Новини
Как да задържим младите хора в Габрово?
В четвъртък вечерта в Музея на индустрията в Габрово се проведе дебат на тема „Има ли място за младите хора в града?“. В срещата взеха участие много габровци, както и представители на неправителствени организации. Габровци са на мнение, че средата предразполага и когато училището ти даде внимание и знание след това изборът няма да бъде труден. Около това мнение се обединиха участниците във форума.
Подрастващите имат идеи, но често биват отхвърлени, недооценени с мотива, че няма бюджет, който да направи мечтите им реалност.
А ето и отговорът, защо избират друг път за реализация, дори извън страната. „Ако искаме учениците, които завършват както професионални, така и хуманитарни гимназии в града да останат и да се развиват, трябва да им даваме нужното внимание и стимул за техните заложби, защото те са нашето бъдеще.“
Преди да започне същинската част на дебата всички присъстващи имаха възможността да преминат разходка из музея. Първата стъпка бе 3D филм, представящ най-емблематичните места на Габрово и АЕК „Етър“.
Гостите видяха видео, виртуални гидове и декори, които разказват за пътя и развитието на индустрията в габровско в три раздела – „Индустриализация“, „Социализъм“ и „Настояще“. От интерактивните табла може да се научи повече за промишленост и занаяти, които са донесли в миналото славата на Габрово, като „Българския Манчестър“, също така тъкачество, кожарство, ковачество, грънчарство, дърводелство, гайтанджийство и ножарство.
Една от най- важните теми, за които бяха дошли и гостите на събитието бе дебатът, който е важен за младите хора, които искат да се развиват в родния си град. Оказва се, че примерът, който Мая Донева – представител на проекта „Чайната“ от Варна, даде за тяхната инициатива и постиженията в областта на културното развитие в техния град, е една част от приоритетите, които можем да имаме тук за напред.
Младите хора и не само в Габрово, трудно биха останали в градовете си, защото на първо време те нямат стабилна основа, на която да стъпят. Оказва се, че семейството не е достатъчно, за да направят поредната крачка напред. В разговора, който се проведе на преден план бяха децата, които израстват в институции и как ние можем да им помогнем те да не се чувстват различни и да бъдат онези щастливи деца, които са в обикновените семейства.

снимка: Симона Иванова
Ето какво разказа пред гостите самата тя:
„Проектът, създаден от нашата организация „Розови очила“, участва в конкурс на Нова телевизия, който се нарича „Reach for change“ и се състезава с общо 212 проекта в България. Всъщност идеата за чайната е различен вариант младите хора да се съберат на едно, не в заведение, а на спокойно място, в което няма ограничение във времето и пространството и където могат да споделят неща, които ги вълнуват, както и да се занимават с различни доброволчески инициативи. В Габрово такъв вариант е „Хлебната къща“. Организират се активности за деца на възраст от 7 до 14 години, настанени в различни оздравителни училища, където е техният дом през делничните дни, а през уикендите те се прибират при роднини или в социалните институции, в които са настанени. Дейността на групата и заниманията, които организира носят смях и забавления в оздравителните училища и в живота на децата, обучаващи се в тях. Те дават надежда, която децата с подобна история рядко виждат в институциите и пример, от който се нуждаят за да изградят правилно характерите си. Доброволците от „Розови очила“ са техен приятел, който винаги ще намери време за нуждите им, ще ги изслуша и разбере, ще ги подкрепи и развесели. Тяхната кауза е истински чиста и благородна, а задачата им е тежка и сериозна. Затова групата се отнася към нея с внимание и професионализъм. С тях се играят различни игри и са готови с нови начинания.“
В Чайната младежите, когато навършат 16 години, започват да се подготвят за външната среда, за самостоятелност. Там те намират и подкрепа, получават първата си работа, имат представа какво е да се издържаш сам и преоткриват нови пътища, защото винаги трябва да има начало.
За да бъде един проект успешен, трябва да има и добра финансова помощ, както и подкрепа на местни и общински организации. Град Варна е много по развит, както културно, така и във финансово отношение. Това потвърждава и приза, получен през изминалата година „Европейска младежка столица“. Но за да започнем с добър старт трябва да имаме нужната подготовка още в училище.
Автор: Симона Иванова.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.
Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.
Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.
В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.
Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.
Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.
Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.
Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.
Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.
Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.
Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.
Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.
Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.
Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.
Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.
Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.
Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Култура
Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Новини
Неделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
Неделно училище за деца от І до ІV клас в Габрово. Инициативата е на Архиерейско наместничество Габрово.
Първото занятие е на 8 октомври 2026 година. Обучението е безплатно. Занятията се провеждат всеки четвъртък от 16.00 часа. Домакин е църквата „Св. Онуфрий и Дамаскин Габровски“ в квартал Голо бърдо.
Лектор е Габриела Данаилова, учител, педагог и богослов. Програмата на Неделното училище е съставена по учебниците, изготвени от Светия синод на Българската православна църква и одобрени от Министерството на образованието и науката.
Информация и записване на телефон 0898760688 и на електронна поща arh_nam_gb@abv.bg.
Организаторите приканват родителите с думите: „Очакваме Ви с радост!“.

-
Любопитнопреди 7 дниЛазерна епилация Габрово – защо есента е подходящ момент да започнете?
-
Икономикапреди 6 дниНа 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане
-
Икономикапреди 6 дниНа 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации
-
Културапреди 2 дниПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Новинипреди 3 дниУченик от Габрово ще представи България на международно състезание по английски
-
Кримипреди 3 дниАрестуваха 55-годишен заради отглеждане на канабис
-
Новинипреди 3 дниСимулация на тежък инцидент на жп прелез вдига институциите на крак
-
Новинипреди 2 дниПарадоксът на рестрикциите: Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар?














