Култура
Последният майстор – гайтанджия на Етъра се пенсионира

снимка: Симона Иванова
Последният майстор – гайтанджия в Архитектурно-етнографския комплекс „Етър“ Христо Пенчев се пенсионира.
От седмина гайтанджии в Музея на открито, остава само 63-годишният майстор Христо Пенчев. Този занаят не е за всеки, а това го доказва, неговото голямо семейство. Има син, дъщеря и внуци, но е усетил, че сърцата им не трепват, когато забръмчат чарковете. Той мисли, че след като приключи с гайтанджийството, ще си отиде и занаята.
При срещата ни с него, той ни разказа за историята на гайтанджийството, не само като професия, но най-вече и като призвание.
В миналото с гайтани, се е занимавал и бащата на Левски. Все още, се намират талантливи, имащи желание, да се учат млади хора. Преди време при него е пристигнала една млада дама, родом от Япония. Той разкри подробности от нейното гостуване, в продължение на 1 година. „Имаше си стаичка, в която събираше билките за боядисване на тъкани, а гайтаните същи се боядисват и така тя се заинтересува от тях. Приех я и тя цяла година чиракува при мен – всеки ден идваше точно в 8 ч. сутринта и работеше до 17.00 ч.”, разказа цялата история.
Едно време, в самото начало, Христо Пенчев е чиракувал година и половина при майстор Досю, като така се е родила и неговата най-голяма наслада за душата му. Следващата му ученичка е Сабина. На нея й отнело малко повече време, докато Чикако (От Япония) е била схватлива и бързо е усвоила тънкостите на занаята.
Младите хора не знаят същността на гайтанджийството. Гайтанът е плътна вълнена връв, сложно оплетена от 8 или 12 влакна. Машината за летене, се нарича вулия, а по- късно чарк, който се задвижва от водна струя. Тя тече под работилницата и не се вижда. Действа като електрически ток, защото с нейната тяга чаркът може да се спира и пиука само с натискане на един метален палец.
Гайтан на латински и на гръцки значи пояс, но у нас се появява в зората на Възраждането. Преданието сочи габровец за „откривател” на железния чарк за плетене на гайтани по нашите земи. Като истински предтеча на промишления шпионаж, габровецът запомнил принципа му на действие, пренесъл чарка „на акъл“, както се казва, а не на гръб до Габрово. Местни ковачи пресъздали досущ машинарията и тя заработила.
Обшиването на дрехата с гайтани излязло на мода из цялата Османска империя, във Влашко, Сърбия и Босна. Вписали ги и в парадната униформа на аскера. Така завалели поръчки с космически размери за българите занаятчии от двете страни на Балкана. Гайтанджийството е от занаятите, поставили началото на българската индустрия. В периода 1860-1870 г. българите произвеждали по 2 млн. оки гайтан годишно. В Карлово има 2000 чарка, в Казанлък и Калофер- по 1000, в Габрово – 800, а Сопот – 700.
„Във всеки занаят си има правила, като този също не прави изключение. Не можеш да хитруваш. Тогава има вероятност гайтанът да не стане хубав. Пример за това е, ако си сложиш нещо на ръката при пърленето, за да ти защити кожата от огъня, няма как да усетиш, кога ще изгориш гайтана!”, издава още майстора за занаята.
И защото децата му знаят всичко това, не искат да практикуват и учат занаята. „Когато идват млади хора, кимат, гледат и си тръгват… Няма интерес, животът е заминал много напред за туй нещо!”, сподели Христо Пенчев.
Младите хора са свикнали пред компютрите и животът им се ограничава само дотам, докато тук всеки ден научаваш нещо ново. Най- малкото съхраняваш културните традиции!”, допълни още последният майстор – гайтанджия на Етъра.
Автор: Симона Иванова.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Култура
Проф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя

„Българите през XIX век са основното производително население, което захранва чрез своята стопанска дейност столицата на Османската империя – Истанбул, а това е един от най-големите град по онова време в света.“ Това каза чл. – кор. проф. д.и.н. Иван Русев, който гостува в новия епизод на първия музеен подкаст в България – „Музеят говори“.
Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, проф. Русев говори за двутомната „Стопанска история на българите в Османската империя“ (XV в. – началото на ХХ век). Книгата бе представена и в Дряново по време на международната научна конференция на Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ), която се състоя на 25 и 26 септември.
По думите му тези два тома, написани на базата на сериозни научни изследвания и защитени дисертации, добавят нова информация през ранния (XV – XVII в.) и късния (XVII – XIX в.) период за българите, попаднали в границите на Османската империя. „На границата между XVII и XIX в. се случват събития и процеси, които по-ясно разграничават началните и по-късните векове от съществуването на Османската империя. Българите съществуват в границите ѝ, но трудно можем да ги разграничим. Те са един от близо 80-те народа, живеещи в империята и са съжителствали с останалите. Много от изследванията се стремят да обособят и разграничат ролята на българите“, сподели още проф. Русев.

Според него осезаемо е присъствието на българите в империята, особено върху териториите, върху които възниква в последствие третата Българска държава. „За всичките тези пет века, нещата не се случват монотонно. Има динамика, която трябва да отчетем. В ранния период на империята, българите имат своят принос наравно с останалите народи. Но той става все по-осезаем през XIX век, тогава, когато по стечение на обстоятелствата Османската империя изпада в сериозна криза. Започват национално освободителните движения на другите балкански народи. Обособяват се и се появяват сръбската и гръцката държава. В един момент българите са основното производително население, което захранва със своята стопанска дейност най-големият град в света по онова време – Истанбул“, коментира Русев.
Oт едва страна това дава стимул и възможност за бурно, интензивно стопанско развитие на българите, в резултат на което в не малка степен се стига до забогатяване сред част от тях и поява на средна класа, с чиито средства е финансирана националната ни революция.
Проф. Русев сподели, че книгата не слага точка в изследванията, като изрази надежда, че оттук нататък те ще бъдат надградени чрез появата на нови проучвания. По неговото мнение двутомното издание прави моментна снимка на състоянието на съвременната историческа наука по проблемите на стопанската история на българите в Османската империя.

По думите му за първи път се обособява периода, като се акцентира върху стопанската дейност, развитие и участието на българите в стопанския живот на Османската империя. Книгата е издадена от Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, а редакцията е дело именно на чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев.
В епизода на „Музеят говори“ той подробно представи идеята и дейността през годините на ЦСИИ, в чието ръководство участва, както и всички изследвания на центъра, които се публикуват в годишни издания.
За зрителите на подкаста проф. Русев сподели още мнението си какъв е интересът на студентите в българските университети към дисциплината „Стопанска история“, разкри бъдещите планове пред ЦСИИ и даде отговор дали музеите и архивите в страната подпомагат изследователския процес.

Култура
ИМ-Дряново ще бъде домакин на престижен научен форум за стопанската история на България

На 25 и 26 септември Дряново ще посрещне учени от цялата страна и чужбина, които ще дебатират върху три от най-мощните сили, оформили съдбата на България през последните два века – интеграцията, протекционизмът и национализмът. Домакин на форума е Историческият музей – Дряново, партньор на Центъра за стопанско-исторически изследвания в организацията на международната научна конференция, която обещава да превърне града на майстор Колю Фичето в средище на голям академичен разговор.
Изборът на историческия музей в Дряново не е случаен. Градът, познат с възрожденския си дух, се превръща за два дни в естествена сцена, на която историци, икономисти и изследователи ще проследят как българската държава и българското общество са балансирали между отвореност към света, в защита на собствените си интереси – от османската епоха, през следосвобожденските десетилетия, до социалистическия период и съвременността.
Конференцията е структурирана в пленарна сесия и две паралелни научни секции, обединяващи десетки доклади. Сред темите, които ще предизвикат особен интерес, са изгубената битка за българския лев и пробивите в държавния монопол върху валутната търговия, драматичната съдба на фамилия Пенчеви в Северна Добруджа между интеграция и национализация, тютюноработническата стачка в Пловдив от 1953 година и малко познатите британско-руски информационни мрежи на Балканите в годините преди Освобождението.
Форумът има подчертано международно участие, а част от докладите ще бъдат представени на английски език от изследователи на чуждестранни институции, сред които Институтът за изследвания на Югоизточна Европа.

Специален акцент в програмата е представянето на двутомния труд „Стопанска история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.)“, издаден от Издателство „Аз-буки“ през 2025 година, под редакцията на проф. д.и.н. Иван Русев.
Изданието, посветено на петте века българско стопанско развитие под османска власт, ще бъде представено пред научната общност именно в залите на дряновския музей на 25 септември от 17.30 часа.
Стопанската история рядко получава подобаващото ѝ място в общественото внимание, а фактът, че водещи изследователи в областта от страната и чужбина избират именно Дряново за форума си, е показателен за доверието, с което Исторически музей – Дряново се ползва сред научните среди.
Именно в дух на партньорство музеят и Центърът за стопанско-исторически изследвания превръщат тези два дни в повод да утвърдят общата си кауза – стопанската история на България да бъде не просто съхранявана, а активно изследвана и осмисляна.

-
Културапреди 7 дниИМ-Дряново ще бъде домакин на престижен научен форум за стопанската история на България
-
Културапреди 7 дни„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър
-
Любопитнопреди 6 дниЛазерна епилация Габрово – защо есента е подходящ момент да започнете?
-
Новинипреди 6 дниМедицинска грижа с Частна Манипулационна – Анелия Табакова
-
Икономикапреди 5 дниНа 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане
-
Икономикапреди 5 дниНа 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации
-
Новинипреди 2 дниУченик от Габрово ще представи България на международно състезание по английски
-
Културапреди един денПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя




