Новини
Журналистът Иво Димитров: Габрово е като след война!

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
Журналистът Иво Димитров е роден в Габрово. Завършил е Априловската гимназия в класа на големия български педагог Иван Попиванов. После завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Последователно работи в столична редакция на БНР, Радиоцентър Габрово, вестниците „Труд“, „7 дни спорт“ и „168 часа“. Бил е издател на вестник „Левски“, главен редактор на вестниците „Планета спорт“ и „Свободен народ“, директор на вестник „Ретро“, а сега е отговорен редактор в „Галерия“. Известен колекционер на произведения на изобразителното изкуство и член на Съюза на българските колекционери.
– Г-н Димитров, как очаквате да завърши делото, което габровската кметица Таня Христова заведе срещу вашия вестник „Галерия“?
– Ако бяхме в Холивуд щях да ви кажа, че Христова ще загуби делото, защото там филмите завършват с хепиенд и доброто винаги побеждава. Но в България всичко е възможно. Нямам честта да познавам тази госпожа, но с огромно безпокойствие гледам резултатите от нейното присъствие на най-високия пост в Габрово. Идвам си поне веднъж на два месеца и с всеки изминал път установявам, че градът е все по-западнал и изостанал. Тук сякаш се е водила война. Улиците са пусти, предприятията разрушени, а огромна част от младите, които са по-мобилни, вече са намерили спасение в други градове. От близо 95 хил. души през 1989 г. сега тук са останали не повече от 40 хиляди. Според статистиката през последните няколко години сред областните центрове Габрово е на първо място по демографски срив и застаряващо население. Имам усещането, че ако същата тази госпожа Христова спечели още един или два мандата, след 8 години от Габрово може да останат две-три махали, съсредоточени в центъра и около паметника на основателя на града Рачо Ковача. На кого ще е кмет тогава госпожата и какви европрограми ще произвеждат в кабинетите?
– Не е ли много апокалиптична подобна картина?
– След 19.00 часа в Габрово е като на Марс – има живот, но трябват специални устройства, за да бъде доказан със сигурност. Извън черния хумор смятам, че моят град никога не е изглеждал толкова стар, грохнал и болен.
– От какво боледува Габрово?
– Едва ли аз съм докторът, който трябва да постави диагнозата, но смятам, че при всички положения страда от остра управленска недостатъчност. Сегашните властници нямат никаква стратегия и визия за развитието и бъдещето на града. Научавам, че тук като на конвейр се пишат европроекти и чрез Томислав Дончев се прибират едни пари по европейски програми. Ако от ОЛАФ обаче решат да разследват къде отиват тези пари, ще установят с ужас, че уж пестеливите габровци не знаят как се използва по предназначение асфалтът, че се строят тераси по няколко пъти, защото падат в реката. Къде отиват целите суми и кои ръчички ги прибират е въпрос, на който трябва да отговорят разследващите компетентни органи. И ако в инфраструктурата все пак нещо мърда, макар и с много грешки и въпросителни около фирмите-изпълнители и подизпълнители, то липсата на стратегия за спиране на демографския срив си е направо престъпление към града и родовата памет. Габрово е на изчезване, защото местните управници не създават условия за светкавичен икономически растеж и за навлизане на нови производства и капитали в града. Много е лесно да пишеш европрограми и да прибираш едни пари, но за да оцелее Габрово, трябва конкретна работа за връщането на реалната икономика в града. Тя не се връща с некачествен асфалт и със затрупване на отводнителни шахти, а с реални действия. Няма да подсказвам на госпожа Христова, която очевидно няма управленска потенция, какви конкретни действия да предприеме, след като преди нея и по нейно време всичко тук беше вандалски унищожено – и машиностроене, и текстилна промишленост, и какво ли още не. Сега младите хора чакат да навършат 18 години, да завършат училище, за да се махнат от Габрово. За тях няма работа, няма бъдеще тук. Къде е успешната Таня Христова, къде останаха предизборните й обещания, че младите хора ще имат бъдеще в родния си град. Направи ли нещо конкретно, откри ли ново производство, за да задържи хората в града? Нека само не ми отговаря, че няма лостове. Ако не ги вижда, да си взима чантичката, да се качи на токчетата и да си тръгва. На Габрово му трябва работещ кмет, който знае какво прави.
– Някои ще ви опонират, че е много лесно да се критикува от 220 километра разстояние?
– И сигурно ще са прави, но понякога от разстояние деформациите се виждат по-ясно. А и на мен не ми е все едно какво се случва с родния ми град. Когато в „Галерия“ правихме разследването за Габрово, констатирахме, че общинската администрация, която си е машина за колективно гласуване по време на избори, наброява над 500 души. Това си е чисто безумие и разхищение. Далеч по-големи центрове на кантони и области в Швейцария и Австрия имат най-много по 40-50 общински служители. Вероятно споменатите държави са по-бедни от България, а тамошните Общини са с по-малки възможности. Тук са 10 пъти повече маймуни на клона. Това според вас не се ли прави, за да има една компактна група за гласуване?
– Критикувате като политик, който ще се явява на избори?
– Журналистите сме не по-малко политици от тези безумци, които 26 години се упражняват върху гърба на народа. Знаем им кътните зъби. Ние можем да разследваме престъпленията им, за да ги осветлим и да ги критикуваме, а тях държавната система им позволява да крадат и да се обогатяват на гърба на народа. И да лъжат състезателно същия този народ. Крайно време е час по-скоро да се намери нова алтернатива на досегашното статукво, която да поиска и въвеждането на закон за персоналната отговорност на държавните и общински служители. Не може с един подпис да решаваш човешки съдби и да преразпределяш милиони и да не носиш никаква отговорност. Проблемът е, че напоследък журналистиката ни все по-често активно участва в тази лъжа и става неразделна част от нея. Медиите ни стават все по-сервилни, ласкателни и вместо да служат на хората и да бъдат коректив на властта, се подмазват на силните на деня. За мое огромно съжаление това важи с пълна степен и за родното ми Габрово. Наскоро прочетох, че според местен вестник Томислав Дончев изпреварил Иван Вазов по поетика. Какъв полет на мисълта! Какъв словесен кич и каква потресаваща интелектуална импотентност! Това е показно убийство на журналистиката в центъра на града. Безумно е подобна идиотия да се тиражира, защото вестниците и медиите са призвани да възпитават. Как тези хора имат сурат да се определят за журналисти през второто десетилетие на XXI век? Ако преди да прочета малоумието им, ми бяха казали, че става дума за Севернокорейско издание, което се лигави около Ким Чен Ун, нямаше да съм изненадан. Сега съм шокиран. Може утре да прочетете, че Таня Христова е като Елисавета Багряна, Дора Габе, Блага Димитрова или като трите, взети заедно. Знае ли човек каква глупост може да им хрумне на тези интелектуални чехълчета? Свикнала да вирее в подобна медийна среда, съвсем естествено е Таня Христова да се дразни от критични публикации като тази в „Галерия“. Ще я преживеем. Преживели сме далеч по-тежки неща – подслушвали са ни, следили са ни, взривяваха ни. Все пак става дума за тъжната родна действителност и за най-бедната страна в Европа, която на всичкото отгоре е и на 106-то място по свобода на медиите.
– Какъв е искът на Таня Христова към „Галерия“?
– Оценила е обидата си на 26 хил. лева. На тази жена може да й липсват управленски качества, но размах не й липсва. И очевидно апетит. Нали парите не миришат. Кметицата обаче трябва да знае, че често медиите присядат и то понякога фатално.
– Преди много години вие сте работили в Габрово с тези журналисти, които коментирате по-горе?
– Така е и затова съм ядосан. С някои от тези хора заедно посрещахме демокрацията. В моята стая на радиоцентъра направихме първите сбирки на СДС в Габрово. Оказва се обаче, че някои бивши колеги още не са преминали по-напред от Априлския пленум на ЦК на БКП и мозъците им са замръзнали в далечната 1956 година. Между другото Томислав Дончев едва ли е толкова глупав, че да се гордее от подобни идиотски сравнения с Вазов. Такова обидно натягане не е от полза за никой управник. Вместо да му изпишат вежди, тези дописници го вкарват в центъра на сатирични и унизителни коментари. Но много пъти съм казвал, че глупостта няма възраст, пол и месторождение.
– Какво обичате да правите най-много като си дойдете в Габрово?
– Хубаво ми е, когато се кача на Борики или на Баба Зара. Тогава дълго гледам Балкана. На времето казвах на мои състуденти от други градове, че Балкана ражда герои. Веднъж в остър спор един старозагорец ми каза: „Да, ама ние в Стара Загора първи сме подпалили джамията.“ Отговорих му: „В Габрово турците никога не са имали смелостта и дързостта да построят джамия, пък и не е имал кой да прави теманета в нея. Какво да подпалим, след като тук турците, като са минавали, са слизали от конете си, за да не ядосат гордите балканджии.“ Сега търся героите край Балкана, от които днешните подтисници да се страхуват. Надявам се габровци да се върнат към свободолюбието на предците си и да си търсят правата до дупка. Тогава и управниците им няма да се чувстват недосегаеми и безнаказани.
Интервю: Христо ПЕТРОВ.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Новини
Проф. Николай Цонков с обръщение към гражданите
Скъпи, приятели от Габрово, Севлиево, Трявна, Дряново
Скъпи приятели от малките населени места,
Имам смелостта да застана пред Вас не като носител на празни обещания, а като човек, който е чул вашите гласове — гласовете на онези, които работят рамо до рамо в цеха, на майките, които се борят да осигурят хляб на масата, на старите хора, които помнят по-добрите ни дни, и на младите, които все още търсят причина да останат и да градят тук. Чух гнева и умората от забравата, но видях и съвестта, гордостта и готовността да се съпреживее, да се действа и да се носи отговорност.
България е наша обща къща — и когато в къщата има теч, няма значение кой е виновен за стената; важно е да спрем водата и да оправим покрива. Наша първа задача е да съхраним мира — не като празна дума, а като разумна, прагматична външна политика, която пази националния интерес, независимостта и хората. Ние няма да позволим гражданските летища да станат плацдарм за външни конфликти; няма да позволим решения, вземани „на тъмно“, да ни превърнат в мишена. Мирът е условие за сигурност, икономика и човешко достойнство — и той трябва да бъде защитаван с мъдрост, не с рисковани авантюри.
Но мирът не стига, когато на масата липсва хляб. Социалната справедливост трябва да бъде измерима и незабавна. Затова, ние от БСП ОЛ предлагаме реални мерки, които облекчават ежедневието: временни мерки за защита на домакинствата — тавани на горивата и ключовите хранителни вериги, намален ДДС за горива, ефективна антиспекулативна политика и регулация на цената на тока за най-уязвимите. Това са мерки, които дават въздух на хората и време на икономиката да се реформира. Но няма справедливост без институции, които работят — реформа във ВСС, промени в законите за висшето образование, стройни и прозрачни правила за обществените поръчки и строителството. Борбата с корупцията и възстановяването на доверието в държавата са условия за дългосрочен растеж. Няма справедливост без силни институции.
И Габрово не е статистика — това е дом на семейства, работещи предприятия и истории, които заслужават бъдеще. Тунел под Шипка, връзка с „Хемус“, модерни пътни връзки между Габрово, Севлиево и Дряново, индустриален парк и хъб за инженерни и IT умения, брандовете „Габрово-сърцето на България“ и „Произведено в Габрово“, които да развият туризма— това не са красиви фрази, а конкретни проекти с ясен икономически смисъл. Нека направим Габрово хъб на уменията, иновациите и достъпните възможности, където дуалното образование среща бизнеса, а креативността се превръща в поминък.
Бизнесът — малки и средни предприятия, семейни фабрики, стартиращи компании — са гръбнакът на нашата икономика и душата на региона. Видях го в „Кентавър“: ръце, майсторство, идеи, готовност да поемат риск, но и уязвимост пред неясни правила, неравни условия и растящи разходи. Нашата политика трябва да бъде партньор, не препятствие. Това означава ясни и предвидими правила, незабавна борба със сивата икономика, подкрепа за износно ориентирани производства, стимули за дуалното образование и програми, които свързват уменията с работните места. Ще работя за инвестиции в индустриални паркове, данъчни облекчения и финансиране на иновации, които не оставят бизнеса сам срещу глобалната конкуренция. Честният труд трябва да се възнаграждава; предприемаческият риск — да бъде подкрепен; и всяко предприятие, което създава блага и работни места, трябва да има перспектива тук, а не да бъде принудено да търси спасение в чужбина.
И най-важното: политиката за мен не е състезание. Политиката е отговорност. Отговорност да чуваш, да реагираш и да носиш последствията от решенията си. Аз не идвам да ви обещавам чудеса. Идвам да работя. Идвам да нося отговорност. Когато гласувате, направете го освен с мисъл за Вас, направето го и с мисъл за онези, които нямат глас, но усещат последиците от всяко решение — за семейството, което чака заплата, за предприятието, което иска да инвестира, за детето, което иска да учи и да остане тук.
Ако искате държава, в която справедливостта не е лозунг, а път; ако искате Габрово с пътища, вода, възможности за младите и подкрепа за честния труд; ако искате външна политика, която пази мира и не ни въвлича във външни конфликти — тогава нека заедно да изберем посока на действие, смелост и почтеност.
Справедлива България е възможна. Тя започва от тук — от разговорите в селата като Плачковци, от работещите цехове в Дряново, от срещите в Габрово, Севлиево и Трявна, от усилията на всеки, който не се отказва. Аз съм готов да работя и да нося отговорност. А вие — ще бъдете ли с мен?
За Габрово. За хората. За мира. За България.
Гласувайте с номер 5!
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „БСП – Обединена левица“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „БСП – Обединена левица“ е под номер 5 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Новини
Томислав Дончев: Изборите са тест за зрялост
В дните преди избори всичко изглежда подредено — думи, обещания, лица, дори емоции. Създава се усещането, че изборът е ясен, почти логичен. А всъщност никога не е.
Защото водачеството не е въпрос на това кой говори най-добре, а кой ще носи последствията най-дълго. Това не се вижда в дебатите. Не се измерва в проценти. Личи си по-късно — когато решенията започнат да тежат, а обясненията свършат.
Българският избирател отдавна е свикнал да слуша за бъдеще, което започва „веднага след изборите“. И почти толкова отдавна знае, че това „веднага“ има свойството да се отлага. Затова въпросът не е кой обещава повече, а кой разбира границите на възможното — и има смелостта да ги каже на глас.
Истинският водач не печели доверие с увереност, а с мярка. Той не влиза в ролята на спасител, защото знае, че такава роля няма. И ако има нещо, което го отличава, то не е способността да убеждава, а способността да отказва — на лесните решения, на удобните лъжи, на краткия път.
В крайна сметка изборите не са състезание по харесване. Те са тест за зрялост — и за двете страни. За тези, които искат да водят, и за тези, които решават дали да ги следват.
И може би най-честният избор е не този, който ни дава най-много надежда, а този, който ни оставя най-малко илюзии.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Новини
Даниел Петров, Възраждане: Младите трябва да виждат бъдещето си в Габрово

Образованието и развитието на младите хора са сред ключовите приоритети за бъдещето на област Габрово. Това заяви водачът на листата на „Възраждане“ Даниел Петров, като очерта визия за система, която да дава реална перспектива на младите в региона.
„Ние ще направим така, че младите хора да виждат бъдещето си тук, в родния си край“, подчерта Петров. По думите му една от основните задачи е запазването и развитието на училищната мрежа, включително в по-малките населени места, за да се гарантира достъп до образование и да се спре процесът на обезлюдяване.
„Не може цели населени места да губят училищата си – това е директен път към обезлюдяване“, заяви той. Ключов акцент е въвеждането на обучение, съобразено с нуждите на местната икономика, така че образованието да води директно до реализация. В тази връзка се предвижда изграждане на партньорства между училища и работодатели, както и създаване на стажантски и обучителни програми с реална перспектива за работа.
Запазване на поне една паралелка със специалност строителство е такъв пример, защото е на път да изчезне изцяло, както изчезна техникума по текстил, както изчезна и строителния техникум, а за следващата учебна година няма записано нито едно дете със специалност строителство, която сега се преподава в едно от средните общопрофилни училища в Габрово.
„Образованието трябва да подготвя кадри за икономиката, а не да създава млади хора без перспектива. Ако образованието не води до работа, то губи смисъла си“, заяви Петров. Той постави акцент и върху възпитанието в ценности като труд, отговорност, семейство и принадлежност към родния край. Според него проблемите на региона са част от по-широк национален модел, при който образователната система е откъсната от реалните нужди на обществото.
От „Възраждане“ предлагат цялостна реформа в образованието, насочена към възстановяване на държавната роля и ясните правила в системата. Сред основните приоритети е премахването на делегираните бюджети и гарантиране на равен достъп до качествено образование във всяко населено място, както и законова защита на училищата от закриване в малките общини.
Предвижда се въвеждане на единен учебник по предмет, ограничаване на намесата на външни организации и възстановяване на държавния контрол върху образователната политика.
Паралелно с това се залага на развитие на младите хора чрез масов спорт, извънкласни дейности и обучение в практически умения, така че всеки ученик да завършва с базова професионална подготовка.
„Младежта е бъдещето на държавата. Ако не създадем условия за развитие тук, ще продължим да я губим“, подчерта Петров. В заключение той заяви, че само чрез реални политики и последователна работа може да се обърне негативната тенденция.
„Няма да се примирим Габрово да се превърне в територия без бъдеще. Няма да приемем селата ни да изчезват, училищата да затварят и младите хора да напускат без да се връщат. Ще работим последователно, докато не обърнем тази тенденция. Габрово не е просто място на картата. Габрово е дом. И този дом ще има бъдеще“, заяви Петров.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 8 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
-
Новинипреди 6 дниОтбелязваме Велика събота!
-
Новинипреди 7 дниИван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия
-
Новинипреди 5 дниВеликден е! Христос Воскресе!
-
Новинипреди 4 дниОтбелязваме Светли понеделник!
-
Новинипреди 3 дниНиколай Косев: Необходими са ясни правила и контрол в строителството
-
Кримипреди 3 дниЧетирима се „лашнаха“ с пико по Празниците в Габрово, сред тях и жени
-
Културапреди 3 дни„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново
-
Икономикапреди 3 дниГаброво оптимизира светофарите: Осем кръстовища под лупата на урбанистите








