В международния ден на ромите публикуваме материал, разказващ за едно от най – интересните места населявани от  тях – румънското село Бузеску, посетено от журналистката Мариана Христова.

В румънско циганско село на 100-тина км северозападно от Русе, с уникално кичозна архитектура. Тук живеят циганските барони на Румъния и май се състезават колко гръцки колони, кули като на будистки храмове и крещящи цветове могат да съчетаят върху фасадите на къщите си. Всъщност най-съществено е мястото – на първи ред са 3-4 етажни палати, натруфени като сватбени торти; на втори сградите са само на по 2 ката, а в покрайнините на селото живеят възрастни румънци в обикновени къщурки. За последния свободен терен на главната улица спорят няколко фамилии, като предлагат на собственика над 350 000 евро.

Въпросните барони забогатели от изработка на медни казани, както сами твърдят, но дискретно не споменават откъде се сдобиват с материала. Важното е, че си плащат редовно данъците и не взимат социални помощи от държавата – под достойнството им е. Селата наоколо са също предимно цигански, но в Бузеску е хайлайфът и се отличава коренно. Мъжете ходят с черни костюми, широкополи шапки и карат лъскави мерцедеси, жените непрекъснато метат пред къщите, а цялото място е културологичен феномен, откъдето и да го погледнеш

спане

В самото село няма къде, освен ако не се сприятелиш с някой барон, който да те приюти в палата си. В най-близкият град Александрия има един-единствен приличен хотел на центъра, казва се Parc и двойна стая излиза към 80 лв. Спокойно можеш да спиш и в Русе в къща за гости срещу 15-20 лв. – оттам до Бузеску са към 90 км и не е далеч за еднодневна разходка

хапване

Ресторанти също няма. Пред всяка втора къща обаче е опъната богата трапеза направо на тротоара, на която циганит ядат, пият и се веселят като на сватба. В дясно на влизане откъм Гюргево има нещо като открита кръчма със скара, където купонясват по-бедните с триетажни къщи на задните улички. Престраши се и опитай от техните кебапчета – може пък да ти излезе късмета с някоя булка или да спечелиш на „тука има, тука нема”

не е за изпускане

Всяка къща си е забележителност, макар че „архитектите” им определено са гледали един от друг. Най-много ни впечатли една бяла с огромни кули пагоди, външни стълби между балконите и задължителното пране на парапета. Често повтарящ се елемент са овални прозорчета с фина черна дограма като на автобус икарус; задължителни са още белият мрамор и ламаринените огради с ефектен отблясък на слънчева светлина. В единия край на селото има църква с приличен вид, а точно срещу нея се извисява нещо като мавзолей. Ако си много любопитен, пробвай да влезеш в някоя от къщите, но най-вероятно ще ти поискат пари

добре е да се знае

Гергьовден е добър повод да отидеш до Бузеску. Тогава циганите празнуват техния Едерлез – символично изпращат зимата и посрещат лятото. Ритуалът повелява, че в нощта на 5 срещу 6 май децата под една година се крадат от къщите им, като родителите им ги дават без съпротивление, но само на близки хора. После си ги откупуват обратно заедно агне, което ще бъде повод за гуляй и събиране на цялата рода. Децата се кичат с върби, за да са живи като клоните и здрави като ствола на дървото, кючеците се вихрят до зори, а между музикантите можеш да чуеш истински виртуози

как се стига

Само с кола – румънският междуселски транспорт е абсолютно несигурен вариант. Хващаш магистрала Хемус и на Ябланица отбиваш за Русе. Минаваш Дунав мост, след което не продължаваш по главния път за Букурещ, а свиваш на ляво и влизаш в Гюргево. Ако нямаш карта на Румъния, задължително си купи и тръгни в посока Александрия като избереш по-дългия път през Зимничеа. Минава през куп села и е целият в дупки, но е сто пъти по-добър от краткия, който е черен, в един момент свършва и те прекарва през някакво блато. Бузеску е на 8 км след Александрия в посока Рошиори де Веде

Мариана Христова