Трудно е за вярване, че от онези осем минути, в които младият руски летец Юрий Гагарин обиколи Земята „отвън“ в едноместния кораб „Восток“, са минали едва 50 години. За половин век науката даде на човечеството толкова много, че някогашната фантастика стана реалност, а днес много от младите хора не знаят за първопроходеца нищо, освен може би името му.
Казват, че навремето Хрушчов е избрал Гагарин за полета сред всички кандидати – харесала му усмивката на младия човек. Макар че реално го е посочил ръководителят на съветската космическа програма Сергей Корольов, който го е обичал като свой син. На Корольов пренадлежат думите: „В него се съчетават щастливо природното мъжество, аналитичният ум, изключителното трудолюбие… Ако той получи добро образование, ние ще чуем името му сред най-гръмките имена на учени!“Юрий Гагарин не успя да стане голям учен. Загина нелепо седем години след историческия си полет около Земята – на 27 март 1968 г. Какви ли не версии за тази гибел и фантасмагории ни заливаха в годините оттогава, стигна се дори до „намеса на извънземни“. Докато накрая се изясни нелепото – смъртта на двамата пилоти – Гагарин и Владимир Серьогин, е заради много ниската облачност в деня на полета им. Апаратурите на самолета не са могли да се справят с бързото спускане под облаците и той буквално се е забил в земята.
Гагарин обаче отвори пътя към Космоса за стотици космонавти след себе си, за стотици научни космически експерименти, създадени нови материали за земната индустрия, за модерната навигация и екология, за цяла епоха в развитието на човечеството. Затова на 12 април в Москва ще се съберат представителите на космическите държави от целия свят. С указ на президента Дмитрий Медведев Русия обяви 2011 г., в която се навършва половин век от полета на Гагарин, за година на Космоса и за своеобразен рубеж в космическата история на света. Подготвена е огромна програма от юбилейни събития. Премиерът Владимир Путин обяви в началото на годината програмата на Русия за космически изследвания в следващите 25 години, за да може страната да бъде достойна конкуренция за американските и европейските космически изследователи. Програмата предвижда само тази година на околоземна орбита да бъдат изведени около 50 космически апарата и да бъде приет план за федералната целева програма „Глонас“ за навигационни спътници до 2020 г. За руските космически проекти през 2011 г. са предвидени 115 млрд. рубли (около 4,1 млрд. долара) от федералния бюджет.
България, която участва в космическите пространства от времето на първия изкуствен спътник през 1957 г.; която през 1969 г. стана 18-а космическа страна в света; през 1979 г. изпрати на орбита Георги Иванов и стана шестата страна със свой космонавт, след това създаде втора научна програма през 1988 г. за втория си космонавт Александър Александров; чийто акад. Димитър Мишев е сред 10-те учени в света с награда за космически изследвания, също има всички основания да чества юбилея. На 12 април в РКИЦ в София ще се открие голяма космическа изложба, ще бъдат валидирани юбилеен плик и марка, ще има научна конференция, а от 17 до 22 април у нас гостуват трима руски космонавти – Василий Циблиев, Виктор Савиних и Юрий Лончаков, които ще посетят български училища в страната. Но България днес не може да се похвали с пари за космически изследвания. Защото науката е презряна дума, а космическите изследвания не са приоритет. Бяхме една от водещите бивши социалистически страни в овладяването на Космоса, днес участваме в единични космически проекти, финансирани „отвън“.

автор: Велиана Христова

източник: в-к Дума