Новини
Как да задържим младите хора в Габрово?
снимка: Симона Иванова
В четвъртък вечерта в Музея на индустрията в Габрово се проведе дебат на тема „Има ли място за младите хора в града?“. В срещата взеха участие много габровци, както и представители на неправителствени организации. Габровци са на мнение, че средата предразполага и когато училището ти даде внимание и знание след това изборът няма да бъде труден. Около това мнение се обединиха участниците във форума.
Подрастващите имат идеи, но често биват отхвърлени, недооценени с мотива, че няма бюджет, който да направи мечтите им реалност.
снимка: Симона Иванова
А ето и отговорът, защо избират друг път за реализация, дори извън страната. „Ако искаме учениците, които завършват както професионални, така и хуманитарни гимназии в града да останат и да се развиват, трябва да им даваме нужното внимание и стимул за техните заложби, защото те са нашето бъдеще.“
снимка: Симона Иванова
Преди да започне същинската част на дебата всички присъстващи имаха възможността да преминат разходка из музея. Първата стъпка бе 3D филм, представящ най-емблематичните места на Габрово и АЕК „Етър“.
Гостите видяха видео, виртуални гидове и декори, които разказват за пътя и развитието на индустрията в габровско в три раздела – „Индустриализация“, „Социализъм“ и „Настояще“. От интерактивните табла може да се научи повече за промишленост и занаяти, които са донесли в миналото славата на Габрово, като „Българския Манчестър“, също така тъкачество, кожарство, ковачество, грънчарство, дърводелство, гайтанджийство и ножарство.
Една от най- важните теми, за които бяха дошли и гостите на събитието бе дебатът, който е важен за младите хора, които искат да се развиват в родния си град. Оказва се, че примерът, който Мая Донева – представител на проекта „Чайната“ от Варна, даде за тяхната инициатива и постиженията в областта на културното развитие в техния град, е една част от приоритетите, които можем да имаме тук за напред.
Младите хора и не само в Габрово, трудно биха останали в градовете си, защото на първо време те нямат стабилна основа, на която да стъпят. Оказва се, че семейството не е достатъчно, за да направят поредната крачка напред. В разговора, който се проведе на преден план бяха децата, които израстват в институции и как ние можем да им помогнем те да не се чувстват различни и да бъдат онези щастливи деца, които са в обикновените семейства.
снимка: Симона Иванова
Ето какво разказа пред гостите самата тя:
„Проектът, създаден от нашата организация „Розови очила“, участва в конкурс на Нова телевизия, който се нарича „Reach for change“ и се състезава с общо 212 проекта в България. Всъщност идеата за чайната е различен вариант младите хора да се съберат на едно, не в заведение, а на спокойно място, в което няма ограничение във времето и пространството и където могат да споделят неща, които ги вълнуват, както и да се занимават с различни доброволчески инициативи. В Габрово такъв вариант е „Хлебната къща“. Организират се активности за деца на възраст от 7 до 14 години, настанени в различни оздравителни училища, където е техният дом през делничните дни, а през уикендите те се прибират при роднини или в социалните институции, в които са настанени. Дейността на групата и заниманията, които организира носят смях и забавления в оздравителните училища и в живота на децата, обучаващи се в тях. Те дават надежда, която децата с подобна история рядко виждат в институциите и пример, от който се нуждаят за да изградят правилно характерите си. Доброволците от „Розови очила“ са техен приятел, който винаги ще намери време за нуждите им, ще ги изслуша и разбере, ще ги подкрепи и развесели. Тяхната кауза е истински чиста и благородна, а задачата им е тежка и сериозна. Затова групата се отнася към нея с внимание и професионализъм. С тях се играят различни игри и са готови с нови начинания.“
В Чайната младежите, когато навършат 16 години, започват да се подготвят за външната среда, за самостоятелност. Там те намират и подкрепа, получават първата си работа, имат представа какво е да се издържаш сам и преоткриват нови пътища, защото винаги трябва да има начало.
За да бъде един проект успешен, трябва да има и добра финансова помощ, както и подкрепа на местни и общински организации. Град Варна е много по развит, както културно, така и във финансово отношение. Това потвърждава и приза, получен през изминалата година „Европейска младежка столица“. Но за да започнем с добър старт трябва да имаме нужната подготовка още в училище.
Автор: Симона Иванова.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Пиян водач с лек автомобил „Тойота“ предизвика катастрофа в Габрово. Пътният инцидент е станал вчера, 23 август, около 17.00 часа на ул.“Капитан Дядо Никола“, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габроово.
По данни на полицията 54-годишният водач, който е от Габрово, е шофирал с 2,49 промила алкохол. При движение по улицата, той се ударил в задната част на лек автомобил марка „Хюндай И 20″, който предприел маневра завиване на ляво.
Пробата за алкохол на втория водач пробата е отрицателна.
54-годишният габровец е дал кръвна проба за химически анализ. По случая е образувано бързо производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
*Снимки: Симеон Петков, фейсбук.
Още един безобразно пиян водач е бил хванат отново вчера в Габрово. Часове по-късно, около 19.25 часа, на бул. Столетов, екип на полицията спрял лек автомобил „Мазда 3“, управляван от 52-годишен водач от Габрово.
При извършаната проверка за алкохол дрегерът отчел данни от 2,86 промила в количеството издишан въздух.
Габрово започва реализацията на пилотно водно решение за събиране и използване на дъждовна вода за напояване на градските зелени площи. Проектът е насочен към два от все по-актуалните проблеми на градовете – интензивните валежи и продължителните сухи периоди.
Вместо дъждовната вода да бъде отвеждана, тя ще се задържа, съхранява и използва при необходимост. Преди избора на решение са проучени девет варианта. Избран е комбиниран подход с два локални източника – дъждовна вода и повърхностни води от р. Синкевица при пълноводие.
Дъждовната вода ще се събира от покрива на Драматичния театър „Рачо Стоянов“ – сградата на НЧ „Априлов-Палаузов-1861“. След филтриране тя ще се отвежда към съоръжения за съхранение. Допълнителен ресурс ще осигурява дренажно водовземане от р. Синкевица.
Специално съоръжение до реката ще събира инфилтрирана в речното дъно вода при високи води.
Системата ще обслужва градинката срещу бившия Дом на книгата и зелената зона при кръстовището на улиците „Чардафон“ и „Баждар“. Напояването ще бъде автоматизирано.
Ще се следят количеството използвана вода и влажността на почвата, за да се ограничи ненужният разход на ресурс. Предвидена е и фотоволтаична система, която ще осигурява възобновяема енергия за съоръженията и напояването.
Целта е въглеродният отпечатък на системата да бъде сведен почти до нула. Пилотният проект е практическа стъпка към адаптацията на Габрово към климатичните промени.
Градът ще тества модел, при който водата от интензивните валежи се превръща в ресурс за зелената инфраструктура, а използването на питейна вода за поливане се ограничава.
Община Габрово извърши подмяна на феромоновите уловки, поставени на засегнатото дърво от вид бор в зелената площ, разположена между ул. „Капитан Дядо Никола“ и ул. „Йосиф Соколски“.
Действието е част от планираните мерки за наблюдение и контрол на разпространението на боровата процесионка и се реализира със съдействието на екипа на ОП „Озеленяване“ и “Отрови“ ЕООД.
През май т.г., след проверка във всички паркове в града, беше установено наличие на един пашкул в короната на дърво в зоната между ул. „Капитан Дядо Никола“ и ул. „Йосиф Соколски“.
През юни беше поставен капан, което сега показва реално резултат, тъй като в него се събират мъжки пеперуди, което е индикатор за успешно привличане и ограничаване на популацията.
Сега феромонът е подменен, за да се осигури непрекъснат мониторинг и ефективност на уловката. Дейностите се изпълняват по указания на експертите от Лесозащитна станция – София, с които Община Габрово работи по темата.
Мерките са превантивни и ще продължават, а капаните ще се увеличават, за да се гарантира спокойствието на гражданите. Целта е ранно установяване и ограничаване на разпространението на процесионката в градската среда.
