Новини
138 години от Освобождението на Севлиево
Исторически музей – Севлиево
Днес, 16 юли, от 10.30 часа на площад „Свобода” ще се проведе поклонение и поднасяне на венци и цветя по повод 138-мата годишнина от Освобождението на Севлиево от Османско владичество.
Община Севлиево кани жителите на града да отдадат своята почит пред подвига на героите.
Спомен за Освобождението
138 години ни делят от паметните събития през лятото на 1877 г.. Помним и разказваме отново, за да съхраним спомена за Освобождението на нашия град. На 7 юли един от руските разузнавателни отряди, полуескадрон, командван от корнет Тулешко достигнал височините северно от Севлиево. Конниците прекъснали телеграфните жици, влезли в града, завзели телеграфната станция и се отправили към новия конак. Смаяните заптии предали оръжието си. Управлението на града било възложена на смесена комисия от българи и турци, оглавявана от уважавания севлиевски гражданин Иванчо Хаджиангелов.
Новината се разнесла бързо и за кратко време около хусарите се струпала голяма група развълнувани българи. Петър Пешев, брат на обесения година по-рано председател на Севлиевския революционен комитет, описва в своите спомени този вълнуващ момент : “… Ний посрещачите, зашеметени от изненадата и от радостта, стояхме в захлас, безмълвни, не знаейки как да поздравим. Обаче, братовчедът ми, който бе живял няколко години в Букурещ, се окопити и се провикна : “Викайте: Здрасти, братушки!”. Насъбралите се вече голямо множество, ние подехме тоя вик и повтаряйки го многократно и многогласно, поведохме освободителите из града.”
Ударили клепалата на двете църкви, групата на приветстващите българи непрекъснато се увеличавала. Описание на тази прочувствена картина намираме отново в спомените на Пешев: “… Всеки се притискаше до тях да ги види и да им се порадва, да се допре до тях или до конете им, да чуе руска дума, да изкаже с някой жест благодарността си. Сълзи от радост блестяха у мнозина!”.
Всички вярвали, че Освобождението е настъпило и обсипвали конниците с цветя. В преписка върху църковна книга севлиевски летописец отбелязва: “1877 юни 15 ден. Мина Дунавът руската войска на Свищов, а на Севлиево стигна на 25 юни. Освобождение на България”.
Като преминали тържествено по централните улици, русите и техните посрещачи се установили на площада до Часовниковата кула, където била сложена трапеза. След кратката почивка малкият конен отряд се оттеглил по пътя за Търново, изпроводен от севлиевски младежи. Развълнуван от преметнатия през рамото му венец, корнет Тулешко обяснил, че на следващия ден в Севлиево ще пристигне друга войскова част, която ще поеме охраната на града. Сутринта на 8 юли, цялото българско население излязло по шосето за Търново, за да посреща освободителите. Целият ден преминал в очакване, но руски войски така и не се появили. Така било и в следващите няколко дни. Турците в града започнали да се съвземат от изненадата и уплахата. В петък от минаретата на джамиите духовниците призовали правоверните от града и селата да излязат с оръжие срещу неверниците, дръзнали да се противопоставят на султанската власт.
По-видните българи тревожно търсели изход от надвисналата опасност. Било решено да се изпрати делегация при великия княз в Търново, която да моли за неотложна помощ. Рано сутринта на 2 юли /ст.стил/ делегацията заминала за Търново, като за по-сигурно се разделила на две групи, които се срещнали около Балван. В селото се била установила сотня от 30-ти Донски казашки полк, водена от есаул Иван Филаретович Антонов. В Търново Главнокомандващият Николай Николаевич ги приел благосклонно и наредил на Александър Василиевич Верещагин да замине с полусотня владикавказки казаци за Севлиево и да спаси града от разграбване и унищожение. Още на разсъмване на 15 юли Верещагин потеглил с отряда си, придружен от севлиевската делегация. В Балван той потърсил разквартируваната там конна част на есаул Антонов, но разбрал, че тя вече се е отзовала на молбата на отчаяните севлиевци. Както пише самият Верещагин в спомените си, останалия път до Севлиево те изминали с ускорен ход, на места даже и в галоп. Малко преди града били посрещнати от двама българи на коне, които отдалеч ги призовавали : “Напред, напред! Башибозук и черкези дойдоха! Молим ви!”.
Есаул Антонов с полусотнята си вече бил посрещнат от разтревожените българи на моста на р. Росица, а от запад към града настъпвала огромна турска сила. Антонов наредил на войниците си да заемат позиции, всички българи, годни да носят оръжие да се присъединят към тях, а останалите да изкарат коли и добитък в края на града и да се струпат около тях, за да заблудят нападателите.
Когато Верещагин с частта си стигнал до Севлиево, посрещнали го българи с молба да побърза: “ До самия град през река Росица минава мост. Мъже, жени и деца ни срещнаха с викове и вой и ни сочеха с ужас към страната на противника. В самия град към нас се присъединиха въоръжени българи на коне, така че като излязохме на равнината представлявахме доста внушителна сила”.
Равнината на запад от “табиите” – стария окоп, който някога защитавал града от кърджалийски и даалийски нападения, била осеяна с кръстци ожънато жито, а между тях се сражавали ожесточено конници и пешаци. Срещу петдесетината войници на Антонов настъпвал близо две хиляден башибозук, събран от турските селища между Ловеч и Севлиево. Антонов посрещнал с радост пристигащата помощ, тъй като включилите се в боя българи не можели да окажат достатъчна съпротива поради липсата на оръжие и опит. Двамата командири обсъдили положението и решили да поведат обединените конни части в атака, въпреки голямото числено превъзходство на противника. Стратегията им се оказала правилна, защото башибозуците и черкезите вече били изплашени, като смятали, че е пристигнала голяма войскова част. Скоро сражението се превърнало в преследване, продължило чак до хълмовете зад село Кормянско. Надвисналата над града опасност била отстранена. След сражението Верещагин и Антонов направили преглед на своите части. Установено било, че е убит един и са ранени трима руски войници, а противникът дал около двадесет души убити. Още на полесражението били определени храбреците, които да бъдат представени за награждаване. Дължимото било отдадено и на есаул Антонов, който проявил такава съобразителност и храброст в сражението, че получил преклонението и възхищението на благодарните севлиевци и бил отличен от Главното командване на руските войски с Георгиевски кръст за храброст за защитата на Севлиево.
Завръщането в Севлиево се превърнало в триумфално шествие. Ето как описва Верещагин този радостен момент: “ От града срещу нас на цели две версти са се изсипали всичките жители от децата до старците. Възторгът им е неописуем. С викове: “Да живее цар Александър! Да живее княз Николай!” те целуват не само моите и на Антонов ръце, но даже и стремената на казаците. Мъжете ни поднасят стомни с вино, жените и девойките слагат на казаците и на шиите на конете венци, пъхат цветя в ръцете им. Аз се намирам в някакво опиянение, даже не управлявам коня, тъй като и двете ми ръце са хванати и обсипвани с целувки. Навсякъде възторг и ликуване… Купчина различно ядене – агнета, опечени цели на огромни тави, гъски и кокошки с различни подправки са наредени на земята в два реда, освен това съдове с вино, ракия и мляко, купчини ечемик и цели купи сено очакваха нашето пристигане.”
Още вечерта след боя двамата командири изпратили донесения до своите части и до главнокомандващия Николай Николаевич за положението в Севлиево. Около града били поставени постове от войници, а по улиците била разположена охрана от местни жители. За да не се допуснат размирици още през деня били арестувани и затворени в конака по-видните турци. Със зората на 16 юли в Севлиево настъпил първият свободен ден след вековното турско робство.
Ивета Миленова
Исторически музей – Севлиево.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Кметът на Габрово Таня Христова посрещна в кабинета си финландския посланик у нас Н.Пр. Кирсти Полянкука.
„Среща, която вярвам отвори нови хоризонти за партньорство и общи инициативи. Заедно с моите колеги разказахме за силните страни на нашия град. Споделих за проектите, които развиваме и за сътрудничеството ни с финландски региони като Лаперанта в сферата на транспорта и мобилността, Университета в Лапланд, както и Турку в областта на енергийната ефективност. Обсъдихме управлението на отпадъците, депото и възможностите за оползотворяване – тема, по която можем да учим много от финландския опит“, коментира Таня Христова.
Особен акцент е бил поставен върху развитието на Енергийните общности и активното участие на гражданите – модел, който може да промени начина, по който се произвежда и споделя енергия.
„Говорихме и за културата и разбира се нашата голяма амбиция да се впуснем в надпреварата за Европейска столица на културата 2032. Посланичката веднага направи връзка с Оулу – финландския град, който вече носи тази титла и предложи да обменяме опит“, допълни Христова.
Финландският първи дипломат у нас е подчертал, че макар посолството да е малко, желанието им за активна работа е на лице, особено в сферите на иновации, дигитализация и автоматизация.
Всъщност се оказва, че Габрово е единствената община в България със Стратегия за интелигентна специализация, а тук функционира и Дигиталният иновационен хъб към Регионалния иновационен център, така че партньорство по тази линия звучи логично.
„Финландия е прекрасен партньор – с опит, от който можем да учим и с решения, които можем да прилагаме в нашия град. Както каза и самата Н.Пр. Кирсти Полянкука това е първата среща помежду ни, която вярваме ще прерасне в дълготрайно партньорство“, подчертаха още от местната общинска администрация.
Спор между двама строителни работници завърши с падане и фрактура за единия от тях. Инцидентът е станал вчера, 1 юли, около 15.20 часа в района на бул. „Могильов“ в Габрово.
По данни на полицията всичко започнало като спречкване помежду им. Вследствие на падане на земята, пострадал 49-годишен мъж от село Шумата, който получил счупване на подбедрицата. Той бил транспортиран и настанен в ортопедичното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, без опасност за живота.
За срок до 24 часа по случая бил задържан 48-годишен мъж от Габрово. Образувано е досъдебно производство. Работата по изясняване на всички факти и обстоятелства продължава под надзора на прокуратурата.
Силен вятър и буря се разразиха над община Габрово вчера, 1 юли, като причиниха сериозни затруднения по пътищата и наложиха намесата на екипи на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово в различни точки на областта.
Денонощието се оказа изключително натоварено за габровските огнеборци, които в рамките на 24 часа са реагирали на 12 сигнала за инциденти, всичките свързани с паднали дървета.
Според официалната информация, предоставена от РДПБЗН – Габрово, за периода от 06:00 часа на 1 юли до 06:00 часа на 2 юли 2026 г. звената за пожарна безопасност и защита на населението в областта са извършили общо 12 намеси за оказване на техническа помощ.
Проблемите са започнали в късния следобед и са продължили до полунощ, като на моменти сигналите са пристигали през по-малко от петнайсет минути един от друг. Първият сигнал е подаден в 19:34 ч. за паднало дърво на пътното платно в село Раховците, а само две минути по-късно, в 19:36 ч., е получено съобщение за дърво, препречило Републикански път I-4 в землището на град Севлиево. И на двете места дърветата са отстранени от екипи на РСПБЗН – Габрово и РСПБЗН – Севлиево.
В самия град Габрово вятърът е причинил поредица от инциденти в различни квартали. В 19:45 ч. е сигнализирано за паднало дърво на улица „Алеко Константинов“, а малко по-късно, в 20:01 ч., подобен проблем е регистриран и в село Орловци. Само двайсет и пет минути след това, в 20:26 ч., дърво е паднало на улица „Д-р Илиев – детския“ в града – локация, на която по-късно през нощта, в 22:45 ч., се е наложила повторна намеса на пожарникарите заради нов паднал ствол. Вятърът не е пощадил и други централни градски артерии.
В 20:35 ч. е получен сигнал за паднало дърво на улица „Индустриална“, а шест минути по-късно, в 20:41 ч. – на булевард „Стефан Караджа“. Инцидентите са продължили и с подадения в 20:56 ч. сигнал за дърво на улица „Преслав“.
Освен в градската част, силният вятър е засегнал и по-високите части на общината. Републикански път I-5 в района на връх Свети Никола (Шипка) е бил блокиран от паднало дърво в 21:20 ч., а само часове по-късно, точно в полунощ, на 2 юли, на същото място се е наложила поредна намеса на пожарникарите заради нов паднал ствол. Между двата случая, в 23:00 ч., екип е реагирал и на сигнал за паднало дърво в село Източник.
Във всички дванадесет случая екипите на РСПБЗН – Габрово и РСПБЗН – Севлиево са отстранили падналите дървета и са възстановили проходимостта на засегнатите пътни участъци. В ликвидирането на последствията от бурята са участвали общо дванадесет противопожарни автомобила и екипи с различна численост – между двама и трима пожарникари на инцидент, разположени в различни населени места на територията на областта.
Инцидентите от изминалото денонощие показват мащаба, който силният вятър причини върху инфраструктурата и натовареността, с която се е наложило да работят екипите на пожарната служба в Габровско, за да бъде своевременно овладяна ситуацията. За щастие до по-сериозни последствия за движението и безопасността на гражданите не се стигна.
-
Кримипреди 2 дниОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Културапреди 2 дниХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 18 часаСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Кримипреди 18 часаСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Новинипреди 13 часаКметът на Габрово посрещна финландския посланик