Култура
РИМ – Габрово представя своята културна ценност за юни
снимка: РИМ – Габрово
Културна ценност на месец юни в Регионалния исторически музей – Габрово са „Спомени“-те на Димитър Тодоров – Димитрото, ботевият четник свидетел на гибелта на войводата. РИМ – Габрово съхранява второто им издание от 1940 г. Съставител на записките му е Георги Караиванов (поет, писател, драматург). В своя „Завет“, публикуван в изданието на спомените от 1928 г., Димитър Тодоров пожелава на поколенията „безкористно служене на народната и безгранична любов“ към родната земя.
Димитър Тодоров – Донков е роден на 19 февруари 1855 г. в с. Новата махала (дн. квартал на Габрово), Габровско. Дядото Донко Трошкин, принуден да напусне Габрово, заедно със свои другари се заселва в Балкана като един от основателите на колиби Нова махала. По-големият му брат Донко Тодоров е заподозрян след неуспеха на Габровското въстание от 1862 г., арестуван заедно с други габровци е заточен в Диарбекир. Около месец след разгрома на Хаджидимитровата чета (юли 1868 г.), 13-годишният тогава Димитър заминава заедно с габровците братя Тутнишеви за Румъния в гр. Питещи. Известно време работи в техния магазин, след което се премества в Букурещ, където работи като надзирател в чифлика на Гица Пенку.
С Ботев се запознава в частната къща на един българин две-три го¬дини преди бунтовната пролет на 1876 г. В началото на м. май 1876 г. Димитър Тодоров заминава за Крайова, за да се включи в подготовка¬та на четата – „приготвих си въстаническа униформа и помогнах при правенето на фишеци и при купуването на пушки“. На 17 май се качва на парахода „Радецки“ от пристанището Бекет. По нареждане на военния ръководител, габровецът Никола Войновски, отговаря за реда и дисциплината на парахода. Слиза на Козлодуйския бряг с първата група четници. Участва във всички сражения на четата и става свидетел на гибелта на войвода¬та Хр. Ботев. След разпръскването на четата се присъединява към групата на Войновски. От 15 души в първите дни на юни, към средата на месеца от групата остават само трима – единият от тях е Д. Тодоров. Заловен след предателство при с. Бели Осъм, Троянско, заед¬но с Никола Обретенов и Сава Пенев е осъден от Търновския съд на смърт чрез обесване. Русенският извънреден съд след намесата на дипломати, начело с руския консул, заменя смъртното наказание с доживотен затвор. До обявяването на Руско-турската война от 1877-1878 г. той престоява с други ботеви четници в Цариградския затвор, откъдето е преместен в крепостта Сан Жан Д`Акр на полуостров Акия (Сирия).
По силата на Санстефанския мирен договор, на 21 март 1878 г. е освободен заедно с другите четници. След Освобождението живее в Габрово, а след това в София. През 1882 г. се оженва, има четири деца. Работи като контрольор в тютюнева фабрика. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.). В периода на Стамболовото управление (1887-1894 г.) е иконом-надзирател в Народното събрание и директор на Софийския затвор. По време на втората Балканска война (1913 г.) е представител на Червен кръст в Одрин. Член е на опълченското дружество „Шипка“ и известно време негов председател. През м. май 1940 г. е избран за почетен гражданин на Габрово. Умира на 25 септември 1940 г. в София.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Златни медали за „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“ от конкурса за млади фолклорни таланти „Орфеево изворче“, който се проведе на 26 и 27 април в Стара Загора. Надпреварата събра над 1500 участници от цялата страна.
Гордост за ръководителката е, че наред с изпълнители от музикални училища, децата от Детска фолклорна формация „Габровски гласчета“ бяха удостоени с първо място и плакет от конкурса.
За първи път се явяват и по-малките от „Гласчетата“, които също бяха отличени с първо място.
Трето място получи и Боян Борисов в изпълнение на гайда, който също се явява за първи път на конкурс. Второ място получиха и дуета Габриела и Боян Борисови .Вълнението на ръководителката е голямо от високата оценка на специалисти в областта на фолклора като Професор Георги Петков, доц. Владимир Владимиров, Петьо Костадинов ,Пею Пеев преподаватели в ДМА “ Панчо Владигеров“ .
По повод Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ образователната онлайн платформа „Уча се“ създаде специален видео урок, посветен на възрожденския майстор – строител от Дряново.
Реализацията е резултат от съвместен проект между Община Дряново, Исторически музей – Дряново и екипа на „Уча се“. Основателят на платформата, дряновецът Дарин Маджаров, създава видеото безвъзмездно, като личен жест към родния си град и в подкрепа на историческата ни памет.
Урокът, с продължителност 5 минути и 15 секунди, представя живота и делото на Колю Фичето – символ на архитектурното майсторство на Българското възраждане и създател на едни от най-впечатляващите сгради, мостове и църкви в страната. Чрез съдържателното видео, учениците ще се запознаят с фигурата на Фичето като един от най-уважаваните и признати строители в Югоизточна Европа през XIX век.
Видео урокът ще бъде включен в образователните занятия и беседи, които специалистите от Исторически музей – Дряново провеждат с ученици от страната. Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225-годишнината от рождението на майстор Колю Фичето, се реализират от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерство на културата.
На 23 април 1963 г. по двата бряга на река Сивек, ляв приток на Янтра, започва изграждането на музей „Етър“. До втората половина на 70-те години музеят придобива архитектурно-пространствения си облик, с който е известен и до днес.
Каква обаче е била първоначалната идея на основателя на музея Лазар Донков за местоположението му? Отговор на този въпрос дава документ, който се съхранява в научния архив на музея, наречен „Планово задание относно изграждането на парк по поречието на реките Сивека и Манастирска, от с. Етър до с. Водици“. Без да е точно датиран, от него става ясно, че територията, която трябва да обхване бъдещият музей, е доста по-голяма: Паркът ще се разпростре по десния бряг на р. Сивека от с. Трапесковци до моста на река Манастирска (дн. Стражка) от първия мост по шосето за Соколския манастир до дърводелския цех на кооперация „Янтра“.
Неусвоената днес територия, по пътя за Соколския манастир, е трябвало да бъде застроена с павилиони, да бъдат посадени дървета и изградени алеи с цветя. Предвидено и било изграждането на художествено осветление, което вечер да осветява старинните постройки и буйните води на река Стражка.
Автор на текста: Георги Георгиев, уредник в музей „Етър“.
-
Новинипреди 7 дниУченици и жители от кв.“Бичкиня“ обединяват сили за пролетно почистване
-
Новинипреди 7 дниУченици от НАГ участваха в мултидисциплинарен урок за Райчо Каролев
-
Новинипреди 7 дниУченици от ПГИТ „Рачо Стоянов“ взеха проби от водата на река Дряновска
-
Новинипреди 7 дниМладежки парламент – Габрово организира дебат
-
Любопитнопреди 7 дниКафе – терасата на „Pump Gym“ отново отвори врати
-
Любопитнопреди 7 дниМъжка чанта или раница – кое е по- добре за ежедневието?
-
Любопитнопреди 7 дни„Семе българско“ – кога, къде, какво?
-
Новинипреди 7 дниБлизо 100 милиона лева е Бюджетът на Габрово