Свържи се с нас

Култура

РИМ – Габрово представя своята културна ценност за юни

Published

on

спомени на ДТ-Димитрото

снимка: РИМ – Габрово

Културна ценност на месец юни в Регионалния исторически музей – Габрово са „Спомени“-те на Димитър Тодоров – Димитрото, ботевият четник свидетел на гибелта на войводата. РИМ – Габрово съхранява второто им издание от 1940 г. Съставител на записките му е Георги Караиванов (поет, писател, драматург). В своя „Завет“, публикуван в изданието на спомените от 1928 г., Димитър Тодоров пожелава на поколенията „безкористно служене на народната и безгранична любов“ към родната земя.

Димитър Тодоров – Донков е роден на 19 февруари 1855 г. в с. Новата махала (дн. квартал на Габрово), Габровско. Дядото Донко Трошкин, принуден да напусне Габрово, заедно със свои другари се заселва в Балкана като един от основателите на колиби Нова махала. По-големият му брат Донко Тодоров е заподозрян след неуспеха на Габровското въстание от 1862 г., арестуван заедно с други габровци е заточен в Диарбекир. Около месец след разгрома на Хаджидимитровата чета (юли 1868 г.), 13-годишният тогава Димитър заминава заедно с габровците братя Тутнишеви за Румъния в гр. Питещи. Известно време работи в техния магазин, след което се премества в Букурещ, където работи като надзирател в чифлика на Гица Пенку.

С Ботев се запознава в частната къща на един българин две-три го¬дини преди бунтовната пролет на 1876 г. В началото на м. май 1876 г. Димитър Тодоров заминава за Крайова, за да се включи в подготовка¬та на четата – „приготвих си въстаническа униформа и помогнах при правенето на фишеци и при купуването на пушки“. На 17 май се качва на парахода „Радецки“ от пристанището Бекет. По нареждане на военния ръководител, габровецът Никола Войновски, отговаря за реда и дисциплината на парахода. Слиза на Козлодуйския бряг с първата група четници. Участва във всички сражения на четата и става свидетел на гибелта на войвода¬та Хр. Ботев. След разпръскването на четата се присъединява към групата на Войновски. От 15 души в първите дни на юни, към средата на месеца от групата остават само трима – единият от тях е Д. Тодоров. Заловен след предателство при с. Бели Осъм, Троянско, заед¬но с Никола Обретенов и Сава Пенев е осъден от Търновския съд на смърт чрез обесване. Русенският извънреден съд след намесата на дипломати, начело с руския консул, заменя смъртното наказание с доживотен затвор. До обявяването на Руско-турската война от 1877-1878 г. той престоява с други ботеви четници в Цариградския затвор, откъдето е преместен в крепостта Сан Жан Д`Акр на полуостров Акия (Сирия).

По силата на Санстефанския мирен договор, на 21 март 1878 г. е освободен заедно с другите четници. След Освобождението живее в Габрово, а след това в София. През 1882 г. се оженва, има четири деца. Работи като контрольор в тютюнева фабрика. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.). В периода на Стамболовото управление (1887-1894 г.) е иконом-надзирател в Народното събрание и директор на Софийския затвор. По време на втората Балканска война (1913 г.) е представител на Червен кръст в Одрин. Член е на опълченското дружество „Шипка“ и известно време негов председател. През м. май 1940 г. е избран за почетен гражданин на Габрово. Умира на 25 септември 1940 г. в София.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.

Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.

Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица