Новини
ФК „Янтра 1919“ приключи първата част от подготовката си

снимка: Калоян Христов
Лагерът на габровския клуб ФК „Янтра 1919“ приключи повече от добре. Клубът пристигна благополучно на родна земя в неделя. Габровци завършиха своята подготовка с един равен и един спечелен мач, които се изиграха през съботния ден в Санта Лучия. Така габровският клуб записва общо 5 победи и 2 ремита от контролните срещи проведени в Малта. Подготовката обаче продължава на българска земя усилено, като са ясни следващите контролни срещи.

снимка: Калоян Христов
Първият мач, в който взеха участие групата до 19 г. беше срещу местния тим на Санта Лучия. Мачът започна доста равностойно, като още от самото начало домакините проявиха някои неспортсменски и агресивни действия. Така в 14-та минута малтийският отбор отбеляза гол в габровската врата, но това не успя да притесни нашите момчета, а напротив техните действия станаха по-целеустремени. Съумели да организират играта си, Цветомир Ненков направи чудесен гол с глава след асистенция от страна на Георги Йотев, точно в края на първата част. След почивката, играта на габровци тръгна добре, но спречкване край тъч линията стана повод на грозни сцени, подбудени от домакините. Размяна на удари, блъскане и грозни реплики бяха повод за няколко червени картона – два за домакините и един за габровци. В отбора на Санта Лучия бяха изгонени вратарят, който прояви доста агресивни действия в спречкването и един полеви играч. За ФК ”Янтра 1919” беше изгонен от игра Георги Колев, който направи всичко възможно да се избегне конфликтът, но явно съдията не оцени това. След като играта се поднови, не след дълго, Георги Иванов успя да насочи добре топката с глава и така отбеляза гол във врата на домакините. Отново в основата на гола беше Йотев с добра асистенция в 69-та минута. Домакините се съвзеха и след дълги неуспехи, накрая постигнаха още един гол в 85-та минута, който доведе до крайното 2-2.
В последната контрола на малтийска земя, съставът до 17 г. на ФК „Янтра 1919“ завърши подобаващо зимната си подготовка, след като успя да надвие отбора на ФК „Сан Хуан“ с минималното 1:0. Двубоят беше доста оспорван, като ситуации пред двете врати не липсваха и вратарите на двата тима имаха доста работа. В 40-тата минута главният съдия отсъди спорна дузпа в полза на домакините, но при изпълнението й, нападателят на малтийския отбор прати топката над вратата, запазвайки нулевото равенство до полувремето. Втората част продължи с надиграване в центъра на терена, като постепенно възпитаниците на треньора Веселин Антонов взеха инициативата. Така се стигна до 83-тата минута, когато Момчил Петров – Мочо отбеляза своя трети гол в подготовката, след като елиминира противников защитник извън наказателното поле и прати топката неспасяемо в долния ъгъл. С последния съдийски сигнал дойде не само краят на мача, но и финализирането на поредицата контролни срещи за габровци в южната страна, оставяйки ФК „Янтра 1919“ без нито една загуба – седем изиграни мача – пет победи и само два равни резултата.
Двамата старши – треньори Веселин Антонов и Димчо Данов отговориха на въпроси относно лагера и представянето на нашите момчета.
Първо добре дошли. Какво е мнението ви за проведения лагер в Малта и удовлетворени ли сте от подготовката, която проведохте?
В. Антонов: „Направихме един ползотворен лагер, проведен в непозната за нас обстановка, която спомагаше да извлечем максимума от подготовката на този етап. Имахме добри условия. Момчетата показаха добро старание. Целият треньорски екип положи максимални усилия и нещата се получиха до степен, каквато може на този етап и каквато ние желаехме да постигнем.“
Д. Данов: „Лагерът в Малта премина много добре, като организацията беше на много добро ниво. Постигнахме целите, които си бяхме поставили. Изиграхме 7 контролни мача със силни отбори. Момчетата се представиха много добре, а ние треньорите си направихме необходимите изводи, къде е необходимо да се работи още и в каква насока.“
Г-н Антонов, имахте 6 мача с юношите до 17 и до 19г., като нямате загубен мач. Доволни ли сте от представянето на състезателите?
„Клишето, че в подготвителната фаза резултатите не са важни за мен не важи. И винаги аз и моите колеги сме се стремели във всеки един мач да мобилизираме и подготвим отбора до такава степен, че да се получава положителен резултат. Винаги сме играли за победи, тъй като точно те помагат в учебно-тренировъчния процес да се работи с настроение и футболистите да поемат по леко натоварванията от тежката подготовка. Досега и занапред се стремим да постигаме точно такива добри резултати и в предстоящите срещи ще продължим да работим под това мото.“
Г-н Данов, в Малта вие водехте отбора на децата до 15 г. Изиграхте един мач и победихте. Как се представи отборът ви според вас?
„Отборът се представи много добре, както знаеш, играхме срещу по-големи деца. Всички се раздаваха на сто процента и победихме един стабилен отбор със състезатели, които бяха с две години по-големи от нашите.”
Проведохте няколко тренировки по време на подготовката. Върху какво наблегнахте най-много в тренировъчния процес.
В. Антонов: „Целта беше игрова подготовка, която поучихме чрез контролните срещи. Така че тренировките повече бяха с възстановителен характер, като разбира се имаше и спортно технически елементи.“
Д. Данов: „Аз и моите колеги основно наблегнахме на тренировки за техника и тактика, в които влизат и контролните мачове. Но основната цел на тренировките беше възстановяването на играчите.“
Посетихте различни терени и различни бази, сравнявайки ги с българските, до какви заключения стигнахте?
В. Антонов: „Базите са добре организирани, с възможност за нормална работа. Терените нас ни удовлетворяваха, тъй като в момента в Габрово нямаме възможност да си организираме учебно-тренировъчния процес, по начин по който желаем. Предвид факта, че сме доста отбори и невъзможноста да ползваме базата в целия й капацитет. Така че това, което видяхме, може да ни служи за пример, макар Малта да не е една от най-развитите чисто във футболно отношение страни. Можем да взаимстваме от нейната база и ако нещо се случи да не сме толкова отбори в този град, нещата могат да се поучат добре и да организираме нашите бази по начин, който ни се иска на нас. Пожелавам успех на нашия клуб и на всички отбори, които представят Габрово през сезона и най-вече здраве, защото то е най-важно.“
Д. Данов: „Базите са им на много добро ниво. Всеки отбор си има тренировъчна база, предоставена от държавата. Спрямо Габрово мога да кажа, че сме много назад в организацията на тренировъчния процес, тъй като в нашия малък град сме три отбора, които тренират на едно игрище, а там всеки един отбор има собствен терен, на който играе и тренира нормално.“
Ръководството на „Янтра 1919“ поясни, че подготовката на клуба продължава в България с пълна сила, като са сигурни още четири контролни срещи. На 14.02 (събота) клубът ще гостува на Герена, като ще се проведат две контролни срещи на юноши до 17г и до 19г. срещу отбора на ПФК „Левски“ София, съответно от 14.00 ч. и от 16.00 ч. На 24 февруари същите възрастови групи ще гостуват в Коматево и ще се изправят срещу юношеските състави на ПФК „Ботев“ Пловдив . От 13.30 ч. и 17.30 ч. на 3 март ПФК „ЦСКА” София – ФК” Янтра 1919” Габрово, отново две възрастови групи, които ще играят своите мачове на стадион „Българска армия“. И четвъртата контролна среща ще е срещу отбора на ПФК „Литекс“ Ловеч, като мястото и часът не са уточнени още.
Автор: Калоян Христов.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Икономика
Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово
В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.
Може би тези проблеми вълнуват и вас?
Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.
Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?
Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.
Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.
Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.
Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?
За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.
Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.
Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.
Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.
Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.
Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.
Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.
В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.
Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.
Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.
Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.
Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.
И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Икономика
Български фермерски пазар в Габрово

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.
Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.
Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.
Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.
Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.
И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.
Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Култура
Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.
Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

-
Кримипреди 4 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Културапреди 3 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Културапреди 2 дниКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Кримипреди 2 дниЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)
-
Кримипреди 3 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 2 дниКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Културапреди 2 дниИван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“
-
Икономикапреди един денБългарски фермерски пазар в Габрово











