Свържи се с нас

Култура

Шон Фаркуар: Ако се порежа, от мен ще бликне магия

Published

on

© Copyright 2015 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Мистър Джим и Шон Фаркуар © Copyright 2015 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Президентът на Международното илюзионно братство IBM /International brotherhood of magicians/ Шон Фаркуар пристигна специално за фестивала „Златна котка“ в Габрово, организиран от Quick hands Project – най – младото илюзионно общество в България. Съобразно неговата оценка Quick hands Project  станаха член на IBM, а магична среща „Златна котка“ влезе в календара на IBM, което означава официално признание и легитимиране пред илюзионното общество от цял свят.

Какво означава да си президент на IBM?

Това е нещо изключително, защото IBM е най – голямата организация на магьосници, обединяваща повече от 14 000 души от цял свят, представящи абсолютно всички държави. Магията е универсален език. Може би аз мога да кажа само няколко думи на японски или няколко думи на български, но заедно с един български и един японски магьосник, тримата, може да седнем и цяла нощ да говорим на тесте карти, монети, да чертаем рисунки, схеми, да се смеем. Случвало ми се е дори да си изгубя гласа от приказки, въпреки че никой не разбира точно какво си говорим.

IBM e огромна организация и като неин Президент хората очакват от мен постоянно да посещавам различни места и страни, поне 5 или 6 пъти в годината. Тази година моята цел е от 365 дни да прекарам 280 от тях на път, посещавайки места, на които не съм бил. Това означава само 85 дни в къщи. Дори се замислям дали да не пусна къщата си под наем в този период. Габрово е единственото място от този тур, в което ще прекарам цели 6 дни.

Какво мислите за Дани и Мистър Джим, защото те наистина правят чудеса, за да реализират този фестивал тук и да привлекат такива имена от сцената на световната магия?

Те притежават истинска страст към магията, отворени са към илюзионния свят и наистина полагат много усилия, защото организирането на подобен фестивал е много отговорна и сериозна задача, особено в страна, където няма толкова много магьосници. Затова те наистина се справят брилянтно. Обърнете внимание на хората, които са поканени и ще участват в двата дни на фестивала – магьосници от Хърватия, Сърбия, един приятел от Словения, който идва специално да ни подкрепи. Дани и Джим са прекрасни, те са изпълнени със страст, която наистина може да почувствате. Какво друго мога да кажа за тях – те са като Ин и Ян, взаимно допълващи се.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Скъпо хоби ли е магията?

Магията може да бъде съвсем безплатна и изключително скъпа, зависи какъв тип искаш да практикуваш. Имам приятел, който работи само с едно тесте карти. Така на цена от 3, 4 евро може да се забавляваш. Имам и друг приятел, който пък похарчи хиляди долари за същото.

Какво мислите за ваши колеги, които изпълняват зрелищни номера пред многобройна публика, като например влизат за няколко денонощия в ледени кубове?

 Да, има и такива, които се погребват за по два – три дни. Мисля, че са много умни, защото се опитват да използват медиите и технологиите. Истинската магия обаче трябва да се случва за около минута, времето за което магьосникът да избяга от ситуация, която за публиката е почти на ръба между живота и смъртта. Иска ми се хората наистина да вярват в магията, но магията като нещо прекрасно, а не ужасяващо или плашещо. Бил съм в страни, където думата за магия се произнася като фокус, а магия се свързва с вещици, зли духове и заклинания. Не бих искал хората да се отнасят по този начин към това, което правим. Аз искам да ги накарам да мислят, че магията, която правя е създадена в тяхната глава и ги кара да усещат радост, учудване, да се чувстват като деца, може би да забравят за лошия си ден. И когато преживеят този момент да въздъхнат: „Ах, колко е хубаво, че съм жив“.

На каква възраст започнахте да се занимавате с магия?

Майка ми казва, че когато съм се родил и докторът ме пошляпнал, аз съм се обърнал и съм казал: „Изберете си карта“. С това съм се занимавал през целия си живот – баща ми беше магьосник, дядо ми и прадядо ми също. Четири поколения без реална работа.

В този случай би било престъпление ако не бяхте поели по този път?

Наистина не бих, не че не съм опитал. Учих в университет морска биология, пробвах се като готвач, но всеки път когато приключвах се обръщах назад и си казвах: „Това е лудост. Аз обичам магията, обичам да съм на сцена, това е най – хубавото място на света“.  Моментът в който изляза пред публика е изключителен – няма значение дали хората разбират моите думи, дали са умни или схватливи.

Значи магията е в кръвта ви?

Един мой приятел ми каза най – хубавото нещо. „Ако се порежеш, от теб ще бликне магия“. Това е прекрасно чувство. Това е всичко, за което съм мечтал, а възможността да го правя по целия свят е незаменима. Аз винаги ще си остана едно малко момче от малък канадски град. Населението на родното ми място е по-малко от 8 000 души и всички се отнасяха твърде скептично към моето занимание като ме съветваха да се занимавам с нещо друго. Когато баща ми се пенсионира приятелите му постоянно му говореха, че ще умра от глад в това затънтено градче. Сега, обаче живея в голяма къща с прекрасен двор и казвам на хората „Това е моята къща – тази, която картите построиха“. Невероятно е, защото отпред има надпис Chateau Farquahar и много пъти, когато пощальонът идва пита какво означава това и аз му отговарям, че съм построил къщата си с едно тесте карти, а той казва: „Аха, значи си комарджия“. Тогава му пояснявам, че съм го постигнал с усмивка и трикове с карти, а той не може да повярва, че с това си изкарвам хляба. Дори, когато се ожених, бащата на жена ми ме попита с какво се занимавам, аз отговорих, че съм магьосник. Тогава той каза: „Не, какво правиш за пари“. После го взех с мен на едно пътуване с круизния кораб Queen Elizabeth, където по това време работех, а той попита „Тук и така ли ще живее дъщеря ми“ аз отговорих положително. Минавал съм 72 пъти през Панамския канал, два пъти съм обиколил света, бил съм на всички континенти, с изключение на Антарктика, посетил съм почти всяка държава – тези, които не съм са били мой личен избор.

Говорите толкова заразително и пленително. Малко са щастливците като вас, които имат възможността да работят това, което обичат.

Това е защото съм открил любовта. Баща ми казва „Живей си живота, сякаш си на сцена. Това не е репетиция и втори път няма да има“. Така, че понякога може да се чувствате нервни за нещо, но ако не го направите то никога няма да се осъществи. Бъдете сигурни. Ако сте опитали, но се провалите – поне сте се пробвали. Затова намерете своята мечта и я сграбчете. Не бъдете от хората, които се впечатляват и благородно завиждат на тези, които са я осъществили.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Невидимата грижа за автентичността: Как се поддържа калдъръмът в музей „Етър“?

Published

on

Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.

Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.

„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.

Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.

Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.

Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.

Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.

Зареди още

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Култура

Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

Published

on

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.

В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.

Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица