Свържи се с нас

Новини

Инж. Шимбов: „Габровци трябва да ценят и пазят изграденото по водния цикъл“

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

„Изграденото по Водния проект в Габрово вече е в ръцете на хората, които трябва да го оценят и пазят“, каза инж. Николай Шимбов – ръководител на строителния екип на фирма Пътинженеринг ЕООД за етап 3 от рехабилитацията и разширяването на ВиК мрежата – част от Интегрирания проект за водния цикъл.

На финала на дейностите по проекта, той представи извършените от фирмата ремонтни работи, изпълнени в едни от най-тежките за строителство терени на града.

Инж. Шимбов, с какво беше характерен обектът, който изпълнихте в Габрово?

Пътинженеринг ЕООД се развива главно в областта ниското строителство. Изпълнявали сме обекти във високото строителство като кооперации и административни сгради, но основната ни сила е в изграждане на пътна инфраструктура, водопроводни и канализационни системи. Реализирали сме големи проекти и в други населени места, но обектът ни в Габрово бе най-мащабния проект от гледна точка на обем работа. Важен елемент от него бе съвместяването с останалите изпълнители – основно с колегите от другите два линейни етапа. Обектът ни беше характерен и с това, че ни бе възложено строителство в квартали – като Беленци и Лисец, които се намират основно в планински терен, където не е изграждана канализация, а водопроводната мрежа бе стара и доста амортизирана – по самите улици ясно личаха множеството аварии, които колегите от ВиК – Габрово във времето са отстранявали, кърпейки тази водопроводна мрежа.

Кой бяха най-тежките участъци?

Във всеки подобект има някакво предизвикателство. Но в двата квартала – Лисец и Беленци срещнахме най-големи трудности с изкопните работи. Там имаше скала, която за жалост с хидравлични чукове и багери трудно се отстраняваше. Наложи се да използваме и взривна технология в кв. Беленци. Това първоначално не беше предвидено в проекта, но след проучване и изследвания, с които се ангажираха всички участници в процеса – възложителя Община Габрово, надзора на обекта и проектантите, се стигна до решението да се извършват взривни работи в квартала, за да могат да се положат проводите. Беше изготвен проект за взривни работи, в който бяха спазени всички нормативни изисквания и последователност. В него едно от условията бе да се направи предварителен взрив на определен пробен участък. След пробното взривяване, гражданите се убедиха, че няма никакъв проблем за околния терен. Мога да кажа, че благодарение на професионализма на хората, които извършиха тази работа, в квартала дори едно счупено стъкло няма от детонация или изхвръкнал материал от скална маса. Не бива да забравяме и добрата работа на проектантите, които са изчислили количеството взрив и начина за изпълнение на този подход, както и стриктното спазване на условията за безопасност, задължителни при такива дейности.

Как ви приемаха хората, свидетели на вашата дейност?

Имаше доста негативизъм. Съвсем оскъдната настилка, която имаше по улиците изчезна тотално и хората нямаха вяра, че всичко един ден ще бъде възстановено и улиците ще бъдат асфалтирани. След като беше завършен целият строителен процес, те сами се убедиха, останаха доволни и забравиха несгодите, които претърпяха във времето. Мисля, че крайният продукт е добър. Изградихме около 4 км нов водопровод и около 3 км нова канализация само в кв. Беленци и изцяло нова пътна мрежа. Кварталът стана привлекателно място за живеене.

Какво още се наложи да преодолеете при изпълнението на етап 3 от проекта?

Нашият етап бе малко труден за управление от гледна точка на това, че отделните подобекти не са концентрирани на едно място – от един обект до друг имаше отстояние от 6-7 км, което допълнително ни затрудни, но проблемите са, за да бъдат решавани.

Проблемен подобект бе подмяната на водопроводната мрежа в централната градска част – от часовниковата кула на площад Първи май към Шиваров мост, където по всички улици бяха подменени съществуващите водопроводи. Изпълнихме и чугунен магистрален водопровод, който започва от Шиваров мост, преминава по улиците Неофит Рилски, Николаевска, Цанко Дюстабанов и стига до площада, от където пък колегите от фирма Станилов продължиха изграждането му в техния участък. Знаете, в центъра на Габрово има тесни улички. Паркираните автомобили допълнително усложняват ситуацията, а при изпълнение на строителна дейност трябва да се въведе временна организация. За да не се спира ритъма на живот в града и блокира трафика, трябваше често да се изготвят графици, съвместно с колегите от Община Габрово, с КАТ и другите изпълнители.

Проблем се оказа и характерът на строителството в по-старата част на града. Пример е ул. Николаевска – къщичките са сбити една до друга, с много сградни отклонения, които трудно откривахме, защото когато е изграждан водопроводът са липсвали ясно разписани правила как да бъде извършено самото водоснабдяване и подадено водопроводно и канализационно отклонение. Така, за да открием отклоненията създадохме трудности на гражданите, живеещи на ул. Николаевска.

Другият по-важен обект бе довеждащият водопровод от Пречиствателната станция за питейни води към разпределителната шахта на град Габрово, от където водата тръгва по двата бряга на реката по чугунени водопроводи – единият стига до пл. Първи май, другият върви по бул. Априлов. Тази задача също бе голямо предизвикателство, не се прави всеки ден такъв голям водопровод – с диаметър 90 см. Вече изключихме старата водопроводна мрежа, която бе от стоманени тръби, полагани през 60-те години, и ще бъдат елиминирани течовете на питейна вода, които срещнахме по време на изпълнението на новия водопровод.

Предизвикателство беше и прилагането на безизкопна технология, която се използва на малко места в страната. Габрово имаше честта тя да бъде заложена и изпълнявана по проекта. Около 2 км и 700 м тръби положихме безизкопно при рехабилитацията на етернитов водопровод от водоем Любово до града, който попада в републиканския път Шипка – Габрово – Велико Търново, чиято настилка бе нова и не трябваше да бъде нарушавана.

Професионално удовлетворени ли сте от своята работа?

Абсолютно съм удовлетворен от свършената работа и най-вече от крайния резултат, защото имаше период през 2013 г., когато градът навсякъде беше разкопан и прашен. Без това не може, градът трябваше да преболедува. След като беше подменена инфраструктурата и възстановени улиците, това донесе нови визия на града и спокойствие на хората. Всъщност, вече имаме една по-добра водопроводна мрежа, не замърсяваме природата с канализационни води и финалните акорди – пътната настилка също е факт. Изпитвам удовлетворение като мина по улиците на Габрово и видя какво сме направили, знаейки какво е било. Това стана възможно благодарение на усилията на възложителя Община Габрово, с помощта на Оперативна програма „Околна среда“ и на строителите. Но от тук нататък, всичко вече е в ръцете на гражданите, които трябва да го оценят и да го запазят. Става дума за мащабна инвестиция във вашия град, която доста населени места в България не могат да си позволят, а имат нужда. Би следвало това да бъде оценено и пазено – една вещ не се ли пази, рано или късно ще трябва да се подмени, а такава подмяна е доста скъпо удоволствие, което не може да се случи с бюджетите на нашите общини.

Източник: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица