Свържи се с нас

Новини

„Публичната администрация е престижна специалност, „чиновник“ става перспективна професия“

Published

on

снимка: Вестник "100 Вести"

снимка: Вестник „100 Вести“

Всяка кандидатстудентска кампания е белязана с 1-2 престижни специалности. Безспорно такива са Право, Икономика, Психология… В последно време и Публичната администрация се превръща в престижна. Една справка от преди няколко години например показва рекорден интерес: 1645 в СУ са посочили Публичната администрация като първо желание, а местата са били 50, тоест 33 са се борили за едно място.

Тази специалност е най-търсена от хора, желаещи да работят в общинска или областна администрации, министерства, държавни ведмоства, изобщо да бъдат държавни служители., защо да не кажем „чиновници“. Тази професия носи все повече сигурност, престиж и не на последно място – авторитет и доста привилегии.

За Публичната администрация като специалност в Техническия университет в Габрово репортер на вестник „100 вести“ разговаря със Светлозар Тодоров. Той е един от младите преподаватели в една млада за ТУ академична специалност – Публична администрация към катедра Социални и стопански науки. Тодоров е четвърта година асистент – първо хонурован, после редовен, след конкурс. Докторант по Публична администрация в Софийски университет.

Работил е като журналист, участва в създаването на първото интернет радио, близо година беше Областен управител (октомври 2008 – август 2009).

Автор: БОЯНА ПЕНЧЕВА, вестник „100 вести“

Г-н Тодоров, какви са причините да се засили интереса към Публичната администрация и оправдава ли тя очакванията за реализация на младите хора? 

Това е една от младите специалности, ако приемем почти две десетилетия за кратък период. Въвежда се през учебната 1996-97 г. в рамките на съвместен европейски ТЕМПУС проект S-JEP 091 08-95, в който като партньори участват Висшето училище по публична администрация и финанси, Лудвигсбулг, Академия Торбек, Севернохоландско висше училище, Леуварден и Технически университет- Габрово.

В периода 2000 -2014 г. редовна и задочна форма на обучение по специалност „Публична администрация” са завършили 784 студента. По данни на работодателите 65% от тях се реализират по специалността си. Приблизително по същото време тази специалност се появява и в други университети. Факт е, че в началото на 90-те родители и млади хора предпочитаха да учат право и икономика, докато през последните години се наблюдава подчертан интерес към специалността Публична администрация.

Причината? Това, за което сме говорили в миналото, за „държавната служба“ в страните от Западна Европа, започва да се оформя като статус и в днешното общество. С всички привилегии, които дава тази служба – възнаграждение, заплата, отпуска, заплащане на извънреден труд, нормиран работен ден, обучения и специализации, израстване в йерархията.

Това е регламентирано в нормативните актове и задължително се спазва.
От друга страна, приложението на Публична администрация е изключително широко. Администрацията е предпочитана като място, където човек може да се реализира, да направи кариера, в местната или цетнрална администрация, както и в еврпейските институции, където и в момента има ангажирани стотици българи.

Ще спомена само, че броят служителите към Европейската комисия е между 25-30 000 души. Когато говорим за държавна администрация освен за привилегиите трябва да говорим и за сферите на приложение.

Замислете се и ще откриете присъствието на административните едниици в регистрирането на основни житейски събития като раждане на дете, сключване на брак, смърт, придобиване на жилище, строителни дейности, лични документи, разрешителни, справки и още много други дейности.

Нека не забравяме, че освен държавна има администрация в корпоративния сектор. Специалността Публична администрация дава възможност за реализация и в бизнес структурите, които кореспондират в дейността си с държавните институции.

В миналото думата „чиновник” не е била обидна, висш чиновник – също. Няма как държавата да работи без чиновници и тенденциите са да се работи по усъвършенстване на отделните услуги за населението. Населението винаги има изисквания към администрацията и това естествено, като за всяка друга специалност, винаги може да се работи по-добре.

На пръв поглед е странно Публична администрация, да се изучава в технически ВУЗ. От друга страна изглежда логично – много се говори за електронно правителство, електронни услуги, така че има връзка с технологиите и модерните комуникации. Тоест нормално е инженерен ВУЗ да произвежда администратори?

Нека се върнем към началото на разговора, за да отправим друг поглед към, появата на тази специалност в ТУ Габрово. В това отношение университета и града са от първите в страната, които отговарят на обществената потребност от подготовката на такива специалисти.

Когато едно учебно заведение успее да защити критериите за създаване на една специалност и започне да произвежда кадри, когато няма проблеми с попълване на нормативно установените бройки за прием и след като завършилите успяват да се реализират, всичко си идва на мястото.

Говорим винаги за свободен пазар. Така е и със студентите. След като има желаещи да изучават Публична администрация и няма проблеми, дефицит – няма причини да не съществува. Към настоящия момент всички факти са в подкрепа на това – Публична администрация да заема своето достойно място в ТУ Габрово. Следващ момент е какви усилия полага всеки един в системата на обучението – студенти, родители, администратори, преподаватели, ръководство, партньори.

Миналият месец водихте студенти в Министерски съвет, чести ли са практиките на студенти в реална работна среда?

На местно и регионално ниво имаме партньорски договори с Областна администрация, Община Габрово, Държавен архив, Териториално бюро Статистика, ОД „Земеделие и гори”. Това са места, в които по-голяма част от колегите са с ясно съзнание, че участват в обучение на студентите. Приемат групите, които изпращаме. Това е много полезно, защото във всеки един курс са предвидени различни по обем и съдържание задачи, които трябва да се изпълнят по време на тази практика. Положително е, че часовете за практическо обучение бяха увеличени. И тук е много важно да се подчертае, че служителите в тези администрация могат да дадат своя принос в обучението и след това да имат очаквания за адекватно встъпване в реалната работна обстановка. Това е много съществен момент. Би било добре в този процес до скоро срещаното поведение, само да се отчита дейност постепенно да се преодолее. Няма как да достигнем нивото на другите държави, които даваме за пример без да положим усилия.

В Министерски съветсрещата беше в резултат на партньорското сътрудничество с Института по публична администрация и с участието на експерти в централната държавна администрация. Имаше два акцента в тази среща.

И единият беше свързан със студентските стажове, които стартират тази година, с възможността над 1500 студента да получат възможност да практикуват. Стажовете са безплатни, но са една добра основа, която може да бъде добавена към СV-то или препоръка при кандидатстване за работа. За съжаление от Габровска област беше подадена само 1 бройка като заявка. Очевидно в нашата област или не са добре запознати или са малко по-дистанцирани от процеса на обучение на студентите.

Вторият акцент беше върху документи, данни и основни аспекти в реформата и модернизацията на администрацията в страната.

От години се наблюдава една тенденция ученици влизат в администрациите и стават „Кмет за 1 ден“, „Областен управител за 1 ден“ … 14 години фондация Джуниър Ачийвмънт България и държавата организират инициативата Мениджър за един ден. Това си е държавна реклама за Вашата специалност…

Фактът, че ученици имат възможност да преживеят един реален работен ден заедно с представители на бизнес средите, в държавните институции и неправителствените организации кореспондира с началото на разговора ни.

Държавните служители се ползват с особен авторитет и този авторитет предстои да бъде доизграждан според очакванията на ползвателите на административни услуги . Не случайно интересът към специалността се поддържа от няколко години висок. Той ще се запази такъв, като се имат предвид и добрите неща, които предстоят за държавната администрация в посока модернизиране.

Може ли да посочите студенти от Публична администрация, реализирани в Габрово?

Не съм подготвен с представителна статистика, цитирам мои наблюдения. Има служители в Областна администрация; вече завършили, и които работят и учат от Общинските администрация на съседните общини; такива, които са започнали работа в НОИ, в Интерактивния музей; в РДВР Габрово – завършили и работещи в момента; има и други, които са завършили и работят в други администрации от страната.

Електронното управление няма ли да доведе до съкращаване на чиновниците?

Проявавам интерес към теми, свързани с електронно управление и корупцията и следя тенденциите. От години говорим за електронно управление и по него се работи. Още с първите стъпки от 1998 година досега по нещо се прави. Но спрямо останалите страни изоставаме.

Доклад на ООН с изследване на състоянието на е -управление в световен мащаб показва, че по индекс на развитието на електронното управление през последните шест години България от 43 място през 2008 г. е изостанала с 30 позиции на 73 място през 2014 г.

Това забавяне е не защото ние не правим нищо, а защото другите се движат по-бързо. От документите, които са минавали пред очите ми, виждам, че намеренията са много добри и в крайна сметка нещата опират до политическа воля, да се прилагат стратегиите и разписаните стъпки за въвеждане на електронно правителство.

И мога да изразя оптимизъм – смятам, че до 2-3 години нещата ще изглеждат коренно различни. Има чувствително увеличаване броя на предлаганите електронни услуги, друг е въпросът на какво ниво са. От четирите нива на електронни услуги в моментанай-широко предлагани са на първо ниво – в двустранна кореспонденция онлайн. Идеята е да се достигне до предоставяне на услуга и заплащането и по електронен път 24 часа в денонощието.

Положителна стъпка към по-голяма публичност и прозрачност е кандидатстване по различни европейски програми по електронен път. По този начин ще се ограничи нивото на корупция, ще се спестят време и разходи.

Осмелявам се да допусна, че една част от населението в страната, без да визирам конкретни етноси, може да изостане технически и информационно, от това което ще може да ползва като електронни услуги и ще е необходимо переодично информиране. От 2010 година се отчита с около 14 000 души намаляне на администрацията в страната.

Любопитно е, че за Габровска област спрямо намаляващото население администрацията се е увеличила с 30 процента. Според мен намаляне броя на служителите в администрациите с пълноценото въвеждане електронното правителство няма да е драстично, а ще е плавен процес. Друг е въпросът че трябва служителите да са адекватни към тези реформи. Обучението е постоянно.

Съществува една теза, че управляващите се сменят, но чиновниците – никога. Така че волята за реформи се спъва и на едно средно ниво.

Темата за манталитета на администрацията е дискутивна с оглед на това, че се придобиват и не особено полезни навици, както и не трябва да се пренебрегва познаването на материята, която за отделните дейности е специфична. Един държавен служител се изгражда с времето и от него зависи как ще се реализира.

Друг е въпроса, че преди да подпише договора си трябва да се запознае много внимателно с длъжностната си характеристика и да приеме на 100 процента, че ще изпълнява това срещу определеното възнаграждение за тази длъжност. Не случайно питам студентите „Защо искате да се реализирате в Публична администрация?

Готови ли сте да се пенсионирате в тази сфера и всеки ден да извършвате услуги на хората?“ Това са сериозни въпроси, които зададени по друг начин биха осмислили започването на всяка работа. Хората отиват при администратавния служител, защото имат някаква нужда, проблем, който трябва да се реши. От своя страна той не бива да приема този факт, като като инвестиция в самочувствието му, а като задача, която трябва да свърши по най-добрия начин.

И ако гражданите считат, че определен служител не изпълнява съвестно задълженията си, винаги могат да сигнализират. Не е само черно или бяло. Важно е да се учим да общуваме помежду си. Лесно е да критикуваме другите и да бъдем прекалено снизходителни към себе си. Ако нямаме култура на общуване, проява на толерантност, коректност и честност ще продължим да се развиваме като общество все така трудно. В комуникацията процеса е двустранен.

Ние все още не сме се научили да се изслушваме и да се опитаме да разберем гледната точка на човека срещу нас. Представете си как ще резонира в обществото, ако при предоставянето на всякакъв вид регламентирани услуги за гражданите се подхожда с добронамереност, както се прави с познати и приятели.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Ангел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика

Published

on

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.

„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.

Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.

Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.

Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.

Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.

„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.

Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

Зареди още

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица