Свържи се с нас

Култура

Шон Фаркуар: Ако се порежа, от мен ще бликне магия

Published

on

© Copyright 2015 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Мистър Джим и Шон Фаркуар © Copyright 2015 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Президентът на Международното илюзионно братство IBM /International brotherhood of magicians/ Шон Фаркуар пристигна специално за фестивала „Златна котка“ в Габрово, организиран от Quick hands Project – най – младото илюзионно общество в България. Съобразно неговата оценка Quick hands Project  станаха член на IBM, а магична среща „Златна котка“ влезе в календара на IBM, което означава официално признание и легитимиране пред илюзионното общество от цял свят.

Какво означава да си президент на IBM?

Това е нещо изключително, защото IBM е най – голямата организация на магьосници, обединяваща повече от 14 000 души от цял свят, представящи абсолютно всички държави. Магията е универсален език. Може би аз мога да кажа само няколко думи на японски или няколко думи на български, но заедно с един български и един японски магьосник, тримата, може да седнем и цяла нощ да говорим на тесте карти, монети, да чертаем рисунки, схеми, да се смеем. Случвало ми се е дори да си изгубя гласа от приказки, въпреки че никой не разбира точно какво си говорим.

IBM e огромна организация и като неин Президент хората очакват от мен постоянно да посещавам различни места и страни, поне 5 или 6 пъти в годината. Тази година моята цел е от 365 дни да прекарам 280 от тях на път, посещавайки места, на които не съм бил. Това означава само 85 дни в къщи. Дори се замислям дали да не пусна къщата си под наем в този период. Габрово е единственото място от този тур, в което ще прекарам цели 6 дни.

Какво мислите за Дани и Мистър Джим, защото те наистина правят чудеса, за да реализират този фестивал тук и да привлекат такива имена от сцената на световната магия?

Те притежават истинска страст към магията, отворени са към илюзионния свят и наистина полагат много усилия, защото организирането на подобен фестивал е много отговорна и сериозна задача, особено в страна, където няма толкова много магьосници. Затова те наистина се справят брилянтно. Обърнете внимание на хората, които са поканени и ще участват в двата дни на фестивала – магьосници от Хърватия, Сърбия, един приятел от Словения, който идва специално да ни подкрепи. Дани и Джим са прекрасни, те са изпълнени със страст, която наистина може да почувствате. Какво друго мога да кажа за тях – те са като Ин и Ян, взаимно допълващи се.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Скъпо хоби ли е магията?

Магията може да бъде съвсем безплатна и изключително скъпа, зависи какъв тип искаш да практикуваш. Имам приятел, който работи само с едно тесте карти. Така на цена от 3, 4 евро може да се забавляваш. Имам и друг приятел, който пък похарчи хиляди долари за същото.

Какво мислите за ваши колеги, които изпълняват зрелищни номера пред многобройна публика, като например влизат за няколко денонощия в ледени кубове?

 Да, има и такива, които се погребват за по два – три дни. Мисля, че са много умни, защото се опитват да използват медиите и технологиите. Истинската магия обаче трябва да се случва за около минута, времето за което магьосникът да избяга от ситуация, която за публиката е почти на ръба между живота и смъртта. Иска ми се хората наистина да вярват в магията, но магията като нещо прекрасно, а не ужасяващо или плашещо. Бил съм в страни, където думата за магия се произнася като фокус, а магия се свързва с вещици, зли духове и заклинания. Не бих искал хората да се отнасят по този начин към това, което правим. Аз искам да ги накарам да мислят, че магията, която правя е създадена в тяхната глава и ги кара да усещат радост, учудване, да се чувстват като деца, може би да забравят за лошия си ден. И когато преживеят този момент да въздъхнат: „Ах, колко е хубаво, че съм жив“.

На каква възраст започнахте да се занимавате с магия?

Майка ми казва, че когато съм се родил и докторът ме пошляпнал, аз съм се обърнал и съм казал: „Изберете си карта“. С това съм се занимавал през целия си живот – баща ми беше магьосник, дядо ми и прадядо ми също. Четири поколения без реална работа.

В този случай би било престъпление ако не бяхте поели по този път?

Наистина не бих, не че не съм опитал. Учих в университет морска биология, пробвах се като готвач, но всеки път когато приключвах се обръщах назад и си казвах: „Това е лудост. Аз обичам магията, обичам да съм на сцена, това е най – хубавото място на света“.  Моментът в който изляза пред публика е изключителен – няма значение дали хората разбират моите думи, дали са умни или схватливи.

Значи магията е в кръвта ви?

Един мой приятел ми каза най – хубавото нещо. „Ако се порежеш, от теб ще бликне магия“. Това е прекрасно чувство. Това е всичко, за което съм мечтал, а възможността да го правя по целия свят е незаменима. Аз винаги ще си остана едно малко момче от малък канадски град. Населението на родното ми място е по-малко от 8 000 души и всички се отнасяха твърде скептично към моето занимание като ме съветваха да се занимавам с нещо друго. Когато баща ми се пенсионира приятелите му постоянно му говореха, че ще умра от глад в това затънтено градче. Сега, обаче живея в голяма къща с прекрасен двор и казвам на хората „Това е моята къща – тази, която картите построиха“. Невероятно е, защото отпред има надпис Chateau Farquahar и много пъти, когато пощальонът идва пита какво означава това и аз му отговарям, че съм построил къщата си с едно тесте карти, а той казва: „Аха, значи си комарджия“. Тогава му пояснявам, че съм го постигнал с усмивка и трикове с карти, а той не може да повярва, че с това си изкарвам хляба. Дори, когато се ожених, бащата на жена ми ме попита с какво се занимавам, аз отговорих, че съм магьосник. Тогава той каза: „Не, какво правиш за пари“. После го взех с мен на едно пътуване с круизния кораб Queen Elizabeth, където по това време работех, а той попита „Тук и така ли ще живее дъщеря ми“ аз отговорих положително. Минавал съм 72 пъти през Панамския канал, два пъти съм обиколил света, бил съм на всички континенти, с изключение на Антарктика, посетил съм почти всяка държава – тези, които не съм са били мой личен избор.

Говорите толкова заразително и пленително. Малко са щастливците като вас, които имат възможността да работят това, което обичат.

Това е защото съм открил любовта. Баща ми казва „Живей си живота, сякаш си на сцена. Това не е репетиция и втори път няма да има“. Така, че понякога може да се чувствате нервни за нещо, но ако не го направите то никога няма да се осъществи. Бъдете сигурни. Ако сте опитали, но се провалите – поне сте се пробвали. Затова намерете своята мечта и я сграбчете. Не бъдете от хората, които се впечатляват и благородно завиждат на тези, които са я осъществили.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Published

on

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.

Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.

Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.

През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.

Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.

Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.

Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.

Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.

Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.

Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.

От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.

Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.

Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.

И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.

Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.

„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.

Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.

*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Зареди още

Култура

Футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на ДХС

Published

on

В навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на Музея на хумора и сатирата. Фонд „Карикатура“ на Веселата къща се обогати с 22 оригинални творби на карикатуриста Илия Липавцов (1926-2007). Дарението е направено от неговата внучка Габриела Липавцова и представлява ценен принос към съхраняването и популяризирането на творческото наследство на автора.

До този момент в музейната колекция се съхраняваха седем карикатури на Илия Липавцов, създадени през 1973 и 1975 година. Новопостъпилите произведения значително разширяват представянето на художника във фонда и дават по-пълна представа за неговото творчество.

„Моят любим дядо беше невероятен човек – винаги готов да развесели всички с уникална история или страхотен майтап. Чрез това дарение бих искала да споделя част от неговия хумор с Вас и Вашите посетители. Вярвам, че така ще почета паметта му и това наследство няма да остане само мое, а ще бъде достъпно за всички“, споделя Габриела Липавцова.

Особен интерес представлява фактът, че в дарението преобладават карикатури на спортна тематика, голяма част от които са посветени на футбола. Символично те постъпват в музейната колекция в навечерието на Световното първенство по футбол през 2026 г., което ще се проведе в САЩ, Мексико и Канада.

Илия Липавцов е сред утвърдените български карикатуристи на XX век. Първата му карикатура е публикувана през 1945 г. във вестник „Народен спорт“. През следващите десетилетия той създава хиляди карикатури, предимно на спортна тематика, публикувани в множество периодични издания, сред които и вестник „Стършел“.

Негови творби са публикувани и извън България, включително в Чехословакия, Франция, Швеция и Съветския съюз. Музеят на хумора и сатирата благодари на наследниците на Илия Липавцов за направеното дарение и за възможността творбите на автора да станат част от музейния фонд.

Благодарение на подобни дарения колекцията на музея продължава да се развива и да съхранява паметта за значими български художници и карикатуристи.

Зареди още

Култура

Славейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)

Published

on

Престижните Национални Славейкови празници, които са най-значимото културно събитие в община Трявна и се провеждат под патронажа на президента на Република България, тази година ще се състоят в периода от 18 до 21 юни, включително. С финансовата подкрепа на Министерство на културата са включени редица културно-просветни събития, които ще изпълнят четирите дни с много вдъхновение, ползотворни срещи и обогатяване на културния живот в Трявна и региона.

Организираните мероприятия са посветени на 160-та годишнина от рождението на големия тревненски поет и общественик Пенчо Славейков, която отбелязваме през тази година.

По традиция начало на празничната програмата ще поставят местните театрални дейци към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна на 18 юни /четвъртък/ с изпълнение на постановката „Гурбетчии“ в салона на народното читалище от 19:00 ч. Официалното откриване ще бъде на 19 юни /петък/ от 17:30 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Жители и гости ще могат да наблюдават фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при народното читалище в града, както и да чуят изпълнения на Камерен хор „Еуфоника“.

Приветствие към всички официални гости и присъстващи на празника ще отправи кметът на Трявна Денчо Минев след отслужване на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия. В 18:30 ч. площадът ще бъде огласен от великата и неповторима народна певица Валя Балканска, която ще излезе на тревненска сцена под съпровода на 100 каба гайди. В 19:00 ч. започва и „Нощ на поезията“ с участието на ученици от 119 Средно училище „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и възпитаници на Славейковото училище. Поетичният спектакъл е специално разработен за Национални Славейкови празници по стихове на емблематичните баща и син Славейкови.

По традиция, съботният ден ще предложи утвърденото през годините литературно четене на авторски творби от ученици на СУ „Петко Р. Славейков“ в двора на музей Славейкова къща, а в 11:30 ч. започва провеждането на Национална кръгла маса, посветена на 160-та годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Добре познатият автор и карикатурист Веселин Зидаров ще представи пред публика най-новата си книга „Танцуващ сред овълчени“, като събитието ще се проведе в многофункционална зала „Дръзновение“ от 15:30 ч. В 17:00 ч. жители и гости на Трявна ще могат да разгледат гостуващата изложба на БАН – „Птиците – образи от съкровищницата на Национален етнографски музей“, която ще бъде открита в галерия „Казаков“ към Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна.

Вечерната програма в съботния ден продължава с трето публично четене на откъси от Библията в двора на музей „Старото школо“ и награждаване на отличените лауреати в тазгодишния Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови.

Кулминация на 20 юни ще бъде грандиозен концерт на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ от 20:00 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Неделният ден от Национални Славейкови празници отново ще представи вкусни гозби по рецепти на дядо Славейков, които ще бъдат презентирани по време на традиционния празник „Ока брашно, делва сладко“.

Ястията ще бъдат приготвени от възпитаници на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – гр. Габрово, като към тях ще се присъедини и шеф готвач. Фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна ще постави красив и запомнящ се заключителен финал на тазгодишните Национални Славейкови празници в Трявна.

От 19 до 21 юни включително ще се проведе и традиционен книжен базар на площад „Пенчо Славейков“, откъдето ще може да си закупите книги на различни издателства. Национални Славейкови празници 2026 ще бъдат уважени от две чуждестранни делегации от побратимените на Трявна градове Бриенц в Швейцария и Брунате в Италия.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица