матвеев, Валерий Николаев, Алексей Макаров, Андрей Руденски, Анна Уколова, Светлана Антонова.

Гаджето на Рита, треньорка в детска школа по фигурно пързаляне, я изоставя, за да се ожени за сестрата на някой си Власов, който бил на 13-то място по богатство в Русия. За да отмъсти на подлеца, Рита решава да намери богаташа и да го накара да се влюби в нея. Но никой не знае как изглежда загадъчният Власов. За него се знае само, че обича гмуркането и прекарва повечето си време инкогнито в Тайланд. Журналистът Костя помага на Рита и двамата заминават за далечен остров да търсят Власов.

НАТАЛИЯ УГЛИЦКИХ е родена на 21 ноември 1973 г. в Одеса. През 2008 г. завършва режисура в Москва. Сред филмите й са “Гоненица” (2008), “Тротинетка” (2008), “Таванът” (док., 2011) и други.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

В 19.00 часа Ви каним с инженерна точност да разберете любовта с копродукцията на Германия, Финландия и България „Любов и инженерство“. Документалният филм е от 2014 г. и е от конкурсната програма – модул „100 години българско кино“, с продължителност 81 минути.

Режисьор е Тонислав Христов, сценаристи са Каарле Ахо и Тонислав Христов, а оператор – Петер Флинкенберг. С участието на: Атанас Боев, Тодор Влаев, Томас Ниеминен, Маркус Виртанен, Андон Николов, Кати Ваинио, Маркус Рантала, Жуси Хакала, Осмо Тамисало, Жаклин Мустакас-Верхо, Микаел Сааринен, Мико Салминен.

Съвременният живот в голямата си част е сътворен от инженери. Те обичат да изобретяват и да структурират нещата, защото така им е по-лесно да боравят с научни методи, отколкото да общуват със противоположния пол. Атанас е български компютърен инженер, който твърди, че е хакнал любовта, но може ли да помогне на своите самотни и срамежливи колеги да намерят истинска любов и щастие? Опитвайки се да развие научната си формула за намиране на идеалната съпруга, той използва другите инженери като опитни морски свинчета…

ТОНИСЛАВ ХРИСТОВ е роден през 1978 г. във Враца. От 1999 г. живее във Финландия. Започва работа в киното като компютърен инженер. Завършва кинорежисура през 2007 г. в Политехническия колеж в Хелзинки. Прави първите си документални филми за YLE Basaari и YLE Mundo. Документалните му истории „Херкулес“ (2005), „Семейно щастие“ (2008) и „Виртуална любов“ (2009), “Правилата на ергенския живот“(2011) са представяни на множество фестивали в цял свят и излъчени от финландската телевизия.

ФЕСТИВАЛИ И НАГРАДИ – Хелзинки 2014: награда на публиката

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Как се отстоява „На един черпак разстояние“ ще разберете в 20.30 часа. Американският филм на режисьора Ласе Халстрьом е от конкурсната програма на фестивала. Лентата е от 2014 г., с продължителност 122 минути.

Сценарист е Стивън Найт, оператор – Линъс Сандгрен, по музика на А.Р.Рахман. В ролите: Хелън Мирън, Амит Шах, Мишел Блан, Ом Пури, Джухи Чавла, Маниш Дайал, Роан Чанд, Шарлот Ле Бон, Фарзана Дуа Eлахе, Дилан Митра.

Хасан Кадам е млад готвач с невероятен талант. Прокудено от родната си Индия, семейството му се установява в Сан-Антонин-Нобъл-Вал, живописно и изискано селце в Южна Франция. Там родът Кадам открива идеалното място да се засели и да отвори индийския си ресторант „Мезон Мумбай”. Всичко изглежда прекрасно, докато не се намесва студената и злобна мадам Малори, собственичка на прочут класически френски ресторант.

ЛАСЕ ХАЛСТРЬОМ е сценарист и режисьор, роден на 2 юни 1946 г. в Стокхолм, Швеция. Автор е на „Животът ми като куче“ (1985), „Защо тъгува Гилбърт Грейп” (1993), „Правилата на живота“ (1999), „Местни новини“ (2001), „Шоколад“ (2000).

ФЕСТИВАЛИ И НАГРАДИ – „Златен глобус” 2015, САЩ: Хелън Мирън е номинирана за най-добра изпълнителка в комедиен или музикален филм; Хартландския филмов фестивал 2014: награда за най-вълнуващ филм; Норвегия МФФ 2014: награда на публиката

Всички прожекции ще бъдат в зала „Възраждане“. Цената на билета е 3 лева.

Пълната програма може да разгледате на страницата на фестивала оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Ивета Миленова е новият директор на Историческия музей в Севлиево

Published

on

Дългогодишният уредник в Историческия музей в Севлиево Ивета Миленова спечели конкурса за овакантеното от директора Найден Петров място, който излезе в заслужена пенсия. Ивета Миленова завършва висшето си образование със специалност „История”, научен профил и специализиран курс по „Археология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Само няколко месеца след дипломирането си през 1983 г. тя прекрачва прага на музея, като става уредник на отделите “Капитализъм” и “Художествен”. От 1989 година е уредник на отдел “Възраждане”, днес ”История на България 15-19 век”, като й е възложено съхранението и опазването на богатия етнографски фонд на музея. През годините е участвала в придобиването, идентификацията, инвентирането и популяризирането на голяма част от хилядите музейни експонати, придобити през дългия период на работата й в музея.

Организирала е и е аранжирала стотици временни изложби по различни теми, поводи, годишнини от знаменателни събития или известни личности на нашия край. Изготвила и представила за одобрение в Министерство на културата тематико-експозиционния план на постоянната експозиция “Севлиевският край през Възраждането“ и е участвала в аранжирането ѝ.

Нейно дело е и планът за цялостното обновяване на експозицията “Табашкият занаят в Севлиево” в Табаханата.Автор е и на тематико-експозиционния план за голямата изложба “Работническо революционно движение” в АВК “Дандолови къщи”. Тя организира преобразяването на къщите в етнографския комплекс с експозициите “Възрожденски интериори”, “Красотата в произведенията на севлиевските занаятчии” и екстериорните експозиции в двора.

Участва в експонирането на скромния Дом-музей “Д-р Атанас Москов”.Автор е на множество статии в местната и регионална преса, както и на изданието “Светското образование в Севлиево през Възраждането”.

Нейно дело са осем от ежегодните брошури, които Музеят издава като календар, в други четири е съавтор. Съавтор е на „Хроника на Севлиево 1990-2010“, редактор на сборника “Априлското въстание в Централна Северна България” и други издания.

Като уредник в Историческия музей тя участва с научни съобщения в десетки научни конференции, организирани от Министерство на културата и Регионалните музеи в Габрово, Враца, Стара Загора, Шумен, Пловдив, Благоевград, Сливен, Ямбол, Етъра и музеите в Трявна, Троян, Дряново, Бяла черква и други, на някои места многократно.

Материалите ѝ са публикувани в сборници. Нейна статия за личностите на Априлското въстание в Севлиевския край бе публикувана в престижния национален сборник „Възраждане“. Изследва и продължава да пише с удоволствие статии за различни издания, за да популяризира историята, значимите личности и богатото културно-историческо наследство на Севлиевския край.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Етър“ е първият български музей, носител на една от двете големи награди „Жива“

Published

on

На специална церемония в сръбската столица Белград Международната фондация „Форум на славянските култури“ (FSK) връчи наградите „Жива“ за най-добър музей от славянска държава. Събитието се провежда в сътрудничество с Министерство на културата и медиите на Република Сърбия и сръбски партньорски институции.

Наградата „Музей на годината“ получи Музеят на дърворезбата от Кониц (Босна и Херцеговина). Наградата „Най-добър обект на културното наследство“, която се присъжда за трети път,  спечели Регионален етнографски музей на открито „Етър” – Габрово.

За първи път български музей става носител на голяма награда от този много авторитетен международен културен форум.

20 музея от 11 славянски държави участваха в конкурса за наградата „Жива“. Седмата церемония се състоя вечерта на 12 януари в Белград, а предишните места за нейното провеждане са Скопие, Санкт Петербург, Задар, Блед, Прага и Бар. Журито се състои от 13 музейни експерти от славянски страни и Европейската музейна академия. Българският представител в него е Екатерина Джумалиева от Министерство на културата.

Освен двете големи награди, бяха връчени още няколко. Специално признание за лидерство получи Националният литературно-мемориален музей на Иван Франко в Лвов (Лвов, Украйна). Носител на признанието за внимание към посетителите и достъпност е Музеят на въгледобива в Забже (Забже, Полша). Специалното признание за творчество получи Музеят на изкуствата „Божидар Якац“ (Костаневица на Кръки, Словения). Центърът за посетители „Къщата на приказките на Ивана“ (Огулин, Хърватия) бе отличен за разказване на истории, а Ярославският художествен музей (Ярославъл, Руската федерация) – за добро използване на ресурсите. Журито реши също така да връчи Почетно отличие на Национален музей в Белград (Белград, Сърбия).

„Сред многото важни дейности на Форума със сигурност е опазването на вековни ценности, възпитанието на славянските езици и по-нататъшното изграждане на славянски културни идентичности. Тези ценности могат да станат по-видими само чрез съвместно застъпване за тяхното утвърждаване в глобален мащаб. Това насърчава културното разнообразие и в същото време допринася за славянските култури за глобалния диалог“, подчерта Мая Гойкович, вицепремиер на Република Сърбия и председател на Борда на Форума на славянските култури.

 „Наградата за най-добър славянски музей и културно наследство „Жива“ е платформа, която насърчава и култивира диалог за славянското наследство и неговата уникалност, но на първо място е пространство, където можем да срещнем славянско наследство, да получим информация за него, да се установят контакти, да се вземат решения за посещения на различни места и музеи от славянски страни“,  заяви по време на церемонията Андрея Рихтер, директор на Форума на славянските култури.

„Присъствието на български музей на този форум е голяма чест за нашата страна. Тук, ние българите, се чувстваме сред близки хора, усещаме доверие и сериозна подкрепа. Защото всички сме посветили своята дейност на една важна мисия – да работим за утвърждаване на славянската култура в глобалния свят. Културните постижения на славянската общност са световен феномен, без който не може да се обясни същността на човешката цивилизация.

Всяка от присъстващите на този форум организации представя славянството, макар от различен поглед. Ако влезете в българския музей „Етър“, на който съм директор, ще откриете много и от миналото на своите народи. Благодаря от името на екипа си, че сме част от това голямо за славянския свят събитие“, коментира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“, на която бе връчена наградата за най-добър обект на наследство в славянските страни. За седем години от своето съществуване наградата събра повече от 135 музея, стана ясно от информация на организаторите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Библиотеката награди своя „Читател на годината“

Published

on

В началото на седмицата в Читалня „Хуманитарни науки” на Габровската регионална библиотека се състоя кратка церемония по награждаване на най-активните читатели от всички възрасти за изминалата 2021 година. Наградите „Читател на годината” се връчват за седми пореден път.

Читател на годината 2021, във възрастовата категория до 14 години, е Марина Иванова Дикова, която е само на 7 години, първокласничка, но много верен читател от невръстна възраст на Детски отдел на библиотеката заедно със своята майка. Сега, когато вече може и сама да чете, тя излиза на първо място с 239 прочетени книжки през годината.

На второ място е 4-годишният Теодор Цветомиров Ненов. Този чудесен малчуган, разбира се, все още не чете самостоятелно, макар да е научил буквите от азбуката, но е много голям фен на четенето, книгите и библиотеката и според неговата майка това е най-интересното и любимо негово занимание – мама да му чете колкото може повече…Заетите и прочетени от този тандем книги са 177.

Третото място заема Лъчезара Петкова Цветкова, на 13 години, с прочетени 143 книги за 2021 година, тийнейджър с отличен успех и обич към четенето като предпочитано занимание.

В категорията на „възрастните” читатели, над 18 години, приза „Читател на годината” получава Мирослав Пантев Пантев – политолог и автор на няколко книги с историческо-обществена тематика, прочел 239 книги от всички области на знанието.

На второ място е Ирена Петрова Христова със 177 прочетени книги, а третото място заема Лидия Петрова Еленкова, със 143 заглавия от света на художествената литература – световна и българска.

Директорът на библиотеката Савина Цонева поздрави носителите на наградите „Читател на годината”. Всеки от тях получи грамота и предметна награда, както и талон за безплатна регистрация за библиотечни услуги при изтичане срока на читателската му карта.

Библиотечният екип благодари на своите верни читатели и им пожелава здраве и успех за всички и през новата 2022-ра година. Церемонията по награждаването бе проведена при спазване на необходимите противоепидемични мерки за защита от КОВИД -19. Библиотеката е близо до своите потребители ежедневно и остава активно място за социален и културен живот и в трудните времена на пандемия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица