Новини
138 години от Освобождението на Севлиево
Днес, 16 юли, от 10.30 часа на площад „Свобода” ще се проведе поклонение и поднасяне на венци и цветя по повод 138-мата годишнина от Освобождението на Севлиево от Османско владичество.
Община Севлиево кани жителите на града да отдадат своята почит пред подвига на героите.
Спомен за Освобождението
138 години ни делят от паметните събития през лятото на 1877 г.. Помним и разказваме отново, за да съхраним спомена за Освобождението на нашия град. На 7 юли един от руските разузнавателни отряди, полуескадрон, командван от корнет Тулешко достигнал височините северно от Севлиево. Конниците прекъснали телеграфните жици, влезли в града, завзели телеграфната станция и се отправили към новия конак. Смаяните заптии предали оръжието си. Управлението на града било възложена на смесена комисия от българи и турци, оглавявана от уважавания севлиевски гражданин Иванчо Хаджиангелов.
Новината се разнесла бързо и за кратко време около хусарите се струпала голяма група развълнувани българи. Петър Пешев, брат на обесения година по-рано председател на Севлиевския революционен комитет, описва в своите спомени този вълнуващ момент : “… Ний посрещачите, зашеметени от изненадата и от радостта, стояхме в захлас, безмълвни, не знаейки как да поздравим. Обаче, братовчедът ми, който бе живял няколко години в Букурещ, се окопити и се провикна : “Викайте: Здрасти, братушки!”. Насъбралите се вече голямо множество, ние подехме тоя вик и повтаряйки го многократно и многогласно, поведохме освободителите из града.”
Ударили клепалата на двете църкви, групата на приветстващите българи непрекъснато се увеличавала. Описание на тази прочувствена картина намираме отново в спомените на Пешев: “… Всеки се притискаше до тях да ги види и да им се порадва, да се допре до тях или до конете им, да чуе руска дума, да изкаже с някой жест благодарността си. Сълзи от радост блестяха у мнозина!”.
Всички вярвали, че Освобождението е настъпило и обсипвали конниците с цветя. В преписка върху църковна книга севлиевски летописец отбелязва: “1877 юни 15 ден. Мина Дунавът руската войска на Свищов, а на Севлиево стигна на 25 юни. Освобождение на България”.
Като преминали тържествено по централните улици, русите и техните посрещачи се установили на площада до Часовниковата кула, където била сложена трапеза. След кратката почивка малкият конен отряд се оттеглил по пътя за Търново, изпроводен от севлиевски младежи. Развълнуван от преметнатия през рамото му венец, корнет Тулешко обяснил, че на следващия ден в Севлиево ще пристигне друга войскова част, която ще поеме охраната на града. Сутринта на 8 юли, цялото българско население излязло по шосето за Търново, за да посреща освободителите. Целият ден преминал в очакване, но руски войски така и не се появили. Така било и в следващите няколко дни. Турците в града започнали да се съвземат от изненадата и уплахата. В петък от минаретата на джамиите духовниците призовали правоверните от града и селата да излязат с оръжие срещу неверниците, дръзнали да се противопоставят на султанската власт.
По-видните българи тревожно търсели изход от надвисналата опасност. Било решено да се изпрати делегация при великия княз в Търново, която да моли за неотложна помощ. Рано сутринта на 2 юли /ст.стил/ делегацията заминала за Търново, като за по-сигурно се разделила на две групи, които се срещнали около Балван. В селото се била установила сотня от 30-ти Донски казашки полк, водена от есаул Иван Филаретович Антонов. В Търново Главнокомандващият Николай Николаевич ги приел благосклонно и наредил на Александър Василиевич Верещагин да замине с полусотня владикавказки казаци за Севлиево и да спаси града от разграбване и унищожение. Още на разсъмване на 15 юли Верещагин потеглил с отряда си, придружен от севлиевската делегация. В Балван той потърсил разквартируваната там конна част на есаул Антонов, но разбрал, че тя вече се е отзовала на молбата на отчаяните севлиевци. Както пише самият Верещагин в спомените си, останалия път до Севлиево те изминали с ускорен ход, на места даже и в галоп. Малко преди града били посрещнати от двама българи на коне, които отдалеч ги призовавали : “Напред, напред! Башибозук и черкези дойдоха! Молим ви!”.
Есаул Антонов с полусотнята си вече бил посрещнат от разтревожените българи на моста на р. Росица, а от запад към града настъпвала огромна турска сила. Антонов наредил на войниците си да заемат позиции, всички българи, годни да носят оръжие да се присъединят към тях, а останалите да изкарат коли и добитък в края на града и да се струпат около тях, за да заблудят нападателите.
Когато Верещагин с частта си стигнал до Севлиево, посрещнали го българи с молба да побърза: “ До самия град през река Росица минава мост. Мъже, жени и деца ни срещнаха с викове и вой и ни сочеха с ужас към страната на противника. В самия град към нас се присъединиха въоръжени българи на коне, така че като излязохме на равнината представлявахме доста внушителна сила”.
Равнината на запад от “табиите” – стария окоп, който някога защитавал града от кърджалийски и даалийски нападения, била осеяна с кръстци ожънато жито, а между тях се сражавали ожесточено конници и пешаци. Срещу петдесетината войници на Антонов настъпвал близо две хиляден башибозук, събран от турските селища между Ловеч и Севлиево. Антонов посрещнал с радост пристигащата помощ, тъй като включилите се в боя българи не можели да окажат достатъчна съпротива поради липсата на оръжие и опит. Двамата командири обсъдили положението и решили да поведат обединените конни части в атака, въпреки голямото числено превъзходство на противника. Стратегията им се оказала правилна, защото башибозуците и черкезите вече били изплашени, като смятали, че е пристигнала голяма войскова част. Скоро сражението се превърнало в преследване, продължило чак до хълмовете зад село Кормянско. Надвисналата над града опасност била отстранена. След сражението Верещагин и Антонов направили преглед на своите части. Установено било, че е убит един и са ранени трима руски войници, а противникът дал около двадесет души убити. Още на полесражението били определени храбреците, които да бъдат представени за награждаване. Дължимото било отдадено и на есаул Антонов, който проявил такава съобразителност и храброст в сражението, че получил преклонението и възхищението на благодарните севлиевци и бил отличен от Главното командване на руските войски с Георгиевски кръст за храброст за защитата на Севлиево.
Завръщането в Севлиево се превърнало в триумфално шествие. Ето как описва Верещагин този радостен момент: “ От града срещу нас на цели две версти са се изсипали всичките жители от децата до старците. Възторгът им е неописуем. С викове: “Да живее цар Александър! Да живее княз Николай!” те целуват не само моите и на Антонов ръце, но даже и стремената на казаците. Мъжете ни поднасят стомни с вино, жените и девойките слагат на казаците и на шиите на конете венци, пъхат цветя в ръцете им. Аз се намирам в някакво опиянение, даже не управлявам коня, тъй като и двете ми ръце са хванати и обсипвани с целувки. Навсякъде възторг и ликуване… Купчина различно ядене – агнета, опечени цели на огромни тави, гъски и кокошки с различни подправки са наредени на земята в два реда, освен това съдове с вино, ракия и мляко, купчини ечемик и цели купи сено очакваха нашето пристигане.”
Още вечерта след боя двамата командири изпратили донесения до своите части и до главнокомандващия Николай Николаевич за положението в Севлиево. Около града били поставени постове от войници, а по улиците била разположена охрана от местни жители. За да не се допуснат размирици още през деня били арестувани и затворени в конака по-видните турци. Със зората на 16 юли в Севлиево настъпил първият свободен ден след вековното турско робство.
Ивета Миленова
Исторически музей – Севлиево.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Новини
Проф. Николай Цонков с обръщение към гражданите
Скъпи, приятели от Габрово, Севлиево, Трявна, Дряново
Скъпи приятели от малките населени места,
Имам смелостта да застана пред Вас не като носител на празни обещания, а като човек, който е чул вашите гласове — гласовете на онези, които работят рамо до рамо в цеха, на майките, които се борят да осигурят хляб на масата, на старите хора, които помнят по-добрите ни дни, и на младите, които все още търсят причина да останат и да градят тук. Чух гнева и умората от забравата, но видях и съвестта, гордостта и готовността да се съпреживее, да се действа и да се носи отговорност.
България е наша обща къща — и когато в къщата има теч, няма значение кой е виновен за стената; важно е да спрем водата и да оправим покрива. Наша първа задача е да съхраним мира — не като празна дума, а като разумна, прагматична външна политика, която пази националния интерес, независимостта и хората. Ние няма да позволим гражданските летища да станат плацдарм за външни конфликти; няма да позволим решения, вземани „на тъмно“, да ни превърнат в мишена. Мирът е условие за сигурност, икономика и човешко достойнство — и той трябва да бъде защитаван с мъдрост, не с рисковани авантюри.
Но мирът не стига, когато на масата липсва хляб. Социалната справедливост трябва да бъде измерима и незабавна. Затова, ние от БСП ОЛ предлагаме реални мерки, които облекчават ежедневието: временни мерки за защита на домакинствата — тавани на горивата и ключовите хранителни вериги, намален ДДС за горива, ефективна антиспекулативна политика и регулация на цената на тока за най-уязвимите. Това са мерки, които дават въздух на хората и време на икономиката да се реформира. Но няма справедливост без институции, които работят — реформа във ВСС, промени в законите за висшето образование, стройни и прозрачни правила за обществените поръчки и строителството. Борбата с корупцията и възстановяването на доверието в държавата са условия за дългосрочен растеж. Няма справедливост без силни институции.
И Габрово не е статистика — това е дом на семейства, работещи предприятия и истории, които заслужават бъдеще. Тунел под Шипка, връзка с „Хемус“, модерни пътни връзки между Габрово, Севлиево и Дряново, индустриален парк и хъб за инженерни и IT умения, брандовете „Габрово-сърцето на България“ и „Произведено в Габрово“, които да развият туризма— това не са красиви фрази, а конкретни проекти с ясен икономически смисъл. Нека направим Габрово хъб на уменията, иновациите и достъпните възможности, където дуалното образование среща бизнеса, а креативността се превръща в поминък.
Бизнесът — малки и средни предприятия, семейни фабрики, стартиращи компании — са гръбнакът на нашата икономика и душата на региона. Видях го в „Кентавър“: ръце, майсторство, идеи, готовност да поемат риск, но и уязвимост пред неясни правила, неравни условия и растящи разходи. Нашата политика трябва да бъде партньор, не препятствие. Това означава ясни и предвидими правила, незабавна борба със сивата икономика, подкрепа за износно ориентирани производства, стимули за дуалното образование и програми, които свързват уменията с работните места. Ще работя за инвестиции в индустриални паркове, данъчни облекчения и финансиране на иновации, които не оставят бизнеса сам срещу глобалната конкуренция. Честният труд трябва да се възнаграждава; предприемаческият риск — да бъде подкрепен; и всяко предприятие, което създава блага и работни места, трябва да има перспектива тук, а не да бъде принудено да търси спасение в чужбина.
И най-важното: политиката за мен не е състезание. Политиката е отговорност. Отговорност да чуваш, да реагираш и да носиш последствията от решенията си. Аз не идвам да ви обещавам чудеса. Идвам да работя. Идвам да нося отговорност. Когато гласувате, направете го освен с мисъл за Вас, направето го и с мисъл за онези, които нямат глас, но усещат последиците от всяко решение — за семейството, което чака заплата, за предприятието, което иска да инвестира, за детето, което иска да учи и да остане тук.
Ако искате държава, в която справедливостта не е лозунг, а път; ако искате Габрово с пътища, вода, възможности за младите и подкрепа за честния труд; ако искате външна политика, която пази мира и не ни въвлича във външни конфликти — тогава нека заедно да изберем посока на действие, смелост и почтеност.
Справедлива България е възможна. Тя започва от тук — от разговорите в селата като Плачковци, от работещите цехове в Дряново, от срещите в Габрово, Севлиево и Трявна, от усилията на всеки, който не се отказва. Аз съм готов да работя и да нося отговорност. А вие — ще бъдете ли с мен?
За Габрово. За хората. За мира. За България.
Гласувайте с номер 5!
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „БСП – Обединена левица“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „БСП – Обединена левица“ е под номер 5 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Новини
Томислав Дончев: Изборите са тест за зрялост
В дните преди избори всичко изглежда подредено — думи, обещания, лица, дори емоции. Създава се усещането, че изборът е ясен, почти логичен. А всъщност никога не е.
Защото водачеството не е въпрос на това кой говори най-добре, а кой ще носи последствията най-дълго. Това не се вижда в дебатите. Не се измерва в проценти. Личи си по-късно — когато решенията започнат да тежат, а обясненията свършат.
Българският избирател отдавна е свикнал да слуша за бъдеще, което започва „веднага след изборите“. И почти толкова отдавна знае, че това „веднага“ има свойството да се отлага. Затова въпросът не е кой обещава повече, а кой разбира границите на възможното — и има смелостта да ги каже на глас.
Истинският водач не печели доверие с увереност, а с мярка. Той не влиза в ролята на спасител, защото знае, че такава роля няма. И ако има нещо, което го отличава, то не е способността да убеждава, а способността да отказва — на лесните решения, на удобните лъжи, на краткия път.
В крайна сметка изборите не са състезание по харесване. Те са тест за зрялост — и за двете страни. За тези, които искат да водят, и за тези, които решават дали да ги следват.
И може би най-честният избор е не този, който ни дава най-много надежда, а този, който ни оставя най-малко илюзии.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Новини
Даниел Петров, Възраждане: Младите трябва да виждат бъдещето си в Габрово

Образованието и развитието на младите хора са сред ключовите приоритети за бъдещето на област Габрово. Това заяви водачът на листата на „Възраждане“ Даниел Петров, като очерта визия за система, която да дава реална перспектива на младите в региона.
„Ние ще направим така, че младите хора да виждат бъдещето си тук, в родния си край“, подчерта Петров. По думите му една от основните задачи е запазването и развитието на училищната мрежа, включително в по-малките населени места, за да се гарантира достъп до образование и да се спре процесът на обезлюдяване.
„Не може цели населени места да губят училищата си – това е директен път към обезлюдяване“, заяви той. Ключов акцент е въвеждането на обучение, съобразено с нуждите на местната икономика, така че образованието да води директно до реализация. В тази връзка се предвижда изграждане на партньорства между училища и работодатели, както и създаване на стажантски и обучителни програми с реална перспектива за работа.
Запазване на поне една паралелка със специалност строителство е такъв пример, защото е на път да изчезне изцяло, както изчезна техникума по текстил, както изчезна и строителния техникум, а за следващата учебна година няма записано нито едно дете със специалност строителство, която сега се преподава в едно от средните общопрофилни училища в Габрово.
„Образованието трябва да подготвя кадри за икономиката, а не да създава млади хора без перспектива. Ако образованието не води до работа, то губи смисъла си“, заяви Петров. Той постави акцент и върху възпитанието в ценности като труд, отговорност, семейство и принадлежност към родния край. Според него проблемите на региона са част от по-широк национален модел, при който образователната система е откъсната от реалните нужди на обществото.
От „Възраждане“ предлагат цялостна реформа в образованието, насочена към възстановяване на държавната роля и ясните правила в системата. Сред основните приоритети е премахването на делегираните бюджети и гарантиране на равен достъп до качествено образование във всяко населено място, както и законова защита на училищата от закриване в малките общини.
Предвижда се въвеждане на единен учебник по предмет, ограничаване на намесата на външни организации и възстановяване на държавния контрол върху образователната политика.
Паралелно с това се залага на развитие на младите хора чрез масов спорт, извънкласни дейности и обучение в практически умения, така че всеки ученик да завършва с базова професионална подготовка.
„Младежта е бъдещето на държавата. Ако не създадем условия за развитие тук, ще продължим да я губим“, подчерта Петров. В заключение той заяви, че само чрез реални политики и последователна работа може да се обърне негативната тенденция.
„Няма да се примирим Габрово да се превърне в територия без бъдеще. Няма да приемем селата ни да изчезват, училищата да затварят и младите хора да напускат без да се връщат. Ще работим последователно, докато не обърнем тази тенденция. Габрово не е просто място на картата. Габрово е дом. И този дом ще има бъдеще“, заяви Петров.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 8 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
-
Новинипреди 6 дниОтбелязваме Велика събота!
-
Новинипреди 7 дниИван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия
-
Новинипреди 5 дниВеликден е! Христос Воскресе!
-
Новинипреди 4 дниОтбелязваме Светли понеделник!
-
Новинипреди 3 дниНиколай Косев: Необходими са ясни правила и контрол в строителството
-
Кримипреди 3 дниЧетирима се „лашнаха“ с пико по Празниците в Габрово, сред тях и жени
-
Културапреди 3 дни„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново
-
Икономикапреди 3 дниГаброво оптимизира светофарите: Осем кръстовища под лупата на урбанистите









