Свържи се с нас

Култура

Показват в изложба първия българин, обиколил Европа с велосипед

Published

on

снимка: Община Севлиево

снимка: Община Севлиево

Утре, 12 февруари /четвъртък/ в Исторически музей – Севлиево ще бъде експонирана изложба, посветена на 140 години от рождението на първия българин обиколил Европа с велосипед, съобщи Мирела Ганчева от местната общинска администрация.

Христо Станчев Бучекчиев е роден на 14 февруари 1875 г. в гр. Севлиево. Малкият Христо тръгва на училище и успешно завършва ІV отделение, но баща му не позволява да продължи образованието си, а го изпраща да учи за кундурджия (обущар). Христо не харесвал този занаят и след известно време го изоставил.

снимка: Община Севлиево

снимка: Община Севлиево

Останал без препитание, Христо напуска дома си и заминава за гр. Свищов, където работи в продължение на две години в магазин за пшеница. След това се установява в град Гюргево, Румъния. В този град Христо си намира работа при един сънародник в стъкларски магазин. Нашият съгражданин навършва 18 години и местните власти му изпращат повиквателно, с което го задължават да служи в румънската армия. Той отказва да служи в армията на чужда държава и се завръща в родината.

Христо Бучекчиев пристига в Севлиево и разбира, че родителите му са се преселили в София. В столицата на България той научава, че баща му е починал. Остава да живее в столичния град, където се записва да учи за бояджия. Малко по-късно той е призован на редовна служба в Българската армия, след която отново работи като бояджия. Успял да спести известна сума пари и започнал да се занимава с търговия, от която натрупал значителни средства. Христо Бучекчиев искал да осъществи една своя отдавнашна мечта. Винаги, когато разговарял с приятели, ставало дума за различни пътешествия по екзотични места в страната и чужбина. Севлиевецът оставал в захлас от тези разговори и си мечтаел един ден да му се отдаде възможност и той да обиколи поне родината си. Това негово желание се засилвало с всеки изминал ден. Поради тази причина той решава да се научи да управлява велосипед и да се запише в колоездачното дружество.

На 1 август 1900 година Христо Бучекчиев става член на Софийския колоездачен клуб. Той бързо усвоява управлението на велосипеда и става един от най-дейните участници в клуба.

На 23 май 1901 година в Софийския колоездачен клуб се получава телеграма от Пловдивското дружество, че на следващия ден в София ще пристигне колоездачът Джузепе Барбул. В телеграмата се споменава, че той е тръгнал от родната си Австрия през 1899 г. и е обиколил Африка, Америка и Азия, а сега му предстои да обиколи и Европа. Христо Бучекчиев и другарите му от клуба посрещат на гарата своя гост. Австриецът влиза в спор с нашия съгражданин. На неговите високомерни думи, че няма друг, който да извърши подобно пътешествие с велосипед. Христо отговаря, че има и българи готови да приемат това предизвикателство и той е един от тях.

снимка: Община Севлиево

снимка: Община Севлиево

Севлиевецът не получава достатъчна подкрепа за своите думи от другарите си от клуба и това допълнително го амбицира наистина да обиколи Европа с велосипед. Няколко дни по-късно австриецът тайно напуска страната. Едва тогава всички от клуба разбират, че той ги е лъгал и неговите пътешествия с велосипед са един мит. Всичко това не отказва Христо Бучекчиев, който вече окончателно е взел решение да обиколи континента.

На следващата седмица той си изважда необходимия паспорт за да пътува в Европа. Председателят на Софийския клуб му издава документ за заверка от велосипедните клубове в градовете, през които е преминал, с който да потвърди действителността на своите пътувания.

Христо Бучекчиев предприема своето пътешествие на 10 юни 1901 г. Пътуването му започва от София. В с. Враждебна той е посрещнат от роднини и приятели. Въпреки техните молби да не тръгва в това лошо време, Христо е непреклонен и те му пожелават успех в изключително трудното изпитание.

Севлиевецът преминава през Ботевград, Плевен, Свищов, Русе и на 17 юни отново стъпва на Румънска земя. След това той последователно преминава през Русия, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Германия, Холандия, Англия, Португалия, Испания, Италия, Швейцария, Франция, Белгия, Люксембург, Прусия, Бавария, Австрия, Унгария, Сърбия и се завръща в страната на 28 август 1901 година.

През цялото си пътуване Христо получава помощ и съдействие от колоездачните дружества в градовете и държавите, през които преминава. Всички велосипедни клубове го посрещат като герой. Той получава поздравления от събратята си колоездачи, които го насърчават, подпомагат го по всякакъв начин, включително и финансово и го изпращат тържествено.

В България Христо Бучекчиев е посрещнат като герой след като е обиколил 21 Европейски държави и е преминал близо 9932 километра с велосипед само за 79 дни.

Една година по късно, през 1902 година, излиза от печат книгата на Христо Станчев Бучекчиев „Български пътешественик”. В нея той описва подробно обиколката си из Европа по дни, часове и разстоянията които е изминал. Нашият съгражданин споменава и за своите преживявания във всяка една от страните, които посещава.

Няколко години по късно Христо се премества да живее в Пазарджишко и става член на местното колоездачно дружество. Раждат му се двама сина, които за негово съжаление не последват примера на баща си.
През 1929 – 1930 г. Христо Бучекчиев вече като член на Татарпазарджишкото съюзно колоездачно дружество обикаля родината ни с велосипед. През 1931 г. отново с велосипед стига до Божи гроб в Йерусалим и става Хаджия.

През 1932 г. на ХVІІІ редовен колоездачен събор, провел се в гр. Плевен, председателят на Българския колоездачен съюз – генерал-майор Здравко Георгиев награждава със съюзен орден „За заслуги”, прикрепен на трикольорна лента Христо Бучекчиев за неговия принос към колоездачния спорт.
Христо Бучекчиев почива през 1941 година.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Published

on

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.

Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Зареди още

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица