Новини
Журналистът Иво Димитров: Габрово е като след война!

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
Журналистът Иво Димитров е роден в Габрово. Завършил е Априловската гимназия в класа на големия български педагог Иван Попиванов. После завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Последователно работи в столична редакция на БНР, Радиоцентър Габрово, вестниците „Труд“, „7 дни спорт“ и „168 часа“. Бил е издател на вестник „Левски“, главен редактор на вестниците „Планета спорт“ и „Свободен народ“, директор на вестник „Ретро“, а сега е отговорен редактор в „Галерия“. Известен колекционер на произведения на изобразителното изкуство и член на Съюза на българските колекционери.
– Г-н Димитров, как очаквате да завърши делото, което габровската кметица Таня Христова заведе срещу вашия вестник „Галерия“?
– Ако бяхме в Холивуд щях да ви кажа, че Христова ще загуби делото, защото там филмите завършват с хепиенд и доброто винаги побеждава. Но в България всичко е възможно. Нямам честта да познавам тази госпожа, но с огромно безпокойствие гледам резултатите от нейното присъствие на най-високия пост в Габрово. Идвам си поне веднъж на два месеца и с всеки изминал път установявам, че градът е все по-западнал и изостанал. Тук сякаш се е водила война. Улиците са пусти, предприятията разрушени, а огромна част от младите, които са по-мобилни, вече са намерили спасение в други градове. От близо 95 хил. души през 1989 г. сега тук са останали не повече от 40 хиляди. Според статистиката през последните няколко години сред областните центрове Габрово е на първо място по демографски срив и застаряващо население. Имам усещането, че ако същата тази госпожа Христова спечели още един или два мандата, след 8 години от Габрово може да останат две-три махали, съсредоточени в центъра и около паметника на основателя на града Рачо Ковача. На кого ще е кмет тогава госпожата и какви европрограми ще произвеждат в кабинетите?
– Не е ли много апокалиптична подобна картина?
– След 19.00 часа в Габрово е като на Марс – има живот, но трябват специални устройства, за да бъде доказан със сигурност. Извън черния хумор смятам, че моят град никога не е изглеждал толкова стар, грохнал и болен.
– От какво боледува Габрово?
– Едва ли аз съм докторът, който трябва да постави диагнозата, но смятам, че при всички положения страда от остра управленска недостатъчност. Сегашните властници нямат никаква стратегия и визия за развитието и бъдещето на града. Научавам, че тук като на конвейр се пишат европроекти и чрез Томислав Дончев се прибират едни пари по европейски програми. Ако от ОЛАФ обаче решат да разследват къде отиват тези пари, ще установят с ужас, че уж пестеливите габровци не знаят как се използва по предназначение асфалтът, че се строят тераси по няколко пъти, защото падат в реката. Къде отиват целите суми и кои ръчички ги прибират е въпрос, на който трябва да отговорят разследващите компетентни органи. И ако в инфраструктурата все пак нещо мърда, макар и с много грешки и въпросителни около фирмите-изпълнители и подизпълнители, то липсата на стратегия за спиране на демографския срив си е направо престъпление към града и родовата памет. Габрово е на изчезване, защото местните управници не създават условия за светкавичен икономически растеж и за навлизане на нови производства и капитали в града. Много е лесно да пишеш европрограми и да прибираш едни пари, но за да оцелее Габрово, трябва конкретна работа за връщането на реалната икономика в града. Тя не се връща с некачествен асфалт и със затрупване на отводнителни шахти, а с реални действия. Няма да подсказвам на госпожа Христова, която очевидно няма управленска потенция, какви конкретни действия да предприеме, след като преди нея и по нейно време всичко тук беше вандалски унищожено – и машиностроене, и текстилна промишленост, и какво ли още не. Сега младите хора чакат да навършат 18 години, да завършат училище, за да се махнат от Габрово. За тях няма работа, няма бъдеще тук. Къде е успешната Таня Христова, къде останаха предизборните й обещания, че младите хора ще имат бъдеще в родния си град. Направи ли нещо конкретно, откри ли ново производство, за да задържи хората в града? Нека само не ми отговаря, че няма лостове. Ако не ги вижда, да си взима чантичката, да се качи на токчетата и да си тръгва. На Габрово му трябва работещ кмет, който знае какво прави.
– Някои ще ви опонират, че е много лесно да се критикува от 220 километра разстояние?
– И сигурно ще са прави, но понякога от разстояние деформациите се виждат по-ясно. А и на мен не ми е все едно какво се случва с родния ми град. Когато в „Галерия“ правихме разследването за Габрово, констатирахме, че общинската администрация, която си е машина за колективно гласуване по време на избори, наброява над 500 души. Това си е чисто безумие и разхищение. Далеч по-големи центрове на кантони и области в Швейцария и Австрия имат най-много по 40-50 общински служители. Вероятно споменатите държави са по-бедни от България, а тамошните Общини са с по-малки възможности. Тук са 10 пъти повече маймуни на клона. Това според вас не се ли прави, за да има една компактна група за гласуване?
– Критикувате като политик, който ще се явява на избори?
– Журналистите сме не по-малко политици от тези безумци, които 26 години се упражняват върху гърба на народа. Знаем им кътните зъби. Ние можем да разследваме престъпленията им, за да ги осветлим и да ги критикуваме, а тях държавната система им позволява да крадат и да се обогатяват на гърба на народа. И да лъжат състезателно същия този народ. Крайно време е час по-скоро да се намери нова алтернатива на досегашното статукво, която да поиска и въвеждането на закон за персоналната отговорност на държавните и общински служители. Не може с един подпис да решаваш човешки съдби и да преразпределяш милиони и да не носиш никаква отговорност. Проблемът е, че напоследък журналистиката ни все по-често активно участва в тази лъжа и става неразделна част от нея. Медиите ни стават все по-сервилни, ласкателни и вместо да служат на хората и да бъдат коректив на властта, се подмазват на силните на деня. За мое огромно съжаление това важи с пълна степен и за родното ми Габрово. Наскоро прочетох, че според местен вестник Томислав Дончев изпреварил Иван Вазов по поетика. Какъв полет на мисълта! Какъв словесен кич и каква потресаваща интелектуална импотентност! Това е показно убийство на журналистиката в центъра на града. Безумно е подобна идиотия да се тиражира, защото вестниците и медиите са призвани да възпитават. Как тези хора имат сурат да се определят за журналисти през второто десетилетие на XXI век? Ако преди да прочета малоумието им, ми бяха казали, че става дума за Севернокорейско издание, което се лигави около Ким Чен Ун, нямаше да съм изненадан. Сега съм шокиран. Може утре да прочетете, че Таня Христова е като Елисавета Багряна, Дора Габе, Блага Димитрова или като трите, взети заедно. Знае ли човек каква глупост може да им хрумне на тези интелектуални чехълчета? Свикнала да вирее в подобна медийна среда, съвсем естествено е Таня Христова да се дразни от критични публикации като тази в „Галерия“. Ще я преживеем. Преживели сме далеч по-тежки неща – подслушвали са ни, следили са ни, взривяваха ни. Все пак става дума за тъжната родна действителност и за най-бедната страна в Европа, която на всичкото отгоре е и на 106-то място по свобода на медиите.
– Какъв е искът на Таня Христова към „Галерия“?
– Оценила е обидата си на 26 хил. лева. На тази жена може да й липсват управленски качества, но размах не й липсва. И очевидно апетит. Нали парите не миришат. Кметицата обаче трябва да знае, че често медиите присядат и то понякога фатално.
– Преди много години вие сте работили в Габрово с тези журналисти, които коментирате по-горе?
– Така е и затова съм ядосан. С някои от тези хора заедно посрещахме демокрацията. В моята стая на радиоцентъра направихме първите сбирки на СДС в Габрово. Оказва се обаче, че някои бивши колеги още не са преминали по-напред от Априлския пленум на ЦК на БКП и мозъците им са замръзнали в далечната 1956 година. Между другото Томислав Дончев едва ли е толкова глупав, че да се гордее от подобни идиотски сравнения с Вазов. Такова обидно натягане не е от полза за никой управник. Вместо да му изпишат вежди, тези дописници го вкарват в центъра на сатирични и унизителни коментари. Но много пъти съм казвал, че глупостта няма възраст, пол и месторождение.
– Какво обичате да правите най-много като си дойдете в Габрово?
– Хубаво ми е, когато се кача на Борики или на Баба Зара. Тогава дълго гледам Балкана. На времето казвах на мои състуденти от други градове, че Балкана ражда герои. Веднъж в остър спор един старозагорец ми каза: „Да, ама ние в Стара Загора първи сме подпалили джамията.“ Отговорих му: „В Габрово турците никога не са имали смелостта и дързостта да построят джамия, пък и не е имал кой да прави теманета в нея. Какво да подпалим, след като тук турците, като са минавали, са слизали от конете си, за да не ядосат гордите балканджии.“ Сега търся героите край Балкана, от които днешните подтисници да се страхуват. Надявам се габровци да се върнат към свободолюбието на предците си и да си търсят правата до дупка. Тогава и управниците им няма да се чувстват недосегаеми и безнаказани.
Интервю: Христо ПЕТРОВ.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Любопитно
Ученик от Габрово е сред най-добрите по английски език в страната

Петър Мурджев от ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово завоюва златен медал в националния кръг на международното състезание по английски език Kangaroo Global Linguistics (KGL), организирано от Асоциацията на Кеймбридж училищата в България. Със своите знания и умения той се открои сред над 1000 участници и заслужено зае почетното първо място в ниво B1. Сред останалите победители в престижната образователна надпревара са млади и амбициозни таланти от Перник, Търговище и София.
„Успехите на учениците са свидетелство за високото ниво на езиковото обучение в България и за отдадената работа на учителите, които подкрепят и мотивират младите таланти. Резултатите тази година показват, че интересът към състезанието расте, а децата стават все по-подготвени и уверени в знанията си. Това е ясен знак, че с усилия, постоянство и любов към английския език те могат да се наредят сред най-добрите“, каза Владимир Колев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на Кеймбридж училища в България.
Международното състезание по английски език се провежда в три етапа – вътрешноучилищен, национален и международен. Тази година в първия етап се включиха рекорден брой участници – над 8000 ученици от 175 училища и езикови центрове в страната на възраст от 8 до 18 години. Най-добрите 1000 от тях продължиха към националния кръг, който се проведе в София, и тестваха своите знания на 14 март в 43. ОУ „Христо Смирненски“ и ПГВТ „А. С. Попов“.
Победителите в него ще участват в следващия кръг и ще представят страната ни на международната сцена. KGL продължава да дава сцена на млади таланти да показват своите знания и умения по английски език. Традиционно България е сред държавите, които изпращат най-много участници на финалния етап.
От 2018 година насам в международните кръгове са взели участие 28 родни таланти, като 5 от тях са заели почетните първи места в образователната надпревара. Нейният формат е изцяло съобразен с международните изпитни стандарти и продължава да стимулира българските деца да разгръщат своя потенциал.

Новини
Денков в Габрово: Обезлюдяването не е случайно, нужни са антикорупционни действия

Акад. Николай Денков проведе в Габрово открит разговор за това как да бъде спряна корупцията в страната и какви са реалните решения за проблемите на региона. В дискусията бяха засегнати темите, които хората поставят все по-често – обезлюдяването, липсата на инвестиции, състоянието на инфраструктурата и развитието на туризма.
Денков заяви пред габровци, че тежките демографски процеси не са неизбежни, а са резултат от лошо управление и порочни практики, които отблъскват инвеститорите и ограничават възможностите за развитие. По думите му това принуждава активните хора да търсят реализация извън региона, а младите все по-често избират да учат в чужбина и не се връщат. Само за последните 15 години Габровска област е загубила повече от 20% от населението си – показател за дълбочината на кризата.
Като решение той очерта създаването на стабилна икономическа среда, по-високи доходи и по-добри условия за живот – качествено образование, достъпно здравеопазване и сигурна инфраструктура. Сред конкретните мерки са стимули за бизнеса, компенсации за високите цени на горивата и електроенергията, както и увеличение на прага за регистрация по ДДС до 85 000 евро, за да се облекчат малките предприемачи.
Задълбочаващата се криза с безводието допълва тази картина. Денков посочи, че над 200 хиляди българи са на воден режим, а причините са години на липса на инвестиции и неефективно управление. Решението изисква целенасочени държавни действия и по-добра координация между институциите. В този контекст беше отбелязана и ролята на водача на листата Богомил Петков, който е работил за включването на ключови ВиК проекти в държавния бюджет – важна стъпка към трайното решаване на проблема.
Денков подчерта и потенциала на региона в туризма, който остава недостатъчно развит заради липсата на ясна концепция и инвестиции. Според него именно борбата с корупцията е в основата на всички решения, тъй като тя спира инвестициите, добрите работни места и реалното развитие.

В рамките на събитието официално се представиха лицата от листата на Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ за Габровския избирателен район – водачът с номер 101. Богомил Петков, както и: 102. Николай Томитов, 103. Алекс Згрипаров, 104. Ивелин Стоянов, 105. Михаил Гилин, 106. Антония Добрева, 107. Стефан Костадинов, 108. Петя Куманова.
Кандидатите заявиха готовност да работят за реални решения и развитие на Габрово и региона и призоваха гражданите да ги подкрепят с номер 7 в бюлетината.
В заключение Денков изрази увереност, че с последователни политики и силна обществена подкрепа тези процеси могат да бъдат обърнати и Габрово и регионът да се превърнат отново в привлекателно място за живот и развитие.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „ПП – ДБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ПП – ДБ“ е под номер 7 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Култура
Невидимата грижа за автентичността: Как се поддържа калдъръмът в музей „Етър“?

Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.

Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.

„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.

Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.
Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.
Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.
Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.

-
Новинипреди 6 дниДнес е разпети петък!
-
Новинипреди 6 дниИван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия
-
Новинипреди 5 дниОтбелязваме Велика събота!
-
Новинипреди 4 дниВеликден е! Христос Воскресе!
-
Новинипреди 3 дниОтбелязваме Светли понеделник!
-
Новинипреди 2 дниНиколай Косев: Необходими са ясни правила и контрол в строителството
-
Кримипреди 2 дниЧетирима се „лашнаха“ с пико по Празниците в Габрово, сред тях и жени
-
Културапреди 2 дни„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново







