Свържи се с нас

Новини

138 години от Освобождението на Севлиево

Published

on

Исторически музей - Севлиево

Исторически музей – Севлиево

Днес, 16 юли, от 10.30 часа на площад „Свобода” ще се проведе поклонение и поднасяне на венци и цветя по повод 138-мата годишнина от Освобождението на Севлиево от Османско владичество.

Община Севлиево кани жителите на града да отдадат своята почит пред подвига на героите.

Спомен за Освобождението

138 години ни делят от паметните събития през лятото на 1877 г.. Помним и разказваме отново, за да съхраним спомена за Освобождението на нашия град. На 7 юли един от руските разузнавателни отряди, полуескадрон, командван от корнет Тулешко достигнал височините северно от Севлиево. Конниците прекъснали телеграфните жици, влезли в града, завзели телеграфната станция и се отправили към новия конак. Смаяните заптии предали оръжието си. Управлението на града било възложена на смесена комисия от българи и турци, оглавявана от уважавания севлиевски гражданин Иванчо Хаджиангелов.

Новината се разнесла бързо и за кратко време около хусарите се струпала голяма група развълнувани българи. Петър Пешев, брат на обесения година по-рано председател на Севлиевския революционен комитет, описва в своите спомени този вълнуващ момент : “… Ний посрещачите, зашеметени от изненадата и от радостта, стояхме в захлас, безмълвни, не знаейки как да поздравим. Обаче, братовчедът ми, който бе живял няколко години в Букурещ, се окопити и се провикна : “Викайте: Здрасти, братушки!”. Насъбралите се вече голямо множество, ние подехме тоя вик и повтаряйки го многократно и многогласно, поведохме освободителите из града.”

Ударили клепалата на двете църкви, групата на приветстващите българи непрекъснато се увеличавала. Описание на тази прочувствена картина намираме отново в спомените на Пешев: “… Всеки се притискаше до тях да ги види и да им се порадва, да се допре до тях или до конете им, да чуе руска дума, да изкаже с някой жест благодарността си. Сълзи от радост блестяха у мнозина!”.

Всички вярвали, че Освобождението е настъпило и обсипвали конниците с цветя. В преписка върху църковна книга севлиевски летописец отбелязва: “1877 юни 15 ден. Мина Дунавът руската войска на Свищов, а на Севлиево стигна на 25 юни. Освобождение на България”.

Като преминали тържествено по централните улици, русите и техните посрещачи се установили на площада до Часовниковата кула, където била сложена трапеза. След кратката почивка малкият конен отряд се оттеглил по пътя за Търново, изпроводен от севлиевски младежи. Развълнуван от преметнатия през рамото му венец, корнет Тулешко обяснил, че на следващия ден в Севлиево ще пристигне друга войскова част, която ще поеме охраната на града. Сутринта на 8 юли, цялото българско население излязло по шосето за Търново, за да посреща освободителите. Целият ден преминал в очакване, но руски войски така и не се появили. Така било и в следващите няколко дни. Турците в града започнали да се съвземат от изненадата и уплахата. В петък от минаретата на джамиите духовниците призовали правоверните от града и селата да излязат с оръжие срещу неверниците, дръзнали да се противопоставят на султанската власт.

По-видните българи тревожно търсели изход от надвисналата опасност. Било решено да се изпрати делегация при великия княз в Търново, която да моли за неотложна помощ. Рано сутринта на 2 юли /ст.стил/ делегацията заминала за Търново, като за по-сигурно се разделила на две групи, които се срещнали около Балван. В селото се била установила сотня от 30-ти Донски казашки полк, водена от есаул Иван Филаретович Антонов. В Търново Главнокомандващият Николай Николаевич ги приел благосклонно и наредил на Александър Василиевич Верещагин да замине с полусотня владикавказки казаци за Севлиево и да спаси града от разграбване и унищожение. Още на разсъмване на 15 юли Верещагин потеглил с отряда си, придружен от севлиевската делегация. В Балван той потърсил разквартируваната там конна част на есаул Антонов, но разбрал, че тя вече се е отзовала на молбата на отчаяните севлиевци. Както пише самият Верещагин в спомените си, останалия път до Севлиево те изминали с ускорен ход, на места даже и в галоп. Малко преди града били посрещнати от двама българи на коне, които отдалеч ги призовавали : “Напред, напред! Башибозук и черкези дойдоха! Молим ви!”.

Есаул Антонов с полусотнята си вече бил посрещнат от разтревожените българи на моста на р. Росица, а от запад към града настъпвала огромна турска сила. Антонов наредил на войниците си да заемат позиции, всички българи, годни да носят оръжие да се присъединят към тях, а останалите да изкарат коли и добитък в края на града и да се струпат около тях, за да заблудят нападателите.

Когато Верещагин с частта си стигнал до Севлиево, посрещнали го българи с молба да побърза: “ До самия град през река Росица минава мост. Мъже, жени и деца ни срещнаха с викове и вой и ни сочеха с ужас към страната на противника. В самия град към нас се присъединиха въоръжени българи на коне, така че като излязохме на равнината представлявахме доста внушителна сила”.

Равнината на запад от “табиите” – стария окоп, който някога защитавал града от кърджалийски и даалийски нападения, била осеяна с кръстци ожънато жито, а между тях се сражавали ожесточено конници и пешаци. Срещу петдесетината войници на Антонов настъпвал близо две хиляден башибозук, събран от турските селища между Ловеч и Севлиево. Антонов посрещнал с радост пристигащата помощ, тъй като включилите се в боя българи не можели да окажат достатъчна съпротива поради липсата на оръжие и опит. Двамата командири обсъдили положението и решили да поведат обединените конни части в атака, въпреки голямото числено превъзходство на противника. Стратегията им се оказала правилна, защото башибозуците и черкезите вече били изплашени, като смятали, че е пристигнала голяма войскова част. Скоро сражението се превърнало в преследване, продължило чак до хълмовете зад село Кормянско. Надвисналата над града опасност била отстранена. След сражението Верещагин и Антонов направили преглед на своите части. Установено било, че е убит един и са ранени трима руски войници, а противникът дал около двадесет души убити. Още на полесражението били определени храбреците, които да бъдат представени за награждаване. Дължимото било отдадено и на есаул Антонов, който проявил такава съобразителност и храброст в сражението, че получил преклонението и възхищението на благодарните севлиевци и бил отличен от Главното командване на руските войски с Георгиевски кръст за храброст за защитата на Севлиево.

Завръщането в Севлиево се превърнало в триумфално шествие. Ето как описва Верещагин този радостен момент: “ От града срещу нас на цели две версти са се изсипали всичките жители от децата до старците. Възторгът им е неописуем. С викове: “Да живее цар Александър! Да живее княз Николай!” те целуват не само моите и на Антонов ръце, но даже и стремената на казаците. Мъжете ни поднасят стомни с вино, жените и девойките слагат на казаците и на шиите на конете венци, пъхат цветя в ръцете им. Аз се намирам в някакво опиянение, даже не управлявам коня, тъй като и двете ми ръце са хванати и обсипвани с целувки. Навсякъде възторг и ликуване… Купчина различно ядене – агнета, опечени цели на огромни тави, гъски и кокошки с различни подправки са наредени на земята в два реда, освен това съдове с вино, ракия и мляко, купчини ечемик и цели купи сено очакваха нашето пристигане.”

Още вечерта след боя двамата командири изпратили донесения до своите части и до главнокомандващия Николай Николаевич за положението в Севлиево. Около града били поставени постове от войници, а по улиците била разположена охрана от местни жители. За да не се допуснат размирици още през деня били арестувани и затворени в конака по-видните турци. Със зората на 16 юли в Севлиево настъпил първият свободен ден след вековното турско робство.

Ивета Миленова
Исторически музей – Севлиево.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Денков в Габрово: Обезлюдяването не е случайно, нужни са антикорупционни действия

Published

on

Акад. Николай Денков проведе в Габрово открит разговор за това как да бъде спряна корупцията в страната и какви са реалните решения за проблемите на региона. В дискусията бяха засегнати темите, които хората поставят все по-често – обезлюдяването, липсата на инвестиции, състоянието на инфраструктурата и развитието на туризма.

Денков заяви пред габровци, че тежките демографски процеси не са неизбежни, а са резултат от лошо управление и порочни практики, които отблъскват инвеститорите и ограничават възможностите за развитие. По думите му това принуждава активните хора да търсят реализация извън региона, а младите все по-често избират да учат в чужбина и не се връщат. Само за последните 15 години Габровска област е загубила повече от 20% от населението си – показател за дълбочината на кризата.

Като решение той очерта създаването на стабилна икономическа среда, по-високи доходи и по-добри условия за живот – качествено образование, достъпно здравеопазване и сигурна инфраструктура. Сред конкретните мерки са стимули за бизнеса, компенсации за високите цени на горивата и електроенергията, както и увеличение на прага за регистрация по ДДС до 85 000 евро, за да се облекчат малките предприемачи.

Задълбочаващата се криза с безводието допълва тази картина. Денков посочи, че над 200 хиляди българи са на воден режим, а причините са години на липса на инвестиции и неефективно управление. Решението изисква целенасочени държавни действия и по-добра координация между институциите. В този контекст беше отбелязана и ролята на водача на листата Богомил Петков, който е работил за включването на ключови ВиК проекти в държавния бюджет – важна стъпка към трайното решаване на проблема.

Денков подчерта и потенциала на региона в туризма, който остава недостатъчно развит заради липсата на ясна концепция и инвестиции. Според него именно борбата с корупцията е в основата на всички решения, тъй като тя спира инвестициите, добрите работни места и реалното развитие.

В рамките на събитието официално се представиха лицата от листата на Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ за Габровския избирателен район – водачът с номер 101. Богомил Петков, както и: 102. Николай Томитов, 103. Алекс Згрипаров, 104. Ивелин Стоянов, 105. Михаил Гилин, 106. Антония Добрева, 107. Стефан Костадинов, 108. Петя Куманова.

Кандидатите заявиха готовност да работят за реални решения и развитие на Габрово и региона и призоваха гражданите да ги подкрепят с номер 7 в бюлетината.

В заключение Денков изрази увереност, че с последователни политики и силна обществена подкрепа тези процеси могат да бъдат обърнати и Габрово и регионът да се превърнат отново в привлекателно място за живот и развитие.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „ПП – ДБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ПП – ДБ“ е под номер 7 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Култура

Невидимата грижа за автентичността: Как се поддържа калдъръмът в музей „Етър“?

Published

on

Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.

Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.

„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.

Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.

Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.

Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.

Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.

Зареди още

Икономика

От Габрово към света: 10 години визия, технологии и устойчив растеж

Published

on

Преди десет години идеята да се отвори IT офис в Габрово изглежда нетипична за индустрия, концентрирана почти изцяло в столицата. За Божидар Бошнаков обаче това не е компромис, а целенасочен избор.

Офисът стартира през 2016 г. под името FFW – с ясната визия, че високотехнологичен бизнес може да се развива успешно и извън София. Днес той е част от Jakala – утвърдена международна организация с глобално присъствие. Още от самото начало залогът е ясен: да се изгради силен екип и да се работи на световно ниво, независимо от локацията. С времето този модел не просто се доказва, а се превръща в устойчив подход за растеж.

Хората като ключов фактор
В основата на развитието стои не технологията, а екипът.

Фокусът е върху създаване на среда, в която хората остават – с добри възнаграждения, дългосрочна перспектива и отношение, което изгражда доверие. В индустрия с високо текучество това се превръща в реален диференциатор. Резултатът е стабилен екип, способен да работи по сложни проекти и да изгражда дългосрочни партньорства.

Глобални клиенти, локална база
От старта през 2016 г. до днес екипът работи с международни компании като Ranstad, Vodafone, World Health Organization, Pfizer, Mars, Ferrero – доказателство, че качеството на работа определя доверието, а не географията.

С ясни процеси и високи стандарти, офисът в Габрово се позиционира като надежден партньор на глобални клиенти, конкурирайки компании от утвърдени технологични хъбове.

С времето офисът в Габрово се превръща в едно от най-силните звена на компанията в глобален мащаб.

Развитие отвъд един офис
В последствие Божидар прилага успешния пример от Габрово и в старата столица, отваряйки офис във Велико Търново и затвърждавайки стратегията за развитие извън столицата.

Паралелно с това екипът участва в разнообразни дейности, провежда редица обучения и инициативи на местно ниво като „Чисто Габрово“ и създава академия за обучение – дългосрочна инвестиция в кадри и отговор на един от най-големите проблеми в индустрията: недостигът на подготвени специалисти.

Този модел показва ясно, че устойчивият растеж изисква не само наемане, а създаване на таланти.

Технологии, общност и влияние
Компанията не се ограничава само до бизнес резултати. През годините организира шест издания на Gabrovo Digital Summit – събитие, посветено на технологии и иновации в IT сектора.

Следващото издание ще се проведе на 20 юни 2026 г., като утвърждава ролята на Габрово като активна част от технологичната екосистема на страната.

В ерата на изкуствения интелект
Навлизането на изкуствен интелект променя динамиката на индустрията. Вместо да бъде възприеман като заплаха, той се разглежда като инструмент за развитие и ефективност.

Фокусът е върху адаптацията – както на процесите, така и на хората. Това позволява на екипа не просто да следва промените, а да ги използва като възможност за растеж.

Поглед напред
Десет години по-късно първоначалният риск вече има ясен резултат. Историята на FFW, днес част от Jakala, показва, че успешният технологичен бизнес не зависи от локацията, а от визията, последователността и способността да се инвестира в хора.

В случая на Божидар Бошнаков това е доказателство, че глобален бизнес може да бъде изграден от място, което мнозина биха подценили – стига някой да има смелостта да повярва в него.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица