Свържи се с нас

Култура

Избрани карикатури от два века показва Домът на хумора и сатирата

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Музеят „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово гостува на Историческия музей в Ботевград с подбрана колекция българска карикатура на автори от 20.и 21.век. Изложбата „Българска карикатура – класици и съвременници 20-21 век” се открива на 12 март в 17,30 ч. в зала „Орханиец”, в навечерието на 43 рожден ден на габровската Весела къща. Представя 16 забележителни майстори на българската карикатура с по две техни творби. Части от експозицията са гостували в Китай и Полша. В този си вид се показва за първи път.

Всяка изложба е своеобразен визуален разказ, при това многопластов: и за автора или авторите, и за тяхното време, и за вълненията им, оставени на платното. В случая можем да прибавим и още един разказ – за трибуната, от която се изявяват избраните художници-карикатуристи – хумористичните и сатирични вестници и списания (в колекцията са включени няколко сатирични издания от фонда на ДХС).

Сега нашият „разказ” започва от Александър Божинов /1878-1968/, с право наричан баща на българската карикатура. Но той не е само карикатурист, но и журналист, график, живописец, акварелист, сценограф, илюстратор, оформител на книги, критик, редактор, портретист, пейзажист, създател на сатирична пластика, стенописец, писател, дописен член на БАН и академик. Толкова мощен талант! Често си спомня: „Като се посветих на изкуството, а главно на карикатурата, не изпуснах нито минута да мисля, че макар да служа на един жанр, който у нас не е признат за голямо изкуство, аз съм длъжен да го издигна до изкуство, а не да го оставя да зрее като забавителна драскулка на всекидневния читател във вестника”. Да, Божинов наистина превръща карикатурата в пълноправно и уважавано изкуство у нас. В изложбата е емблематичната му творба „Пижо и Пендо”.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Колкото и малка да е подборката, говорим ли за „бащи на карикатурата”, не можем да пропуснем Илия Бешков /1901-1958/, също многостранна личност, поколения карикатуристи с благоговение го наричат свой учител. Включени са карикатури от антимилитаристичния му цикъл.

Борис Ангелушев /1902-1966/ няма как да не свързваме с образа на Бай Ганьо, Марко Бехар /1914-1973/ си прави шеги с дяволското и божественото. Райко Алексиев /1893-1944/ присъства с две от ранните си сатирични рисунки, полюсни като емоционална багра. Много точно Радой Ралин пише по повод 100 г.от рождението на твореца: „..артистичната изобретателност, напоена с непринуден смях, надигаше у него гражданина и художника срещу нарушеното равновесие в нравите”.

В изложбата са включени и автори, творили през втората половина на 20.век и оставили значима диря в развитието на българската карикатура (Т.Пиндарев, Цв.Цеков-Карандаш, К. Драгостинов). След тях са нашите съвременници: Г.Чаушов /1938/, Ст.Десподов /1950-2015/, Л.Михайлов /1950/, А.Станкулов /1956/, Ив.Кутузов /1956/, Р.Драгостинов /1956-2011/, Хр.Комарницки /1964/ и В.Георгиев /1970/, все добре познати от нашата преса или от многото им ярки участия и престижни награди от международни салони на карикатурата. Домът на хумора има щастливата привилегия да ги нарече свои приятели и да се стреми да подкрепя и популяризира по свой начин тяхното жизнеутвърждаващо изкуство. Един голям художник може да се разпознае и от две негови произведения, ако ли не, и те са достатъчни да събудят нашата любознателност и с хапче хуморин в чашата, както ни препоръчва незабравимият Стефан Десподов, да продължим да крачим през неудовлетворяващия ни делник.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Култура

Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

Published

on

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.

В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.

От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.

В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.

Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица