Свържи се с нас

Култура

Ребро Адамово: клюки, илюзии, изкушения

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

снимка: Дом на хумора и сатирата

След като миналата година Домът на хумора и сатирата показа тематичната изложба „Мъжки времена“ и тя предизвика заслужен интерес сред посетителите, сега екипът изненадва с друга впечатляваща колекция от музейния художествен фонд „Хумор на народите“.

снимка: Дом на хумора и сатирата

снимка: Дом на хумора и сатирата

От 20 януари до края на м. март т.г. в зала 3 на Веселата къща любителите на изящното изкуство имат възможност да се насладят на изложбата „РЕБРО АДАМОВО: клюки, илюзии, изкушения“.

Както се подразбира от закачливото наименование, тя е посветена на нежния пол и разкрива Eвиното отношение към живота, съкровените женски тайни и радости: всекидневни занимания и малки забежки от сивотата на деня, спомени за миналото и мечти за бъдещето, фантазии и илюзии, любовни и майчини терзания, флиртове и ред други изкушения.

Колекцията включва 90 творби живопис и скулптура на 62 автори – 41 българи и 21 чужденци от 11 държави.

Стиловете са многообразни и специфични за всеки автор, но във всички творби прозира любовта и уважението към Жената – майка, дъщеря, съпруга, приятелка, любовница – а неизбежните й слабости са интерпретирани с усмивка и добро чувство за хумор.

снимка: Дом на хумора и сатирата

снимка: Дом на хумора и сатирата

Творците показват съвременната Ева, която живее на бързи обороти и се справя учудващо добре в този мъжки свят.

Художниците сякаш са надниквали през прозореца й и са наблюдавали различните й превъплъщения през деня – грижлива майка, добра домакиня, работеща жена, забавляваща се лудетина, предизвикателна изкусителка, знаеща цената си.

Тяхната героиня е онази с престилката, която простира прането, но и онази пред огледалото, любуваща се на образа си. Тя е отворила прозореца, за да види света, но и той непременно да види нея.

„Ребро Адамово“ е портретът на перфектната Ева. Това е Тя – жената, след която си заслужава мъжът да загуби ум, нерви, време и пари, но да я спечели поне за малко и да се порадва на вниманието й. Вечната игра на флирта е показана в платната на Гоша Малгожата Коренкевич (Полша), Ласло Тенк (Унгария), Йоже Петернели (Сърбия), както и от родните живописци Васил Вълев, Николай Карамфилов, Димитър Войнов, Здравко Стефанов и др. Шумът от социалните контакти на жената е ясно изразен в картините на Мария Ганоци (Унгария), Леендерт Криенс (Холандия), Карлос-Перес Бусио (Франция), Калина Атанасова, Милена Йоич, Дария Василянска, Сюлейман Сеферов и Анатолий Станкулов, а жената-домакиня откриваме в творбите на Румен Гашаров. Скулптурата също проследява жената в различни нейни превъплъщения – девственицата на Ставри Калинов покорява със своята невинност, Петьо Александров и Хавиер Пераса се любуват на женската грация, а пластиката на Нели Христова привлича с пламък в очите и любов в косите…

снимка: Дом на хумора и сатирата

снимка: Дом на хумора и сатирата

Освен наслада за очите, изложбата носи много еротичен заряд, възбужда всички човешки сетива и предполага съзерцание в интимна компания. Ето защо, Домът на хумора прави изненадващо щедро и съвсем не по габровски предложение – всеки може да посети изложбата със своята половинка, като двамата ще влязат с един билет.

Не пропускайте да се възползвате от примамливата оферта – сега е моментът да направите подарък или да си доставите удоволствие на половин цена!

Автор: Дарина Маринчевска
Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица