Свържи се с нас

Новини

Васил Василев: „Няма по-умни деца от българчетата“

Published

on

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

„Няма по-хубава държава на света от България, по-свестен народ от българския и по-умни деца от българчетата!” Това заяви Васил Василев, председател на Общобългарския комитет “Васил Левски“, пред участниците в първата национална среща на клубовете „Млади възрожденци“, състояла се на 21 февруари в Националния исторически музей в столицата.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Събитието се провежда под патронажа на вицепрезидента на Република България Маргарита Попова, която бе сред официалните гости. На срещата присъстваха писателят и академик Антон Дончев, народните представители Васил Антонов, Корнелия Маринова и Красимир Каракачанов, председателят на съюза на българските артисти Христо Мутафчиев, актьорът Васил Плачков, изиграл ролята на Васил Левски, във филма за Апостола, председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева, представители от Българската армия и спортисти от СК „Левски“.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

В емоционалното си обръщение към присъстващите г-жа Попова заяви, че единствено в българската армия могат да се намерят родолюбци и хора на честта и дълга, готови да се жертват за Отечеството. „И не бива да се уронва техният престиж!“

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

„Деца не творите сами, а с вашите учители“, по този начин вицепрезидентът изрази почитта си към българските учители, които са в основата на нещо велико. Пожела на всички присъстващи да си тръгнат от НИМ, като от празник, защото творят и имат идеи.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Г-н Василев връчи почетен плакет на Общобългарския комитет „Васил Левски” за съдействието при откриването на клубовете „Млади възрожденци” на Маргарита Попова и подчерта, че се надява до края на годината клубовете от 60 да станат 200 и да обхванат цялата страна. В тях да членуват „будни” деца, с афинитет към историята и готови да преобърнат човешките представи за нея.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

С всяко българско дете се ражда възможност за един Левски, категоричен бе Антон Дончев. „Това, което се случва около нас е едно чудо, което възроди името и делото на Васил Левски. Не вярвах, че това което се случи, ще се случи!“, допълни още той. За него Левски е клада, гори защото един човек се е запалил за България. „Има хора, които отглеждат дървета и след това ги хвърлят в кладата на Апостола. Това е една голяма надежда”, каза още Дончев.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Янка Такева от своя страна подкрепи учителската професия и я защити достойно: „Ние сме хората, които да ви възпитаваме на любов и отечество. Днес имаме нужда от ново Възраждане, от вяра и образование. Нужна ни е мотивация и пример. Без българския учител нищо не е възможно, така образованието е фундамента на българското общество!“, заяви позицията си Такева. „Трябва да покажем на всички в България, че младото поколение не само на думи, но и с дела ще създаде нова ценностна система!“, допълни още тя.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Над 200 деца и техните учители бяха част от срещата. Най-креативните получиха награди, а останалите участници получиха заслужени грамоти. Сред тях бе и габровският клуб, представляван от едни от най-изявените ученици: Иван Иванов, Йордан Катинов, Калоян Христов, Николета Колева и Симона Иванова, с ръкoводител г-жа Пенка Петрова, учител по История и цивилизация към Националната Априловска гимназия.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

А ето и тяхната позиция за срещата и всичко, което им се случи през изминалите дни:

Какво за вас е клуб „Млади възрожденци”?

Йордан Катинов: Възможност за придобиване на опит и постигане на част от моите идеи, свързани с отстояване на българския дух, родолюбие, признателност към предците.

Калоян Христов: Всички, които сме се присъединили в клуба ни обединява обща цел и кауза, за които се трудим и борим. За мен „Млади възрожденци” не е просто клуб, а нещо много ценно, защото в днешното ежедневие е крайно необходимо да си припомняме възрожденските идеали и стремежи и да не ги забравяме за миг. Това и правим ние и се опитваме да го въплътим и във всички българи.

Николета Колева: За мен този клуб има способността да събуди умовете на младите хора. Смисълът който влагам в него е, че младите хора би следвало да продължават стъпките на онези, забравените борци, на онези, жертвали се за едно по-добро бъдеще. Те са ни дали пример, който трябва да следваме. А това би било възможно чрез разновидността на дейсностите, които предлага нашия клуб.

Симона Иванова: За мен клубът е ново предизвикателство, което ме отвежда на нови места и се срещам с нови хора. В този екип всички дават много от себе си, за да бъдем по- оригинални и ползотворни. Мисля че за в бъдеще ще бъдем още по- упорити и успешни във всяко начинание. Посещението на НИМ ни даде още по- голям стимул за работа.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Посещението на Националния исторически музей и срещата ви с видни личности в страната, оправда ли вашите очаквания? С какви впечатления си тръгнахте от там?

Йордан Катинов: Впечатлен съм от архитектурата на Националният исторически музей и по- точно от гостуващата изложба на църковни предмети от Охридската епископия, както и тронът на цар Борис III. Благодаря за възможността да се срещна с хора на духа като академик Антон Дончев. За самото събитие най- силно бе словото на Дончев.

Достоен е жестът на Маргарита Попова и Васил Василев да съберат на едно място толкова млади хора, които да споделят идеи и опит. Все още има мислещи, умни и отстояващите българското деца.

Калоян Христов: Моите очаквания бяха дори надхвърлени. С посещението си на срещата имах възможността да чуя и видя много хора, които имат голям принос в литературата и историята, в изкуството и отбраната, в спорта и държавното управление. Аз и колективът, които представяхме габровския комитет, смятам, че с чутото от Антон Дончев, от Васил Василев, от Маргарита Попова, Янка Такева, обогатихме собствените си ценности и виждания. Другата възможност, която ни се откри бе разходката из Националния исторически музей. Аз не бях го посещавал до сега и за мен това беше интересно и полезно. Цялата организация, протичането и замисъла на сбирката бяха на много добро ниво и оставиха в мен само хубави и приятни впечатления. Рядко човек може да се срещне с толкова успели в сферата си хора и толкова еродирани. Радостен съм, че имахме възможността да бъдем част от конференцията. Атмосферата беше много идилична, защото деца на различни възрасти четоха произведенията си, пяха, рецитираха, те бяха вложили усилия и се убедих, че много от младите хора и мои връстници отделят от времето и вдъхновението си да творят и да обогатяват себе си.

Николета Колева: Цялата среща, заедно с посещението на НИМ, както и запознаването ми с видни български личности, ме накара да се почувствам не само културно обогатена, защото се докоснах до един друг свят, но и много щастлива от факта, че в България има страшно много будни и талантливи деца, които намират поле за изява чрез този клуб. Доволна съм, че имах честта да се докосна до такива хора.

Симона Иванова: Очакванията ми бяха оправдани! Изключително съм горда, че присъствах на такъв тип събитие и се срещнах с много интелигентни и високопоставени лица. Осъзнах, че талантите в нашата страна са много и всеки притежава нещо ценно, с което да плени останалите. Възрастта не е пречка за да покажеш на какво си способен, както знаем в клуба членуват деца от 2 до 12 клас. Това може само да ни покаже, че имаш ли желание и готовност всичко ще бъде както го искаме. На това място имаше деца с мечти и надежди за достигане на високи върхове и повечето успяха да ги достигнат. Една снимка с известна личност от екрана е сбъдната мечта, както за мен, така и за много други, като мен. Групата ни беше незабравима и изпълнена с много емоционални моменти. Няма да забравя това пътуване!

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Тази среща даде ли ви стимул за нови идеи и проекти?

Симона Иванова: Със сигурност, тръгнахме си от там още по- мотивирани и целеустремени и си поставихме нови цели, които ще преследваме в бъдеще! Нашата група е толкова „отворена” към нови начинания, че дори времето, което прекарахме в път, „роди” нови планове, които ще трябва да обсъдим по- скоро с останалите членове, защото нямаме търпение те да станат реалност. Това са моменти на гордост и ние се гордеем, че сме част от това ново начало. Важна роля има и нашият ръководител, с който си прекарахме незабравимо и винаги ще помним забавните моменти!

Йордан Катинов: Смятам, че въздействието от тази обстановка провокира в мен желание да доопозная своя род и отечество и да популяризирам това знание сред моите връстници като ги убеждавам, че патриотизмът не е изгубена кауза. Вярвам ,че пътят е верен.

Калоян Христов: След срещата усетих във всички нас един обновен и допълнен ентусиазъм. Аз знам и вярва, че това което правим е една добра и смислена инициатива, но след срещата мнението ми се потвърди и утвърди. Още по път за Габрово се зародиха в нас нови идеи, които споделихме и които ще обсъдим. Има няколко идеи за проекти на местно ниво, които ще разгледаме с останалите членове и ако сме единодушни ще започнем работа по тях.

Николета Колева: Тази среща определено ми даде стимул за нови идеи, които заедно с моите съученици ще превърнем в реалност.

Автор: Симона Иванова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Басейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати

Published

on

Закритият плувен басейн в Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово възобновява работа след лятната ваканция.

От сряда, 23 септември, съоръжението отново ще бъде достъпно за ученици, спортисти и любители на плуването по утвърден график.

Община Габрово извърши ремонт на коритата на малкия и големия басейн, както и на прилежащата тръбна мрежа.

След приключването на ремонтните дейности съоръжението беше отворено за ползване през февруари 2026 г.

С възобновяването на работата след лятната ваканция, плувният басейн отново ще приема своите посетители по график.

График за ползване на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“

Ден от седмицатаЧасови интервал1-2 коридор3-4 коридор5 коридор
Понеделник – почивен ден
вторник14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Ран Босилек“ОУ „Неофит Рилски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
сряда14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”ОУ „Иван Вазов“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
четвъртък12:15-13:45ПТГ „Д-р Никола Василиади“
14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00СУ „Райчо Каролев“СУ „Отец Паисий“граждани
17:00-19:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
19:00-20:00КВС Янтра Габрово –
3 коридор
СК „Синкевица“ –
4 коридор
20:00-21:00граждани
петък14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Христо Ботев“НУ „Васил Левски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
събота09:00-12:00СК „Синкевица“граждани
12:00-12:30обедна почивка
12:30-14:30СК „Синкевица“граждани
14:30-17:00граждани
неделя – почивен ден
Зареди още

Култура

Проф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни

Published

on

Съединението на България слага край на нашето Освобождение. Пътят до него започва през есента на 1875 година в Стара Загора, преминава през Априлското въстание от 1876 година, през Руско-турската война от 1877–1878 година, през Берлинския договор, стига до изграждането на модерните взаимоотношения от двете страни на Стара планина и завършва с единна държава, армия, държавен глава, законодателство, съдебна и финансова система, придобила и териториално самоуправление.

Това стана ясно от думите на проф. Милко Палангурски, който бе гост в новия епизод на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, ученият разказа още за процесите след Освобождението на България през 1878 година, за Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година, за личността на княз Александър I Батенберг, а също и за книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“.

Изданието, в което проф. Палангурски е съавтор заедно с други двама водещи наши историци – проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, бе представено наскоро и в Дряново. Проф. Янчев разглежда устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, както и опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряването на наследници на престола. Самият проф. Палангурски е автор на увода на книгата, в който проследява развитието на националната идея и мястото ѝ в акта на Съединението. По неговите думи няма и не може да има последен поглед към това велико българско дело – той самият продължава да се натъква на нови данни за него.

Проф. Палангурски посочи, че никой друг балкански народ не е успял да освободи 96 000 квадратни километра още при първото си по-голямо въстание, за разлика от българите. „Берлинският договор, погледнат от тази гледна точка, е максимално ефективен и ни дава възможност да покажем, че можем да се развиваме напред. Това, че ние търсим обединение и съединение в този териториален обхват, е много логично. Ние получихме териториално самоуправление от Силистра до Кюстендил и от Видин до Черно море, което никак не е малко. Това е най-ефективното въстание на балкански народ като териториално решение. Излиза, че онова, което си постигнал първия път, понякога е по-дълготрайно“, отбеляза той, цитирайки синтеза от гения на Христо Ботев: „Ако не сега, ще чакаме още сто години!“.

„Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 година. Всичките до един са свързани с революционното движение. Ако човек обърне поглед към хората, на юг ще види Захари Стоянов, а на север – Стефан Стамболов. И двамата действат абсолютно идентично. Тези хора знаят какво да правят! Съединението е доказателството, че когато знаеш какво искаш и знаеш как да го направиш – го правиш! И то понякога става!“, добави проф. Палангурски.

По думите му Съединението е и резултат въпреки дълбокото разцепление на българското общество – разцепление, което историкът смята за валидно и днес, макар населението активно да се включва чрез митинги и други прояви. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите чакат някой да им свърши работата“, коментира Палангурски, припомняйки думите на Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.

В разговора беше засегната и международната обстановка, дипломацията ни в навечерието на военния конфликт между България и Сърбия, отстояла акта на Съединението въпреки подкрепата на Великите сили за западната ни съседка, „обезглавяването“ на българската армия чрез изтеглянето на нейните висши чинове, заемани от руснаци, служещи на чужди интереси, личността на княз Батенберг и други любопитни моменти, белязали историята ни.

В епизода проф. Палангурски коментира и днешната образователна система, учебниците по история, разбирането на предмета и ролята на учителя в училище, като направи паралел между някогашните и сегашните политици.

Зареди още

Любопитно

Лилиите отново красят езерото в градинката с мечето

Published

on

Лилиите отново са там, където беше техният дом от десетилетия. Екип на Общинското предприятие „Озеленяване“ върна растенията в езерото в градинката с мечето, след като преди време те бяха преместени временно заради необходимостта съоръжението да бъде ремонтирано.

За много габровци градинката с мечето и езерото с лилиите бяха неразделна част от спомените им. Мястото, където са правили първите си стъпки като деца, където са се разхождали с родителите и баба и дядо си, и където и днес водят собствените си внуци.

За поколения габровци лилиите в езерцети отдавна се превърнаха в символ на това кътче от града, а тяхното отсъствие през годините на ремонта остави празнина, усетена от не един и двама жители.

Както съобщиха от Община Габрово, ремонтът на езерото вече е напълно завършен и то е готово отново да посрещне лилиите. Очаква се растенията постепенно да се развият и да разцъфтят, за да радват както габровци, за които те носят спомени от детството, така и гостите на града, които за пръв път ще открият очарованието на това място.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица