Свържи се с нас

Новини

Васил Василев: „Няма по-умни деца от българчетата“

Published

on

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

„Няма по-хубава държава на света от България, по-свестен народ от българския и по-умни деца от българчетата!” Това заяви Васил Василев, председател на Общобългарския комитет “Васил Левски“, пред участниците в първата национална среща на клубовете „Млади възрожденци“, състояла се на 21 февруари в Националния исторически музей в столицата.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Събитието се провежда под патронажа на вицепрезидента на Република България Маргарита Попова, която бе сред официалните гости. На срещата присъстваха писателят и академик Антон Дончев, народните представители Васил Антонов, Корнелия Маринова и Красимир Каракачанов, председателят на съюза на българските артисти Христо Мутафчиев, актьорът Васил Плачков, изиграл ролята на Васил Левски, във филма за Апостола, председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева, представители от Българската армия и спортисти от СК „Левски“.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

В емоционалното си обръщение към присъстващите г-жа Попова заяви, че единствено в българската армия могат да се намерят родолюбци и хора на честта и дълга, готови да се жертват за Отечеството. „И не бива да се уронва техният престиж!“

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

„Деца не творите сами, а с вашите учители“, по този начин вицепрезидентът изрази почитта си към българските учители, които са в основата на нещо велико. Пожела на всички присъстващи да си тръгнат от НИМ, като от празник, защото творят и имат идеи.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Г-н Василев връчи почетен плакет на Общобългарския комитет „Васил Левски” за съдействието при откриването на клубовете „Млади възрожденци” на Маргарита Попова и подчерта, че се надява до края на годината клубовете от 60 да станат 200 и да обхванат цялата страна. В тях да членуват „будни” деца, с афинитет към историята и готови да преобърнат човешките представи за нея.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

С всяко българско дете се ражда възможност за един Левски, категоричен бе Антон Дончев. „Това, което се случва около нас е едно чудо, което възроди името и делото на Васил Левски. Не вярвах, че това което се случи, ще се случи!“, допълни още той. За него Левски е клада, гори защото един човек се е запалил за България. „Има хора, които отглеждат дървета и след това ги хвърлят в кладата на Апостола. Това е една голяма надежда”, каза още Дончев.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Янка Такева от своя страна подкрепи учителската професия и я защити достойно: „Ние сме хората, които да ви възпитаваме на любов и отечество. Днес имаме нужда от ново Възраждане, от вяра и образование. Нужна ни е мотивация и пример. Без българския учител нищо не е възможно, така образованието е фундамента на българското общество!“, заяви позицията си Такева. „Трябва да покажем на всички в България, че младото поколение не само на думи, но и с дела ще създаде нова ценностна система!“, допълни още тя.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Над 200 деца и техните учители бяха част от срещата. Най-креативните получиха награди, а останалите участници получиха заслужени грамоти. Сред тях бе и габровският клуб, представляван от едни от най-изявените ученици: Иван Иванов, Йордан Катинов, Калоян Христов, Николета Колева и Симона Иванова, с ръкoводител г-жа Пенка Петрова, учител по История и цивилизация към Националната Априловска гимназия.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

А ето и тяхната позиция за срещата и всичко, което им се случи през изминалите дни:

Какво за вас е клуб „Млади възрожденци”?

Йордан Катинов: Възможност за придобиване на опит и постигане на част от моите идеи, свързани с отстояване на българския дух, родолюбие, признателност към предците.

Калоян Христов: Всички, които сме се присъединили в клуба ни обединява обща цел и кауза, за които се трудим и борим. За мен „Млади възрожденци” не е просто клуб, а нещо много ценно, защото в днешното ежедневие е крайно необходимо да си припомняме възрожденските идеали и стремежи и да не ги забравяме за миг. Това и правим ние и се опитваме да го въплътим и във всички българи.

Николета Колева: За мен този клуб има способността да събуди умовете на младите хора. Смисълът който влагам в него е, че младите хора би следвало да продължават стъпките на онези, забравените борци, на онези, жертвали се за едно по-добро бъдеще. Те са ни дали пример, който трябва да следваме. А това би било възможно чрез разновидността на дейсностите, които предлага нашия клуб.

Симона Иванова: За мен клубът е ново предизвикателство, което ме отвежда на нови места и се срещам с нови хора. В този екип всички дават много от себе си, за да бъдем по- оригинални и ползотворни. Мисля че за в бъдеще ще бъдем още по- упорити и успешни във всяко начинание. Посещението на НИМ ни даде още по- голям стимул за работа.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Посещението на Националния исторически музей и срещата ви с видни личности в страната, оправда ли вашите очаквания? С какви впечатления си тръгнахте от там?

Йордан Катинов: Впечатлен съм от архитектурата на Националният исторически музей и по- точно от гостуващата изложба на църковни предмети от Охридската епископия, както и тронът на цар Борис III. Благодаря за възможността да се срещна с хора на духа като академик Антон Дончев. За самото събитие най- силно бе словото на Дончев.

Достоен е жестът на Маргарита Попова и Васил Василев да съберат на едно място толкова млади хора, които да споделят идеи и опит. Все още има мислещи, умни и отстояващите българското деца.

Калоян Христов: Моите очаквания бяха дори надхвърлени. С посещението си на срещата имах възможността да чуя и видя много хора, които имат голям принос в литературата и историята, в изкуството и отбраната, в спорта и държавното управление. Аз и колективът, които представяхме габровския комитет, смятам, че с чутото от Антон Дончев, от Васил Василев, от Маргарита Попова, Янка Такева, обогатихме собствените си ценности и виждания. Другата възможност, която ни се откри бе разходката из Националния исторически музей. Аз не бях го посещавал до сега и за мен това беше интересно и полезно. Цялата организация, протичането и замисъла на сбирката бяха на много добро ниво и оставиха в мен само хубави и приятни впечатления. Рядко човек може да се срещне с толкова успели в сферата си хора и толкова еродирани. Радостен съм, че имахме възможността да бъдем част от конференцията. Атмосферата беше много идилична, защото деца на различни възрасти четоха произведенията си, пяха, рецитираха, те бяха вложили усилия и се убедих, че много от младите хора и мои връстници отделят от времето и вдъхновението си да творят и да обогатяват себе си.

Николета Колева: Цялата среща, заедно с посещението на НИМ, както и запознаването ми с видни български личности, ме накара да се почувствам не само културно обогатена, защото се докоснах до един друг свят, но и много щастлива от факта, че в България има страшно много будни и талантливи деца, които намират поле за изява чрез този клуб. Доволна съм, че имах честта да се докосна до такива хора.

Симона Иванова: Очакванията ми бяха оправдани! Изключително съм горда, че присъствах на такъв тип събитие и се срещнах с много интелигентни и високопоставени лица. Осъзнах, че талантите в нашата страна са много и всеки притежава нещо ценно, с което да плени останалите. Възрастта не е пречка за да покажеш на какво си способен, както знаем в клуба членуват деца от 2 до 12 клас. Това може само да ни покаже, че имаш ли желание и готовност всичко ще бъде както го искаме. На това място имаше деца с мечти и надежди за достигане на високи върхове и повечето успяха да ги достигнат. Една снимка с известна личност от екрана е сбъдната мечта, както за мен, така и за много други, като мен. Групата ни беше незабравима и изпълнена с много емоционални моменти. Няма да забравя това пътуване!

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Тази среща даде ли ви стимул за нови идеи и проекти?

Симона Иванова: Със сигурност, тръгнахме си от там още по- мотивирани и целеустремени и си поставихме нови цели, които ще преследваме в бъдеще! Нашата група е толкова „отворена” към нови начинания, че дори времето, което прекарахме в път, „роди” нови планове, които ще трябва да обсъдим по- скоро с останалите членове, защото нямаме търпение те да станат реалност. Това са моменти на гордост и ние се гордеем, че сме част от това ново начало. Важна роля има и нашият ръководител, с който си прекарахме незабравимо и винаги ще помним забавните моменти!

Йордан Катинов: Смятам, че въздействието от тази обстановка провокира в мен желание да доопозная своя род и отечество и да популяризирам това знание сред моите връстници като ги убеждавам, че патриотизмът не е изгубена кауза. Вярвам ,че пътят е верен.

Калоян Христов: След срещата усетих във всички нас един обновен и допълнен ентусиазъм. Аз знам и вярва, че това което правим е една добра и смислена инициатива, но след срещата мнението ми се потвърди и утвърди. Още по път за Габрово се зародиха в нас нови идеи, които споделихме и които ще обсъдим. Има няколко идеи за проекти на местно ниво, които ще разгледаме с останалите членове и ако сме единодушни ще започнем работа по тях.

Николета Колева: Тази среща определено ми даде стимул за нови идеи, които заедно с моите съученици ще превърнем в реалност.

Автор: Симона Иванова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Започва основният ремонт на тротоарите по бул. „Столетов“ в Габрово

Published

on

Започва изпълнението на проекта за „Основен ремонт на тротоари към бул. „Столетов“ в Габрово“ в участъка от производствената зона при Ceratizit до територията на „Рачо Ковача“ АД.

Обектът ще се изпълнява в рамките на две години, а целта е създаване на по-безопасна, удобна и модерна среда за пешеходците и всички жители, които ежедневно използват тази ключова градска артерия.

Проектът предвижда цялостна рехабилитация на тротоарните площи, като съществуващите бордюри към пътното платно се запазват, тъй като бул. „Столетов“ е част от републиканската пътна мрежа. Решенията са съобразени с автомобилния и пешеходния достъп до всички имоти, за да се гарантира нормално функциониране на зоната по време и след ремонта.

За повишаване на безопасността се предвижда изпълнение на тактилни ивици за внимание и насочване, разположени на пресичанията, автобусните спирки и основните пешеходни точки. Това ще улесни придвижването на хора със зрителни затруднения и ще подобри общата ориентация в пространството.

В рамките на проекта ще бъде изградено ново улично осветление. На кръстовището на бул. „Столетов“ и бул. „Хемус“ е предвидено и видеонаблюдение, което ще допринесе за по-висока пътна безопасност.

Проектът включва и подмяна на автобусни спирки с нови, осигуряващи по-добър комфорт и защита от атмосферни условия за пътуващите. Поради плътната мрежа от подземни комуникации в тротоарните зони възможностите за засаждане на дървета са ограничени.

Затова е предвидено озеленяване с храстовидна растителност, която ще осигури визуално отделяне на пешеходните пространства и ще допринесе за по-приятна и подредена градска среда.

Ремонтът на бул. „Столетов“ е изключително важна инвестиция в качеството на живот на жителите там. С обновяването на тротоарите, осветлението, спирките и пешеходните зони се създава по-сигурна, достъпна и удобна среда, която подобрява ежедневното придвижване на работещите в района, учениците, родителите и всички жители, които използват булеварда.

Зареди още

Култура

Проф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя

Published

on

„Българите през XIX век са основното производително население, което захранва чрез своята стопанска дейност столицата на Османската империя – Истанбул, а това е един от най-големите град по онова време в света.“ Това каза чл. – кор. проф. д.и.н. Иван Русев, който гостува в новия епизод на първия музеен подкаст в България – „Музеят говори“.

Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, проф. Русев говори за двутомната „Стопанска история на българите в Османската империя“ (XV в. – началото на ХХ век). Книгата бе представена и в Дряново по време на международната научна конференция на Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ), която се състоя на 25 и 26 септември.

По думите му тези два тома, написани на базата на сериозни научни изследвания и защитени дисертации, добавят нова информация през ранния (XV – XVII в.) и късния (XVII – XIX в.) период за българите, попаднали в границите на Османската империя. „На границата между XVII и XIX в. се случват събития и процеси, които по-ясно разграничават началните и по-късните векове от съществуването на Османската империя. Българите съществуват в границите ѝ, но трудно можем да ги разграничим. Те са един от близо 80-те народа, живеещи в империята и са съжителствали с останалите. Много от изследванията се стремят да обособят и разграничат ролята на българите“, сподели още проф. Русев.

Според него осезаемо е присъствието на българите в империята, особено върху териториите, върху които възниква в последствие третата Българска държава. „За всичките тези пет века, нещата не се случват монотонно. Има динамика, която трябва да отчетем. В ранния период на империята, българите имат своят принос наравно с останалите народи. Но той става все по-осезаем през XIX век, тогава, когато по стечение на обстоятелствата Османската империя изпада в сериозна криза. Започват национално освободителните движения на другите балкански народи. Обособяват се и се появяват сръбската и гръцката държава. В един момент българите са основното производително население, което захранва със своята стопанска дейност най-големият град в света по онова време – Истанбул“, коментира Русев.

Oт едва страна това дава стимул и възможност за бурно, интензивно стопанско развитие на българите, в резултат на което в не малка степен се стига до забогатяване сред част от тях и поява на средна класа, с чиито средства е финансирана националната ни революция.

Проф. Русев сподели, че книгата не слага точка в изследванията, като изрази надежда, че оттук нататък те ще бъдат надградени чрез появата на нови проучвания. По неговото мнение двутомното издание прави моментна снимка на състоянието на съвременната историческа наука по проблемите на стопанската история на българите в Османската империя.

По думите му за първи път се обособява периода, като се акцентира върху стопанската дейност, развитие и участието на българите в стопанския живот на Османската империя. Книгата е издадена от Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, а редакцията е дело именно на чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев.

В епизода на „Музеят говори“ той подробно представи идеята и дейността през годините на ЦСИИ, в чието ръководство участва, както и всички изследвания на центъра, които се публикуват в годишни издания.

За зрителите на подкаста проф. Русев сподели още мнението си какъв е интересът на студентите в българските университети към дисциплината „Стопанска история“, разкри бъдещите планове пред ЦСИИ и даде отговор дали музеите и архивите в страната подпомагат изследователския процес.

Зареди още

Новини

Симулация на тежък инцидент на жп прелез вдига институциите на крак

Published

on

Областна администрация – Габрово организира на 1 октомври пълномащабно учение „ЖП прелез – Трявна 2026“ със съставните части на Единната спасителна система.

На железопътния прелез по пътя към с. Бангейци ще бъде проиграна ситуация на тежко пътнотранспортно произшествие между автомобил и железопътен подвижен състав с условно пострадали лица и опасност от възникване на пожар.

Целта е да бъдат проверени координацията и съвместните действия на компетентните институции при реакция в подобна кризисна ситуация.

Във връзка с провеждането на учението, от 13.00 до 15.00 ч. в района на железопътния прелез ще бъде въведена временна организация на движението. Учението е част от Годишната областна план-програма по безопасност на движението по пътищата на област Габрово за 2026 г.

Призовават се преминаващите да се съобразяват с нея и с указанията на компетентните органи.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица