Свържи се с нас

Новини

Инж. Шимбов: „Габровци трябва да ценят и пазят изграденото по водния цикъл“

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

„Изграденото по Водния проект в Габрово вече е в ръцете на хората, които трябва да го оценят и пазят“, каза инж. Николай Шимбов – ръководител на строителния екип на фирма Пътинженеринг ЕООД за етап 3 от рехабилитацията и разширяването на ВиК мрежата – част от Интегрирания проект за водния цикъл.

На финала на дейностите по проекта, той представи извършените от фирмата ремонтни работи, изпълнени в едни от най-тежките за строителство терени на града.

Инж. Шимбов, с какво беше характерен обектът, който изпълнихте в Габрово?

Пътинженеринг ЕООД се развива главно в областта ниското строителство. Изпълнявали сме обекти във високото строителство като кооперации и административни сгради, но основната ни сила е в изграждане на пътна инфраструктура, водопроводни и канализационни системи. Реализирали сме големи проекти и в други населени места, но обектът ни в Габрово бе най-мащабния проект от гледна точка на обем работа. Важен елемент от него бе съвместяването с останалите изпълнители – основно с колегите от другите два линейни етапа. Обектът ни беше характерен и с това, че ни бе възложено строителство в квартали – като Беленци и Лисец, които се намират основно в планински терен, където не е изграждана канализация, а водопроводната мрежа бе стара и доста амортизирана – по самите улици ясно личаха множеството аварии, които колегите от ВиК – Габрово във времето са отстранявали, кърпейки тази водопроводна мрежа.

Кой бяха най-тежките участъци?

Във всеки подобект има някакво предизвикателство. Но в двата квартала – Лисец и Беленци срещнахме най-големи трудности с изкопните работи. Там имаше скала, която за жалост с хидравлични чукове и багери трудно се отстраняваше. Наложи се да използваме и взривна технология в кв. Беленци. Това първоначално не беше предвидено в проекта, но след проучване и изследвания, с които се ангажираха всички участници в процеса – възложителя Община Габрово, надзора на обекта и проектантите, се стигна до решението да се извършват взривни работи в квартала, за да могат да се положат проводите. Беше изготвен проект за взривни работи, в който бяха спазени всички нормативни изисквания и последователност. В него едно от условията бе да се направи предварителен взрив на определен пробен участък. След пробното взривяване, гражданите се убедиха, че няма никакъв проблем за околния терен. Мога да кажа, че благодарение на професионализма на хората, които извършиха тази работа, в квартала дори едно счупено стъкло няма от детонация или изхвръкнал материал от скална маса. Не бива да забравяме и добрата работа на проектантите, които са изчислили количеството взрив и начина за изпълнение на този подход, както и стриктното спазване на условията за безопасност, задължителни при такива дейности.

Как ви приемаха хората, свидетели на вашата дейност?

Имаше доста негативизъм. Съвсем оскъдната настилка, която имаше по улиците изчезна тотално и хората нямаха вяра, че всичко един ден ще бъде възстановено и улиците ще бъдат асфалтирани. След като беше завършен целият строителен процес, те сами се убедиха, останаха доволни и забравиха несгодите, които претърпяха във времето. Мисля, че крайният продукт е добър. Изградихме около 4 км нов водопровод и около 3 км нова канализация само в кв. Беленци и изцяло нова пътна мрежа. Кварталът стана привлекателно място за живеене.

Какво още се наложи да преодолеете при изпълнението на етап 3 от проекта?

Нашият етап бе малко труден за управление от гледна точка на това, че отделните подобекти не са концентрирани на едно място – от един обект до друг имаше отстояние от 6-7 км, което допълнително ни затрудни, но проблемите са, за да бъдат решавани.

Проблемен подобект бе подмяната на водопроводната мрежа в централната градска част – от часовниковата кула на площад Първи май към Шиваров мост, където по всички улици бяха подменени съществуващите водопроводи. Изпълнихме и чугунен магистрален водопровод, който започва от Шиваров мост, преминава по улиците Неофит Рилски, Николаевска, Цанко Дюстабанов и стига до площада, от където пък колегите от фирма Станилов продължиха изграждането му в техния участък. Знаете, в центъра на Габрово има тесни улички. Паркираните автомобили допълнително усложняват ситуацията, а при изпълнение на строителна дейност трябва да се въведе временна организация. За да не се спира ритъма на живот в града и блокира трафика, трябваше често да се изготвят графици, съвместно с колегите от Община Габрово, с КАТ и другите изпълнители.

Проблем се оказа и характерът на строителството в по-старата част на града. Пример е ул. Николаевска – къщичките са сбити една до друга, с много сградни отклонения, които трудно откривахме, защото когато е изграждан водопроводът са липсвали ясно разписани правила как да бъде извършено самото водоснабдяване и подадено водопроводно и канализационно отклонение. Така, за да открием отклоненията създадохме трудности на гражданите, живеещи на ул. Николаевска.

Другият по-важен обект бе довеждащият водопровод от Пречиствателната станция за питейни води към разпределителната шахта на град Габрово, от където водата тръгва по двата бряга на реката по чугунени водопроводи – единият стига до пл. Първи май, другият върви по бул. Априлов. Тази задача също бе голямо предизвикателство, не се прави всеки ден такъв голям водопровод – с диаметър 90 см. Вече изключихме старата водопроводна мрежа, която бе от стоманени тръби, полагани през 60-те години, и ще бъдат елиминирани течовете на питейна вода, които срещнахме по време на изпълнението на новия водопровод.

Предизвикателство беше и прилагането на безизкопна технология, която се използва на малко места в страната. Габрово имаше честта тя да бъде заложена и изпълнявана по проекта. Около 2 км и 700 м тръби положихме безизкопно при рехабилитацията на етернитов водопровод от водоем Любово до града, който попада в републиканския път Шипка – Габрово – Велико Търново, чиято настилка бе нова и не трябваше да бъде нарушавана.

Професионално удовлетворени ли сте от своята работа?

Абсолютно съм удовлетворен от свършената работа и най-вече от крайния резултат, защото имаше период през 2013 г., когато градът навсякъде беше разкопан и прашен. Без това не може, градът трябваше да преболедува. След като беше подменена инфраструктурата и възстановени улиците, това донесе нови визия на града и спокойствие на хората. Всъщност, вече имаме една по-добра водопроводна мрежа, не замърсяваме природата с канализационни води и финалните акорди – пътната настилка също е факт. Изпитвам удовлетворение като мина по улиците на Габрово и видя какво сме направили, знаейки какво е било. Това стана възможно благодарение на усилията на възложителя Община Габрово, с помощта на Оперативна програма „Околна среда“ и на строителите. Но от тук нататък, всичко вече е в ръцете на гражданите, които трябва да го оценят и да го запазят. Става дума за мащабна инвестиция във вашия град, която доста населени места в България не могат да си позволят, а имат нужда. Би следвало това да бъде оценено и пазено – една вещ не се ли пази, рано или късно ще трябва да се подмени, а такава подмяна е доста скъпо удоволствие, което не може да се случи с бюджетите на нашите общини.

Източник: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Новини

Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Published

on

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.

Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.

Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.

Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица