Новини
Първо място за НАГ от Национален конкурс за творчество

снимка: Симона Иванова
Ученици и учители от Националната Априловска гимназия превзеха един от най-мащабните конкурси за творчество на Националното движение Русофили.
Съревнованието се проведе през месеците април и май, като през април кандидатите преминаха през училищен кръг, а класиралите се разработки през май, бяха изпратени на национален кръг в Националния съвет на Движение Русофили.
Ентусиастите участваха с отделни разработки, съобразени с възрастовата им група.
От 5 до 8 или от 9 до 12 клас. Регламентът включваше шест компонента: реферати, есета, презентации, пътеписи, очерци, интервюта, стихове и разкази.
Габровците, които надделяха в състезанието са от 9,10 и 11 клас, като всеки от тях заложи на различна категория.
Тодор Димитров от 10 клас, се представи с презентация и реферат. Той получи поощрителна награда за своето творчество.
Рада Димитрова от 9 клас, участва в категория очерци, пътеписи и интервюта, на тема „Паметници на признателност“, а Полина Трахирова от 9 клас, се представи в категория очерци, пътеписи и интервюта, на тема „Спомени от миналото” – интервю с герой от Втората Световна война.
От научните ръководители, допринесли за победата, се класираха преподавателите по История и цивилизация в НАГ Пенка Петрова и Силвия Стоянова. Те получиха грамоти и подаръци за своите заслуги.
Награждаването се състоя на 14 юни в Руския Културно-исторически център в София. Присъстващите получиха грамоти и предметни награди за участието си. Класиралите се на първите места ще посетят руската столица Москва през юли, за да изживеят едно четиридневно пътуване, предоставено от организаторите.
Габровката Стефани Минчева от 11 клас, с профил Български език и литература в НАГ, заслужи голямата награда – Първо място в категорията за пътеписи, очерци и интервюта за ученици от 9 до 12 клас. Тя ще отпътува заедно със свои връстници от страната в края на юли, за да изживее своето мечтано пътешествие.
А ето какво ни сподели тя след награждаването:
– Поздравления за отличното представяне в Националния ученически конкурс „Не се гаси туй, що не гасне“! Разкажи ни повече за твоето участие и за включването в надпреварата!?

снимка: Симона Иванова
– Благодаря! Конкурсът се провежда за девета поредна година, а негов организатор е Национално Движение Русофили. Спонсори са фонд „Русский мир”- Москва, Министерството на образованието и науката, Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели, Съюза на офицерите и сержантите от запаса, Синдиката на българските учители. Всяка година конкурсът има определена тема, по която участниците да изразят своята позиция. Тази година беше посветен на 70-годишнината от Победата над хитлерофашизма, а темите бяха свързани с победата на Русия във Втората Световна война. В конкурса участват ученици от училищата в страната, само индивидуално в две възрастови групи: V – VІІІ клас и ІХ – ХІІ клас. Формите на участие в конкурса бяха: Очерци, репортажи, пътеписи, интервюта; Реферати и есета; Стихотворения и разкази; Мултимедийни проекти и рисунки. По препоръка на моя научен ръководител, госпожа Пенка Петрова, участвах в категорията „Очерци, репортажи, пътеписи, интервюта”. Основната ми тема беше ”Един миг от Великата отечествена война”. В разработката си включих моменти от битката за Курската дъга, Русия по време на Великата Отечествена война и най-вече как Понъйровският район се включва във войната. Журналистическата ми част от текста беше интервю с господин Стефан Кънев, областен координатор на НД „Русофили” за град Габрово, който през 2014 г. е посетил Понъйровския район. В интервюто си той ми разказа накратко за своите преживявания докато е бил там, за историята на района и ми предостави снимки, изобразяващи паметници на културата в този район, които да използвам като снимков материал.
– Това не е първата ти победа за тази година, но се отличава с мащабност и много труд! Какво ти даде преди всичко тя?
– Все още не мога точно да преценя какво спечелих с участието си, защото може би не мога да приема напълно факта, че съм победител в своята категория. На първо място, за мен лично, най-голямата награда е опитът, който получих и допълнителната информация, до която се докоснах. Победата ми ще ме отведе на едно място, което винаги предизвиква у хората страхопочитание – столицата на Русия, Москва. Едно пътуване, което ще ми позволи да се докосна до една различна култура, да науча повече за историята на Русия и да видя красивите й кътчета.
– Какъв е стимулът ти да продължаваш да твориш?
– Това, което ме стимулира да пиша е желанието ми да защитя собствената си позиция по даден проблем. Освен това, когато взема решение да участвам в даден конкурс, показвам на себе си, че мога да надделея над общия „мързел“.
– Каква е наградата за първото място и какво предстои за теб оттук нататък?
– Както вече казах, всяка една категория е разделена на 2 възрастови групи, като наградата за първо място в по-голямата група е екскурзия до Москва. Наградата е предоставена от НД „Русофили” и фонд „Русский мир”- Москва. В Русия се очаква да заминем общо 5 ученика и един преподавател. За мен оттук нататък предстои кратка почивка, през която да събера сили за предстоящите ми матури и изпити. Смятам за момент да спра да пиша и да участвам в конкурси, и да се отдам на другото ми любимо занимание – четенето на книги, защото то върви ръка за ръка с писането. Искам да обогатя запаса си от думи, да се заредя с нови идеи и от 15 септември да имам какво ново да покажа в предстоящите конкурси.
– Какви са идеите за бъдещи конкурси и това помага ли ти за да преоткриваш бъдещето си?
– За момента има няколко конкурса, в които задължително искам да участвам, като идеята ми е в предстоящата учебна година, да участвам в колкото се може повече, с цел да добия опит, а и да се докажа пред себе си. Конкурсите ми помагат да разгърна фантазията си, начина си на мислене, да изградя собствено мнение, а после чрез силата на словото да го защитя. Всяко едно участие ми отваря по една вратичка, която се надявам в даден момент от бъдещето да ми бъде полезна.
Автор: Симона Иванова.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Крими
Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.
По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.
87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.
Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.
Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.
Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.
Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Новини
Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.
Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.
Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.
От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 7 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Културапреди 7 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 5 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 6 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов
-
Новинипреди 4 дниЕмануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра
-
Новинипреди 5 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки
-
Новинипреди 3 дниАндрей Гюров в Габрово: Ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща!
-
Културапреди 2 дни„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“






