Свържи се с нас

Новини

Журналистът Иво Димитров: Габрово е като след война!

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Журналистът Иво Димитров е роден в Габрово. Завършил е Априловската гимназия в класа на големия български педагог Иван Попиванов. После завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Последователно работи в столична редакция на БНР, Радиоцентър Габрово, вестниците „Труд“, „7 дни спорт“ и „168 часа“. Бил е издател на вестник „Левски“, главен редактор на вестниците „Планета спорт“ и „Свободен народ“, директор на вестник „Ретро“, а сега е отговорен редактор в „Галерия“. Известен колекционер на произведения на изобразителното изкуство и член на Съюза на българските колекционери.

– Г-н Димитров, как очаквате да завърши делото, което габровската кметица Таня Христова заведе срещу вашия вестник „Галерия“?

– Ако бяхме в Холивуд щях да ви кажа, че Христова ще загуби делото, защото там филмите завършват с хепиенд и доброто винаги побеждава. Но в България всичко е възможно. Нямам честта да познавам тази госпожа, но с огромно безпокойствие гледам резултатите от нейното присъствие на най-високия пост в Габрово. Идвам си поне веднъж на два месеца и с всеки изминал път установявам, че градът е все по-западнал и изостанал. Тук сякаш се е водила война. Улиците са пусти, предприятията разрушени, а огромна част от младите, които са по-мобилни, вече са намерили спасение в други градове. От близо 95 хил. души през 1989 г. сега тук са останали не повече от 40 хиляди. Според статистиката през последните няколко години сред областните центрове Габрово е на първо място по демографски срив и застаряващо население. Имам усещането, че ако същата тази госпожа Христова спечели още един или два мандата, след 8 години от Габрово може да останат две-три махали, съсредоточени в центъра и около паметника на основателя на града Рачо Ковача. На кого ще е кмет тогава госпожата и какви европрограми ще произвеждат в кабинетите?

– Не е ли много апокалиптична подобна картина?
– След 19.00 часа в Габрово е като на Марс – има живот, но трябват специални устройства, за да бъде доказан със сигурност. Извън черния хумор смятам, че моят град никога не е изглеждал толкова стар, грохнал и болен.

– От какво боледува Габрово?

– Едва ли аз съм докторът, който трябва да постави диагнозата, но смятам, че при всички положения страда от остра управленска недостатъчност. Сегашните властници нямат никаква стратегия и визия за развитието и бъдещето на града. Научавам, че тук като на конвейр се пишат европроекти и чрез Томислав Дончев се прибират едни пари по европейски програми. Ако от ОЛАФ обаче решат да разследват къде отиват тези пари, ще установят с ужас, че уж пестеливите габровци не знаят как се използва по предназначение асфалтът, че се строят тераси по няколко пъти, защото падат в реката. Къде отиват целите суми и кои ръчички ги прибират е въпрос, на който трябва да отговорят разследващите компетентни органи. И ако в инфраструктурата все пак нещо мърда, макар и с много грешки и въпросителни около фирмите-изпълнители и подизпълнители, то липсата на стратегия за спиране на демографския срив си е направо престъпление към града и родовата памет. Габрово е на изчезване, защото местните управници не създават условия за светкавичен икономически растеж и за навлизане на нови производства и капитали в града. Много е лесно да пишеш европрограми и да прибираш едни пари, но за да оцелее Габрово, трябва конкретна работа за връщането на реалната икономика в града. Тя не се връща с некачествен асфалт и със затрупване на отводнителни шахти, а с реални действия. Няма да подсказвам на госпожа Христова, която очевидно няма управленска потенция, какви конкретни действия да предприеме, след като преди нея и по нейно време всичко тук беше вандалски унищожено – и машиностроене, и текстилна промишленост, и какво ли още не. Сега младите хора чакат да навършат 18 години, да завършат училище, за да се махнат от Габрово. За тях няма работа, няма бъдеще тук. Къде е успешната Таня Христова, къде останаха предизборните й обещания, че младите хора ще имат бъдеще в родния си град. Направи ли нещо конкретно, откри ли ново производство, за да задържи хората в града? Нека само не ми отговаря, че няма лостове. Ако не ги вижда, да си взима чантичката, да се качи на токчетата и да си тръгва. На Габрово му трябва работещ кмет, който знае какво прави.

– Някои ще ви опонират, че е много лесно да се критикува от 220 километра разстояние?

– И сигурно ще са прави, но понякога от разстояние деформациите се виждат по-ясно. А и на мен не ми е все едно какво се случва с родния ми град. Когато в „Галерия“ правихме разследването за Габрово, констатирахме, че общинската администрация, която си е машина за колективно гласуване по време на избори, наброява над 500 души. Това си е чисто безумие и разхищение. Далеч по-големи центрове на кантони и области в Швейцария и Австрия имат най-много по 40-50 общински служители. Вероятно споменатите държави са по-бедни от България, а тамошните Общини са с по-малки възможности. Тук са 10 пъти повече маймуни на клона. Това според вас не се ли прави, за да има една компактна група за гласуване?

– Критикувате като политик, който ще се явява на избори?

– Журналистите сме не по-малко политици от тези безумци, които 26 години се упражняват върху гърба на народа. Знаем им кътните зъби. Ние можем да разследваме престъпленията им, за да ги осветлим и да ги критикуваме, а тях държавната система им позволява да крадат и да се обогатяват на гърба на народа. И да лъжат състезателно същия този народ. Крайно време е час по-скоро да се намери нова алтернатива на досегашното статукво, която да поиска и въвеждането на закон за персоналната отговорност на държавните и общински служители. Не може с един подпис да решаваш човешки съдби и да преразпределяш милиони и да не носиш никаква отговорност. Проблемът е, че напоследък журналистиката ни все по-често активно участва в тази лъжа и става неразделна част от нея. Медиите ни стават все по-сервилни, ласкателни и вместо да служат на хората и да бъдат коректив на властта, се подмазват на силните на деня. За мое огромно съжаление това важи с пълна степен и за родното ми Габрово. Наскоро прочетох, че според местен вестник Томислав Дончев изпреварил Иван Вазов по поетика. Какъв полет на мисълта! Какъв словесен кич и каква потресаваща интелектуална импотентност! Това е показно убийство на журналистиката в центъра на града. Безумно е подобна идиотия да се тиражира, защото вестниците и медиите са призвани да възпитават. Как тези хора имат сурат да се определят за журналисти през второто десетилетие на XXI век? Ако преди да прочета малоумието им, ми бяха казали, че става дума за Севернокорейско издание, което се лигави около Ким Чен Ун, нямаше да съм изненадан. Сега съм шокиран. Може утре да прочетете, че Таня Христова е като Елисавета Багряна, Дора Габе, Блага Димитрова или като трите, взети заедно. Знае ли човек каква глупост може да им хрумне на тези интелектуални чехълчета? Свикнала да вирее в подобна медийна среда, съвсем естествено е Таня Христова да се дразни от критични публикации като тази в „Галерия“. Ще я преживеем. Преживели сме далеч по-тежки неща – подслушвали са ни, следили са ни, взривяваха ни. Все пак става дума за тъжната родна действителност и за най-бедната страна в Европа, която на всичкото отгоре е и на 106-то място по свобода на медиите.

– Какъв е искът на Таня Христова към „Галерия“?

– Оценила е обидата си на 26 хил. лева. На тази жена може да й липсват управленски качества, но размах не й липсва. И очевидно апетит. Нали парите не миришат. Кметицата обаче трябва да знае, че често медиите присядат и то понякога фатално.

– Преди много години вие сте работили в Габрово с тези журналисти, които коментирате по-горе?

– Така е и затова съм ядосан. С някои от тези хора заедно посрещахме демокрацията. В моята стая на радиоцентъра направихме първите сбирки на СДС в Габрово. Оказва се обаче, че някои бивши колеги още не са преминали по-напред от Априлския пленум на ЦК на БКП и мозъците им са замръзнали в далечната 1956 година. Между другото Томислав Дончев едва ли е толкова глупав, че да се гордее от подобни идиотски сравнения с Вазов. Такова обидно натягане не е от полза за никой управник. Вместо да му изпишат вежди, тези дописници го вкарват в центъра на сатирични и унизителни коментари. Но много пъти съм казвал, че глупостта няма възраст, пол и месторождение.

– Какво обичате да правите най-много като си дойдете в Габрово?

– Хубаво ми е, когато се кача на Борики или на Баба Зара. Тогава дълго гледам Балкана. На времето казвах на мои състуденти от други градове, че Балкана ражда герои. Веднъж в остър спор един старозагорец ми каза: „Да, ама ние в Стара Загора първи сме подпалили джамията.“ Отговорих му: „В Габрово турците никога не са имали смелостта и дързостта да построят джамия, пък и не е имал кой да прави теманета в нея. Какво да подпалим, след като тук турците, като са минавали, са слизали от конете си, за да не ядосат гордите балканджии.“ Сега търся героите край Балкана, от които днешните подтисници да се страхуват. Надявам се габровци да се върнат към свободолюбието на предците си и да си търсят правата до дупка. Тогава и управниците им няма да се чувстват недосегаеми и безнаказани.

Интервю: Христо ПЕТРОВ.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Създава се Регионален център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово

Published

on

Министерският съвет прие Постановление за създаване на Регионален център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“. Регионалният център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ е регионален културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата с предмет на дейност: създаване, разпространение, представяне и популяризиране на културни продукти на съвременното изкуство и недвижимото културно наследство и образователна, изследователска и развойна дейност в областта на културата и творческите индустрии.

Центърът е със седалище град Габрово и териториален обхват на дейността – община Габрово и общините: Севлиево, Трявна и Дряново. За създаването на центъра е прието Решение № 223 от 28 ноември 2024 г. на Общинският съвет на община Габрово.

Изразени са положителни становища на общините Севлиево, Трявна и Дряново и съгласие от Областния управител на област Габрово. Чрез създаването на регионалния център за съвременно изкуство ще се създадат условия за изява на творци, производители и индустриалци, развиващи дейност на територията на общините в област Габрово.

Центърът ще има положителен принос в създаването на връзки между различните професионални общности и за утвърждаването на района като културен център с устойчив туризъм и икономическо развитие.

Зареди още

Култура

Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров

Published

on

Спомням си първия път преди почти 10 години, когато Виктор Макаров заедно с куп талантливи музиканти пристигна в Габрово, за да представи албума си „Шарена черга“. Този концерт остави дълбок отпечатък в мен – музиката, посланията, поезията, чарът, талантът и сърцето на тези хора ме омагьосаха.

Толкова време по-късно, този магьосник с китара и „леко дрезгав глас“ – отново водейки в града банда музикални съмишленици, пристига в столицата на хумора и сатирата като съорганизатор на първото издание на фестивала „Вечери на изпятата поезия“.

Е, първо габровско издание, защото Виктор Макаров стои зад едноименния фестивал, който вече има своята дългогодишна история в столицата. Той е част и от екипа на международния „Sofia Singer Songwriter Fest“, организира и много подобни инициативи и концерти.

И, ако заключите, че Виктор е музикант, ще сте прави, но едновременно с това ще сгрешите – той е много повече.

Виктор Макаров е българският преводач на мюзикълите „Чикаго“ и „Фантома на операта“. Освен това е богослов, актьор и „поет по душа“, съпруг и баща. Малка част от авторското му творчество е събрано в книгата „Етюди в проза и стих“. Той е изключително увлекателен събеседник и човек, с голямо сърце, пълен с вдъхновение и творческа енергия.

Подробно за фестивала „Вечери на изпятата поезия“ вече писахме, а днес разговаряме лично с Виктор, за да ни разкаже повече за това как се организира подобна инициатива и какво да очакваме.

– След дни започва първото издание на габровския фестивал „Вечери на изпятата поезия“. Какво е „изпята поезия“ и има ли тя почва у нас?
– Названието „изпята поезия“ в някакъв смисъл само обяснява себе си. Участниците във фестивала са хора на различни възрасти и с различни стилистични предпочитания (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…), но обединени от отношението към текста, написан на хубав български език. Повечето освен музиканти са или поети, или почитатели на изящната словесност, и това личи от текстовете на песните им. Другите имена на подобни автори изпълнители са „бардове“ и „поети с китара“.

– Досега фестивалът се е провеждал единствено в София, защо избрахте точно Габрово за първо издание извън столицата?
– Има причини романтични и прозаични. Сред романтичните е фактът, че Габрово е сред значимите културни средища на страната. За нас беше важно изпятата поезия да бъде представена тук наравно с другите изкуства, още повече че Габрово си има много собствени бардове. Тук стигаме и до прозаичната причина: в Габрово се намериха достатъчно помощници, за да се сформира отбор юнаци, които да задвижат фестивала. Анна Верховска, която е съорганизатор на „Вечерите“, е актриса от Кукления театър в Габрово. От екипа на същия театър е и художникът Светозар Колев „Питкин“, а Виолина Доцева е от Драматичния театър. И тримата са интересни автори, и тримата са познати на габровската публика, и тримата имат контакти в културните среди на града и са високо мотивирани да помагат фестивалът да протече успешно. Анна Верховска ни свърза и с директора на Кукления театър Алфидин Ахмедов – много инициативен деец на изкуството, който посрещна идеята за фестивал с голям интерес.

– Както спомена, фестивалът е в партньорство с Кукления театър. Като организатор на много подобни концерти и фестивали – трудно ли се намират съмишленици и партньори? Как се организира един такъв независим фестивал?
– Държавният куклен театър в Габрово е един от най-активните партньори, с които съм работил до момента, за което съм безкрайно благодарен на г-н Ахмедов, а също на Анна Верховска, която в най-невероятни моменти от денонощието намираше време да работи по дизайна и рекламата. Светльо Колев също много помогна и тепърва предстои да се насладим не само на песните му, но и на майсторлъка му като озвучител. Що се отнася до трудностите… Това е първото издание на фестивала в Габрово, никой още не знае за нас – що за чудо е това „изпятата поезия“ – яде ли се, пие ли се, за какво изобщо се ползва… Затова се наложи да се организираме „на мускули“ и с много компромиси и добра воля от страна на участниците, за което и на тях благодарим.

Истината е, че Община Габрово много помогна с реклама, с включването ни в културния календар по повод 165 години Габрово и т.н. (затова благодарим и на общината), но дали ще има и финансова подкрепа за тази година още не е сигурно. Надяваме се обаче догодина да е по-лесно в това отношение – тогава вече всички ще знаят колко ценно нещо са бардовете и колко необходими са за културния живот в града.

– Можем да кажем, че бардовете са част от алтернативната ъндърграунд сцена – намира ли се публика за тях в по-малките населени места?
– Ето това предстои да видим на 18, 19 и 20 септември в салона на Кукления театър. Шегата настрана, опитът на колеги, които организират подобни фестивали в Панагюрище, Харманли и т.н. показва, че в по-малките населени места има глад за качествено изкуство и поетите с китара винаги намират благодарна публика. Специално в Габрово обаче културният живот, както казах по-рано е доста наситен, тъй че тук по-скоро разчитаме не на глад, а на любопитство към жанр, който рядко е представян в града.

– Как изобщо се зароди идеята за „Вечери на изпятата поезия“?
– Преди 15 години бях поканен на фестивал в Литва. Последва покана за Румъния. После още две посещения в Литва (последното през 2024 г.) Направи ми впечатление огромната ценени са бардовете в чужбина. Литовският фестивал продължава повече от седмица и последните две вечери са в зала с размерите на софийската зала „България“, претъпкана догоре! Това ме накара да осъзная колко незаслужено пренебрегнат е този жанр в родината ни и буквално да заревнувам. Оттогава една от житейските ми каузи е популяризирането на творчеството на колегите-бардове у нас.

– За да им дадеш поле за изява, ти си основен двигател на тази и много други инициативи с подобна цел. Даваш много от личното си време, финанси и нерви – струва ли си всичко накрая?
– Вече използвах шегата, че „предстои да видим“, нали? Обикновено в края на всяка такава вечер се чувствам безкрайно удовлетворен от цялата палитра разнообразни емоции, които се изписват по лицата на слушателите – усмивки, сълзи, възторг, умиление… Радвам се, когато мога да споделя насладата от творчеството на тези автори с нова публика.

– Връщайки те отново към габровските „Вечери“, ти самият ще излезеш на сцената със собственото си творчество – кого друг ще имаме възможност да чуем? Как избра участниците, които да поканиш?
– Част от участниците избрах аз, част – Анна Верховска. Първоначалният избор беше лесен: поканихме само автори, свързани с Габрово, а те са толкова много, че бяха достатъчни за цял фестивал. Но след като те един по един се оказваха заети, започнахме да се оглеждаме за колеги, които могат да реагират в по-кратък срок. В момента свързани с града са самата Аня, Виолина Доцева, Светльо Колев, Зора Колева (в дует с Косьо Кучев), а косвено и Краси Кирчев, понеже негова постановка се играе в тукашния куклен театър. Рок-група Rejected M (в акустичен вариант) и дуетът „Манджа с грозде“ покани Аня. Аз пък поканих двама представители на по-улегналото поколение бардове – Пламен Сивов и Коста Шотев. Поканихме и една от най-новите звезди на бардовата сцена Ники Димитров от група X-r@y. Според слуховете възможно е в събота да се появи и един от доайените сред поетите с китара – Иван Ненков (авторът на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и т.н.), но слуховете, както знаем, са несигурно нещо…

– Част от дейността ти е свързана именно с откриването на нови и млади таланти. Как и по какво се разпознава добрият поет с китара? И има ли изобщо такова нещо като добър и лош поет?
– Отговорът на този въпрос е много сложен и изисква цикъл от лекции. Именно в цикъл от лекции (издадени после като книга – „Поетическото изкуство“) се опитва да отговори Любомир Левчев. Ако се опитаме да оставим настрана субективизма (а той играе централна роля в цялата работа) формулата е „качествен и от сърце написан текст + музикантски майсторлък + сценично присъствие (затова има толкова театрали сред бардовете)“. Но тази кратка формула май нищо не казва. Например, отново, що е то качествен текст? Вълнуващите се могат да четат Левчев (наистина!); някъде из дебрите на ютуб циркулира наша с Радо Михов двучасова и доста практична лекция по „текстописане“, съществуват и куп други ресурси, а и винаги я има опцията „помощ от другарче“ – разбирай: от по-опитен поет, когото начинаещият такъв познава и признава (аз постоянно ползвам такава помощ)…

– След изданието в Габрово, какво предстои?
– Почивка! Още почивка! И още малко почивка! Почивка заедно със съпругата ми! А иначе – още много концерти и фестивали, организирани заедно с невероятните ми колеги, в София и (надявам се) из цялата страна!

*Автор: Мария Матева.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново проучва възможността да бъдат направени нови изследвания в османските архиви, които да осветлят още повече делото и живота на майстор Колю Фичето. Новината съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на представянето в Съюза на архитектите в България на най-новата книга, посветена на Строителния колос на българското Възраждане „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Автор на изданието е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново.

Събитието се проведе на 16 септември в сградата на Централния дом на архитекта и събра много гости, сред които проф. Вера Бонева и арх. Белин Моллов. В представянето на книгата участва също Константин Фичев, родственик на Първомайстора.

„Вероятно има още документи за Колю Фичето в османските архиви. Не е възможно да не са съхранени такива. Най-малкото биха излезли кореспонденции между него и властта. А да не говорим за сметки или договори. Надявам се това проучване да се случи, за да имаме възможност да надградим това, което са постигнали изследователите на Фичето – Никола Мавродинов, Георги Козаров и Николай Тулешков“, заяви директорът Иван Христов.

В своето слово той отбеляза, че тази година е по-специална, тъй като се честват 225 години от рождението на Колю Фичето, а програмата за тях обхваща различни инициативи през година, част от които вече бяха реализирани. На 23 септември в Дряново предстои Родова среща с потомци на възрожденския майстор строител, като за нея се очакват в града на Колю Фичето да пристигнат над 40 негови наследници.

В изказването си Христов анонсира още издаването на луксозен албум, представящ обектите на Първомайстора по българските земи, който се реализира с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България и вестник Строител.

Проф. Вера Бонева сподели пред присъстващите, че книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ на д-р Венелин Бараков е компактна и съдържателна, подходяща както за широката публика, така и за специалистите. „Полиграфски изданието е оформено перфектно. Поздравявам д-р Бараков, че се е постарал да издири стари снимки и карти, както и част от архитектурните заснемания на първите архитекти, за да проследи в исторически план как са се развивали отделните сгради, които са останали или са се загубили във времето. Това е един много сериозен и тежък изследователски труд, за което поздравявам автора, както и издателство „Фабер“, изпълнило в перфектна форма книгата“, каза проф. Бонева. Тя не спести и суперлативите си към екипа на ИМ-Дряново, утвърдил по думите ѝ Музея в национално средище за опазване на наследството не само на Колю Фичето, но и на нашата възрожденска архитектура.

С вълнение арх. Белин Моллов коментира, че книгата е подходяща за всички, тъй като информацията в нея е поднесена по достъпен начин и също поднесе поздравления към екипа на ИМ – Дряново, седящ зад реализацията ѝ. „През тази година имах щастието да общувам много пъти с екипа на музея. Те не просто си гледат работата, те я обичат и създават много здрави връзки и приятелства. Който отиде там, след това се връща отново вече като приятел. Препоръчвам ви, когато имате възможност, посетете Дряново и историческия музей, съхраняващ великолепните макети на сътвореното от Колю Фичето“, каза арх. Моллов.

Пред присъстващите Константин Фичев говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик. Той отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, съхраняващ фотографии и документи, който в голяма част е успял да дигитализира. Разказа, че родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Д-р Бараков представите свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засегна по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.

Представянето на книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в Централния дом на архитекта в САБ се реализира като част от програмата на Националните чествания, посветени на 225 години от рождението на Колю Фичето, които се организират от ИМ – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица