Свържи се с нас

Култура

Габровски шеги като изложба

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

снимка: Дом на хумора и сатирата

В зала 5 на Музея „Дом на хумора и сатирата” в Габрово ни посреща една богата експозиция с многозначителното название „Габровски шеги”. Тематичната изложба е посветена на 155 години от обявяването на Габрово за град и включва живописни и графични творби и карикатури на 28 автори от 5 държави.

Когато си мислим за историята на Габрово и търсим онези „китове”, върху които е стъпила тя, единият непременно ще е хуморът, габровските вицове и анекдоти. А те най-впечатляващо и запомнящо се са представени в първото издание на онази книжка „Габровски анекдоти”, която завинаги свързва имената на Борис Димовски и Радой Ралин с Габрово. По-късно габровци ще ги обявят за почетни граждани, а книжката ще премине през множество модификации – все с първите си илюстрации, ще зазвучи на повече от 25 чужди езика, ще достигне до Япония, за да покаже в Страната на изгряващото слънце още нещо неповторимо, което притежават българите – габровския хумор. Някои от тези издания също могат да се видят в изложбата.

Кажем ли „габровски шеги”, веднага трябва да кажем „Дом на хумора и сатирата”! Тъкмо тази нишка на любопитния разказ следва и зрителят в изложбата: разказът за габровските шеги започва със създателя и пръв директор на Дома, видян през шаржовете на Борис Димовски, един от духовните бащи на Веселата къща. Ще се изненадаме от тези портрети, в тях са скрити първите перипетии, но и прозрения, надежди и ентусиазъм от времето, когато започва да се пише същинската история на Дома. Още тогава, в 1973 година, художникът е провидял, че Фъртунов – все още сам! – е поел истински сизифов товар, цял се е уподобил на бъдещата „къща на смеха”, слял се е с нея, станал е неделима част от мечтата за покрив за всички сатирици и хумористи от близо и далеч, както по-късно първият директор често обича да повтаря. Няма нужда да си габровец, да си разтварял някога книга с илюстрации на Димовски, за да трепне сърцето ти при вида на тези над 200 негови рисунки, илюстрации и карикатури, подбрани за изложбата. Така Димовски ще си остане – засега! – ненадминат графичен тълкувател на народопсихологията на габровеца, на извечните му черти, превърнали го в жилав и устойчив на времето български типаж.

В изложбата са включени и други илюстрации на габровски вицове („Габровска шега” на Пламен Пенов и илюстрация „По габровски анекдоти” на Росица Рачева). Завладяващо настроение блика от платната на габровците Мара Атанасова („Карнавал в Габрово”), Драган Немцов („Карнавал” и „Рачо Ковача”), Миню Бонев („Любопитство,”), Йорданка Шиякова („Фестивал”). Вълчан Петров е толкова сладкодумен, че може дълго да ви държи пред платното си („Притчата”), а „Хитър Петър” на Наум Хаджимладенов с присмехулната си усмивка не позволяда да го подминем. Не можем да не прихнем и край „Шествие” на Юри Буков.

Много са забавни платната на чуждестранните автори, усетили от разстояние магията на габровския хумор и опитали се да я поставят в рамка („Градина с котка” на Феликс Бютнер и „Среднощно парти в Габрово” на Волфганг Шлегер, Германия) или котешката „Секси вечер в Дома на хумора” на Хилда Солис от Мексико.

С много изобретателност и симпатия тълкуват феномена „габровски шеги” българските карикатуристи: Георги Чалъков, Румен Драгостинов, Ивайло Нинов, Стоян Дечев, Ивайло Цветков, Досю Столаров. Техните творби звучат като обяснение в любов и допълват колорита на експозицията.

Изложбата „Габровски шеги” очаква своята публика в зала 5 на ДХС от 5 февруари до 30 април 2015 г.

Автор: Венета Георгиева-Козарева, М ДХС.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица