

Култура
Избрани карикатури от два века показва Домът на хумора и сатирата

снимка: Община Габрово
Музеят „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово гостува на Историческия музей в Ботевград с подбрана колекция българска карикатура на автори от 20.и 21.век. Изложбата „Българска карикатура – класици и съвременници 20-21 век” се открива на 12 март в 17,30 ч. в зала „Орханиец”, в навечерието на 43 рожден ден на габровската Весела къща. Представя 16 забележителни майстори на българската карикатура с по две техни творби. Части от експозицията са гостували в Китай и Полша. В този си вид се показва за първи път.
Всяка изложба е своеобразен визуален разказ, при това многопластов: и за автора или авторите, и за тяхното време, и за вълненията им, оставени на платното. В случая можем да прибавим и още един разказ – за трибуната, от която се изявяват избраните художници-карикатуристи – хумористичните и сатирични вестници и списания (в колекцията са включени няколко сатирични издания от фонда на ДХС).
Сега нашият „разказ” започва от Александър Божинов /1878-1968/, с право наричан баща на българската карикатура. Но той не е само карикатурист, но и журналист, график, живописец, акварелист, сценограф, илюстратор, оформител на книги, критик, редактор, портретист, пейзажист, създател на сатирична пластика, стенописец, писател, дописен член на БАН и академик. Толкова мощен талант! Често си спомня: „Като се посветих на изкуството, а главно на карикатурата, не изпуснах нито минута да мисля, че макар да служа на един жанр, който у нас не е признат за голямо изкуство, аз съм длъжен да го издигна до изкуство, а не да го оставя да зрее като забавителна драскулка на всекидневния читател във вестника”. Да, Божинов наистина превръща карикатурата в пълноправно и уважавано изкуство у нас. В изложбата е емблематичната му творба „Пижо и Пендо”.

снимка: Община Габрово
Колкото и малка да е подборката, говорим ли за „бащи на карикатурата”, не можем да пропуснем Илия Бешков /1901-1958/, също многостранна личност, поколения карикатуристи с благоговение го наричат свой учител. Включени са карикатури от антимилитаристичния му цикъл.
Борис Ангелушев /1902-1966/ няма как да не свързваме с образа на Бай Ганьо, Марко Бехар /1914-1973/ си прави шеги с дяволското и божественото. Райко Алексиев /1893-1944/ присъства с две от ранните си сатирични рисунки, полюсни като емоционална багра. Много точно Радой Ралин пише по повод 100 г.от рождението на твореца: „..артистичната изобретателност, напоена с непринуден смях, надигаше у него гражданина и художника срещу нарушеното равновесие в нравите”.
В изложбата са включени и автори, творили през втората половина на 20.век и оставили значима диря в развитието на българската карикатура (Т.Пиндарев, Цв.Цеков-Карандаш, К. Драгостинов). След тях са нашите съвременници: Г.Чаушов /1938/, Ст.Десподов /1950-2015/, Л.Михайлов /1950/, А.Станкулов /1956/, Ив.Кутузов /1956/, Р.Драгостинов /1956-2011/, Хр.Комарницки /1964/ и В.Георгиев /1970/, все добре познати от нашата преса или от многото им ярки участия и престижни награди от международни салони на карикатурата. Домът на хумора има щастливата привилегия да ги нарече свои приятели и да се стреми да подкрепя и популяризира по свой начин тяхното жизнеутвърждаващо изкуство. Един голям художник може да се разпознае и от две негови произведения, ако ли не, и те са достатъчни да събудят нашата любознателност и с хапче хуморин в чашата, както ни препоръчва незабравимият Стефан Десподов, да продължим да крачим през неудовлетворяващия ни делник.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие


Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.


Култура
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“


От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.
За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.
Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.
Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.


Култура
Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир


10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.
Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.
В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.
В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.
Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.



-
Икономикапреди 7 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Любопитнопреди 7 дни
Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour завладя Севлиево
-
Икономикапреди 7 дни
Реч за състоянието на Съюза
-
Културапреди 6 дни
Излезе най-новото издание на Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 7 дни
„Вечери на изпятата поезия“ в Габрово
-
Културапреди 7 дни
Унгарка спечели „Сребърна хлопка“ от Панаира на занаятите
-
Новинипреди 6 дни
Габрово събира експерти на дискусия за боровата процесионка
-
Кримипреди 6 дни
Две тежки катастрофи отнеха човешки животи