Свържи се с нас

Култура

Последният майстор – гайтанджия на Етъра се пенсионира

Published

on

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Последният майстор – гайтанджия в Архитектурно-етнографския комплекс „Етър“ Христо Пенчев се пенсионира.

От седмина гайтанджии в Музея на открито, остава само 63-годишният майстор Христо Пенчев.  Този занаят не е за всеки, а това го доказва, неговото голямо семейство.  Има син, дъщеря и внуци, но е усетил, че сърцата им не трепват, когато забръмчат чарковете. Той мисли, че след като приключи с гайтанджийството, ще си отиде и занаята.

При срещата ни с него, той ни разказа за историята на гайтанджийството, не само като професия, но най-вече и като призвание.

В миналото с гайтани, се е занимавал и бащата на Левски. Все още, се намират талантливи, имащи желание, да се учат млади хора. Преди време при него е пристигнала една млада дама, родом от Япония. Той разкри подробности от нейното гостуване, в продължение на 1 година. „Имаше си стаичка, в която събираше билките за боядисване на тъкани, а гайтаните същи се боядисват и така тя се заинтересува от тях. Приех я и тя цяла година чиракува при мен – всеки ден идваше точно в 8 ч. сутринта и работеше до 17.00 ч.”, разказа цялата история.

Едно време, в самото начало, Христо Пенчев е чиракувал година и половина при майстор Досю, като така се е родила и неговата най-голяма наслада за душата му. Следващата му ученичка е Сабина. На нея й отнело малко повече време, докато Чикако (От Япония) е била схватлива и бързо е усвоила тънкостите на занаята.

Младите хора не знаят същността на гайтанджийството. Гайтанът е плътна вълнена връв, сложно оплетена от 8 или 12 влакна. Машината за летене, се нарича вулия, а по- късно чарк, който се задвижва от водна струя. Тя тече под работилницата и не се вижда. Действа като електрически  ток, защото с нейната тяга чаркът може да се спира и пиука само с натискане на един метален палец.

Гайтан на латински и на гръцки значи пояс, но у нас се появява в зората на Възраждането. Преданието сочи габровец  за „откривател” на железния чарк за плетене на гайтани по нашите земи.  Като истински предтеча на промишления шпионаж, габровецът запомнил принципа му на действие, пренесъл чарка „на акъл“, както се казва, а не на гръб до Габрово. Местни ковачи пресъздали досущ машинарията и тя заработила.

Обшиването на дрехата с гайтани излязло на мода из цялата Османска империя, във Влашко, Сърбия и Босна. Вписали ги и в парадната униформа на аскера. Така завалели поръчки с космически размери  за българите занаятчии от двете страни на Балкана. Гайтанджийството е от занаятите, поставили началото на българската индустрия. В периода 1860-1870 г. българите произвеждали по 2 млн. оки гайтан годишно. В Карлово има 2000 чарка, в Казанлък и Калофер- по 1000, в Габрово – 800, а Сопот – 700.

„Във всеки занаят си има правила, като този също не прави изключение. Не можеш да хитруваш. Тогава има вероятност гайтанът да не стане хубав. Пример за това е, ако си сложиш нещо на ръката при пърленето, за да ти защити кожата от огъня, няма как да усетиш, кога ще изгориш гайтана!”, издава още майстора за занаята.

И защото децата му знаят всичко това,  не искат  да практикуват и учат занаята. „Когато идват млади хора, кимат, гледат и си тръгват… Няма интерес, животът е заминал много напред за туй нещо!”, сподели Христо Пенчев.

Младите хора са свикнали пред компютрите и животът им се ограничава само дотам, докато тук всеки ден научаваш нещо ново. Най- малкото съхраняваш културните традиции!”, допълни още последният майстор – гайтанджия на Етъра.

Автор: Симона Иванова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Прожектират в НМО – Габрово документалния филм „Тане Войвода“

Published

on

На 1 ноември тази година, от 15.00 часа, в Националния музей на образованието в Габрово ще се състои специална прожекция на документалния филм „Тане Войводата“. Събитието ще включва и среща с авторите на филма, като входът е свободен за всички желаещи.

Филмът „Тане Войводата“ разказва за живота и революционната дейност на Тане Николов – един от малко известните, но значими герои на българската история. През близо 25-годишния си път на борба, Тане Николов участва в ключови събития като Илинденско-Преображенското въстание, Балканските войни и Първата световна война.

Той е водач на Вътрешната тракийска революционна организация, която се бори срещу отстъпването на Беломорска Тракия на Гърция, и играе важна роля в знаменитата битка на връх Ножот през 1907 г., когато 200 четници се изправят срещу трихилядна турска армия. Това сражение се смята за едно от най-епичните в македоно-одринското освободително движение.

Снимките на филма обхващат 35 локации в три различни държави и включват близо 300 реставрирани фотографии от Държавна агенция „Архиви“ и български музеи, както и уникални архивни кадри от Българската национална филмотека.

Музикалното оформление съчетава автентична народна музика, изпълнена от Оркестър „Зорница“, и специално композирана за филма музика, изпълнена от Представителна камерна група към Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив.

Гласът на диктора е на актьора Светозар Кокаланов. Това събитие обещава да бъде важен културен момент, представяйки на публиката неизвестни страници от българската история и отдавайки дължимото на делото на Тане Николов – герой, чийто принос заслужава да бъде запомнен.

Зареди още

Култура

Писателят Тодор Костадинов ще се срещне с четящите габровци

Published

on

На 22 октомври, вторник, от 17.15 ч писателят Тодор Костадинов ще се срещне с четящите габровци в читалня „Д-р П. Цончев“ на Габровската регионална библиотека „Априлов-Палаузов“.

Тодор Костадинов е роден през 1959 година в град Сунгурларе, Бургаска област, но животът му е завинаги свързан с любимия Пловдив, където завършва Математическа гимназия, а по-късно учи българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Автор е на сборника с разкази „Девет дни в Париж“, на повестта „Забрави страха, Филипе“ и на романите „Признай, че мислиш за мен“ и „Софийско жителство“.

След дълга творческа пауза, последвала романа „Софийско жителство“ се появява книгата „Ничия. Трите начина на Мариана. Пловдивски разкази“, издадена през 2022 година, за която Тодор Костадинов получава националната литературна награда за проза и поезия „Стефан Фурнаджиев“ за 2023 година.

В най-новата си книга „Разкази против забрава. Анти-некролози“ писателят разказва увлекателно за срещите си със знакови български личности от близкото минало и съвременността.

В забележителното издание Тодор Костадинов подрежда пъзел от весели и смешни, тъжни и трогателни, но до една напълно истински истории, свързани с живота на известни личности в България. Сред спомените на автора ще срещнем имената на писателите Вера Мутафчиева, Давид Овадия, Добромир Тонев, Дончо Цончев, Красимир Дамянов, Любен Дилов, Николай Хайтов, Рашко Сугарев, Янко Станоев, а също на обществени личности с роля в най-новата българска история като Илия Минев и Петър Дертлиев.

Думите и историите в книгата продължават живота и наистина превръщат смъртта в част от него. Пъстрият сборник на Костадинов от вълнуващи портрети и случки носи в себе си носталгия по невидяното и неизживяното. В тези епизоди, които свидетелстват за отминалото време, писателят смесва животите на изключителни за България личности с животите на обикновени хора от своето собствено минало.

А чувствителното перо на Костадинов ги превръща в частици от една и съща артистична и човешка действителност, независимо от съдбовните завои в личните им истории.

Здравец Хайтов, син на писателя Николай Хайтов за автора и за последната книга на Тодор Костадинов : „И разказът ти е хубав, и ти си голям чешит…!“

Зареди още

Култура

Шекерджийство срещу ножарство: Кой ще продължи в „Живи човешки съкровища“?

Published

on

Две уникални кандидатури ще премерят сили в областния кръг за включване в Националната система „Живи човешки съкровища“. Кандидатурите са подадени в рамките на крайния срок – 15 октомври.

Регионалният етнографски музей на открито „Етър“ участва с предложението „Сладкият аромат на наследството. Боян Минчев – майсторът шекерджия“, докато Народно читалище „Зора-1872“ от кв. Нова Махала номинира „Изработване на нож „Сойка” от потомствения майстор-ножар Георги Мантов“.

И двете кандидатури показват умения и традиции от региона, свързани с два от старите занаяти – шекерджийството и ножарството. Петчленна експертна комисия, ръководена от гл. ас. д-р Ива Станоева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, ще избере една от тях, която да продължи в националния етап на конкурса.

Решението ще бъде взето до края на следващата седмица. Националната система „Живи човешки съкровища“ има за цел съхранението и предаването на нематериалното културно наследство на бъдещите поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица