

Култура
Габровски шеги като изложба

снимка: Дом на хумора и сатирата
В зала 5 на Музея „Дом на хумора и сатирата” в Габрово ни посреща една богата експозиция с многозначителното название „Габровски шеги”. Тематичната изложба е посветена на 155 години от обявяването на Габрово за град и включва живописни и графични творби и карикатури на 28 автори от 5 държави.
Когато си мислим за историята на Габрово и търсим онези „китове”, върху които е стъпила тя, единият непременно ще е хуморът, габровските вицове и анекдоти. А те най-впечатляващо и запомнящо се са представени в първото издание на онази книжка „Габровски анекдоти”, която завинаги свързва имената на Борис Димовски и Радой Ралин с Габрово. По-късно габровци ще ги обявят за почетни граждани, а книжката ще премине през множество модификации – все с първите си илюстрации, ще зазвучи на повече от 25 чужди езика, ще достигне до Япония, за да покаже в Страната на изгряващото слънце още нещо неповторимо, което притежават българите – габровския хумор. Някои от тези издания също могат да се видят в изложбата.
Кажем ли „габровски шеги”, веднага трябва да кажем „Дом на хумора и сатирата”! Тъкмо тази нишка на любопитния разказ следва и зрителят в изложбата: разказът за габровските шеги започва със създателя и пръв директор на Дома, видян през шаржовете на Борис Димовски, един от духовните бащи на Веселата къща. Ще се изненадаме от тези портрети, в тях са скрити първите перипетии, но и прозрения, надежди и ентусиазъм от времето, когато започва да се пише същинската история на Дома. Още тогава, в 1973 година, художникът е провидял, че Фъртунов – все още сам! – е поел истински сизифов товар, цял се е уподобил на бъдещата „къща на смеха”, слял се е с нея, станал е неделима част от мечтата за покрив за всички сатирици и хумористи от близо и далеч, както по-късно първият директор често обича да повтаря. Няма нужда да си габровец, да си разтварял някога книга с илюстрации на Димовски, за да трепне сърцето ти при вида на тези над 200 негови рисунки, илюстрации и карикатури, подбрани за изложбата. Така Димовски ще си остане – засега! – ненадминат графичен тълкувател на народопсихологията на габровеца, на извечните му черти, превърнали го в жилав и устойчив на времето български типаж.
В изложбата са включени и други илюстрации на габровски вицове („Габровска шега” на Пламен Пенов и илюстрация „По габровски анекдоти” на Росица Рачева). Завладяващо настроение блика от платната на габровците Мара Атанасова („Карнавал в Габрово”), Драган Немцов („Карнавал” и „Рачо Ковача”), Миню Бонев („Любопитство,”), Йорданка Шиякова („Фестивал”). Вълчан Петров е толкова сладкодумен, че може дълго да ви държи пред платното си („Притчата”), а „Хитър Петър” на Наум Хаджимладенов с присмехулната си усмивка не позволяда да го подминем. Не можем да не прихнем и край „Шествие” на Юри Буков.
Много са забавни платната на чуждестранните автори, усетили от разстояние магията на габровския хумор и опитали се да я поставят в рамка („Градина с котка” на Феликс Бютнер и „Среднощно парти в Габрово” на Волфганг Шлегер, Германия) или котешката „Секси вечер в Дома на хумора” на Хилда Солис от Мексико.
С много изобретателност и симпатия тълкуват феномена „габровски шеги” българските карикатуристи: Георги Чалъков, Румен Драгостинов, Ивайло Нинов, Стоян Дечев, Ивайло Цветков, Досю Столаров. Техните творби звучат като обяснение в любов и допълват колорита на експозицията.
Изложбата „Габровски шеги” очаква своята публика в зала 5 на ДХС от 5 февруари до 30 април 2015 г.
Автор: Венета Георгиева-Козарева, М ДХС.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие


Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.


Култура
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“


От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.
За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.
Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.
Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.


Култура
Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир


10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.
Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.
В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.
В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.
Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.



-
Новинипреди 7 дни
Габрово и Севлиево се изправят на футболния терен за дерби
-
Новинипреди 7 дни
Празнуваме 140 години от Съединението на България!
-
Икономикапреди 4 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Любопитнопреди 4 дни
Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour завладя Севлиево
-
Икономикапреди 4 дни
Реч за състоянието на Съюза
-
Културапреди 3 дни
Излезе най-новото издание на Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 3 дни
„Вечери на изпятата поезия“ в Габрово
-
Културапреди 4 дни
Унгарка спечели „Сребърна хлопка“ от Панаира на занаятите