Свържи се с нас

Новини

Васил Василев: „Няма по-умни деца от българчетата“

Published

on

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

„Няма по-хубава държава на света от България, по-свестен народ от българския и по-умни деца от българчетата!” Това заяви Васил Василев, председател на Общобългарския комитет “Васил Левски“, пред участниците в първата национална среща на клубовете „Млади възрожденци“, състояла се на 21 февруари в Националния исторически музей в столицата.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Събитието се провежда под патронажа на вицепрезидента на Република България Маргарита Попова, която бе сред официалните гости. На срещата присъстваха писателят и академик Антон Дончев, народните представители Васил Антонов, Корнелия Маринова и Красимир Каракачанов, председателят на съюза на българските артисти Христо Мутафчиев, актьорът Васил Плачков, изиграл ролята на Васил Левски, във филма за Апостола, председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева, представители от Българската армия и спортисти от СК „Левски“.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

В емоционалното си обръщение към присъстващите г-жа Попова заяви, че единствено в българската армия могат да се намерят родолюбци и хора на честта и дълга, готови да се жертват за Отечеството. „И не бива да се уронва техният престиж!“

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

„Деца не творите сами, а с вашите учители“, по този начин вицепрезидентът изрази почитта си към българските учители, които са в основата на нещо велико. Пожела на всички присъстващи да си тръгнат от НИМ, като от празник, защото творят и имат идеи.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Г-н Василев връчи почетен плакет на Общобългарския комитет „Васил Левски” за съдействието при откриването на клубовете „Млади възрожденци” на Маргарита Попова и подчерта, че се надява до края на годината клубовете от 60 да станат 200 и да обхванат цялата страна. В тях да членуват „будни” деца, с афинитет към историята и готови да преобърнат човешките представи за нея.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

С всяко българско дете се ражда възможност за един Левски, категоричен бе Антон Дончев. „Това, което се случва около нас е едно чудо, което възроди името и делото на Васил Левски. Не вярвах, че това което се случи, ще се случи!“, допълни още той. За него Левски е клада, гори защото един човек се е запалил за България. „Има хора, които отглеждат дървета и след това ги хвърлят в кладата на Апостола. Това е една голяма надежда”, каза още Дончев.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Янка Такева от своя страна подкрепи учителската професия и я защити достойно: „Ние сме хората, които да ви възпитаваме на любов и отечество. Днес имаме нужда от ново Възраждане, от вяра и образование. Нужна ни е мотивация и пример. Без българския учител нищо не е възможно, така образованието е фундамента на българското общество!“, заяви позицията си Такева. „Трябва да покажем на всички в България, че младото поколение не само на думи, но и с дела ще създаде нова ценностна система!“, допълни още тя.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Над 200 деца и техните учители бяха част от срещата. Най-креативните получиха награди, а останалите участници получиха заслужени грамоти. Сред тях бе и габровският клуб, представляван от едни от най-изявените ученици: Иван Иванов, Йордан Катинов, Калоян Христов, Николета Колева и Симона Иванова, с ръкoводител г-жа Пенка Петрова, учител по История и цивилизация към Националната Априловска гимназия.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

А ето и тяхната позиция за срещата и всичко, което им се случи през изминалите дни:

Какво за вас е клуб „Млади възрожденци”?

Йордан Катинов: Възможност за придобиване на опит и постигане на част от моите идеи, свързани с отстояване на българския дух, родолюбие, признателност към предците.

Калоян Христов: Всички, които сме се присъединили в клуба ни обединява обща цел и кауза, за които се трудим и борим. За мен „Млади възрожденци” не е просто клуб, а нещо много ценно, защото в днешното ежедневие е крайно необходимо да си припомняме възрожденските идеали и стремежи и да не ги забравяме за миг. Това и правим ние и се опитваме да го въплътим и във всички българи.

Николета Колева: За мен този клуб има способността да събуди умовете на младите хора. Смисълът който влагам в него е, че младите хора би следвало да продължават стъпките на онези, забравените борци, на онези, жертвали се за едно по-добро бъдеще. Те са ни дали пример, който трябва да следваме. А това би било възможно чрез разновидността на дейсностите, които предлага нашия клуб.

Симона Иванова: За мен клубът е ново предизвикателство, което ме отвежда на нови места и се срещам с нови хора. В този екип всички дават много от себе си, за да бъдем по- оригинални и ползотворни. Мисля че за в бъдеще ще бъдем още по- упорити и успешни във всяко начинание. Посещението на НИМ ни даде още по- голям стимул за работа.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Посещението на Националния исторически музей и срещата ви с видни личности в страната, оправда ли вашите очаквания? С какви впечатления си тръгнахте от там?

Йордан Катинов: Впечатлен съм от архитектурата на Националният исторически музей и по- точно от гостуващата изложба на църковни предмети от Охридската епископия, както и тронът на цар Борис III. Благодаря за възможността да се срещна с хора на духа като академик Антон Дончев. За самото събитие най- силно бе словото на Дончев.

Достоен е жестът на Маргарита Попова и Васил Василев да съберат на едно място толкова млади хора, които да споделят идеи и опит. Все още има мислещи, умни и отстояващите българското деца.

Калоян Христов: Моите очаквания бяха дори надхвърлени. С посещението си на срещата имах възможността да чуя и видя много хора, които имат голям принос в литературата и историята, в изкуството и отбраната, в спорта и държавното управление. Аз и колективът, които представяхме габровския комитет, смятам, че с чутото от Антон Дончев, от Васил Василев, от Маргарита Попова, Янка Такева, обогатихме собствените си ценности и виждания. Другата възможност, която ни се откри бе разходката из Националния исторически музей. Аз не бях го посещавал до сега и за мен това беше интересно и полезно. Цялата организация, протичането и замисъла на сбирката бяха на много добро ниво и оставиха в мен само хубави и приятни впечатления. Рядко човек може да се срещне с толкова успели в сферата си хора и толкова еродирани. Радостен съм, че имахме възможността да бъдем част от конференцията. Атмосферата беше много идилична, защото деца на различни възрасти четоха произведенията си, пяха, рецитираха, те бяха вложили усилия и се убедих, че много от младите хора и мои връстници отделят от времето и вдъхновението си да творят и да обогатяват себе си.

Николета Колева: Цялата среща, заедно с посещението на НИМ, както и запознаването ми с видни български личности, ме накара да се почувствам не само културно обогатена, защото се докоснах до един друг свят, но и много щастлива от факта, че в България има страшно много будни и талантливи деца, които намират поле за изява чрез този клуб. Доволна съм, че имах честта да се докосна до такива хора.

Симона Иванова: Очакванията ми бяха оправдани! Изключително съм горда, че присъствах на такъв тип събитие и се срещнах с много интелигентни и високопоставени лица. Осъзнах, че талантите в нашата страна са много и всеки притежава нещо ценно, с което да плени останалите. Възрастта не е пречка за да покажеш на какво си способен, както знаем в клуба членуват деца от 2 до 12 клас. Това може само да ни покаже, че имаш ли желание и готовност всичко ще бъде както го искаме. На това място имаше деца с мечти и надежди за достигане на високи върхове и повечето успяха да ги достигнат. Една снимка с известна личност от екрана е сбъдната мечта, както за мен, така и за много други, като мен. Групата ни беше незабравима и изпълнена с много емоционални моменти. Няма да забравя това пътуване!

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Тази среща даде ли ви стимул за нови идеи и проекти?

Симона Иванова: Със сигурност, тръгнахме си от там още по- мотивирани и целеустремени и си поставихме нови цели, които ще преследваме в бъдеще! Нашата група е толкова „отворена” към нови начинания, че дори времето, което прекарахме в път, „роди” нови планове, които ще трябва да обсъдим по- скоро с останалите членове, защото нямаме търпение те да станат реалност. Това са моменти на гордост и ние се гордеем, че сме част от това ново начало. Важна роля има и нашият ръководител, с който си прекарахме незабравимо и винаги ще помним забавните моменти!

Йордан Катинов: Смятам, че въздействието от тази обстановка провокира в мен желание да доопозная своя род и отечество и да популяризирам това знание сред моите връстници като ги убеждавам, че патриотизмът не е изгубена кауза. Вярвам ,че пътят е верен.

Калоян Христов: След срещата усетих във всички нас един обновен и допълнен ентусиазъм. Аз знам и вярва, че това което правим е една добра и смислена инициатива, но след срещата мнението ми се потвърди и утвърди. Още по път за Габрово се зародиха в нас нови идеи, които споделихме и които ще обсъдим. Има няколко идеи за проекти на местно ниво, които ще разгледаме с останалите членове и ако сме единодушни ще започнем работа по тях.

Николета Колева: Тази среща определено ми даде стимул за нови идеи, които заедно с моите съученици ще превърнем в реалност.

Автор: Симона Иванова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Архивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“

Published

on

През 2026 г. българските държавни архиви отбелязват 75-та годишнина от създаването си. По този повод Държавна агенция „Архиви” реализира рубрика „Ценни книги в архивите“ с акцент върху съхранявани интересни издания във фондовете и библиотеките на архивите от цялата страна. Всяка последна сряда на месеца Държавен архив – Габрово ще ви представя по едно издание, съхранявано в Габровската архивна съкровищница. Както личните фондове, така и представяните от нас книги са често използван източник на информация за научни съобщения, реферати, популяризаторски публикации, и др. Използват се както от служителите в архива, така и от потребители на архивна информация: хора на науката, музейни специалисти, учители, краеведи, граждани.

Продължават рубрика с „Историята на града Габрово и габровските въстания“, с автори братя Христо и Петър Гъбенски. Те са синове на свещеник Иван попПетков Ненчев (Гъбенски) – заклел габровските въстаници и обесен заедно с воеводата Цанко Дюстабанов. Това е първата печатна история на Габрово. С нея се поставя началото на историографията на града. Нейните автори първи дават систематизирани сведения за участието на Габрово в борбата с гръцкото духовенство и въстанията през 1856 г. (Капитан дядо Николовото въстание) и през 1862 г. Книгата и до днес остава единственото подробно описание на Габровското въстание през 1876 г. — подготовка, ход, погром и съдебен процес. История…”-та на братя Гъбенски е цитирана многократно във всички по-късни публикации и изследвания на Априлското въстание, живота и дейността на Цанко Дюстабанов и останалите габровски революционери. За възникването на идеята за написването на историята, за събирането на информацията и кои живи въстаници са дали сведения за описването на героичните събития през май месец, разказват авторите в предговора към книгата: „ Когато на 1 май 1896 год. празнуваха в Габрово 20-годишнината на въстанието от 1876 год., решиха да издигнат в града паметник за в памет на това въстание и избраха комитет да събира средства за тая цел. По-после — на 15 октомври 1899 год. — тоя комитет решил да издаде и историята на габровските въстания и помоли нас да се заемем с тая работа, като ни обещаваше пълно съдействие при събиране материала. Ние съзнавахме, че тоя материал мъчно ще се събере, защото се бе изминало дълго време от датите на въстанията и не се решавахме да се наемем с тая работа, ала като взехме предвид, че ако и сега не почнат да се събират сведенията за тия въстания, описването им ще стане съвсем невъзможно по-после, защото поборниците от ден на ден мрат, а наедно с тях се губят и ценните сведения по въстанията, ние приехме поканата.

Като се наехме да опишем въстанията, ние намерихме за добре да придружим това описание с историята на града. За събиране материала по въстанията ние разпитвахме всички живи поборници, а един от нас, придружен от петима въстаника Г.[еорги] Бочаров, Г.[анчо] Мацков, Ц.[анко] Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев), четирима учители, (Н. Дра. ганов, З. Иванов, В. Станчев и Хр.[истофор] Хесапчиев), един студент (Д. [имитър] Бочаров) и един фотограф (К. Либих), обиколи през лятото на 1900 год. почти всичките места, гдето са минали и действали въстаниците през 1876 год. и събра добри сведения за това.“ През 1903 г., в последните дни на месец декември, книгата “Историята на града Габрово и Габровските въстания” е отпечатана в габровската печатница “Заря”. Кметът на града Христо Конкилев, в присъствието на Никола Голосманов и Христофор Хесапчиев, лично връчва на Христо Гъбенски два екземпляра от книгата за авторите, подписани от него и подпечатани с общинския печат. Книгата е отпечатана в 2000 екземпляра за 672 лева. Средствата от продажбата на книгата са в полза на фонда, предназначен за издигане на паметник на габровските въстаници.

Братя Гъбенски имат идея книгата да се преиздаде през 1926 г. по повод 50-годишнината от въстанието, това не се осъществява. Книгата става библиографска рядкост. 100 години, след първото издание, експерти от Държавен архив – Габрово подготвят и реализират второто издание на „Историята“, в което са поместени и снимки, поясните бележки, именен и географски указатели. Въведението към второто издание е на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. Той завършва своето въведение така: “..Убеден съм, че денят в който „История“-та се появи отново на бял свят, ще бъде отбелязан като истински празник на българската култура.“ През 2026 г. и второто издание на първата история на Габрово е библиографска рядкост.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Новини

Благотворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро

Published

on

Над 6 000 евро събра благотворителният концерт с базар „Дъга от доброта“, организиран от ДГ „Слънце“.

Събраните средства са в подкрепа на малкия Ники от Габрово, който се бори с тежката диагноза лимфобластна Т- клетъчна анемия.

На сцената се изявиха всички малчугани от градината, както и гостуващи изпълнители.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица