Новини
Как да задържим младите хора в Габрово?
В четвъртък вечерта в Музея на индустрията в Габрово се проведе дебат на тема „Има ли място за младите хора в града?“. В срещата взеха участие много габровци, както и представители на неправителствени организации. Габровци са на мнение, че средата предразполага и когато училището ти даде внимание и знание след това изборът няма да бъде труден. Около това мнение се обединиха участниците във форума.
Подрастващите имат идеи, но често биват отхвърлени, недооценени с мотива, че няма бюджет, който да направи мечтите им реалност.
А ето и отговорът, защо избират друг път за реализация, дори извън страната. „Ако искаме учениците, които завършват както професионални, така и хуманитарни гимназии в града да останат и да се развиват, трябва да им даваме нужното внимание и стимул за техните заложби, защото те са нашето бъдеще.“
Преди да започне същинската част на дебата всички присъстващи имаха възможността да преминат разходка из музея. Първата стъпка бе 3D филм, представящ най-емблематичните места на Габрово и АЕК „Етър“.
Гостите видяха видео, виртуални гидове и декори, които разказват за пътя и развитието на индустрията в габровско в три раздела – „Индустриализация“, „Социализъм“ и „Настояще“. От интерактивните табла може да се научи повече за промишленост и занаяти, които са донесли в миналото славата на Габрово, като „Българския Манчестър“, също така тъкачество, кожарство, ковачество, грънчарство, дърводелство, гайтанджийство и ножарство.
Една от най- важните теми, за които бяха дошли и гостите на събитието бе дебатът, който е важен за младите хора, които искат да се развиват в родния си град. Оказва се, че примерът, който Мая Донева – представител на проекта „Чайната“ от Варна, даде за тяхната инициатива и постиженията в областта на културното развитие в техния град, е една част от приоритетите, които можем да имаме тук за напред.
Младите хора и не само в Габрово, трудно биха останали в градовете си, защото на първо време те нямат стабилна основа, на която да стъпят. Оказва се, че семейството не е достатъчно, за да направят поредната крачка напред. В разговора, който се проведе на преден план бяха децата, които израстват в институции и как ние можем да им помогнем те да не се чувстват различни и да бъдат онези щастливи деца, които са в обикновените семейства.

снимка: Симона Иванова
Ето какво разказа пред гостите самата тя:
„Проектът, създаден от нашата организация „Розови очила“, участва в конкурс на Нова телевизия, който се нарича „Reach for change“ и се състезава с общо 212 проекта в България. Всъщност идеата за чайната е различен вариант младите хора да се съберат на едно, не в заведение, а на спокойно място, в което няма ограничение във времето и пространството и където могат да споделят неща, които ги вълнуват, както и да се занимават с различни доброволчески инициативи. В Габрово такъв вариант е „Хлебната къща“. Организират се активности за деца на възраст от 7 до 14 години, настанени в различни оздравителни училища, където е техният дом през делничните дни, а през уикендите те се прибират при роднини или в социалните институции, в които са настанени. Дейността на групата и заниманията, които организира носят смях и забавления в оздравителните училища и в живота на децата, обучаващи се в тях. Те дават надежда, която децата с подобна история рядко виждат в институциите и пример, от който се нуждаят за да изградят правилно характерите си. Доброволците от „Розови очила“ са техен приятел, който винаги ще намери време за нуждите им, ще ги изслуша и разбере, ще ги подкрепи и развесели. Тяхната кауза е истински чиста и благородна, а задачата им е тежка и сериозна. Затова групата се отнася към нея с внимание и професионализъм. С тях се играят различни игри и са готови с нови начинания.“
В Чайната младежите, когато навършат 16 години, започват да се подготвят за външната среда, за самостоятелност. Там те намират и подкрепа, получават първата си работа, имат представа какво е да се издържаш сам и преоткриват нови пътища, защото винаги трябва да има начало.
За да бъде един проект успешен, трябва да има и добра финансова помощ, както и подкрепа на местни и общински организации. Град Варна е много по развит, както културно, така и във финансово отношение. Това потвърждава и приза, получен през изминалата година „Европейска младежка столица“. Но за да започнем с добър старт трябва да имаме нужната подготовка още в училище.
Автор: Симона Иванова.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Крими
Назначават химическа експертиза по катастрофата със загинал на Шипка моторист

Под ръководството на Окръжната прокуратура в Габрово се води разследване за пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на 61-годишен мотоциклетист.
Досъдебното производство е започнало с първо действие на разследването – оглед на местопроизшествие и се води за престъпление по чл.343, ал.1, б. В, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, дали на 01.08.2026 г. около 10.00 часа на път I – 5 км. 161+400 (главен път гр. Габрово –връх Шипка) са нарушени правилата за движение по пътищата, като при управление на мотоциклет „Ямаха“, по непредпазливост е причинена смъртта на водача му Г. Г., на 61 години.
Неотложните следствени действия са извършени от екип на ОД на МВР – Габрово съвместно с автоексперт, като на място са изготвени и снимки.
Извършена е аутопсия на тялото на пострадалия и е назначена съдебномедицинска експертиза. Предстои назначаването на автотехническа експертиза относно причините и механизма на възникналото пътнотранспортно произшествие.
На полицейските органи са възложени оперативно – издирвателни мероприятия, свързани с установяване на предходно преминали по трасето на инкриминираната дата моторни превозни средства, с евентуално последвало компрометиране на пътната настилка.
Във връзка с изясняване на този въпрос предстои назначаване на химическа експертиза на иззети в хода на извършения оглед веществени доказателства.
Действията по разследването продължават под ръководството на Окръжна прокуратура – Габрово.

Новини
Как става таксуването в градския транспорт на Габрово?

Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!
Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.
Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.
От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.

Култура
Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.
В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.
По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.
Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.
Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.
Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.
В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.
Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 6 дниМаркираха 101 коли в Габрово, излезли от употреба
-
Новинипреди 6 дниПрерязаха лентата на ремонтираната зала Дан Колов в Севлиево
-
Кримипреди 6 дниОтново конфликт между две групи в Габрово
-
Кримипреди 5 дниФилмиран се помисли за „Транспортера“ и приключи на бул.“Стефан Караджа“
-
Новинипреди 5 дниДве купи и три медала завоюваха шахматистите на ШК „Орловец 1997“
-
Новинипреди 5 дниОт 1 август влизат в сила новите цени на винетките
-
Новинипреди 6 дниОбществено полезен труд и възпитател за участниците в свадата, разиграла се в Габрово
-
Новинипреди един денГаброво преминава към електронно таксуване в градския транспорт













