

Култура
Шон Фаркуар: Ако се порежа, от мен ще бликне магия

Мистър Джим и Шон Фаркуар © Copyright 2015 — Gabrovo News. All Rights Reserved
Президентът на Международното илюзионно братство IBM /International brotherhood of magicians/ Шон Фаркуар пристигна специално за фестивала „Златна котка“ в Габрово, организиран от Quick hands Project – най – младото илюзионно общество в България. Съобразно неговата оценка Quick hands Project станаха член на IBM, а магична среща „Златна котка“ влезе в календара на IBM, което означава официално признание и легитимиране пред илюзионното общество от цял свят.
Какво означава да си президент на IBM?
Това е нещо изключително, защото IBM е най – голямата организация на магьосници, обединяваща повече от 14 000 души от цял свят, представящи абсолютно всички държави. Магията е универсален език. Може би аз мога да кажа само няколко думи на японски или няколко думи на български, но заедно с един български и един японски магьосник, тримата, може да седнем и цяла нощ да говорим на тесте карти, монети, да чертаем рисунки, схеми, да се смеем. Случвало ми се е дори да си изгубя гласа от приказки, въпреки че никой не разбира точно какво си говорим.
IBM e огромна организация и като неин Президент хората очакват от мен постоянно да посещавам различни места и страни, поне 5 или 6 пъти в годината. Тази година моята цел е от 365 дни да прекарам 280 от тях на път, посещавайки места, на които не съм бил. Това означава само 85 дни в къщи. Дори се замислям дали да не пусна къщата си под наем в този период. Габрово е единственото място от този тур, в което ще прекарам цели 6 дни.
Какво мислите за Дани и Мистър Джим, защото те наистина правят чудеса, за да реализират този фестивал тук и да привлекат такива имена от сцената на световната магия?
Те притежават истинска страст към магията, отворени са към илюзионния свят и наистина полагат много усилия, защото организирането на подобен фестивал е много отговорна и сериозна задача, особено в страна, където няма толкова много магьосници. Затова те наистина се справят брилянтно. Обърнете внимание на хората, които са поканени и ще участват в двата дни на фестивала – магьосници от Хърватия, Сърбия, един приятел от Словения, който идва специално да ни подкрепи. Дани и Джим са прекрасни, те са изпълнени със страст, която наистина може да почувствате. Какво друго мога да кажа за тях – те са като Ин и Ян, взаимно допълващи се.
Скъпо хоби ли е магията?
Магията може да бъде съвсем безплатна и изключително скъпа, зависи какъв тип искаш да практикуваш. Имам приятел, който работи само с едно тесте карти. Така на цена от 3, 4 евро може да се забавляваш. Имам и друг приятел, който пък похарчи хиляди долари за същото.
Какво мислите за ваши колеги, които изпълняват зрелищни номера пред многобройна публика, като например влизат за няколко денонощия в ледени кубове?
Да, има и такива, които се погребват за по два – три дни. Мисля, че са много умни, защото се опитват да използват медиите и технологиите. Истинската магия обаче трябва да се случва за около минута, времето за което магьосникът да избяга от ситуация, която за публиката е почти на ръба между живота и смъртта. Иска ми се хората наистина да вярват в магията, но магията като нещо прекрасно, а не ужасяващо или плашещо. Бил съм в страни, където думата за магия се произнася като фокус, а магия се свързва с вещици, зли духове и заклинания. Не бих искал хората да се отнасят по този начин към това, което правим. Аз искам да ги накарам да мислят, че магията, която правя е създадена в тяхната глава и ги кара да усещат радост, учудване, да се чувстват като деца, може би да забравят за лошия си ден. И когато преживеят този момент да въздъхнат: „Ах, колко е хубаво, че съм жив“.
На каква възраст започнахте да се занимавате с магия?
Майка ми казва, че когато съм се родил и докторът ме пошляпнал, аз съм се обърнал и съм казал: „Изберете си карта“. С това съм се занимавал през целия си живот – баща ми беше магьосник, дядо ми и прадядо ми също. Четири поколения без реална работа.
В този случай би било престъпление ако не бяхте поели по този път?
Наистина не бих, не че не съм опитал. Учих в университет морска биология, пробвах се като готвач, но всеки път когато приключвах се обръщах назад и си казвах: „Това е лудост. Аз обичам магията, обичам да съм на сцена, това е най – хубавото място на света“. Моментът в който изляза пред публика е изключителен – няма значение дали хората разбират моите думи, дали са умни или схватливи.
Значи магията е в кръвта ви?
Един мой приятел ми каза най – хубавото нещо. „Ако се порежеш, от теб ще бликне магия“. Това е прекрасно чувство. Това е всичко, за което съм мечтал, а възможността да го правя по целия свят е незаменима. Аз винаги ще си остана едно малко момче от малък канадски град. Населението на родното ми място е по-малко от 8 000 души и всички се отнасяха твърде скептично към моето занимание като ме съветваха да се занимавам с нещо друго. Когато баща ми се пенсионира приятелите му постоянно му говореха, че ще умра от глад в това затънтено градче. Сега, обаче живея в голяма къща с прекрасен двор и казвам на хората „Това е моята къща – тази, която картите построиха“. Невероятно е, защото отпред има надпис Chateau Farquahar и много пъти, когато пощальонът идва пита какво означава това и аз му отговарям, че съм построил къщата си с едно тесте карти, а той казва: „Аха, значи си комарджия“. Тогава му пояснявам, че съм го постигнал с усмивка и трикове с карти, а той не може да повярва, че с това си изкарвам хляба. Дори, когато се ожених, бащата на жена ми ме попита с какво се занимавам, аз отговорих, че съм магьосник. Тогава той каза: „Не, какво правиш за пари“. После го взех с мен на едно пътуване с круизния кораб Queen Elizabeth, където по това време работех, а той попита „Тук и така ли ще живее дъщеря ми“ аз отговорих положително. Минавал съм 72 пъти през Панамския канал, два пъти съм обиколил света, бил съм на всички континенти, с изключение на Антарктика, посетил съм почти всяка държава – тези, които не съм са били мой личен избор.
Говорите толкова заразително и пленително. Малко са щастливците като вас, които имат възможността да работят това, което обичат.
Това е защото съм открил любовта. Баща ми казва „Живей си живота, сякаш си на сцена. Това не е репетиция и втори път няма да има“. Така, че понякога може да се чувствате нервни за нещо, но ако не го направите то никога няма да се осъществи. Бъдете сигурни. Ако сте опитали, но се провалите – поне сте се пробвали. Затова намерете своята мечта и я сграбчете. Не бъдете от хората, които се впечатляват и благородно завиждат на тези, които са я осъществили.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Създава се Регионален център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово


Министерският съвет прие Постановление за създаване на Регионален център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“. Регионалният център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ е регионален културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата с предмет на дейност: създаване, разпространение, представяне и популяризиране на културни продукти на съвременното изкуство и недвижимото културно наследство и образователна, изследователска и развойна дейност в областта на културата и творческите индустрии.
Центърът е със седалище град Габрово и териториален обхват на дейността – община Габрово и общините: Севлиево, Трявна и Дряново. За създаването на центъра е прието Решение № 223 от 28 ноември 2024 г. на Общинският съвет на община Габрово.
Изразени са положителни становища на общините Севлиево, Трявна и Дряново и съгласие от Областния управител на област Габрово. Чрез създаването на регионалния център за съвременно изкуство ще се създадат условия за изява на творци, производители и индустриалци, развиващи дейност на територията на общините в област Габрово.
Центърът ще има положителен принос в създаването на връзки между различните професионални общности и за утвърждаването на района като културен център с устойчив туризъм и икономическо развитие.


Култура
Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров


Спомням си първия път преди почти 10 години, когато Виктор Макаров заедно с куп талантливи музиканти пристигна в Габрово, за да представи албума си „Шарена черга“. Този концерт остави дълбок отпечатък в мен – музиката, посланията, поезията, чарът, талантът и сърцето на тези хора ме омагьосаха.
Толкова време по-късно, този магьосник с китара и „леко дрезгав глас“ – отново водейки в града банда музикални съмишленици, пристига в столицата на хумора и сатирата като съорганизатор на първото издание на фестивала „Вечери на изпятата поезия“.
Е, първо габровско издание, защото Виктор Макаров стои зад едноименния фестивал, който вече има своята дългогодишна история в столицата. Той е част и от екипа на международния „Sofia Singer Songwriter Fest“, организира и много подобни инициативи и концерти.

И, ако заключите, че Виктор е музикант, ще сте прави, но едновременно с това ще сгрешите – той е много повече.
Виктор Макаров е българският преводач на мюзикълите „Чикаго“ и „Фантома на операта“. Освен това е богослов, актьор и „поет по душа“, съпруг и баща. Малка част от авторското му творчество е събрано в книгата „Етюди в проза и стих“. Той е изключително увлекателен събеседник и човек, с голямо сърце, пълен с вдъхновение и творческа енергия.
Подробно за фестивала „Вечери на изпятата поезия“ вече писахме, а днес разговаряме лично с Виктор, за да ни разкаже повече за това как се организира подобна инициатива и какво да очакваме.
– След дни започва първото издание на габровския фестивал „Вечери на изпятата поезия“. Какво е „изпята поезия“ и има ли тя почва у нас?
– Названието „изпята поезия“ в някакъв смисъл само обяснява себе си. Участниците във фестивала са хора на различни възрасти и с различни стилистични предпочитания (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…), но обединени от отношението към текста, написан на хубав български език. Повечето освен музиканти са или поети, или почитатели на изящната словесност, и това личи от текстовете на песните им. Другите имена на подобни автори изпълнители са „бардове“ и „поети с китара“.
– Досега фестивалът се е провеждал единствено в София, защо избрахте точно Габрово за първо издание извън столицата?
– Има причини романтични и прозаични. Сред романтичните е фактът, че Габрово е сред значимите културни средища на страната. За нас беше важно изпятата поезия да бъде представена тук наравно с другите изкуства, още повече че Габрово си има много собствени бардове. Тук стигаме и до прозаичната причина: в Габрово се намериха достатъчно помощници, за да се сформира отбор юнаци, които да задвижат фестивала. Анна Верховска, която е съорганизатор на „Вечерите“, е актриса от Кукления театър в Габрово. От екипа на същия театър е и художникът Светозар Колев „Питкин“, а Виолина Доцева е от Драматичния театър. И тримата са интересни автори, и тримата са познати на габровската публика, и тримата имат контакти в културните среди на града и са високо мотивирани да помагат фестивалът да протече успешно. Анна Верховска ни свърза и с директора на Кукления театър Алфидин Ахмедов – много инициативен деец на изкуството, който посрещна идеята за фестивал с голям интерес.
– Както спомена, фестивалът е в партньорство с Кукления театър. Като организатор на много подобни концерти и фестивали – трудно ли се намират съмишленици и партньори? Как се организира един такъв независим фестивал?
– Държавният куклен театър в Габрово е един от най-активните партньори, с които съм работил до момента, за което съм безкрайно благодарен на г-н Ахмедов, а също на Анна Верховска, която в най-невероятни моменти от денонощието намираше време да работи по дизайна и рекламата. Светльо Колев също много помогна и тепърва предстои да се насладим не само на песните му, но и на майсторлъка му като озвучител. Що се отнася до трудностите… Това е първото издание на фестивала в Габрово, никой още не знае за нас – що за чудо е това „изпятата поезия“ – яде ли се, пие ли се, за какво изобщо се ползва… Затова се наложи да се организираме „на мускули“ и с много компромиси и добра воля от страна на участниците, за което и на тях благодарим.

Истината е, че Община Габрово много помогна с реклама, с включването ни в културния календар по повод 165 години Габрово и т.н. (затова благодарим и на общината), но дали ще има и финансова подкрепа за тази година още не е сигурно. Надяваме се обаче догодина да е по-лесно в това отношение – тогава вече всички ще знаят колко ценно нещо са бардовете и колко необходими са за културния живот в града.
– Можем да кажем, че бардовете са част от алтернативната ъндърграунд сцена – намира ли се публика за тях в по-малките населени места?
– Ето това предстои да видим на 18, 19 и 20 септември в салона на Кукления театър. Шегата настрана, опитът на колеги, които организират подобни фестивали в Панагюрище, Харманли и т.н. показва, че в по-малките населени места има глад за качествено изкуство и поетите с китара винаги намират благодарна публика. Специално в Габрово обаче културният живот, както казах по-рано е доста наситен, тъй че тук по-скоро разчитаме не на глад, а на любопитство към жанр, който рядко е представян в града.

– Как изобщо се зароди идеята за „Вечери на изпятата поезия“?
– Преди 15 години бях поканен на фестивал в Литва. Последва покана за Румъния. После още две посещения в Литва (последното през 2024 г.) Направи ми впечатление огромната ценени са бардовете в чужбина. Литовският фестивал продължава повече от седмица и последните две вечери са в зала с размерите на софийската зала „България“, претъпкана догоре! Това ме накара да осъзная колко незаслужено пренебрегнат е този жанр в родината ни и буквално да заревнувам. Оттогава една от житейските ми каузи е популяризирането на творчеството на колегите-бардове у нас.
– За да им дадеш поле за изява, ти си основен двигател на тази и много други инициативи с подобна цел. Даваш много от личното си време, финанси и нерви – струва ли си всичко накрая?
– Вече използвах шегата, че „предстои да видим“, нали? Обикновено в края на всяка такава вечер се чувствам безкрайно удовлетворен от цялата палитра разнообразни емоции, които се изписват по лицата на слушателите – усмивки, сълзи, възторг, умиление… Радвам се, когато мога да споделя насладата от творчеството на тези автори с нова публика.

– Връщайки те отново към габровските „Вечери“, ти самият ще излезеш на сцената със собственото си творчество – кого друг ще имаме възможност да чуем? Как избра участниците, които да поканиш?
– Част от участниците избрах аз, част – Анна Верховска. Първоначалният избор беше лесен: поканихме само автори, свързани с Габрово, а те са толкова много, че бяха достатъчни за цял фестивал. Но след като те един по един се оказваха заети, започнахме да се оглеждаме за колеги, които могат да реагират в по-кратък срок. В момента свързани с града са самата Аня, Виолина Доцева, Светльо Колев, Зора Колева (в дует с Косьо Кучев), а косвено и Краси Кирчев, понеже негова постановка се играе в тукашния куклен театър. Рок-група Rejected M (в акустичен вариант) и дуетът „Манджа с грозде“ покани Аня. Аз пък поканих двама представители на по-улегналото поколение бардове – Пламен Сивов и Коста Шотев. Поканихме и една от най-новите звезди на бардовата сцена Ники Димитров от група X-r@y. Според слуховете възможно е в събота да се появи и един от доайените сред поетите с китара – Иван Ненков (авторът на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и т.н.), но слуховете, както знаем, са несигурно нещо…

– Част от дейността ти е свързана именно с откриването на нови и млади таланти. Как и по какво се разпознава добрият поет с китара? И има ли изобщо такова нещо като добър и лош поет?
– Отговорът на този въпрос е много сложен и изисква цикъл от лекции. Именно в цикъл от лекции (издадени после като книга – „Поетическото изкуство“) се опитва да отговори Любомир Левчев. Ако се опитаме да оставим настрана субективизма (а той играе централна роля в цялата работа) формулата е „качествен и от сърце написан текст + музикантски майсторлък + сценично присъствие (затова има толкова театрали сред бардовете)“. Но тази кратка формула май нищо не казва. Например, отново, що е то качествен текст? Вълнуващите се могат да четат Левчев (наистина!); някъде из дебрите на ютуб циркулира наша с Радо Михов двучасова и доста практична лекция по „текстописане“, съществуват и куп други ресурси, а и винаги я има опцията „помощ от другарче“ – разбирай: от по-опитен поет, когото начинаещият такъв познава и признава (аз постоянно ползвам такава помощ)…


– След изданието в Габрово, какво предстои?
– Почивка! Още почивка! И още малко почивка! Почивка заедно със съпругата ми! А иначе – още много концерти и фестивали, организирани заедно с невероятните ми колеги, в София и (надявам се) из цялата страна!
*Автор: Мария Матева.


Култура
Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето


Исторически музей – Дряново проучва възможността да бъдат направени нови изследвания в османските архиви, които да осветлят още повече делото и живота на майстор Колю Фичето. Новината съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на представянето в Съюза на архитектите в България на най-новата книга, посветена на Строителния колос на българското Възраждане „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Автор на изданието е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново.
Събитието се проведе на 16 септември в сградата на Централния дом на архитекта и събра много гости, сред които проф. Вера Бонева и арх. Белин Моллов. В представянето на книгата участва също Константин Фичев, родственик на Първомайстора.

„Вероятно има още документи за Колю Фичето в османските архиви. Не е възможно да не са съхранени такива. Най-малкото биха излезли кореспонденции между него и властта. А да не говорим за сметки или договори. Надявам се това проучване да се случи, за да имаме възможност да надградим това, което са постигнали изследователите на Фичето – Никола Мавродинов, Георги Козаров и Николай Тулешков“, заяви директорът Иван Христов.
В своето слово той отбеляза, че тази година е по-специална, тъй като се честват 225 години от рождението на Колю Фичето, а програмата за тях обхваща различни инициативи през година, част от които вече бяха реализирани. На 23 септември в Дряново предстои Родова среща с потомци на възрожденския майстор строител, като за нея се очакват в града на Колю Фичето да пристигнат над 40 негови наследници.

В изказването си Христов анонсира още издаването на луксозен албум, представящ обектите на Първомайстора по българските земи, който се реализира с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България и вестник Строител.
Проф. Вера Бонева сподели пред присъстващите, че книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ на д-р Венелин Бараков е компактна и съдържателна, подходяща както за широката публика, така и за специалистите. „Полиграфски изданието е оформено перфектно. Поздравявам д-р Бараков, че се е постарал да издири стари снимки и карти, както и част от архитектурните заснемания на първите архитекти, за да проследи в исторически план как са се развивали отделните сгради, които са останали или са се загубили във времето. Това е един много сериозен и тежък изследователски труд, за което поздравявам автора, както и издателство „Фабер“, изпълнило в перфектна форма книгата“, каза проф. Бонева. Тя не спести и суперлативите си към екипа на ИМ-Дряново, утвърдил по думите ѝ Музея в национално средище за опазване на наследството не само на Колю Фичето, но и на нашата възрожденска архитектура.

С вълнение арх. Белин Моллов коментира, че книгата е подходяща за всички, тъй като информацията в нея е поднесена по достъпен начин и също поднесе поздравления към екипа на ИМ – Дряново, седящ зад реализацията ѝ. „През тази година имах щастието да общувам много пъти с екипа на музея. Те не просто си гледат работата, те я обичат и създават много здрави връзки и приятелства. Който отиде там, след това се връща отново вече като приятел. Препоръчвам ви, когато имате възможност, посетете Дряново и историческия музей, съхраняващ великолепните макети на сътвореното от Колю Фичето“, каза арх. Моллов.
Пред присъстващите Константин Фичев говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик. Той отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, съхраняващ фотографии и документи, който в голяма част е успял да дигитализира. Разказа, че родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Д-р Бараков представите свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засегна по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.
Представянето на книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в Централния дом на архитекта в САБ се реализира като част от програмата на Националните чествания, посветени на 225 години от рождението на Колю Фичето, които се организират от ИМ – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.


-
Културапреди 6 дни
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие
-
Новинипреди 6 дни
Монтираха два от пилоните с осветление на стадион „Христо Ботев“ (Видео)
-
Културапреди 6 дни
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“
-
Новинипреди 5 дни
Валери Божинов стана спортен директор в Севлиево
-
Любопитнопреди 7 дни
„Goodbye summer party“ тази неделя край басейна на „Мечтания“
-
Новинипреди 7 дни
Спешно премахват опасните дървета около далекопроводите
-
Любопитнопреди 7 дни
Фестивалът Реките на града ще се проведе от 12 до 14 септември
-
Икономикапреди 5 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД набира работници