Свържи се с нас

Култура

Габровски шеги като изложба

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

снимка: Дом на хумора и сатирата

В зала 5 на Музея „Дом на хумора и сатирата” в Габрово ни посреща една богата експозиция с многозначителното название „Габровски шеги”. Тематичната изложба е посветена на 155 години от обявяването на Габрово за град и включва живописни и графични творби и карикатури на 28 автори от 5 държави.

Когато си мислим за историята на Габрово и търсим онези „китове”, върху които е стъпила тя, единият непременно ще е хуморът, габровските вицове и анекдоти. А те най-впечатляващо и запомнящо се са представени в първото издание на онази книжка „Габровски анекдоти”, която завинаги свързва имената на Борис Димовски и Радой Ралин с Габрово. По-късно габровци ще ги обявят за почетни граждани, а книжката ще премине през множество модификации – все с първите си илюстрации, ще зазвучи на повече от 25 чужди езика, ще достигне до Япония, за да покаже в Страната на изгряващото слънце още нещо неповторимо, което притежават българите – габровския хумор. Някои от тези издания също могат да се видят в изложбата.

Кажем ли „габровски шеги”, веднага трябва да кажем „Дом на хумора и сатирата”! Тъкмо тази нишка на любопитния разказ следва и зрителят в изложбата: разказът за габровските шеги започва със създателя и пръв директор на Дома, видян през шаржовете на Борис Димовски, един от духовните бащи на Веселата къща. Ще се изненадаме от тези портрети, в тях са скрити първите перипетии, но и прозрения, надежди и ентусиазъм от времето, когато започва да се пише същинската история на Дома. Още тогава, в 1973 година, художникът е провидял, че Фъртунов – все още сам! – е поел истински сизифов товар, цял се е уподобил на бъдещата „къща на смеха”, слял се е с нея, станал е неделима част от мечтата за покрив за всички сатирици и хумористи от близо и далеч, както по-късно първият директор често обича да повтаря. Няма нужда да си габровец, да си разтварял някога книга с илюстрации на Димовски, за да трепне сърцето ти при вида на тези над 200 негови рисунки, илюстрации и карикатури, подбрани за изложбата. Така Димовски ще си остане – засега! – ненадминат графичен тълкувател на народопсихологията на габровеца, на извечните му черти, превърнали го в жилав и устойчив на времето български типаж.

В изложбата са включени и други илюстрации на габровски вицове („Габровска шега” на Пламен Пенов и илюстрация „По габровски анекдоти” на Росица Рачева). Завладяващо настроение блика от платната на габровците Мара Атанасова („Карнавал в Габрово”), Драган Немцов („Карнавал” и „Рачо Ковача”), Миню Бонев („Любопитство,”), Йорданка Шиякова („Фестивал”). Вълчан Петров е толкова сладкодумен, че може дълго да ви държи пред платното си („Притчата”), а „Хитър Петър” на Наум Хаджимладенов с присмехулната си усмивка не позволяда да го подминем. Не можем да не прихнем и край „Шествие” на Юри Буков.

Много са забавни платната на чуждестранните автори, усетили от разстояние магията на габровския хумор и опитали се да я поставят в рамка („Градина с котка” на Феликс Бютнер и „Среднощно парти в Габрово” на Волфганг Шлегер, Германия) или котешката „Секси вечер в Дома на хумора” на Хилда Солис от Мексико.

С много изобретателност и симпатия тълкуват феномена „габровски шеги” българските карикатуристи: Георги Чалъков, Румен Драгостинов, Ивайло Нинов, Стоян Дечев, Ивайло Цветков, Досю Столаров. Техните творби звучат като обяснение в любов и допълват колорита на експозицията.

Изложбата „Габровски шеги” очаква своята публика в зала 5 на ДХС от 5 февруари до 30 април 2015 г.

Автор: Венета Георгиева-Козарева, М ДХС.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица