Свържи се с нас

Новини

Журналистът Иво Димитров: Габрово е като след война!

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Журналистът Иво Димитров е роден в Габрово. Завършил е Априловската гимназия в класа на големия български педагог Иван Попиванов. После завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Последователно работи в столична редакция на БНР, Радиоцентър Габрово, вестниците „Труд“, „7 дни спорт“ и „168 часа“. Бил е издател на вестник „Левски“, главен редактор на вестниците „Планета спорт“ и „Свободен народ“, директор на вестник „Ретро“, а сега е отговорен редактор в „Галерия“. Известен колекционер на произведения на изобразителното изкуство и член на Съюза на българските колекционери.

– Г-н Димитров, как очаквате да завърши делото, което габровската кметица Таня Христова заведе срещу вашия вестник „Галерия“?

– Ако бяхме в Холивуд щях да ви кажа, че Христова ще загуби делото, защото там филмите завършват с хепиенд и доброто винаги побеждава. Но в България всичко е възможно. Нямам честта да познавам тази госпожа, но с огромно безпокойствие гледам резултатите от нейното присъствие на най-високия пост в Габрово. Идвам си поне веднъж на два месеца и с всеки изминал път установявам, че градът е все по-западнал и изостанал. Тук сякаш се е водила война. Улиците са пусти, предприятията разрушени, а огромна част от младите, които са по-мобилни, вече са намерили спасение в други градове. От близо 95 хил. души през 1989 г. сега тук са останали не повече от 40 хиляди. Според статистиката през последните няколко години сред областните центрове Габрово е на първо място по демографски срив и застаряващо население. Имам усещането, че ако същата тази госпожа Христова спечели още един или два мандата, след 8 години от Габрово може да останат две-три махали, съсредоточени в центъра и около паметника на основателя на града Рачо Ковача. На кого ще е кмет тогава госпожата и какви европрограми ще произвеждат в кабинетите?

– Не е ли много апокалиптична подобна картина?
– След 19.00 часа в Габрово е като на Марс – има живот, но трябват специални устройства, за да бъде доказан със сигурност. Извън черния хумор смятам, че моят град никога не е изглеждал толкова стар, грохнал и болен.

– От какво боледува Габрово?

– Едва ли аз съм докторът, който трябва да постави диагнозата, но смятам, че при всички положения страда от остра управленска недостатъчност. Сегашните властници нямат никаква стратегия и визия за развитието и бъдещето на града. Научавам, че тук като на конвейр се пишат европроекти и чрез Томислав Дончев се прибират едни пари по европейски програми. Ако от ОЛАФ обаче решат да разследват къде отиват тези пари, ще установят с ужас, че уж пестеливите габровци не знаят как се използва по предназначение асфалтът, че се строят тераси по няколко пъти, защото падат в реката. Къде отиват целите суми и кои ръчички ги прибират е въпрос, на който трябва да отговорят разследващите компетентни органи. И ако в инфраструктурата все пак нещо мърда, макар и с много грешки и въпросителни около фирмите-изпълнители и подизпълнители, то липсата на стратегия за спиране на демографския срив си е направо престъпление към града и родовата памет. Габрово е на изчезване, защото местните управници не създават условия за светкавичен икономически растеж и за навлизане на нови производства и капитали в града. Много е лесно да пишеш европрограми и да прибираш едни пари, но за да оцелее Габрово, трябва конкретна работа за връщането на реалната икономика в града. Тя не се връща с некачествен асфалт и със затрупване на отводнителни шахти, а с реални действия. Няма да подсказвам на госпожа Христова, която очевидно няма управленска потенция, какви конкретни действия да предприеме, след като преди нея и по нейно време всичко тук беше вандалски унищожено – и машиностроене, и текстилна промишленост, и какво ли още не. Сега младите хора чакат да навършат 18 години, да завършат училище, за да се махнат от Габрово. За тях няма работа, няма бъдеще тук. Къде е успешната Таня Христова, къде останаха предизборните й обещания, че младите хора ще имат бъдеще в родния си град. Направи ли нещо конкретно, откри ли ново производство, за да задържи хората в града? Нека само не ми отговаря, че няма лостове. Ако не ги вижда, да си взима чантичката, да се качи на токчетата и да си тръгва. На Габрово му трябва работещ кмет, който знае какво прави.

– Някои ще ви опонират, че е много лесно да се критикува от 220 километра разстояние?

– И сигурно ще са прави, но понякога от разстояние деформациите се виждат по-ясно. А и на мен не ми е все едно какво се случва с родния ми град. Когато в „Галерия“ правихме разследването за Габрово, констатирахме, че общинската администрация, която си е машина за колективно гласуване по време на избори, наброява над 500 души. Това си е чисто безумие и разхищение. Далеч по-големи центрове на кантони и области в Швейцария и Австрия имат най-много по 40-50 общински служители. Вероятно споменатите държави са по-бедни от България, а тамошните Общини са с по-малки възможности. Тук са 10 пъти повече маймуни на клона. Това според вас не се ли прави, за да има една компактна група за гласуване?

– Критикувате като политик, който ще се явява на избори?

– Журналистите сме не по-малко политици от тези безумци, които 26 години се упражняват върху гърба на народа. Знаем им кътните зъби. Ние можем да разследваме престъпленията им, за да ги осветлим и да ги критикуваме, а тях държавната система им позволява да крадат и да се обогатяват на гърба на народа. И да лъжат състезателно същия този народ. Крайно време е час по-скоро да се намери нова алтернатива на досегашното статукво, която да поиска и въвеждането на закон за персоналната отговорност на държавните и общински служители. Не може с един подпис да решаваш човешки съдби и да преразпределяш милиони и да не носиш никаква отговорност. Проблемът е, че напоследък журналистиката ни все по-често активно участва в тази лъжа и става неразделна част от нея. Медиите ни стават все по-сервилни, ласкателни и вместо да служат на хората и да бъдат коректив на властта, се подмазват на силните на деня. За мое огромно съжаление това важи с пълна степен и за родното ми Габрово. Наскоро прочетох, че според местен вестник Томислав Дончев изпреварил Иван Вазов по поетика. Какъв полет на мисълта! Какъв словесен кич и каква потресаваща интелектуална импотентност! Това е показно убийство на журналистиката в центъра на града. Безумно е подобна идиотия да се тиражира, защото вестниците и медиите са призвани да възпитават. Как тези хора имат сурат да се определят за журналисти през второто десетилетие на XXI век? Ако преди да прочета малоумието им, ми бяха казали, че става дума за Севернокорейско издание, което се лигави около Ким Чен Ун, нямаше да съм изненадан. Сега съм шокиран. Може утре да прочетете, че Таня Христова е като Елисавета Багряна, Дора Габе, Блага Димитрова или като трите, взети заедно. Знае ли човек каква глупост може да им хрумне на тези интелектуални чехълчета? Свикнала да вирее в подобна медийна среда, съвсем естествено е Таня Христова да се дразни от критични публикации като тази в „Галерия“. Ще я преживеем. Преживели сме далеч по-тежки неща – подслушвали са ни, следили са ни, взривяваха ни. Все пак става дума за тъжната родна действителност и за най-бедната страна в Европа, която на всичкото отгоре е и на 106-то място по свобода на медиите.

– Какъв е искът на Таня Христова към „Галерия“?

– Оценила е обидата си на 26 хил. лева. На тази жена може да й липсват управленски качества, но размах не й липсва. И очевидно апетит. Нали парите не миришат. Кметицата обаче трябва да знае, че често медиите присядат и то понякога фатално.

– Преди много години вие сте работили в Габрово с тези журналисти, които коментирате по-горе?

– Така е и затова съм ядосан. С някои от тези хора заедно посрещахме демокрацията. В моята стая на радиоцентъра направихме първите сбирки на СДС в Габрово. Оказва се обаче, че някои бивши колеги още не са преминали по-напред от Априлския пленум на ЦК на БКП и мозъците им са замръзнали в далечната 1956 година. Между другото Томислав Дончев едва ли е толкова глупав, че да се гордее от подобни идиотски сравнения с Вазов. Такова обидно натягане не е от полза за никой управник. Вместо да му изпишат вежди, тези дописници го вкарват в центъра на сатирични и унизителни коментари. Но много пъти съм казвал, че глупостта няма възраст, пол и месторождение.

– Какво обичате да правите най-много като си дойдете в Габрово?

– Хубаво ми е, когато се кача на Борики или на Баба Зара. Тогава дълго гледам Балкана. На времето казвах на мои състуденти от други градове, че Балкана ражда герои. Веднъж в остър спор един старозагорец ми каза: „Да, ама ние в Стара Загора първи сме подпалили джамията.“ Отговорих му: „В Габрово турците никога не са имали смелостта и дързостта да построят джамия, пък и не е имал кой да прави теманета в нея. Какво да подпалим, след като тук турците, като са минавали, са слизали от конете си, за да не ядосат гордите балканджии.“ Сега търся героите край Балкана, от които днешните подтисници да се страхуват. Надявам се габровци да се върнат към свободолюбието на предците си и да си търсят правата до дупка. Тогава и управниците им няма да се чувстват недосегаеми и безнаказани.

Интервю: Христо ПЕТРОВ.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Нощ на музеите“ се превърна в незабравимо пътешествие между вкус, изкуства и театър

Published

on

За трета поредна година Исторически музей – Дряново превърна инициативата „Нощ на музеите“ в многопластово преживяване, което остави дълбока следа в сърцата на всички присъстващи. На 15 май 2026 г. три емблематични локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ и Икономовата къща, бяха сцена на спектакъл, в който историята, кулинарията, театърът и живописта заговориха с един глас.

Програмата започна в двора на Лафчиевата къща с официалната премиера на „Дряновски вкусотии и изкушения“ – кулинарна книга с готварските рецепти на Анастасия Лафчиева, съставена от Юлия Дабкова, Стилияна Топалова-Марчовска и Христо Петров. Директорът на ИМ-Дряново Иван Христов откри събитието и поздрави авторите на изданието. С представяне на книгата се обърна доц. д-р Светла Ракшиева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, която е автор на предговора. Тя характеризира изданието като представително за духа и кулинарната традиция на региона и отбеляза приноса на дряновския музей за опазването на местното културно наследство. Музикална програма осигури Оркестър Дряново, с ръководител Славчо Илиев. Присъстващите имаха възможност да дегустират ястия, приготвени по рецепти от книгата.

Във втората част на вечерта, в духа на форум театъра зрителите не бяха просто публика, а съавтори на спектакъл. Актьори от Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово разиграха два сюжета: „Без изход“ и „Страхотна новина“, а аплодисментите бяха допълнени от гласуване, което промени хода на историята. Представлението бе реализирано в рамките на проект, финансиран от Национален фонд „Култура“.

Вечерта приключи в Икономовата къща с изложба-концерт на Гергана Попова. Платната и творчеството ѝ бяха представени от художника Антон Антонов, уредник в ИМ-Дряново, а живата музика на Попова и Юрген Ротенщайнер (китара) превърна галерийното пространство в сцена. Дегустация на селектирани вина допълни усещането за пълноценно естетическо преживяване.

Ден преди „Нощ на музеите“, на 14 май ИМ-Дряново посрещна участниците в Регионалната ученическа конференция, посветена на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание в Първи революционен окръг. Форумът бе организиран съвместно от Община Дряново, МКБППМН, ИМ – Дряново и Общински комитет „Васил Левски“ – Дряново. В конференцията участваха близо 30 ученици от 8 града, попадащи в територията на Първи революционен окръг, разпределени в две възрастови групи: V – VIII клас и IX – XII клас. Събитието включваше и допълнителна програма – малчуганите от група „Таралеж“ при ДГ „Детелина“ – Дряново поднесоха тематичен поздрав, а ученици от СУ „Максим Райкович“ – Дряново представиха откъс „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов. Участниците имаха възможност да посетят Килийното училище в църквата „Света Троица“, която е най-старата църква в Дряново, намираща се непосредствено до музея, както и експозицията „Сътворено от Земята“. В края на деня научните рецензенти представиха своите оценки, след което се проведе тържественото награждаване на всички участници.

На 16 май бяха отбелязани 20 години от откриването на паметника на Васил Левски в Дряново, намиращ се до Икономовата къща. На събитието присъстваха Трифон Панчев, кмет на Дряново, Васил Василев, председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“, Корнелия Маринова от фондация „Васил Левски“, бивши кметове на Дряново, общественици и ръководители на институции.

Зареди още

Култура

Савина Цонева е Библиотекар на годината у нас

Published

on

За шестнадесета поредна година бяха връчени Годишните библиотечни награди на Българската библиотечно – информационна асоциация – ББИА. Наградите се присъждат ежегодно с цел да се отличат най-изявените библиотеки и библиотечни специалисти, както и да се насърчат добрите практики и иновациите в библиотечния сектор.

Тържествената церемония се състоя в Национална галерия „Квадрат 500“ при закриването на XХ Национална библиотечна седмица (11 – 15 май) под надслов „Една мисия, много гласове: библиотеките обединяват“. В категория „Библиотекар на годината“ бяха номинирани Елеонора Димитрова Бодурова – училищна библиотека към 67-о ОУ „Васил Априлов“ – гр. София, Мартина Мартинова Янкова-Радолова, библиотекар в Регионална библиотека П. Р. Славейков“- ВеликоТърново, Савина Христова Цонева – директор на Регионална библиотека „Апирилов – Палаузов” – Габрово и Светомира Вачева – главен библиотекар в Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра.

С отличието бе удостоена Савина Цонева. Наградата връчи Анета Дончева, бивш председател на ББИА.

Савина Цонева има дългогодишен опит като библиотекар, библиограф и мениджър на обществена библиотека. Тя е завършила „Библиотекознание и библиография” в Държавния библиотекарски институт в София и във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Директор на РБ „Априлов – Палаузов” от 2008 г. до сега. Притежава висока експертиза в областта на съставянето на библиографски издания и прикнижни и пристатийни библиографии. Съставител, редактор и коректор на над 45 книги в областта на регионалната история и краеведските проучвания. Инициатор, съставител и редактор на 15 издания на библиотеката – библиографии, регионални исторически изследвания и сборници. Сред тях са: „Чети, брате, чети“- летопис на габровската библиотека по повод 150-годишнината й, юбилейно издание „РБ „Априлов – Палаузов” – 2011 – 2021”, „55 години краеведско обединение „Мизия“, „155 години габровска библиотека“, методическо помагало „В помощ на читалищния библиотекар”в няколко издания, биобиблиографията „Акад. Никола Михов”, второ допълнено издание на биобиблиографския указател за Ран Босилек и др. Автор на над 180 публикации в местния, централен и национален печат. Само през 2025 г. библиотеката е издала помагалото „В помощ на читалищния библиотекар”, „Габровският сборник” от 1824 г.: Юбилейно фототипно издание, посветено на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, „Любопитни факти, личности и събития от историята на Габровския край”, посветено на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, „Помагало по дигитална и медийна грамотност”, „По следите на историята: от Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен личности, събития и любопитни факти”, посветена на 60-годишнината на Краеведско обединение „Мизия”. Под нейно ръководство библиотеката реализира успешно над 35 проекта, а само през 2025 г. шест, насочени към обновяване на библиотечните фондове, осъвременяване на технологичното оборудване, инициативи за насърчаване на четенето, дигитална и медийна грамотност, изграждане на дигитален клуб, повишаване на квалификацията на библиотекарите от Габровския регион. Габровската библиотека е сред най-добрите в страната.

Зареди още

Новини

Благотворителният кулинарен базар на „Майчина грижа“ събра над 2 000 евро

Published

on

Благотворителният кулинарен базар на ЖБД „Майчина грижа“, проведен на 15 май, събра 2 200 евро в подкрепа на ученици с отличен успех и затруднено финансово положение. Средствата ще бъдат насочени към Фонд „Хаджи Радка Пенчо Семова“, чрез който ще бъдат връчени парични награди на петима зрелостници от габровски училища.

Стипендиите ще бъдат предоставени на абитуриенти от Националната Априловска гимназия, Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“, Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“, Професионалната техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ и Средно училище „Отец Паисий“.

Инициативата обедини десетки съмишленици, доброволци, дарители и местни бизнеси, които подкрепиха каузата с кулинарни изделия, финансови средства и логистична помощ. Сред участниците със свои домашно приготвени специалитети бяха Дарина Маринчевска, Маргарита Рашкова, Пепа Боева, Диана Николова, Силвия Петкова, Ралица Петкова, Павлина Христова, Цеца Данаилова, Християна Вичева, Невена Пенева – Раздавачът на доброто, Миглена Саратлиева, Розалина Тачева, д-р Ваня Костадинова, д-р Маргарита Кирова, Емануела Стоянова, Павлина Тапова, Анелия Христова, Маргарита Лазарова, Мая Георгиева, Валя Пенкова, Рената Гичева, Милена Пенчева, Анелия Филиповска и Виолета Янева.

Към благотворителната инициатива се присъединиха и Габриела Йосифова и Клуб „Активни родители“, които заедно с децата приготвиха разнообразни кулинарни изкушения. Специални благодарности организаторите отправиха към учениците от ПГТ „Пенчо Семов“, които осигуриха питки и сладкиши в красиви подаръчни кутии, както и към г-жа Пройнова за добрата организация. Подкрепа оказаха още Пекарна „Светофара“, „Пекарна L’ Italiano“ и пицария „Капань“, както и дарителите Механа „Етър“, Галина Банковска, Красимира Василева и Цветомира Койчева.

Организаторите благодариха и на всички посетители, които са дарили суми над стойността на закупените продукти. За успешното провеждане на базара съдействие оказаха Община Габрово, Общинският съвет по наркотични вещества – Габрово, фирма „Парос“, Росен Николов и занаятчия, участвал в съседство на събитието.

От ЖБД „Майчина грижа“ изразиха признателност и към медиите и социалните групи, популяризирали инициативата, както и към дамите от дружеството, които освен с труд и кулинарни изделия, са подкрепили каузата и с лични дарения.

„Тази инициатива е доказателство, че заедно можем повече, защото нашите деца го заслужават. Събрали сме се да творим добро“, споделят организаторите.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица