Свържи се с нас

Новини

„Публичната администрация е престижна специалност, „чиновник“ става перспективна професия“

Published

on

снимка: Вестник "100 Вести"

снимка: Вестник „100 Вести“

Всяка кандидатстудентска кампания е белязана с 1-2 престижни специалности. Безспорно такива са Право, Икономика, Психология… В последно време и Публичната администрация се превръща в престижна. Една справка от преди няколко години например показва рекорден интерес: 1645 в СУ са посочили Публичната администрация като първо желание, а местата са били 50, тоест 33 са се борили за едно място.

Тази специалност е най-търсена от хора, желаещи да работят в общинска или областна администрации, министерства, държавни ведмоства, изобщо да бъдат държавни служители., защо да не кажем „чиновници“. Тази професия носи все повече сигурност, престиж и не на последно място – авторитет и доста привилегии.

За Публичната администрация като специалност в Техническия университет в Габрово репортер на вестник „100 вести“ разговаря със Светлозар Тодоров. Той е един от младите преподаватели в една млада за ТУ академична специалност – Публична администрация към катедра Социални и стопански науки. Тодоров е четвърта година асистент – първо хонурован, после редовен, след конкурс. Докторант по Публична администрация в Софийски университет.

Работил е като журналист, участва в създаването на първото интернет радио, близо година беше Областен управител (октомври 2008 – август 2009).

Автор: БОЯНА ПЕНЧЕВА, вестник „100 вести“

Г-н Тодоров, какви са причините да се засили интереса към Публичната администрация и оправдава ли тя очакванията за реализация на младите хора? 

Това е една от младите специалности, ако приемем почти две десетилетия за кратък период. Въвежда се през учебната 1996-97 г. в рамките на съвместен европейски ТЕМПУС проект S-JEP 091 08-95, в който като партньори участват Висшето училище по публична администрация и финанси, Лудвигсбулг, Академия Торбек, Севернохоландско висше училище, Леуварден и Технически университет- Габрово.

В периода 2000 -2014 г. редовна и задочна форма на обучение по специалност „Публична администрация” са завършили 784 студента. По данни на работодателите 65% от тях се реализират по специалността си. Приблизително по същото време тази специалност се появява и в други университети. Факт е, че в началото на 90-те родители и млади хора предпочитаха да учат право и икономика, докато през последните години се наблюдава подчертан интерес към специалността Публична администрация.

Причината? Това, за което сме говорили в миналото, за „държавната служба“ в страните от Западна Европа, започва да се оформя като статус и в днешното общество. С всички привилегии, които дава тази служба – възнаграждение, заплата, отпуска, заплащане на извънреден труд, нормиран работен ден, обучения и специализации, израстване в йерархията.

Това е регламентирано в нормативните актове и задължително се спазва.
От друга страна, приложението на Публична администрация е изключително широко. Администрацията е предпочитана като място, където човек може да се реализира, да направи кариера, в местната или цетнрална администрация, както и в еврпейските институции, където и в момента има ангажирани стотици българи.

Ще спомена само, че броят служителите към Европейската комисия е между 25-30 000 души. Когато говорим за държавна администрация освен за привилегиите трябва да говорим и за сферите на приложение.

Замислете се и ще откриете присъствието на административните едниици в регистрирането на основни житейски събития като раждане на дете, сключване на брак, смърт, придобиване на жилище, строителни дейности, лични документи, разрешителни, справки и още много други дейности.

Нека не забравяме, че освен държавна има администрация в корпоративния сектор. Специалността Публична администрация дава възможност за реализация и в бизнес структурите, които кореспондират в дейността си с държавните институции.

В миналото думата „чиновник” не е била обидна, висш чиновник – също. Няма как държавата да работи без чиновници и тенденциите са да се работи по усъвършенстване на отделните услуги за населението. Населението винаги има изисквания към администрацията и това естествено, като за всяка друга специалност, винаги може да се работи по-добре.

На пръв поглед е странно Публична администрация, да се изучава в технически ВУЗ. От друга страна изглежда логично – много се говори за електронно правителство, електронни услуги, така че има връзка с технологиите и модерните комуникации. Тоест нормално е инженерен ВУЗ да произвежда администратори?

Нека се върнем към началото на разговора, за да отправим друг поглед към, появата на тази специалност в ТУ Габрово. В това отношение университета и града са от първите в страната, които отговарят на обществената потребност от подготовката на такива специалисти.

Когато едно учебно заведение успее да защити критериите за създаване на една специалност и започне да произвежда кадри, когато няма проблеми с попълване на нормативно установените бройки за прием и след като завършилите успяват да се реализират, всичко си идва на мястото.

Говорим винаги за свободен пазар. Така е и със студентите. След като има желаещи да изучават Публична администрация и няма проблеми, дефицит – няма причини да не съществува. Към настоящия момент всички факти са в подкрепа на това – Публична администрация да заема своето достойно място в ТУ Габрово. Следващ момент е какви усилия полага всеки един в системата на обучението – студенти, родители, администратори, преподаватели, ръководство, партньори.

Миналият месец водихте студенти в Министерски съвет, чести ли са практиките на студенти в реална работна среда?

На местно и регионално ниво имаме партньорски договори с Областна администрация, Община Габрово, Държавен архив, Териториално бюро Статистика, ОД „Земеделие и гори”. Това са места, в които по-голяма част от колегите са с ясно съзнание, че участват в обучение на студентите. Приемат групите, които изпращаме. Това е много полезно, защото във всеки един курс са предвидени различни по обем и съдържание задачи, които трябва да се изпълнят по време на тази практика. Положително е, че часовете за практическо обучение бяха увеличени. И тук е много важно да се подчертае, че служителите в тези администрация могат да дадат своя принос в обучението и след това да имат очаквания за адекватно встъпване в реалната работна обстановка. Това е много съществен момент. Би било добре в този процес до скоро срещаното поведение, само да се отчита дейност постепенно да се преодолее. Няма как да достигнем нивото на другите държави, които даваме за пример без да положим усилия.

В Министерски съветсрещата беше в резултат на партньорското сътрудничество с Института по публична администрация и с участието на експерти в централната държавна администрация. Имаше два акцента в тази среща.

И единият беше свързан със студентските стажове, които стартират тази година, с възможността над 1500 студента да получат възможност да практикуват. Стажовете са безплатни, но са една добра основа, която може да бъде добавена към СV-то или препоръка при кандидатстване за работа. За съжаление от Габровска област беше подадена само 1 бройка като заявка. Очевидно в нашата област или не са добре запознати или са малко по-дистанцирани от процеса на обучение на студентите.

Вторият акцент беше върху документи, данни и основни аспекти в реформата и модернизацията на администрацията в страната.

От години се наблюдава една тенденция ученици влизат в администрациите и стават „Кмет за 1 ден“, „Областен управител за 1 ден“ … 14 години фондация Джуниър Ачийвмънт България и държавата организират инициативата Мениджър за един ден. Това си е държавна реклама за Вашата специалност…

Фактът, че ученици имат възможност да преживеят един реален работен ден заедно с представители на бизнес средите, в държавните институции и неправителствените организации кореспондира с началото на разговора ни.

Държавните служители се ползват с особен авторитет и този авторитет предстои да бъде доизграждан според очакванията на ползвателите на административни услуги . Не случайно интересът към специалността се поддържа от няколко години висок. Той ще се запази такъв, като се имат предвид и добрите неща, които предстоят за държавната администрация в посока модернизиране.

Може ли да посочите студенти от Публична администрация, реализирани в Габрово?

Не съм подготвен с представителна статистика, цитирам мои наблюдения. Има служители в Областна администрация; вече завършили, и които работят и учат от Общинските администрация на съседните общини; такива, които са започнали работа в НОИ, в Интерактивния музей; в РДВР Габрово – завършили и работещи в момента; има и други, които са завършили и работят в други администрации от страната.

Електронното управление няма ли да доведе до съкращаване на чиновниците?

Проявавам интерес към теми, свързани с електронно управление и корупцията и следя тенденциите. От години говорим за електронно управление и по него се работи. Още с първите стъпки от 1998 година досега по нещо се прави. Но спрямо останалите страни изоставаме.

Доклад на ООН с изследване на състоянието на е -управление в световен мащаб показва, че по индекс на развитието на електронното управление през последните шест години България от 43 място през 2008 г. е изостанала с 30 позиции на 73 място през 2014 г.

Това забавяне е не защото ние не правим нищо, а защото другите се движат по-бързо. От документите, които са минавали пред очите ми, виждам, че намеренията са много добри и в крайна сметка нещата опират до политическа воля, да се прилагат стратегиите и разписаните стъпки за въвеждане на електронно правителство.

И мога да изразя оптимизъм – смятам, че до 2-3 години нещата ще изглеждат коренно различни. Има чувствително увеличаване броя на предлаганите електронни услуги, друг е въпросът на какво ниво са. От четирите нива на електронни услуги в моментанай-широко предлагани са на първо ниво – в двустранна кореспонденция онлайн. Идеята е да се достигне до предоставяне на услуга и заплащането и по електронен път 24 часа в денонощието.

Положителна стъпка към по-голяма публичност и прозрачност е кандидатстване по различни европейски програми по електронен път. По този начин ще се ограничи нивото на корупция, ще се спестят време и разходи.

Осмелявам се да допусна, че една част от населението в страната, без да визирам конкретни етноси, може да изостане технически и информационно, от това което ще може да ползва като електронни услуги и ще е необходимо переодично информиране. От 2010 година се отчита с около 14 000 души намаляне на администрацията в страната.

Любопитно е, че за Габровска област спрямо намаляващото население администрацията се е увеличила с 30 процента. Според мен намаляне броя на служителите в администрациите с пълноценото въвеждане електронното правителство няма да е драстично, а ще е плавен процес. Друг е въпросът че трябва служителите да са адекватни към тези реформи. Обучението е постоянно.

Съществува една теза, че управляващите се сменят, но чиновниците – никога. Така че волята за реформи се спъва и на едно средно ниво.

Темата за манталитета на администрацията е дискутивна с оглед на това, че се придобиват и не особено полезни навици, както и не трябва да се пренебрегва познаването на материята, която за отделните дейности е специфична. Един държавен служител се изгражда с времето и от него зависи как ще се реализира.

Друг е въпроса, че преди да подпише договора си трябва да се запознае много внимателно с длъжностната си характеристика и да приеме на 100 процента, че ще изпълнява това срещу определеното възнаграждение за тази длъжност. Не случайно питам студентите „Защо искате да се реализирате в Публична администрация?

Готови ли сте да се пенсионирате в тази сфера и всеки ден да извършвате услуги на хората?“ Това са сериозни въпроси, които зададени по друг начин биха осмислили започването на всяка работа. Хората отиват при администратавния служител, защото имат някаква нужда, проблем, който трябва да се реши. От своя страна той не бива да приема този факт, като като инвестиция в самочувствието му, а като задача, която трябва да свърши по най-добрия начин.

И ако гражданите считат, че определен служител не изпълнява съвестно задълженията си, винаги могат да сигнализират. Не е само черно или бяло. Важно е да се учим да общуваме помежду си. Лесно е да критикуваме другите и да бъдем прекалено снизходителни към себе си. Ако нямаме култура на общуване, проява на толерантност, коректност и честност ще продължим да се развиваме като общество все така трудно. В комуникацията процеса е двустранен.

Ние все още не сме се научили да се изслушваме и да се опитаме да разберем гледната точка на човека срещу нас. Представете си как ще резонира в обществото, ако при предоставянето на всякакъв вид регламентирани услуги за гражданите се подхожда с добронамереност, както се прави с познати и приятели.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Новини

Архивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“

Published

on

През 2026 г. българските държавни архиви отбелязват 75-та годишнина от създаването си. По този повод Държавна агенция „Архиви” реализира рубрика „Ценни книги в архивите“ с акцент върху съхранявани интересни издания във фондовете и библиотеките на архивите от цялата страна. Всяка последна сряда на месеца Държавен архив – Габрово ще ви представя по едно издание, съхранявано в Габровската архивна съкровищница. Както личните фондове, така и представяните от нас книги са често използван източник на информация за научни съобщения, реферати, популяризаторски публикации, и др. Използват се както от служителите в архива, така и от потребители на архивна информация: хора на науката, музейни специалисти, учители, краеведи, граждани.

Продължават рубрика с „Историята на града Габрово и габровските въстания“, с автори братя Христо и Петър Гъбенски. Те са синове на свещеник Иван попПетков Ненчев (Гъбенски) – заклел габровските въстаници и обесен заедно с воеводата Цанко Дюстабанов. Това е първата печатна история на Габрово. С нея се поставя началото на историографията на града. Нейните автори първи дават систематизирани сведения за участието на Габрово в борбата с гръцкото духовенство и въстанията през 1856 г. (Капитан дядо Николовото въстание) и през 1862 г. Книгата и до днес остава единственото подробно описание на Габровското въстание през 1876 г. — подготовка, ход, погром и съдебен процес. История…”-та на братя Гъбенски е цитирана многократно във всички по-късни публикации и изследвания на Априлското въстание, живота и дейността на Цанко Дюстабанов и останалите габровски революционери. За възникването на идеята за написването на историята, за събирането на информацията и кои живи въстаници са дали сведения за описването на героичните събития през май месец, разказват авторите в предговора към книгата: „ Когато на 1 май 1896 год. празнуваха в Габрово 20-годишнината на въстанието от 1876 год., решиха да издигнат в града паметник за в памет на това въстание и избраха комитет да събира средства за тая цел. По-после — на 15 октомври 1899 год. — тоя комитет решил да издаде и историята на габровските въстания и помоли нас да се заемем с тая работа, като ни обещаваше пълно съдействие при събиране материала. Ние съзнавахме, че тоя материал мъчно ще се събере, защото се бе изминало дълго време от датите на въстанията и не се решавахме да се наемем с тая работа, ала като взехме предвид, че ако и сега не почнат да се събират сведенията за тия въстания, описването им ще стане съвсем невъзможно по-после, защото поборниците от ден на ден мрат, а наедно с тях се губят и ценните сведения по въстанията, ние приехме поканата.

Като се наехме да опишем въстанията, ние намерихме за добре да придружим това описание с историята на града. За събиране материала по въстанията ние разпитвахме всички живи поборници, а един от нас, придружен от петима въстаника Г.[еорги] Бочаров, Г.[анчо] Мацков, Ц.[анко] Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев), четирима учители, (Н. Дра. ганов, З. Иванов, В. Станчев и Хр.[истофор] Хесапчиев), един студент (Д. [имитър] Бочаров) и един фотограф (К. Либих), обиколи през лятото на 1900 год. почти всичките места, гдето са минали и действали въстаниците през 1876 год. и събра добри сведения за това.“ През 1903 г., в последните дни на месец декември, книгата “Историята на града Габрово и Габровските въстания” е отпечатана в габровската печатница “Заря”. Кметът на града Христо Конкилев, в присъствието на Никола Голосманов и Христофор Хесапчиев, лично връчва на Христо Гъбенски два екземпляра от книгата за авторите, подписани от него и подпечатани с общинския печат. Книгата е отпечатана в 2000 екземпляра за 672 лева. Средствата от продажбата на книгата са в полза на фонда, предназначен за издигане на паметник на габровските въстаници.

Братя Гъбенски имат идея книгата да се преиздаде през 1926 г. по повод 50-годишнината от въстанието, това не се осъществява. Книгата става библиографска рядкост. 100 години, след първото издание, експерти от Държавен архив – Габрово подготвят и реализират второто издание на „Историята“, в което са поместени и снимки, поясните бележки, именен и географски указатели. Въведението към второто издание е на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. Той завършва своето въведение така: “..Убеден съм, че денят в който „История“-та се появи отново на бял свят, ще бъде отбелязан като истински празник на българската култура.“ През 2026 г. и второто издание на първата история на Габрово е библиографска рядкост.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица