Култура
Филм на BBC, забранен от комунистическата цензура, излъчва интернет платформа

снимка: kulturabg.com
Филмът „40 минути” на BBC, заснет в Габрово през 1983 г. и забранен за излъчване у нас от комунистическата цензура, пуска днес интернет платформата Култура ON-AIR – www.kulturabg.com.
Днес в 13:00 часа интернет радиото към платформата Култура ON-AIR (www.kulturabg.com).
Към 14:00 часа на платформата ще бъде качен самият филм „40 минути”, който ще може да се гледа от всички потребители по света.
1983-та е времето на развития социализъм. Има още доста години до падането на „стената”. България е страна, обвита в мрежа от комунистически идеологеми, обществено отрицание, икономически и социални постижения, измислена парадност, която много хора гледат с насмешка, но никой не си позволява да наруши.
През 1983-та всичко в България изглежда застинало, създадено да бъде такова за векове. През пролетта на тази година в Габрово се случва нещо, което нарушава монотонността на развития социализъм.
Екип на BBC снима в столицата на хумора и сатирата филм, който е копродукцията с единствената тогава българска телевизия и носи заглавието „40 минути”.
Филм, който никога не се излъчва у нас. Във времето на развития социализъм филмът е забранен от комунистическата цензура. И днес не са ясни причините. Българи, подпомагали екипа на BBC при заснемането му вярват, че „40 минути” попада под забрана заради лицата на габровците, увековечени на лентата.
Сниман е фестивал на хумора и сатирата, а няма нито едно усмихнато лице. Апатия, известна умора, примиреност – това вижда един зрител, който има шанса да гледа „40 минути”.
Има ли манипулация във филма на западната телевизия?
На този въпрос отговор дава Галина Бонева от Дома на хумора и сатирата, която през 1983 г. е била част от екипа, заснел продукцията на BBC. След излъчването му по интернeт-радиото Култура ON-AIR интервюто с нея ще бъде достъпно и за слушане по всяко време в архива на платформата (www.kulturabg.com).
Нека само си припомним, че става въпрос за епохата, в която Джеймс Бонд не е бил само култов герой от касов филм. Шпионите реално са съществували и са действали от двете страни на Желязната завеса.
Самата Галина Бонева се оказва под ударите на бившата Държавна сигурност, тъй като си позволила да заведе журналистите от BBC в местността Градище. Под скалата, на която 26-годишната тогава преводачка е заснета да стои, имало военен завод и това провокирало съмнения в службите на бившата комунистическа власт.
Директорът на Дома на хумора и сатирата, легендата Фъртунов, застава твърдо зад нея и това може би я съхранява.
Преводачът е човек, който е „sitting on the fence”, казва Галина Бонева в интервюто пред Култура ON-AIR. Да, според английската поговорка това е човек, който стои върху ограда, гледа от едната страна, гледа от другата и се опитва да съчетае най-доброто от двете. От едната страна е българското общество, от другата западното, а преводачът вижда двете и се пита как да направи така ,че да се вземе най-полезното от тях.
Домът на хумора и сатирата има екип от космополити. През 1983 г. тази дума дори още не е навлязла в употреба, но там работят и творят такива личности. Във времето, когато няма интернет, връзките са нещо доста локално, а контактите със западните общества трудни, ДХС е територия за международни контакти – място където се срещат и съчетават различни култури.
Важна роля в съхраняването и популяризирането на филма има Петьо Йорданов от екипа на ДХС. Той прехвърли „40 минути” от касетите, ползвани от BBC през 1983 г. на цифров носител, което позволява на интернет платформата Култура ON-AIR да пусне продукцията в интернет.
Петьо Йорданов разказва подробности, свързани с техническото съхраняване на филма, които са любопитни за широката публика. Неговият поглед върху „40 минути” също ще бъде достъпен на интернет платформата Култура ON-AIR, а слушателите на онлайн-радиото ще могат да го чуят първи малко след 13:00 часа днес.
Онлайн платформата Култура ON-AIR бе създадена с финансовата подкрепа на програма Култура на Община Габрово и се администрира от фондация „Граждански форум”. Тя съдържа в себе си интернет-радио, аудио и видео материали, новини. Онлайн медията се стреми да създаде архив на културата, създавана в Габрово и да я направи достъпна за хората от всяко кътче на света.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

-
Любопитнопреди 7 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 7 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Новинипреди 5 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Културапреди 5 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Новинипреди 5 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Кримипреди 4 дниТрима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха
-
Новинипреди 5 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“








