Свържи се с нас

Новини

Неоценен в Габрово, доктор Дочев жъне успехи в Чикаго

Published

on

Д-р Дочев с българката Силвия Иванова, която току-що е родила сина си Стилян в Чикаго. Снимка: "Труд"

Д-р Дочев с българката Силвия Иванова, която току-що е родила сина си Стилян в Чикаго. Снимка: „Труд“

Какво е успехът? За мнозина да си успял значи да имаш много пари и звездна слава. За други той не е свързан с трупане на материални блага и власт, а е по-скоро въпрос на себеусещане. Ако живееш живота, който те прави щастлив, значи си успял.

В поредицата на “Труд” разказват историите на българи, които са повярвали в себе си и са сбъднали мечтите си.
Как са постигнали успеха си? Каква е цената, която са платили? Имат ли своя рецепта за него? Четете всеки четвъртък в “Труд”.

За българската колония в Чикаго д-р Пламен Дочев е един от лекарите, при които се раждат най-много от децата на българските имигранти в града край езерото Мичиган.

Според Американската асоциация за проучване на мнението на потребителите той е сред топ специалистите в страната. Благодарение на неговите умения и добро отношение към пациентите хората отвъд океана вече пета поредна година го удостояват с наградата “Избор на пациента” в САЩ.

Д-р Дочев е роден преди 51 години в Габрово. Произлиза от обикновено семейство, както казва той. “Майка ми работеше в местния хлебозавод, а баща ми бе офицер в пожарната. Като дете обичах книгите и четях много”, споделя той. Когато е 12-13-годишен, се заражда и детската му мечта – да стане лекар. “Не можех да си представя бъдещето си, без да стана доктор и да лекувам хората”, продължава разказа си известният акушер-гинеколог. Отдаден изцяло на мечтата си, още като ученик Пламен представя блестящи резултати.

Възпитаник на Априловската гимназия в Габрово, випуск 1980 г., Пламен печели национална олимпиада по биология. Веднага е приет в Медицинския факултет в Стара Загора, който завършва със златен медал през 1988 г.

През 1991 г. е един от лауреатите на конкурса “Млад медик на България”, заради което е удостоен през 1992 г. от Британския съвет със стипендия и изпратен за шест месеца на специализация в Глазгоу. След завършването му предлагат да остане във Великобритания, но той решава да се върне в родината, изпълнен с много надежда и ентусиазъм.

Дотук добре. Но коя е причината д-р Дочев днес да не е в България, а да практикува любимата си професия в Америка?

“Напуснах България заради невъзможността да се работи нормално у нас. Заради невъзможността да се живее нормално. Заради невъзможността да издържаш семейство, заради невъзможността да дадеш бъдеще на децата си. С една дума, заради липсата на всякаква надежда”, почти на един дъх и с голяма доза горчивина споделя Пламен.

Сблъсъкът с родната действителност за д-р Дочев започва скоро след завръщането му от Глазгоу в Габрово. Тогава главният лекар на болницата не му дава шанс да приложи натрупаните знания в Англия. Разочарован от този и други подобни случаи, през 1997 г. д-р Дочев подава документи за лотарията “зелена карта”. През 1998 г. я печели и същата година заминава отвъд океана.

Как обаче започва животът му в Америка? “Трудно”, с една дума обобщава той и добавя: “В Щатите никой не те посреща с отворени обятия и никой не ти казва “Ела!”. Тук трябва да се докажеш и да почнеш всичко от начало.” И наистина, началото за младия български специалист започва от нулата. Живота си в страната на неограничените възможности той стартира не като лекар, а като… мияч на чинии в Детройт.

“Искам да се знае от всички, че аз започнах работа в САЩ, като миех чинии в един италиански ресторант”, подчертава д-р Дочев, защото няма срамна работа, когато си вадиш хляба по честен път. И въпреки трудностите, пред които е изправен, той категорично заявява: “Никога не ми е идвало на ум да се откажа.”

Смелостта и упоритостта му скоро са възнаградени. Няколко месеца по-късно талантливият български лекар вече работи като асистент-хирург в Детройт. Близо година е научен сътрудник към Националния институт по здравеопазването към “Уейн Стейт Юниверсити” в Детройт, където работи за световноизвестния акушер-гинеколог проф. Роберто Ромеро. Впечатлен от блестящата биография на българина, проф. Ромеро веднага го
назначава на работа.

“В болницата в Габрово не ми даваха да работя, не ми даваха да разгърна уменията си, да приложа натрупаните си познания, а проф. Ромеро само като видя дипломите и препоръките ми, веднага ми даде шанс”, споделя с тъга д-р Дочев. След Детройт той специализира 4 години акушерство и гинекология в Ню Йорк.

Цялото интервю, дадено пред националния ежедневник, можете да прочетете оттук.

Автор: Симеон Гапаров, Чикаго.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Признал се за дилър на кокаин получи условна с изпитателен срок

Published

on

На 9 февруари т.г., в заседание по наказателно дело от общ характер, състав на Окръжен съд – Габрово одобри споразумение между прокурор от Габровска окръжна прокуратура и защитника на С.Ц. от Габрово, с което на подсъдимия се налага наказание лишаване от свобода – условно, за държане на наркотици, с цел разпространение.

Съгласно споразумението С.Ц. се признава за виновен в това, че на 17 януари 2025 г., в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – полиетиленови свивки с бяло вещество, съдържащо активен компонент кокаин, общо 3,42 грама на обща стойност 923,32 лв.

За посоченото престъпление на С.Ц. бе определено наказание от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага с изпитателен срок от 4 години. Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Зареди още

Новини

Започват спешни пътни ремонти на места в Габрово

Published

on

„Обичайно след края на зимния сезон се появяват нови компрометирани пътни участъци и дупки по уличната мрежа в града. Извършихме огледи и определихме зоните и критичните места, в които са необходими спешни частични ремонти на нарушените настилки.

Ще започнем работа по тях при подходящи метеорологични условия“, каза заместник-кметът на Община Габрово с ресор „Строителство, инфраструктура и екология“ инж. Деян Дончев.

„Сред спешните участъци е този в дясното платно на пътната естакада на ул. „Лазурна“ в посока кв. Трендафил. Там намесата ще бъде частична, тъй като предстои основен ремонт на съоръжението.

Обектът е включен в Инвестиционната програма за общински проекти към държавния бюджет и вече имаме сключено споразумение за финансиране с Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, допълни инж. Дончев.

Община Габрово ще информира своевременно гражданите за евентуалните временни ограничения на движението, свързани с предстоящите ремонтни работи.

Зареди още

Култура

Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Published

on

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.

Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.

Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.

Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.

Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.

В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.

Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.

Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.

Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица