Новини
Васил Василев: „Няма по-умни деца от българчетата“

снимка: Симона Иванова
„Няма по-хубава държава на света от България, по-свестен народ от българския и по-умни деца от българчетата!” Това заяви Васил Василев, председател на Общобългарския комитет “Васил Левски“, пред участниците в първата национална среща на клубовете „Млади възрожденци“, състояла се на 21 февруари в Националния исторически музей в столицата.
Събитието се провежда под патронажа на вицепрезидента на Република България Маргарита Попова, която бе сред официалните гости. На срещата присъстваха писателят и академик Антон Дончев, народните представители Васил Антонов, Корнелия Маринова и Красимир Каракачанов, председателят на съюза на българските артисти Христо Мутафчиев, актьорът Васил Плачков, изиграл ролята на Васил Левски, във филма за Апостола, председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева, представители от Българската армия и спортисти от СК „Левски“.
В емоционалното си обръщение към присъстващите г-жа Попова заяви, че единствено в българската армия могат да се намерят родолюбци и хора на честта и дълга, готови да се жертват за Отечеството. „И не бива да се уронва техният престиж!“
„Деца не творите сами, а с вашите учители“, по този начин вицепрезидентът изрази почитта си към българските учители, които са в основата на нещо велико. Пожела на всички присъстващи да си тръгнат от НИМ, като от празник, защото творят и имат идеи.
Г-н Василев връчи почетен плакет на Общобългарския комитет „Васил Левски” за съдействието при откриването на клубовете „Млади възрожденци” на Маргарита Попова и подчерта, че се надява до края на годината клубовете от 60 да станат 200 и да обхванат цялата страна. В тях да членуват „будни” деца, с афинитет към историята и готови да преобърнат човешките представи за нея.

снимка: Симона Иванова
С всяко българско дете се ражда възможност за един Левски, категоричен бе Антон Дончев. „Това, което се случва около нас е едно чудо, което възроди името и делото на Васил Левски. Не вярвах, че това което се случи, ще се случи!“, допълни още той. За него Левски е клада, гори защото един човек се е запалил за България. „Има хора, които отглеждат дървета и след това ги хвърлят в кладата на Апостола. Това е една голяма надежда”, каза още Дончев.
Янка Такева от своя страна подкрепи учителската професия и я защити достойно: „Ние сме хората, които да ви възпитаваме на любов и отечество. Днес имаме нужда от ново Възраждане, от вяра и образование. Нужна ни е мотивация и пример. Без българския учител нищо не е възможно, така образованието е фундамента на българското общество!“, заяви позицията си Такева. „Трябва да покажем на всички в България, че младото поколение не само на думи, но и с дела ще създаде нова ценностна система!“, допълни още тя.
Над 200 деца и техните учители бяха част от срещата. Най-креативните получиха награди, а останалите участници получиха заслужени грамоти. Сред тях бе и габровският клуб, представляван от едни от най-изявените ученици: Иван Иванов, Йордан Катинов, Калоян Христов, Николета Колева и Симона Иванова, с ръкoводител г-жа Пенка Петрова, учител по История и цивилизация към Националната Априловска гимназия.
А ето и тяхната позиция за срещата и всичко, което им се случи през изминалите дни:
Какво за вас е клуб „Млади възрожденци”?
Йордан Катинов: Възможност за придобиване на опит и постигане на част от моите идеи, свързани с отстояване на българския дух, родолюбие, признателност към предците.
Калоян Христов: Всички, които сме се присъединили в клуба ни обединява обща цел и кауза, за които се трудим и борим. За мен „Млади възрожденци” не е просто клуб, а нещо много ценно, защото в днешното ежедневие е крайно необходимо да си припомняме възрожденските идеали и стремежи и да не ги забравяме за миг. Това и правим ние и се опитваме да го въплътим и във всички българи.
Николета Колева: За мен този клуб има способността да събуди умовете на младите хора. Смисълът който влагам в него е, че младите хора би следвало да продължават стъпките на онези, забравените борци, на онези, жертвали се за едно по-добро бъдеще. Те са ни дали пример, който трябва да следваме. А това би било възможно чрез разновидността на дейсностите, които предлага нашия клуб.
Симона Иванова: За мен клубът е ново предизвикателство, което ме отвежда на нови места и се срещам с нови хора. В този екип всички дават много от себе си, за да бъдем по- оригинални и ползотворни. Мисля че за в бъдеще ще бъдем още по- упорити и успешни във всяко начинание. Посещението на НИМ ни даде още по- голям стимул за работа.

снимка: Симона Иванова
Посещението на Националния исторически музей и срещата ви с видни личности в страната, оправда ли вашите очаквания? С какви впечатления си тръгнахте от там?
Йордан Катинов: Впечатлен съм от архитектурата на Националният исторически музей и по- точно от гостуващата изложба на църковни предмети от Охридската епископия, както и тронът на цар Борис III. Благодаря за възможността да се срещна с хора на духа като академик Антон Дончев. За самото събитие най- силно бе словото на Дончев.
Достоен е жестът на Маргарита Попова и Васил Василев да съберат на едно място толкова млади хора, които да споделят идеи и опит. Все още има мислещи, умни и отстояващите българското деца.
Калоян Христов: Моите очаквания бяха дори надхвърлени. С посещението си на срещата имах възможността да чуя и видя много хора, които имат голям принос в литературата и историята, в изкуството и отбраната, в спорта и държавното управление. Аз и колективът, които представяхме габровския комитет, смятам, че с чутото от Антон Дончев, от Васил Василев, от Маргарита Попова, Янка Такева, обогатихме собствените си ценности и виждания. Другата възможност, която ни се откри бе разходката из Националния исторически музей. Аз не бях го посещавал до сега и за мен това беше интересно и полезно. Цялата организация, протичането и замисъла на сбирката бяха на много добро ниво и оставиха в мен само хубави и приятни впечатления. Рядко човек може да се срещне с толкова успели в сферата си хора и толкова еродирани. Радостен съм, че имахме възможността да бъдем част от конференцията. Атмосферата беше много идилична, защото деца на различни възрасти четоха произведенията си, пяха, рецитираха, те бяха вложили усилия и се убедих, че много от младите хора и мои връстници отделят от времето и вдъхновението си да творят и да обогатяват себе си.
Николета Колева: Цялата среща, заедно с посещението на НИМ, както и запознаването ми с видни български личности, ме накара да се почувствам не само културно обогатена, защото се докоснах до един друг свят, но и много щастлива от факта, че в България има страшно много будни и талантливи деца, които намират поле за изява чрез този клуб. Доволна съм, че имах честта да се докосна до такива хора.
Симона Иванова: Очакванията ми бяха оправдани! Изключително съм горда, че присъствах на такъв тип събитие и се срещнах с много интелигентни и високопоставени лица. Осъзнах, че талантите в нашата страна са много и всеки притежава нещо ценно, с което да плени останалите. Възрастта не е пречка за да покажеш на какво си способен, както знаем в клуба членуват деца от 2 до 12 клас. Това може само да ни покаже, че имаш ли желание и готовност всичко ще бъде както го искаме. На това място имаше деца с мечти и надежди за достигане на високи върхове и повечето успяха да ги достигнат. Една снимка с известна личност от екрана е сбъдната мечта, както за мен, така и за много други, като мен. Групата ни беше незабравима и изпълнена с много емоционални моменти. Няма да забравя това пътуване!

снимка: Симона Иванова
Тази среща даде ли ви стимул за нови идеи и проекти?
Симона Иванова: Със сигурност, тръгнахме си от там още по- мотивирани и целеустремени и си поставихме нови цели, които ще преследваме в бъдеще! Нашата група е толкова „отворена” към нови начинания, че дори времето, което прекарахме в път, „роди” нови планове, които ще трябва да обсъдим по- скоро с останалите членове, защото нямаме търпение те да станат реалност. Това са моменти на гордост и ние се гордеем, че сме част от това ново начало. Важна роля има и нашият ръководител, с който си прекарахме незабравимо и винаги ще помним забавните моменти!
Йордан Катинов: Смятам, че въздействието от тази обстановка провокира в мен желание да доопозная своя род и отечество и да популяризирам това знание сред моите връстници като ги убеждавам, че патриотизмът не е изгубена кауза. Вярвам ,че пътят е верен.
Калоян Христов: След срещата усетих във всички нас един обновен и допълнен ентусиазъм. Аз знам и вярва, че това което правим е една добра и смислена инициатива, но след срещата мнението ми се потвърди и утвърди. Още по път за Габрово се зародиха в нас нови идеи, които споделихме и които ще обсъдим. Има няколко идеи за проекти на местно ниво, които ще разгледаме с останалите членове и ако сме единодушни ще започнем работа по тях.
Николета Колева: Тази среща определено ми даде стимул за нови идеи, които заедно с моите съученици ще превърнем в реалност.
Автор: Симона Иванова.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Крими
Признал се за дилър на кокаин получи условна с изпитателен срок

На 9 февруари т.г., в заседание по наказателно дело от общ характер, състав на Окръжен съд – Габрово одобри споразумение между прокурор от Габровска окръжна прокуратура и защитника на С.Ц. от Габрово, с което на подсъдимия се налага наказание лишаване от свобода – условно, за държане на наркотици, с цел разпространение.
Съгласно споразумението С.Ц. се признава за виновен в това, че на 17 януари 2025 г., в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – полиетиленови свивки с бяло вещество, съдържащо активен компонент кокаин, общо 3,42 грама на обща стойност 923,32 лв.
За посоченото престъпление на С.Ц. бе определено наказание от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага с изпитателен срок от 4 години. Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Новини
Започват спешни пътни ремонти на места в Габрово

„Обичайно след края на зимния сезон се появяват нови компрометирани пътни участъци и дупки по уличната мрежа в града. Извършихме огледи и определихме зоните и критичните места, в които са необходими спешни частични ремонти на нарушените настилки.
Ще започнем работа по тях при подходящи метеорологични условия“, каза заместник-кметът на Община Габрово с ресор „Строителство, инфраструктура и екология“ инж. Деян Дончев.
„Сред спешните участъци е този в дясното платно на пътната естакада на ул. „Лазурна“ в посока кв. Трендафил. Там намесата ще бъде частична, тъй като предстои основен ремонт на съоръжението.
Обектът е включен в Инвестиционната програма за общински проекти към държавния бюджет и вече имаме сключено споразумение за финансиране с Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, допълни инж. Дончев.
Община Габрово ще информира своевременно гражданите за евентуалните временни ограничения на движението, свързани с предстоящите ремонтни работи.

Култура
Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.
Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.
Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.
Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.
Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.
В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.
Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.
Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.
Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.


-
Кримипреди 3 дниИван Халкин застава начело на полицията в Габрово
-
Икономикапреди 4 дни2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?
-
Новинипреди 4 дниПриключи ремонтът на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
-
Любопитнопреди 4 дниВсяко „да“ носи своята загуба: една теория за избора
-
Кримипреди 4 дниВнимание: Зачестяват опитите за телефонни измами в Габровско!
-
Икономикапреди 4 дниMarket tackle – дигиталният партньор за устойчив онлайн растеж
-
Икономикапреди 4 дниНад 900 данъчни декларации вече са подадени в НАП – Габрово
-
Културапреди 3 дниДве „Златни лири на Орфей” за Музикален клуб „Весела”















