Свържи се с нас

Новини

Как да задържим младите хора в Габрово?

Published

on

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

В четвъртък вечерта в Музея на индустрията в Габрово се проведе дебат на тема „Има ли място за младите хора в града?“. В срещата взеха участие много габровци, както и представители на неправителствени организации. Габровци са на мнение, че средата предразполага и когато училището ти даде внимание и знание след това изборът няма да бъде труден. Около това мнение се обединиха участниците във форума.

Подрастващите имат идеи, но често биват отхвърлени, недооценени с мотива, че няма бюджет, който да направи мечтите им реалност.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

А ето и отговорът, защо избират друг път за реализация, дори извън страната. „Ако искаме учениците, които завършват както професионални, така и хуманитарни гимназии в града да останат и да се развиват, трябва да им даваме нужното внимание и стимул за техните заложби, защото те са нашето бъдеще.“

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Преди да започне същинската част на дебата всички присъстващи имаха възможността да преминат разходка из музея. Първата стъпка бе 3D филм, представящ най-емблематичните места на Габрово и АЕК „Етър“.

Гостите видяха видео, виртуални гидове и декори, които разказват за пътя и развитието на индустрията в габровско в три раздела – „Индустриализация“, „Социализъм“ и „Настояще“. От интерактивните табла може да се научи повече за промишленост и занаяти, които са донесли в миналото славата на Габрово, като „Българския Манчестър“, също така тъкачество, кожарство, ковачество, грънчарство, дърводелство, гайтанджийство и ножарство.

Една от най- важните теми, за които бяха дошли и гостите на събитието бе дебатът, който е важен за младите хора, които искат да се развиват в родния си град. Оказва се, че примерът, който Мая Донева – представител на проекта „Чайната“ от Варна, даде  за тяхната инициатива и постиженията в областта на културното развитие в техния град, е една част от приоритетите, които можем да имаме тук за напред.

Младите хора и не само в Габрово, трудно биха останали в градовете си, защото на първо време те нямат стабилна основа, на която да стъпят. Оказва се, че семейството не е достатъчно, за да направят поредната крачка напред. В разговора, който се проведе на преден план бяха децата, които израстват в институции и как ние можем да им помогнем те да не се чувстват различни и да бъдат онези щастливи деца, които са в обикновените семейства.

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Ето какво разказа пред гостите самата тя:

„Проектът, създаден от нашата организация „Розови очила“, участва в конкурс на Нова телевизия, който се нарича „Reach for change“ и се състезава с общо 212 проекта в България. Всъщност идеата за чайната е различен вариант младите хора да се съберат на едно, не в заведение, а на спокойно място, в което няма ограничение във времето и пространството и където могат да споделят неща, които ги вълнуват, както и да се занимават с различни доброволчески инициативи. В Габрово такъв вариант е „Хлебната къща“. Организират се активности за деца на възраст от 7 до 14 години, настанени в различни оздравителни училища, където е техният дом през делничните дни, а през уикендите те се прибират при роднини или в социалните институции, в които са настанени. Дейността на групата и заниманията, които организира носят смях и забавления в оздравителните училища и в живота на децата, обучаващи се в тях. Те дават надежда, която децата с подобна история рядко виждат в институциите и пример, от който се нуждаят за да изградят правилно характерите си. Доброволците от „Розови очила“ са техен приятел, който винаги ще намери време за нуждите им, ще ги изслуша и разбере, ще ги подкрепи и развесели. Тяхната кауза е истински чиста и благородна, а задачата им е тежка и сериозна. Затова групата се отнася към нея с внимание и професионализъм. С тях се играят различни игри и са готови с нови начинания.“

В Чайната младежите, когато навършат 16 години, започват да се подготвят за външната среда, за самостоятелност. Там те намират и подкрепа, получават първата си работа, имат представа какво е да се издържаш сам и преоткриват нови пътища, защото винаги трябва да има начало.

За да бъде един проект успешен, трябва да има и добра финансова помощ, както и подкрепа на местни и общински организации. Град Варна е много по развит, както културно, така и във финансово отношение. Това потвърждава и приза, получен през изминалата година „Европейска младежка столица“. Но за да започнем с добър старт трябва да имаме нужната подготовка още в училище.

Автор: Симона Иванова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Назначават химическа експертиза по катастрофата със загинал на Шипка моторист

Published

on

Под  ръководството на Окръжната  прокуратура в Габрово се води разследване за пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на 61-годишен мотоциклетист.       

Досъдебното производство е започнало с първо действие на разследването – оглед на местопроизшествие и се води за престъпление по чл.343, ал.1,  б. В, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, дали на 01.08.2026 г. около 10.00 часа на път I – 5 км. 161+400 (главен път гр. Габрово –връх Шипка) са нарушени правилата за движение по пътищата, като при управление на мотоциклет „Ямаха“, по непредпазливост е причинена смъртта на водача му Г. Г., на 61 години.       

Неотложните следствени действия са извършени от екип на ОД на МВР – Габрово съвместно с автоексперт, като на място са изготвени и снимки. 

Извършена е аутопсия на тялото на пострадалия и е назначена съдебномедицинска експертиза. Предстои назначаването на автотехническа експертиза относно причините и механизма на възникналото пътнотранспортно произшествие. 

На полицейските органи са възложени оперативно – издирвателни мероприятия, свързани с установяване на предходно преминали по трасето на инкриминираната дата моторни превозни средства, с евентуално последвало компрометиране на пътната настилка.

Във връзка с изясняване на този въпрос предстои назначаване на химическа експертиза на иззети в хода на извършения оглед веществени доказателства.       

Действията по разследването продължават под ръководството на Окръжна прокуратура – Габрово.

Зареди още

Новини

Как става таксуването в градския транспорт на Габрово?

Published

on

Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!

Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.

Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.

От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.

Зареди още

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица