Свържи се с нас

Култура

Последният майстор – гайтанджия на Етъра се пенсионира

Published

on

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Последният майстор – гайтанджия в Архитектурно-етнографския комплекс „Етър“ Христо Пенчев се пенсионира.

От седмина гайтанджии в Музея на открито, остава само 63-годишният майстор Христо Пенчев.  Този занаят не е за всеки, а това го доказва, неговото голямо семейство.  Има син, дъщеря и внуци, но е усетил, че сърцата им не трепват, когато забръмчат чарковете. Той мисли, че след като приключи с гайтанджийството, ще си отиде и занаята.

При срещата ни с него, той ни разказа за историята на гайтанджийството, не само като професия, но най-вече и като призвание.

В миналото с гайтани, се е занимавал и бащата на Левски. Все още, се намират талантливи, имащи желание, да се учат млади хора. Преди време при него е пристигнала една млада дама, родом от Япония. Той разкри подробности от нейното гостуване, в продължение на 1 година. „Имаше си стаичка, в която събираше билките за боядисване на тъкани, а гайтаните същи се боядисват и така тя се заинтересува от тях. Приех я и тя цяла година чиракува при мен – всеки ден идваше точно в 8 ч. сутринта и работеше до 17.00 ч.”, разказа цялата история.

Едно време, в самото начало, Христо Пенчев е чиракувал година и половина при майстор Досю, като така се е родила и неговата най-голяма наслада за душата му. Следващата му ученичка е Сабина. На нея й отнело малко повече време, докато Чикако (От Япония) е била схватлива и бързо е усвоила тънкостите на занаята.

Младите хора не знаят същността на гайтанджийството. Гайтанът е плътна вълнена връв, сложно оплетена от 8 или 12 влакна. Машината за летене, се нарича вулия, а по- късно чарк, който се задвижва от водна струя. Тя тече под работилницата и не се вижда. Действа като електрически  ток, защото с нейната тяга чаркът може да се спира и пиука само с натискане на един метален палец.

Гайтан на латински и на гръцки значи пояс, но у нас се появява в зората на Възраждането. Преданието сочи габровец  за „откривател” на железния чарк за плетене на гайтани по нашите земи.  Като истински предтеча на промишления шпионаж, габровецът запомнил принципа му на действие, пренесъл чарка „на акъл“, както се казва, а не на гръб до Габрово. Местни ковачи пресъздали досущ машинарията и тя заработила.

Обшиването на дрехата с гайтани излязло на мода из цялата Османска империя, във Влашко, Сърбия и Босна. Вписали ги и в парадната униформа на аскера. Така завалели поръчки с космически размери  за българите занаятчии от двете страни на Балкана. Гайтанджийството е от занаятите, поставили началото на българската индустрия. В периода 1860-1870 г. българите произвеждали по 2 млн. оки гайтан годишно. В Карлово има 2000 чарка, в Казанлък и Калофер- по 1000, в Габрово – 800, а Сопот – 700.

„Във всеки занаят си има правила, като този също не прави изключение. Не можеш да хитруваш. Тогава има вероятност гайтанът да не стане хубав. Пример за това е, ако си сложиш нещо на ръката при пърленето, за да ти защити кожата от огъня, няма как да усетиш, кога ще изгориш гайтана!”, издава още майстора за занаята.

И защото децата му знаят всичко това,  не искат  да практикуват и учат занаята. „Когато идват млади хора, кимат, гледат и си тръгват… Няма интерес, животът е заминал много напред за туй нещо!”, сподели Христо Пенчев.

Младите хора са свикнали пред компютрите и животът им се ограничава само дотам, докато тук всеки ден научаваш нещо ново. Най- малкото съхраняваш културните традиции!”, допълни още последният майстор – гайтанджия на Етъра.

Автор: Симона Иванова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Купа и диплом за Балетната школа при НЧ „Развитие – 1870“ от фестивал в Италия

Published

on

Грациите от Школата по класически и модерен балет при Народно читалище „Развитие-1870” покориха международната сцена на престижния фестивал „Acqua Azzurra“ в Лаго ди Гарда, Италия.

Форумът се проведе от 3 до 5 юли 2024 г. На официалното награждаване след гала-концерта директорът на фестивала Лука Марангони връчи купа и диплом на художествения ръководител Иванка Цанова. Награда – признание за старанието, труда и таланта децата, посветили се на изящното балетно изкуство.

В тридневния фестивал край най-голямото италианско езеро взеха участие 13 групи с изпълнители от Италия, Полша, България, представители на различните изкуства.

По програма балерините на Иванка Цанова се изявиха с 14 танца, солови вариации и групови изпълнения, на откриването на фестивала и в гала-концерта. С дебютното международно участие грациите достойно представиха читалищната школа, Севлиево и България.

Талантите от Балетната школа и художественият ръководител Иванка Цанова изказват благодарност на дарителите от „Хитачи Енерджи България” ЕООД, Сдружение на жените „Надежда 2001” и родителите-благодетели.

Зареди още

Култура

Четири нови издания на НЦ „Музейно училище“ излязоха от печат

Published

on

Излязоха от печат четири нови издания на Национален център „Музейно училище”. Те са част от дейностите на Национален музей на образованието, заложени в проект по Националната програма на МОН „България – образователни маршрути” 2023/2024 г. (модул „Културните и научните институции като образователна среда”).

Идеята на Центъра е с изданията да се акцентира върху 200- годишнината от появата на „Буквар с различни поучения“ на д-р Петър Берон, 230-годишнината от рождението на изтъкнатия педагог Неофит Рилски и 235-годишнината от рождението на Васил Априлов – благодетел на първото новобългарско светско училище – Габровското.

Музейните тетрадки „Старото школо разказва“ (трето допълнено издание) и „Рибното букварче стана ми другарче” са за ученици от III – VII клас. Те съдържат теоретична част, упражнения, тестове, игрословици и кръстословици. Могат да бъдат използвани от учителите като помагала в учебния процес и от учениците за самоподготовка и надграждане на знанията извън училищната среда.

Илюстрациите в тях са на оригинали и културни ценности от фонда на НМО. Решенията на задачите в тетрадките са публикувани на сайта на НЦ „Музейно училище” – nmo-shkolo.com Илюстрованите музейни брошури „Неофит Рилски” и „Васил Априлов” са предназначени за ученици от всички степени на училищното образование.

С тазгодишните, изданията на Национален център „Музейно училище” са вече петнадесет на брой. Освен на ученици, които участват в уроци по национални програми на МОН, при възможност те ще бъдат предоставени и на българските училища в чужбина. Целта е да се стимулира интереса на учениците към българската идентичност, култура, традиции и литературно наследство.

НЦ „Музейно училище” е инициатива на Националния музей на образованието и Регионалното управление на образованието – Габрово и за шеста поредна година подпомага диалога Музей – Училище за по- ефективното използване на националното културно наследство в образователния процес.

Зареди още

Култура

Десети национален фолклорен събор „Андъка пее и танцува“ в Кметовци

Published

on

На 20 юли, в габровско село Кметовци ще се проведе десетият Национален фолклорен събор „Андъка пее и танцува“.

Съборът ще започне в 10.30 часа с тържествено откриване, последвано от представяне на фолклорни групи от цялата страна, което ще продължи до 18.00 часа.

Сред специалните гости на събитието ще бъдат гайдарят Стефан Янев, който ще зарадва публиката с изпълненията си от 19.00 часа, и популярната фолклорна изпълнителка Пепи Христозова, чийто концерт ще започне в 20.30 часа.

Вечерта ще завърши с огнено шоу в 22.00 часа, което обещава да бъде вълнуващ завършек на празничния ден.

Събитието е организирано от НЧ „Зора-1929“ с. Харачери, ТК „Боженци“, НЧ „Нов живот-1906“ и Кметско наместничество с. Кметовци.

Всички любители на българския фолклор са поканени да се присъединят към празника и да се насладят на автентичната музика и танци. Заповядайте да изживеете магията на българския фолклор в Кметовци!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица