Култура
В третия ден от „Смешен филм фест 6“
Преди да се насочите към филмовата програма от третия ден на „Смешен филм фест 6“ заповядайте на среща-разговор с драматурга Марин Дамянов. Срещата ще се състои днес, 14 октомври, от 16.30 в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов”. Той ще ни представи книгата си „Самурай от Надежда“.
Ако искате да разберете какви са „1001 рецепти на влюбения готвач“ заповядайте в 18.00 часа в зала „Възраждане“. Прожекцията днес е от модула „Златни комедии“ и е с вход свободен.
Филмът е копродукция на Франция, Грузия, Украйна, Белгия, Русия от 1996 г., с продължителност 100 мин. Режисьор е гостът на фестивала тази година Нана Джорджадзе. Сценарист е Иракли Квирикадзе, оператор – Гиорги Беридзе, а музиката е на Горан Брегович.
В ролите: Нино Киртадзе, Пиер Ришар, Мишлин Пресъл, Жан-Ив Готие, Тимур Камхадзе.
Историята на Паскал Ицхак – френски пътешественик, бонвиван и готвач, който в началото на 20-те години на миналия век се влюбва в Грузия и в грузинска княгиня. Всичко е прекрасно до нахлуването на Червената армия в Грузия от обхванатата от революция Русия. Разказът ни връща в миналото, докато синът на французина и грузинската му любовница превежда мемоарите на Паскал за неговата племенница.
НАНА ДЖОРДЖАДЗЕ e грузински режисьор, сценарист и художник. Родена в Тбилиси през 1948 г., тя учи архитектура и работи като архитект до 1973 г. През следващата година се записва да учи кино в Тбилиси. От 1977 г. участва в много проекти като художник на костюмите и декора, както и като актриса. През 1987 г. снима първия си пълнометражен филм „Робинзониада или моят английски дядо“, който печели наградата за дебют „Златна камера” на фестивала в Кан. Филмът й „1001 рецепти на влюбения готвач“ печели няколко големи награди и е номиниран за „Оскар”. През 1990 г. Джорджадзе става ръководител на режисьорски семинар във ВГИК. От 1994 г. е член на Европейската филмова академия.
ФЕСТИВАЛИ И НАГРАДИ
Оскар ’97: номинация за най-добър чуждоезичен филм; Карлови Вари ’96: награда за най-добър актьор (Пиер Ришар) и номинация за „Кристален глобус”
В 20.00 часа заповядайте да видите филма от конкурсната програма „Събирач на трупове“, който е от модула „100 години българско кино“. Прожекцията ще бъде също в зала „Възраждане“, а цената на билета е 3 лева.
Българската лента е от 2015 г., с продължителност 114 мин. Режисьор е Димитър Димитров, по сценарий на Марин Дамянов, оператор – Борис Славков и музика – Георги Стрезов
В ролите: Михаил Билалов, Теодора Духовникова, Лидия Инджова, Стоян Радев, Стефан Щерев.
Ицо кара линейка, с която събира трупове в София. Той се влюбва в Катя, но тя е метреса на гангстер. Ицо убива своя съперник и така си разчиства сметките със злото от своето детство. Неочаквано открива, че Катя също е обсебена от злото, а истинската любов е другаде…
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ е роден през 1986 г. в София. Завършва филмова и тв режисура в НАТФИЗ. Автор е на редица тв предавания, реклами, документални и късометражни филми, сред които „Игра на топчета“, отличен на фестивала в Сингапур, както и с „Хонорис кауза НАТФИЗ“ за операторско майсторство, „Стая за аутопсия 4“, който печели наградата на публиката и втора награда на журито на Международния кинофестивал за късометражно кино в Сержи-Понтоаз. „Събирач на трупове“ е пълнометражният му дебют.
Пълната програма може да разгледате на страницата на фестивала оттук.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.
Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.
На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.
Входът е срещу билет за музея.
Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.
За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Култура
Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.
Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.
Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.
От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.
Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Култура
Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.
С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.
В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).
През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

-
Новинипреди 6 дниС четири медала се завърнаха състезателите на ШК „Орловец 1997“
-
Новинипреди 6 дниРИОСВ събра институциите заради кафявата мечка
-
Кримипреди 6 дниАрестуваха млад габровец след извършен грабеж
-
Кримипреди 5 дниХванаха трима маскирани, обрали 18-годишен
-
Новинипреди 6 дни11 ноември е Ден на национален траур
-
Икономикапреди 6 дни„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч
-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“
-
Кримипреди един денСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара









