

Култура
Шон Фаркуар: Ако се порежа, от мен ще бликне магия

Мистър Джим и Шон Фаркуар © Copyright 2015 — Gabrovo News. All Rights Reserved
Президентът на Международното илюзионно братство IBM /International brotherhood of magicians/ Шон Фаркуар пристигна специално за фестивала „Златна котка“ в Габрово, организиран от Quick hands Project – най – младото илюзионно общество в България. Съобразно неговата оценка Quick hands Project станаха член на IBM, а магична среща „Златна котка“ влезе в календара на IBM, което означава официално признание и легитимиране пред илюзионното общество от цял свят.
Какво означава да си президент на IBM?
Това е нещо изключително, защото IBM е най – голямата организация на магьосници, обединяваща повече от 14 000 души от цял свят, представящи абсолютно всички държави. Магията е универсален език. Може би аз мога да кажа само няколко думи на японски или няколко думи на български, но заедно с един български и един японски магьосник, тримата, може да седнем и цяла нощ да говорим на тесте карти, монети, да чертаем рисунки, схеми, да се смеем. Случвало ми се е дори да си изгубя гласа от приказки, въпреки че никой не разбира точно какво си говорим.
IBM e огромна организация и като неин Президент хората очакват от мен постоянно да посещавам различни места и страни, поне 5 или 6 пъти в годината. Тази година моята цел е от 365 дни да прекарам 280 от тях на път, посещавайки места, на които не съм бил. Това означава само 85 дни в къщи. Дори се замислям дали да не пусна къщата си под наем в този период. Габрово е единственото място от този тур, в което ще прекарам цели 6 дни.
Какво мислите за Дани и Мистър Джим, защото те наистина правят чудеса, за да реализират този фестивал тук и да привлекат такива имена от сцената на световната магия?
Те притежават истинска страст към магията, отворени са към илюзионния свят и наистина полагат много усилия, защото организирането на подобен фестивал е много отговорна и сериозна задача, особено в страна, където няма толкова много магьосници. Затова те наистина се справят брилянтно. Обърнете внимание на хората, които са поканени и ще участват в двата дни на фестивала – магьосници от Хърватия, Сърбия, един приятел от Словения, който идва специално да ни подкрепи. Дани и Джим са прекрасни, те са изпълнени със страст, която наистина може да почувствате. Какво друго мога да кажа за тях – те са като Ин и Ян, взаимно допълващи се.
Скъпо хоби ли е магията?
Магията може да бъде съвсем безплатна и изключително скъпа, зависи какъв тип искаш да практикуваш. Имам приятел, който работи само с едно тесте карти. Така на цена от 3, 4 евро може да се забавляваш. Имам и друг приятел, който пък похарчи хиляди долари за същото.
Какво мислите за ваши колеги, които изпълняват зрелищни номера пред многобройна публика, като например влизат за няколко денонощия в ледени кубове?
Да, има и такива, които се погребват за по два – три дни. Мисля, че са много умни, защото се опитват да използват медиите и технологиите. Истинската магия обаче трябва да се случва за около минута, времето за което магьосникът да избяга от ситуация, която за публиката е почти на ръба между живота и смъртта. Иска ми се хората наистина да вярват в магията, но магията като нещо прекрасно, а не ужасяващо или плашещо. Бил съм в страни, където думата за магия се произнася като фокус, а магия се свързва с вещици, зли духове и заклинания. Не бих искал хората да се отнасят по този начин към това, което правим. Аз искам да ги накарам да мислят, че магията, която правя е създадена в тяхната глава и ги кара да усещат радост, учудване, да се чувстват като деца, може би да забравят за лошия си ден. И когато преживеят този момент да въздъхнат: „Ах, колко е хубаво, че съм жив“.
На каква възраст започнахте да се занимавате с магия?
Майка ми казва, че когато съм се родил и докторът ме пошляпнал, аз съм се обърнал и съм казал: „Изберете си карта“. С това съм се занимавал през целия си живот – баща ми беше магьосник, дядо ми и прадядо ми също. Четири поколения без реална работа.
В този случай би било престъпление ако не бяхте поели по този път?
Наистина не бих, не че не съм опитал. Учих в университет морска биология, пробвах се като готвач, но всеки път когато приключвах се обръщах назад и си казвах: „Това е лудост. Аз обичам магията, обичам да съм на сцена, това е най – хубавото място на света“. Моментът в който изляза пред публика е изключителен – няма значение дали хората разбират моите думи, дали са умни или схватливи.
Значи магията е в кръвта ви?
Един мой приятел ми каза най – хубавото нещо. „Ако се порежеш, от теб ще бликне магия“. Това е прекрасно чувство. Това е всичко, за което съм мечтал, а възможността да го правя по целия свят е незаменима. Аз винаги ще си остана едно малко момче от малък канадски град. Населението на родното ми място е по-малко от 8 000 души и всички се отнасяха твърде скептично към моето занимание като ме съветваха да се занимавам с нещо друго. Когато баща ми се пенсионира приятелите му постоянно му говореха, че ще умра от глад в това затънтено градче. Сега, обаче живея в голяма къща с прекрасен двор и казвам на хората „Това е моята къща – тази, която картите построиха“. Невероятно е, защото отпред има надпис Chateau Farquahar и много пъти, когато пощальонът идва пита какво означава това и аз му отговарям, че съм построил къщата си с едно тесте карти, а той казва: „Аха, значи си комарджия“. Тогава му пояснявам, че съм го постигнал с усмивка и трикове с карти, а той не може да повярва, че с това си изкарвам хляба. Дори, когато се ожених, бащата на жена ми ме попита с какво се занимавам, аз отговорих, че съм магьосник. Тогава той каза: „Не, какво правиш за пари“. После го взех с мен на едно пътуване с круизния кораб Queen Elizabeth, където по това време работех, а той попита „Тук и така ли ще живее дъщеря ми“ аз отговорих положително. Минавал съм 72 пъти през Панамския канал, два пъти съм обиколил света, бил съм на всички континенти, с изключение на Антарктика, посетил съм почти всяка държава – тези, които не съм са били мой личен избор.
Говорите толкова заразително и пленително. Малко са щастливците като вас, които имат възможността да работят това, което обичат.
Това е защото съм открил любовта. Баща ми казва „Живей си живота, сякаш си на сцена. Това не е репетиция и втори път няма да има“. Така, че понякога може да се чувствате нервни за нещо, но ако не го направите то никога няма да се осъществи. Бъдете сигурни. Ако сте опитали, но се провалите – поне сте се пробвали. Затова намерете своята мечта и я сграбчете. Не бъдете от хората, които се впечатляват и благородно завиждат на тези, които са я осъществили.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето


С живопис и църковна музика Дряново почете 225 години от рождението на гениалния майстор строител Колю Фичето. Две силно въздействащи събития – Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и духовният концерт в храма „Св. Никола“, събраха в един и същи ден духа на българщината, творческото вдъхновение и почитта към архитектурното наследство на Възраждането.

И двете прояви са част от програмата на Националното честване „(Не)познатият Колю Фичето“, организирано от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерството на културата.

На 5 юли, в Икономовата къща, официално бе открита изложбата с творбите, създадени по време на пленера, проведен от 1 до 5 юли, който се организира в партньорство със Съюза на българските художници. Петима художници: Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов – претвориха върху платно духа и архитектурното наследство на Дряново, вдъхновени от делото на Колю Фичето.

Живописните платна оживяха в експозиционното пространство, а атмосферата бе изпълнена с благодарност и признание. Наградата за живопис на град Дряново отиде при Надя Петрова и Севда Потурлян. Отличията бяха връчени от заместник-кмета Диляна Джеджева, а специален момент от церемонията бе участието на един от миналогодишните победители – Константин Марков, който лично поднесе наградата на една от тазгодишните отличени.

Откриването на изложбата бе водено от художника и уредник в Историческия музей – Дряново Антон Антонов, а директорът на музея Иван Христов благодари на Община Дряново и лично на кмета Трифон Панчев за подкрепата.

Часове по-рано, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе изключителен духовен концерт. Два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица” превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението. Всеки тон от църковните песнопения докосваше сърцата, носейки усещане за мир и духовна извисеност.





Преди концерта бе отслужена Света литургия, а събитието се осъществи със съдействието на Архиерейското наместничество – Дряново. Присъстваха значими духовни и обществени личности, сред които Архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев, заместник-кметът Диляна Джеджева и всички участници в пленера.


Култура
Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел


Младата българска изпълнителка Гала Ивова Савчева бе отличена с първо място в категория „Българска народна песен“ по време на десетото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на свята земя“, който се проведе онлайн от израелския град Бат Ям.

Савчева впечатли журито със завладяващо изпълнение на северняшката безмензорна песен „Нигде се боляст не чува“ от Габровска област – произведение, станало емблематично благодарение на легендарния народен певец Борис Машалов. Нейният автентичен стил, емоционална дълбочина и вокално майсторство донесоха заслужено признание.

Фестивалът „Българска душа на свята земя“ се е утвърдил като сцена за съхраняване и популяризиране на българското фолклорно и културно наследство сред българските общности по света. В тазгодишното издание през 2025 г. участие взеха изпълнители от различни държави, които представиха богатството на българския дух.
Сред отличените бяха и талантливите деца от Вокално-фолклорна група „Зеленика“ към НЧ „Будителите 2017“ – Габрово, с ръководител Таня Соколова.
Десетгодишната Алина Чепурной спечели първо място, а Мая Луканова и Мария Дедева, също на 10 години – завоюваха трето място в своята категория.


Култура
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона


„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.
По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.
Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.
Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.
Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:
„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…
Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:
Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.
Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.
Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…
Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…
Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.
Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“
Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.
Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…
Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.
Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.
– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!
Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.
– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“
В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.
20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.
През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.
„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.
За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.


-
Новинипреди 3 дни
Продължават проектите по акредитацията на ПГТ – Габрово
-
Културапреди 7 дни
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона
-
Новинипреди 7 дни
Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово
-
Новинипреди 4 дни
Престижни отличия за състезателите на ШК „Орловец“
-
Културапреди 4 дни
Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето
-
Новинипреди 6 дни
Протестно автошествие в събота вечер в Габрово
-
Кримипреди 4 дни
Внимание: Горещото време повишава риска от пожари!
-
Културапреди 4 дни
Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел