

Култура
Фабрика за Карнавал или бърз поглед „в кухнята“ на Олелийнята
Фабрика за Карнавал или бърз поглед зад портите на карнавалната работилница в Габрово

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
Столицата на хумора – Габрово – отново е в трепетно очакване на най-голямото си и весело събитие – Карнавалът, а интересът какво се случва в кухнята преди началото му е съвсем, съвсем разбираем.
„Затова открехнахме леко голямата желязна врата на карнавалната работилница, за да надникнем там“, споделят от Община Габрово.
Петдесет и два дни преди карнавалния ден обстановката все още е спокойна. Художниците работят от две седмици. Ясно е, че в шествието ще има 15 нови макета, някои от старите ще се преправят.
Сред новите образи са лидерът на ДПС Лютви Местан, бившият председател на парламентарната комисия по култура и медии Слави Бинев и боксьорът Кубрат Пулев – Кобрата. Останалите ще разберем на 16 май в 18 часа.

снимка: Община Габрово
Как се прави макет?
Най-напред се подготвя рисунка на карнавалната картина и по нея миниатюрен проект, в който се определят и изчистват подробностите като изражението на лицето, позицията на ръцете, наклонът на фигурата и т.н. След това този проект се увеличава в мащаб. Най-високите макети достигат височина 4.80 м.
Следва скулптирането на главата от стиропор, от същия материал се изработват ръцете и ходилата.

снимка: Община Габрово
Тялото се изработва от тел и се покрива с мрежа. Този процес отнема около 2-3 дни при по-лесните форми и повече от седмица, ако макетът е по-сложен. Следва дълъг процес по каширане с хартия, съхнене и накрая много важното рисуване, което да придаде блясък в очите и вятър в косите.
В карнавалната работилница работят общо десет човека – четирима художници, двама заварчици и четирима приложници. Последните се занимават и с аранжировката на дребните детайли и украсата на платформите, чрез които се движат макетите.
Корените на габровския Карнавал се губят назад във времето, още когато го наричали Олелийня. Защо Олелийня? Защото се вдигал шум чак до Бога, че даже и по-нагоре. Никой не е виждал такава олелия.
Олелийнята се смята за родителка на днешния Карнавал, но за разлика от него, който се провежда всяка трета събота на м. май, тя се „разполагала“ в събота срещу Сирни Заговезни. Била голям ежегоден събор с много люлки, халва, сергии с различни дрънкулки, гостуващи от други градове кукери, музика, танци, а привечер и с маскиране – кой с каквото намери или си измайстори.
Кога точно е възникнало това всенародно веселие е трудно да се определи, но през 19 век празникът вече е традиция. Постепенно карнавалът се разделил на две – хайлайфът си правел маскени балове по европейски модел на закрито, а останалите ходели на карнавално шествие в квартал „Лъката“, където в разстояние на 100 метра имало 13 кръчми.
Втората световна война прекъснала карнавала до 1964 г., когато бил възстановен – отначало спонтанно, а след това с помощта на габровските предприятия и заводи. Второто прекъсване е в годините 1990 – 1998 г., но от 98 г. насам шествието е възстановено и се превръща в емблема на града. То се провежда всяка трета събота на м. май.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие


Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.


Култура
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“


От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.
За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.
Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.
Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.


Култура
Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир


10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.
Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.
В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.
В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.
Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.



-
Културапреди 7 дни
Излезе най-новото издание на Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 5 дни
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие
-
Новинипреди 7 дни
Габрово събира експерти на дискусия за боровата процесионка
-
Кримипреди 7 дни
Две тежки катастрофи отнеха човешки животи
-
Новинипреди 5 дни
Монтираха два от пилоните с осветление на стадион „Христо Ботев“ (Видео)
-
Културапреди 6 дни
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“
-
Новинипреди 5 дни
Валери Божинов стана спортен директор в Севлиево
-
Културапреди 7 дни
Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир