Култура
РИМ – Габрово представя своята културна ценност за юни

снимка: РИМ – Габрово
Културна ценност на месец юни в Регионалния исторически музей – Габрово са „Спомени“-те на Димитър Тодоров – Димитрото, ботевият четник свидетел на гибелта на войводата. РИМ – Габрово съхранява второто им издание от 1940 г. Съставител на записките му е Георги Караиванов (поет, писател, драматург). В своя „Завет“, публикуван в изданието на спомените от 1928 г., Димитър Тодоров пожелава на поколенията „безкористно служене на народната и безгранична любов“ към родната земя.
Димитър Тодоров – Донков е роден на 19 февруари 1855 г. в с. Новата махала (дн. квартал на Габрово), Габровско. Дядото Донко Трошкин, принуден да напусне Габрово, заедно със свои другари се заселва в Балкана като един от основателите на колиби Нова махала. По-големият му брат Донко Тодоров е заподозрян след неуспеха на Габровското въстание от 1862 г., арестуван заедно с други габровци е заточен в Диарбекир. Около месец след разгрома на Хаджидимитровата чета (юли 1868 г.), 13-годишният тогава Димитър заминава заедно с габровците братя Тутнишеви за Румъния в гр. Питещи. Известно време работи в техния магазин, след което се премества в Букурещ, където работи като надзирател в чифлика на Гица Пенку.
С Ботев се запознава в частната къща на един българин две-три го¬дини преди бунтовната пролет на 1876 г. В началото на м. май 1876 г. Димитър Тодоров заминава за Крайова, за да се включи в подготовка¬та на четата – „приготвих си въстаническа униформа и помогнах при правенето на фишеци и при купуването на пушки“. На 17 май се качва на парахода „Радецки“ от пристанището Бекет. По нареждане на военния ръководител, габровецът Никола Войновски, отговаря за реда и дисциплината на парахода. Слиза на Козлодуйския бряг с първата група четници. Участва във всички сражения на четата и става свидетел на гибелта на войвода¬та Хр. Ботев. След разпръскването на четата се присъединява към групата на Войновски. От 15 души в първите дни на юни, към средата на месеца от групата остават само трима – единият от тях е Д. Тодоров. Заловен след предателство при с. Бели Осъм, Троянско, заед¬но с Никола Обретенов и Сава Пенев е осъден от Търновския съд на смърт чрез обесване. Русенският извънреден съд след намесата на дипломати, начело с руския консул, заменя смъртното наказание с доживотен затвор. До обявяването на Руско-турската война от 1877-1878 г. той престоява с други ботеви четници в Цариградския затвор, откъдето е преместен в крепостта Сан Жан Д`Акр на полуостров Акия (Сирия).
По силата на Санстефанския мирен договор, на 21 март 1878 г. е освободен заедно с другите четници. След Освобождението живее в Габрово, а след това в София. През 1882 г. се оженва, има четири деца. Работи като контрольор в тютюнева фабрика. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.). В периода на Стамболовото управление (1887-1894 г.) е иконом-надзирател в Народното събрание и директор на Софийския затвор. По време на втората Балканска война (1913 г.) е представител на Червен кръст в Одрин. Член е на опълченското дружество „Шипка“ и известно време негов председател. През м. май 1940 г. е избран за почетен гражданин на Габрово. Умира на 25 септември 1940 г. в София.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.
Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.
Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.
Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.
Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.
Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

-
Кримипреди 5 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 4 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Икономикапреди 6 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Новинипреди 6 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Новинипреди 4 дниНова мярка ще подпомага Общините за справяне и предотвратяване на бедствия и кризи
-
Новинипреди 4 дниЕднократна помощ за семейството на загиналия при наводненията
-
Културапреди 3 дниВаля Балканска ще открие Славейковите празници
-
Кримипреди 4 дниСпестяваш минути, рискуваш живот: Читателите с остра реакция след черния джип на пътя!






