Новини
Журналистът Иво Димитров: Габрово е като след война!

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
Журналистът Иво Димитров е роден в Габрово. Завършил е Априловската гимназия в класа на големия български педагог Иван Попиванов. После завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Последователно работи в столична редакция на БНР, Радиоцентър Габрово, вестниците „Труд“, „7 дни спорт“ и „168 часа“. Бил е издател на вестник „Левски“, главен редактор на вестниците „Планета спорт“ и „Свободен народ“, директор на вестник „Ретро“, а сега е отговорен редактор в „Галерия“. Известен колекционер на произведения на изобразителното изкуство и член на Съюза на българските колекционери.
– Г-н Димитров, как очаквате да завърши делото, което габровската кметица Таня Христова заведе срещу вашия вестник „Галерия“?
– Ако бяхме в Холивуд щях да ви кажа, че Христова ще загуби делото, защото там филмите завършват с хепиенд и доброто винаги побеждава. Но в България всичко е възможно. Нямам честта да познавам тази госпожа, но с огромно безпокойствие гледам резултатите от нейното присъствие на най-високия пост в Габрово. Идвам си поне веднъж на два месеца и с всеки изминал път установявам, че градът е все по-западнал и изостанал. Тук сякаш се е водила война. Улиците са пусти, предприятията разрушени, а огромна част от младите, които са по-мобилни, вече са намерили спасение в други градове. От близо 95 хил. души през 1989 г. сега тук са останали не повече от 40 хиляди. Според статистиката през последните няколко години сред областните центрове Габрово е на първо място по демографски срив и застаряващо население. Имам усещането, че ако същата тази госпожа Христова спечели още един или два мандата, след 8 години от Габрово може да останат две-три махали, съсредоточени в центъра и около паметника на основателя на града Рачо Ковача. На кого ще е кмет тогава госпожата и какви европрограми ще произвеждат в кабинетите?
– Не е ли много апокалиптична подобна картина?
– След 19.00 часа в Габрово е като на Марс – има живот, но трябват специални устройства, за да бъде доказан със сигурност. Извън черния хумор смятам, че моят град никога не е изглеждал толкова стар, грохнал и болен.
– От какво боледува Габрово?
– Едва ли аз съм докторът, който трябва да постави диагнозата, но смятам, че при всички положения страда от остра управленска недостатъчност. Сегашните властници нямат никаква стратегия и визия за развитието и бъдещето на града. Научавам, че тук като на конвейр се пишат европроекти и чрез Томислав Дончев се прибират едни пари по европейски програми. Ако от ОЛАФ обаче решат да разследват къде отиват тези пари, ще установят с ужас, че уж пестеливите габровци не знаят как се използва по предназначение асфалтът, че се строят тераси по няколко пъти, защото падат в реката. Къде отиват целите суми и кои ръчички ги прибират е въпрос, на който трябва да отговорят разследващите компетентни органи. И ако в инфраструктурата все пак нещо мърда, макар и с много грешки и въпросителни около фирмите-изпълнители и подизпълнители, то липсата на стратегия за спиране на демографския срив си е направо престъпление към града и родовата памет. Габрово е на изчезване, защото местните управници не създават условия за светкавичен икономически растеж и за навлизане на нови производства и капитали в града. Много е лесно да пишеш европрограми и да прибираш едни пари, но за да оцелее Габрово, трябва конкретна работа за връщането на реалната икономика в града. Тя не се връща с некачествен асфалт и със затрупване на отводнителни шахти, а с реални действия. Няма да подсказвам на госпожа Христова, която очевидно няма управленска потенция, какви конкретни действия да предприеме, след като преди нея и по нейно време всичко тук беше вандалски унищожено – и машиностроене, и текстилна промишленост, и какво ли още не. Сега младите хора чакат да навършат 18 години, да завършат училище, за да се махнат от Габрово. За тях няма работа, няма бъдеще тук. Къде е успешната Таня Христова, къде останаха предизборните й обещания, че младите хора ще имат бъдеще в родния си град. Направи ли нещо конкретно, откри ли ново производство, за да задържи хората в града? Нека само не ми отговаря, че няма лостове. Ако не ги вижда, да си взима чантичката, да се качи на токчетата и да си тръгва. На Габрово му трябва работещ кмет, който знае какво прави.
– Някои ще ви опонират, че е много лесно да се критикува от 220 километра разстояние?
– И сигурно ще са прави, но понякога от разстояние деформациите се виждат по-ясно. А и на мен не ми е все едно какво се случва с родния ми град. Когато в „Галерия“ правихме разследването за Габрово, констатирахме, че общинската администрация, която си е машина за колективно гласуване по време на избори, наброява над 500 души. Това си е чисто безумие и разхищение. Далеч по-големи центрове на кантони и области в Швейцария и Австрия имат най-много по 40-50 общински служители. Вероятно споменатите държави са по-бедни от България, а тамошните Общини са с по-малки възможности. Тук са 10 пъти повече маймуни на клона. Това според вас не се ли прави, за да има една компактна група за гласуване?
– Критикувате като политик, който ще се явява на избори?
– Журналистите сме не по-малко политици от тези безумци, които 26 години се упражняват върху гърба на народа. Знаем им кътните зъби. Ние можем да разследваме престъпленията им, за да ги осветлим и да ги критикуваме, а тях държавната система им позволява да крадат и да се обогатяват на гърба на народа. И да лъжат състезателно същия този народ. Крайно време е час по-скоро да се намери нова алтернатива на досегашното статукво, която да поиска и въвеждането на закон за персоналната отговорност на държавните и общински служители. Не може с един подпис да решаваш човешки съдби и да преразпределяш милиони и да не носиш никаква отговорност. Проблемът е, че напоследък журналистиката ни все по-често активно участва в тази лъжа и става неразделна част от нея. Медиите ни стават все по-сервилни, ласкателни и вместо да служат на хората и да бъдат коректив на властта, се подмазват на силните на деня. За мое огромно съжаление това важи с пълна степен и за родното ми Габрово. Наскоро прочетох, че според местен вестник Томислав Дончев изпреварил Иван Вазов по поетика. Какъв полет на мисълта! Какъв словесен кич и каква потресаваща интелектуална импотентност! Това е показно убийство на журналистиката в центъра на града. Безумно е подобна идиотия да се тиражира, защото вестниците и медиите са призвани да възпитават. Как тези хора имат сурат да се определят за журналисти през второто десетилетие на XXI век? Ако преди да прочета малоумието им, ми бяха казали, че става дума за Севернокорейско издание, което се лигави около Ким Чен Ун, нямаше да съм изненадан. Сега съм шокиран. Може утре да прочетете, че Таня Христова е като Елисавета Багряна, Дора Габе, Блага Димитрова или като трите, взети заедно. Знае ли човек каква глупост може да им хрумне на тези интелектуални чехълчета? Свикнала да вирее в подобна медийна среда, съвсем естествено е Таня Христова да се дразни от критични публикации като тази в „Галерия“. Ще я преживеем. Преживели сме далеч по-тежки неща – подслушвали са ни, следили са ни, взривяваха ни. Все пак става дума за тъжната родна действителност и за най-бедната страна в Европа, която на всичкото отгоре е и на 106-то място по свобода на медиите.
– Какъв е искът на Таня Христова към „Галерия“?
– Оценила е обидата си на 26 хил. лева. На тази жена може да й липсват управленски качества, но размах не й липсва. И очевидно апетит. Нали парите не миришат. Кметицата обаче трябва да знае, че често медиите присядат и то понякога фатално.
– Преди много години вие сте работили в Габрово с тези журналисти, които коментирате по-горе?
– Така е и затова съм ядосан. С някои от тези хора заедно посрещахме демокрацията. В моята стая на радиоцентъра направихме първите сбирки на СДС в Габрово. Оказва се обаче, че някои бивши колеги още не са преминали по-напред от Априлския пленум на ЦК на БКП и мозъците им са замръзнали в далечната 1956 година. Между другото Томислав Дончев едва ли е толкова глупав, че да се гордее от подобни идиотски сравнения с Вазов. Такова обидно натягане не е от полза за никой управник. Вместо да му изпишат вежди, тези дописници го вкарват в центъра на сатирични и унизителни коментари. Но много пъти съм казвал, че глупостта няма възраст, пол и месторождение.
– Какво обичате да правите най-много като си дойдете в Габрово?
– Хубаво ми е, когато се кача на Борики или на Баба Зара. Тогава дълго гледам Балкана. На времето казвах на мои състуденти от други градове, че Балкана ражда герои. Веднъж в остър спор един старозагорец ми каза: „Да, ама ние в Стара Загора първи сме подпалили джамията.“ Отговорих му: „В Габрово турците никога не са имали смелостта и дързостта да построят джамия, пък и не е имал кой да прави теманета в нея. Какво да подпалим, след като тук турците, като са минавали, са слизали от конете си, за да не ядосат гордите балканджии.“ Сега търся героите край Балкана, от които днешните подтисници да се страхуват. Надявам се габровци да се върнат към свободолюбието на предците си и да си търсят правата до дупка. Тогава и управниците им няма да се чувстват недосегаеми и безнаказани.
Интервю: Христо ПЕТРОВ.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Любопитно
ЖБД „Майчина грижа“ с нов сайт

От месец септември функционира новият високо информативен сайт на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. В него ще се запознаете с историята на дружеството, започнала през далечната 1869 г. до днес, с настоящия ръководен екип, с каузите, дейностите, инициативите, проектите, изданията, изложбите, новините и последните събития, както и с партньорите.
Част от подготвената информация е на два езика: английски и немски. Като резултат от два проекта са създадени и два подсайта: „Александър Керков – Вечният музикант и чаровният зевзек“ – за първия композитор на фанфарна музика в България; Електронен пътеводител „Дарителите на Габрово“ – пътеводител на паметните знаци (паметници, паметни плочи, улици и др.) на дарители, благодетели и меценати в Габрово.
Новият сайт на ЖБД „Майчина грижа“, можете да разгледате оттук.


Икономика
Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
Култура
Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето


Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.
Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.
Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.
„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.
На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.
Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.


-
Културапреди 6 дниПианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне
-
Новинипреди 6 дниСевлиево говори за живота: градът, имащ смелостта да говори за репродуктивното здраве
-
Икономикапреди 6 дниСеминар „Социално предприемачество в действие“
-
Културапреди 6 дниЕмблематичната постановка „Лазарица“ гостува в Габрово
-
Културапреди 6 дни90 години от откриването на паметника на Васил Априлов
-
Кримипреди 3 дниЗадържаха под стража рецидивист след поредна кражба
-
Кримипреди 2 дни20 години затвор за севлиевец, убил по жесток начин майка си
-
Новинипреди 3 дни„Янтра“ приема дубъла на ЦСКА в труден тест








