Свържи се с нас

Новини

Планът за управление на ПП “Българка” не бе приет в този си вид

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Областният управител на Габрово Николай Сираков и експертът от Областната администрация Марияна Ризова участваха в обсъждането на плана за управление на ПП „Българка“. Крайното решение на Висшия експертен екологичен съвет както вече стана ясно бе да върне за доработване Плана за управление, информираха от администрация на губернатора.

По този повод областният управител даде повече информация за срещата като коментира, че към териториите на ПП „Българка“ имат отношение различни институции, които обаче имат общи цели, свързани с опазване на биологичното разнообразие, устойчиво използване на биологичните ресурси и справедлива и разумна подялба от ползите на всички заинтересовани страни.

Според Николай Сираков Планът за управление на ПП „Българка“ има функцията да балансира интересите на всички заинтересувани страни и най-добрият начин, по който да се използват природните ресурси като същевременно се използват с грижа за тях.

Становището на Областната администрация, представено по време на обсъждането, съдържа две основни претенции към плана, обясни той, а именно, че към графична част „Транспортна инфраструктура“ нанесените на картата варианти на проектно трасе на „Обход на гр. Габрово“ и тунел под прохода „Шипка“ не отговарят на действащата ситуация, както и към графична част „Функционално зониране на режими“, където в територията на община Габрово, в близост до историко-архитектурен резерват Национален парк-музей “Шипка-Бузлуджа” е предвидена туристическа зона, към която няма отразен никакъв подход.

От картата не става ясно тази зона в границите на Историко-архитектурен резерват Национален парк-музей “Шипка-Бузлуджа” ли е и как точно ще се организира.

Сираков припомни, че този природен парк е създаден не защото учени са дошли тук и са открили редки видове, а по инициатива на две общини, с основна цел – опазване на буковите гори и вододайните зони. Така че в последствие научните среди имат възможността да изследват това биоразнообразие и да прилагат някакви мерки.

Областният управител обясни, че една от основните претенции от страна на МОСВ във връзка с плана за управление е, че самият план ясно и категорично не казва какво е забранено и какво е позволено. В частта на режимите нещата са описани така, че са прекалено тълкувателни, което в последствие ще създава проблеми. Такъв план има философията да служи като навигационна карта на всички дейности, които се извършват на територията му. Той трябва да транспонира законите като ги преведе конкретно спрямо територията и да упоменава ясно какво може – или не може да се случва, или какво може да се случва, но при определени условия.

От думите на Николай Сираков става ясно още , че по време на обсъждането от Изпълнителната Агенция по горите са изразили притеснение, че ако Планът не бъде приет в момента с корекции и забележки имат голям риск техен проект, от който е част този план да претърпи провал и да се загубят близо 2 млн.

„Под натиска че ще се изгубят едни пари не могат да се вземат решение“,  коментира Сираков, защото ако се приеме един неработещ план, то тогава загубите няма да са 2 млн., а в дългосрочен план ще са стотици млн.

„Някой от нещата, ако не се реализират са просто неизмерими като загуба – като например тунелът под Шипка“,  категорично заявява той.

След близо тричасови дебати крайното решение на Висшия експертен екологичен съвет е Планът да бъде върнат за доработване. По този повод мнението, което авторите са изразили е, че имат ангажимент само към нанасянето на корекциите и то доброволно от тяхна страна и нямали ангажимент към доработването му!

Община Габрово също има дълъг списък с препоръки, които трябва да се удовлетворят, Министерството на земеделието и храните имаха 11 конкретни въпроса, на повечето от които нямаше удовлетворителен отговор и те ги внесоха като становище, което желаят да се отразят, допълни още областният управител по повод проведеното обсъждане.

Той коментира в заключение, че план за управление на всеки един природен парк е задължително да има защото това е инструмент, с който всеки, който пребивава и извършва дадена дейност на територията на парк трябва да знае какво е позволени и какво забранено. „Считам, че планът е важен и се надявам да бъде преработен, така че да удовлетворява всички страни и да внася ред и яснота при управлението и ползването на природните ресурси“ – категоричен е в позицията си областният управител на Габрово Николай Сираков.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Новини

Неделно училище за деца в Габрово на 8 октомври

Published

on

Неделно училище за деца от І до ІV клас в Габрово. Инициативата е на Архиерейско наместничество Габрово.

Първото занятие е на 8 октомври 2026 година. Обучението е безплатно. Занятията се провеждат всеки четвъртък от 16.00 часа. Домакин е църквата „Св. Онуфрий и Дамаскин Габровски“ в квартал Голо бърдо.

Лектор е Габриела Данаилова, учител, педагог и богослов. Програмата на Неделното училище е съставена по учебниците, изготвени от Светия синод на Българската православна църква и одобрени от Министерството на образованието и науката.

Информация и записване на телефон 0898760688 и на електронна поща arh_nam_gb@abv.bg.

Организаторите приканват родителите с думите: „Очакваме Ви с радост!“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица