Свържи се с нас

Култура

Филм на BBC, забранен от комунистическата цензура, излъчва интернет платформа

Published

on

снимка: kulturabg.com

снимка: kulturabg.com

Филмът „40 минути” на BBC, заснет в Габрово през 1983 г. и забранен за излъчване у нас от комунистическата цензура, пуска днес интернет платформата Култура ON-AIR – www.kulturabg.com.

Днес в 13:00 часа интернет радиото към платформата Култура ON-AIR (www.kulturabg.com).

Към 14:00 часа на платформата ще бъде качен самият филм „40 минути”, който ще може да се гледа от всички потребители по света.

1983-та е времето на развития социализъм. Има още доста години до падането на „стената”. България е страна, обвита в мрежа от комунистически идеологеми, обществено отрицание, икономически и социални постижения, измислена парадност, която много хора гледат с насмешка, но никой не си позволява да наруши.

През 1983-та всичко в България изглежда застинало, създадено да бъде такова за векове. През пролетта на тази година в Габрово се случва нещо, което нарушава монотонността на развития социализъм.

Екип на BBC снима в столицата на хумора и сатирата филм, който е копродукцията с единствената тогава българска телевизия и носи заглавието „40 минути”.

Филм, който никога не се излъчва у нас. Във времето на развития социализъм филмът е забранен от комунистическата цензура. И днес не са ясни причините. Българи, подпомагали екипа на BBC при заснемането му вярват, че „40 минути” попада под забрана заради лицата на габровците, увековечени на лентата.

Сниман е фестивал на хумора и сатирата, а няма нито едно усмихнато лице. Апатия, известна умора, примиреност – това вижда един зрител, който има шанса да гледа „40 минути”.

Има ли манипулация във филма на западната телевизия?

На този въпрос отговор дава Галина Бонева от Дома на хумора и сатирата, която през 1983 г. е била част от екипа, заснел продукцията на BBC. След излъчването му по интернeт-радиото Култура ON-AIR интервюто с нея ще бъде достъпно и за слушане по всяко време в архива на платформата (www.kulturabg.com).

снимка: kulturabg.com

снимка: kulturabg.com

Нека само си припомним, че става въпрос за епохата, в която Джеймс Бонд не е бил само култов герой от касов филм. Шпионите реално са съществували и са действали от двете страни на Желязната завеса.

Самата Галина Бонева се оказва под ударите на бившата Държавна сигурност, тъй като си позволила да заведе журналистите от BBC в местността Градище. Под скалата, на която 26-годишната тогава преводачка е заснета да стои, имало военен завод и това провокирало съмнения в службите на бившата комунистическа власт.

Директорът на Дома на хумора и сатирата, легендата Фъртунов, застава твърдо зад нея и това може би я съхранява.

Преводачът е човек, който  е „sitting on the fence”, казва Галина Бонева в интервюто пред Култура ON-AIR. Да, според английската поговорка това е човек, който стои върху ограда, гледа от едната страна, гледа от другата и се опитва да съчетае най-доброто от двете. От едната страна е българското общество, от другата западното, а преводачът вижда двете и се пита как да направи така ,че да се вземе най-полезното от тях.

Домът на хумора и сатирата има екип от космополити. През 1983 г. тази дума дори още не е навлязла в употреба, но там работят и творят такива личности. Във времето, когато няма интернет, връзките са нещо доста локално, а контактите със западните общества трудни, ДХС е територия за международни контакти – място където се срещат и съчетават различни култури.

Важна роля в съхраняването и популяризирането на филма има Петьо Йорданов от екипа на ДХС. Той прехвърли „40 минути” от касетите, ползвани от BBC през 1983 г. на цифров носител, което позволява на интернет платформата Култура ON-AIR да пусне продукцията в интернет.

снимка: kulturabg.com

снимка: kulturabg.com

Петьо Йорданов разказва подробности, свързани с техническото съхраняване на филма, които са любопитни за широката публика. Неговият поглед върху „40 минути” също ще бъде достъпен на интернет платформата Култура ON-AIR, а слушателите на онлайн-радиото ще могат да го чуят първи малко след 13:00 часа днес.

снимка: kulturabg.com

снимка: kulturabg.com

Онлайн платформата Култура ON-AIR бе създадена с финансовата подкрепа на програма Култура на Община Габрово и се администрира от фондация „Граждански форум”. Тя съдържа в себе си интернет-радио, аудио и видео материали, новини. Онлайн медията се стреми да създаде архив на културата, създавана в Габрово и да я направи достъпна за хората от всяко кътче на света.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица