Свържи се с нас

Култура

Последният майстор – гайтанджия на Етъра се пенсионира

Published

on

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Последният майстор – гайтанджия в Архитектурно-етнографския комплекс „Етър“ Христо Пенчев се пенсионира.

От седмина гайтанджии в Музея на открито, остава само 63-годишният майстор Христо Пенчев.  Този занаят не е за всеки, а това го доказва, неговото голямо семейство.  Има син, дъщеря и внуци, но е усетил, че сърцата им не трепват, когато забръмчат чарковете. Той мисли, че след като приключи с гайтанджийството, ще си отиде и занаята.

При срещата ни с него, той ни разказа за историята на гайтанджийството, не само като професия, но най-вече и като призвание.

В миналото с гайтани, се е занимавал и бащата на Левски. Все още, се намират талантливи, имащи желание, да се учат млади хора. Преди време при него е пристигнала една млада дама, родом от Япония. Той разкри подробности от нейното гостуване, в продължение на 1 година. „Имаше си стаичка, в която събираше билките за боядисване на тъкани, а гайтаните същи се боядисват и така тя се заинтересува от тях. Приех я и тя цяла година чиракува при мен – всеки ден идваше точно в 8 ч. сутринта и работеше до 17.00 ч.”, разказа цялата история.

Едно време, в самото начало, Христо Пенчев е чиракувал година и половина при майстор Досю, като така се е родила и неговата най-голяма наслада за душата му. Следващата му ученичка е Сабина. На нея й отнело малко повече време, докато Чикако (От Япония) е била схватлива и бързо е усвоила тънкостите на занаята.

Младите хора не знаят същността на гайтанджийството. Гайтанът е плътна вълнена връв, сложно оплетена от 8 или 12 влакна. Машината за летене, се нарича вулия, а по- късно чарк, който се задвижва от водна струя. Тя тече под работилницата и не се вижда. Действа като електрически  ток, защото с нейната тяга чаркът може да се спира и пиука само с натискане на един метален палец.

Гайтан на латински и на гръцки значи пояс, но у нас се появява в зората на Възраждането. Преданието сочи габровец  за „откривател” на железния чарк за плетене на гайтани по нашите земи.  Като истински предтеча на промишления шпионаж, габровецът запомнил принципа му на действие, пренесъл чарка „на акъл“, както се казва, а не на гръб до Габрово. Местни ковачи пресъздали досущ машинарията и тя заработила.

Обшиването на дрехата с гайтани излязло на мода из цялата Османска империя, във Влашко, Сърбия и Босна. Вписали ги и в парадната униформа на аскера. Така завалели поръчки с космически размери  за българите занаятчии от двете страни на Балкана. Гайтанджийството е от занаятите, поставили началото на българската индустрия. В периода 1860-1870 г. българите произвеждали по 2 млн. оки гайтан годишно. В Карлово има 2000 чарка, в Казанлък и Калофер- по 1000, в Габрово – 800, а Сопот – 700.

„Във всеки занаят си има правила, като този също не прави изключение. Не можеш да хитруваш. Тогава има вероятност гайтанът да не стане хубав. Пример за това е, ако си сложиш нещо на ръката при пърленето, за да ти защити кожата от огъня, няма как да усетиш, кога ще изгориш гайтана!”, издава още майстора за занаята.

И защото децата му знаят всичко това,  не искат  да практикуват и учат занаята. „Когато идват млади хора, кимат, гледат и си тръгват… Няма интерес, животът е заминал много напред за туй нещо!”, сподели Христо Пенчев.

Младите хора са свикнали пред компютрите и животът им се ограничава само дотам, докато тук всеки ден научаваш нещо ново. Най- малкото съхраняваш културните традиции!”, допълни още последният майстор – гайтанджия на Етъра.

Автор: Симона Иванова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Познай кой ще дойде на вечеря?“ в Габрово

Published

on

Когато Даниел (Мариан Бачев), преуспяващ адвокат, за поредна вечер се връща в малките часове на нощта при съпругата си Катрин (Диана Любенова), с оправданието, че е бил при най- добрия си приятел, който е в депресия, тя не може да приеме това извинение.

Още повече, че никога всъщност не е виждала въпросния приятел Чарли (Антоан Петров – Анди). Притиснат от Катрин, Даниел е принуден да покани Чарли на вечеря.

Но липсата на реално съществуващ приятел поставя изобретателния адвокат в безумната ситуация да прибегне до услугите на случайно срещнат клиент на един бар.

Как ще протече вечерята, какви рискове и обрати ще се стоварят върху главата на Даниел и дали Катрин ще познае кой всъщност е дошъл на вечеря? Това ще разберете, само ако гледате пиесата на Адриен Ракка “Познай кой ще дойде на вечеря?”.

Спектакълът ще се играе този петък – 26 април, в зала „Възраждане“ в Габрово, от 19.00 часа.

Зареди още

Култура

Призови места за учениците на Цветан Радков от „Фолклорни приумици”

Published

on

Ученици на преподавателя по китара и тамбура Цветан Радков се завърнаха с награди от XVIII Регионален детско-юношески конкурс за певци и инструменталисти „Фолклорни приумици”.

В конкурсната програма на форума в Червен бряг участваха над 110 талантливи деца от 14 населени места, разпределени в направленията: класическа музика, музикален фолклор, народно пеене.

Наградите присъди компетентно жури от специалисти: Елка Недялкова, Румен Тодоров и Валентин Недялков, преподаватели в НУИ „Панайот Пипков“ – Плевен. Призови места за възпитаниците на Школата по китара и тамбура при НЧ „Развитие-1870”.

Златни медали спечелиха Велизара Костова, Дамян Иванов и Китарен оркестър. Второ място заслужи Калоян Маринов. На трето място журито класира Александра Денчева и Калоян Костов.

Призови награди спечелиха и учениците на Цветан Радков от Габрово – Бетина Делуди, Вероника Бойчева и Ивана Петкова. С поощрения бяха отличени двете камерни групи.

Зареди още

Култура

Playback театър „Разкажи ми“ в Габрово на 24 април

Published

on

„Разкажи ми“ идва в Габрово вече за втори път. Домакин на събитието е НЧ „Будителите 201“, който ще предостави сцената си на 24 април от 19.00 часа.

Playback театърът е импровизационен театър, в който зрителите споделят онова, което ги вълнува – случки, преживявания, емоции, а актьорите и музикантите превръщат споделеното в пърформанс.

Разказаните истории оживяват в театрални миниатюри, като диалозите, музиката, поезията се сътворяват на сцената спонтанно. Всяко представление е ново и уникално, защото е създадено за присъстващата на него публика, но винаги съчетава в себе си и лекотата на смеха, и вглеждането в дълбоко съкровеното.

Изписването на „Playback“ на латиница цели да се избегне асоциация с разпространеното значение на „плейбек“ (ползване на готов музикален фон) – playback идва от английското „play back“ – „връщане (на споделеното от зрителите) с изиграване“ и е творческо преживяване не само за зрителите, но и за самите актьори.

Playback театър „Разкажи ми“ започва дейността си като самостоятелна трупа през 2020 година и досега има изнесени над 50 представления в София и страната. През 2022/23 година с подкрепата на Национален фонд „Култура“ реализира мащабен проект, наречен „Диалог през сърцето“, в рамките на който за първи път в България playback представления бяха интегрирани в редовната учебна програма на столични училища.

Групата играе и в центрове за зависими, пред уязвими групи, наред с това подкрепя с творчеството си и културни инициативи като представяния на книги, откривания на изложби и благотворителни инициативи. „РАЗКАЖИ МИ“ твори с мисията да създаде условия за градивен културен и социален диалог.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица