Свържи се с нас

Култура

Последният майстор – гайтанджия на Етъра се пенсионира

Published

on

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Последният майстор – гайтанджия в Архитектурно-етнографския комплекс „Етър“ Христо Пенчев се пенсионира.

От седмина гайтанджии в Музея на открито, остава само 63-годишният майстор Христо Пенчев.  Този занаят не е за всеки, а това го доказва, неговото голямо семейство.  Има син, дъщеря и внуци, но е усетил, че сърцата им не трепват, когато забръмчат чарковете. Той мисли, че след като приключи с гайтанджийството, ще си отиде и занаята.

При срещата ни с него, той ни разказа за историята на гайтанджийството, не само като професия, но най-вече и като призвание.

В миналото с гайтани, се е занимавал и бащата на Левски. Все още, се намират талантливи, имащи желание, да се учат млади хора. Преди време при него е пристигнала една млада дама, родом от Япония. Той разкри подробности от нейното гостуване, в продължение на 1 година. „Имаше си стаичка, в която събираше билките за боядисване на тъкани, а гайтаните същи се боядисват и така тя се заинтересува от тях. Приех я и тя цяла година чиракува при мен – всеки ден идваше точно в 8 ч. сутринта и работеше до 17.00 ч.”, разказа цялата история.

Едно време, в самото начало, Христо Пенчев е чиракувал година и половина при майстор Досю, като така се е родила и неговата най-голяма наслада за душата му. Следващата му ученичка е Сабина. На нея й отнело малко повече време, докато Чикако (От Япония) е била схватлива и бързо е усвоила тънкостите на занаята.

Младите хора не знаят същността на гайтанджийството. Гайтанът е плътна вълнена връв, сложно оплетена от 8 или 12 влакна. Машината за летене, се нарича вулия, а по- късно чарк, който се задвижва от водна струя. Тя тече под работилницата и не се вижда. Действа като електрически  ток, защото с нейната тяга чаркът може да се спира и пиука само с натискане на един метален палец.

Гайтан на латински и на гръцки значи пояс, но у нас се появява в зората на Възраждането. Преданието сочи габровец  за „откривател” на железния чарк за плетене на гайтани по нашите земи.  Като истински предтеча на промишления шпионаж, габровецът запомнил принципа му на действие, пренесъл чарка „на акъл“, както се казва, а не на гръб до Габрово. Местни ковачи пресъздали досущ машинарията и тя заработила.

Обшиването на дрехата с гайтани излязло на мода из цялата Османска империя, във Влашко, Сърбия и Босна. Вписали ги и в парадната униформа на аскера. Така завалели поръчки с космически размери  за българите занаятчии от двете страни на Балкана. Гайтанджийството е от занаятите, поставили началото на българската индустрия. В периода 1860-1870 г. българите произвеждали по 2 млн. оки гайтан годишно. В Карлово има 2000 чарка, в Казанлък и Калофер- по 1000, в Габрово – 800, а Сопот – 700.

„Във всеки занаят си има правила, като този също не прави изключение. Не можеш да хитруваш. Тогава има вероятност гайтанът да не стане хубав. Пример за това е, ако си сложиш нещо на ръката при пърленето, за да ти защити кожата от огъня, няма как да усетиш, кога ще изгориш гайтана!”, издава още майстора за занаята.

И защото децата му знаят всичко това,  не искат  да практикуват и учат занаята. „Когато идват млади хора, кимат, гледат и си тръгват… Няма интерес, животът е заминал много напред за туй нещо!”, сподели Христо Пенчев.

Младите хора са свикнали пред компютрите и животът им се ограничава само дотам, докато тук всеки ден научаваш нещо ново. Най- малкото съхраняваш културните традиции!”, допълни още последният майстор – гайтанджия на Етъра.

Автор: Симона Иванова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Култура

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май

Published

on

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май, събота. Мотото на новото издание е „Смях без страх“, а подготовката за него вече започва, обявиха неговите организатори.

От Карнавалния екип и Община Габрово споделят, че идеята зад мотото е да насърчат хората да изразяват открито мнението си и да говорят за неща, които обикновено премълчават, чрез хумора, сатирата и самоиронията.

И този път Габровският карнавал залага на различна, провокативна и интересна тема, която със сигурност ще вдигне много шум, ще замисли много хора, ще усмихне и ще покаже, че е добре смехът да се практикува по-често, защото обратното е равностойно на диагноза.

Темите на Карнавала в Габрово традиционно отразяват обществените настроения и неведнъж са се оказвали пророчески. „Все още добре помним от предишни издания – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот Доди, Гад Доди“ и „Да разлаем кучетата“. Затова с нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от мотото „Смях без страх“.“ – допълват още карнавалистите.

Последният карнавал премина под мотото „Краят е близо. Да му отпуснем!“. В близо двучасовото шествие по централните улици на града преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, а зрители бяха хиляди габровци и гости.

Сатирата засегна актуални политически, обществени и международни теми, сред които „БГ Барби и Кен“, „Протест по български“, „Удължен бюджет 2026“ и „Урсула фон дер Либерален“. Отделна картина коментира и усилията за подобряване на градската инфраструктура с заглавието „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“.

В програмата участваха международни състави от Гърция, Италия и други държави, а габровски училища представиха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерта на централния площад се проведоха концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу.

За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, а хиляди зрители останаха до края въпреки непрестанния дъжд.

Зареди още

Култура

Кметица меси питка за Валентин Велчев

Published

on

Кметицата на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова омеси питка за младия певец Валентин Велчев. Тя го покани за втори път да пее на събора на селото, а за посрещането му беше омесила специална погача, която местна девойка в носия му поднесе с шарена сол. От нея опитаха и всички гости на празника в Народно читалище „Светлина 1910“.

Генкова откри програмата с приветствени думи за светеца, когото селото почита на 14 ноември и припомни, че именно на него е кръстена местната църква. После благодари на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов за дарението, както и за присъствието на заместник-председателя на Общинския съвет и един от общинските съветници на града.

Валентин Велчев откри рецитала със заглавната песен на дебютния си албум „Аз съм Валентин“ и редуваше авторските си песни като „Благословен“, „На нож“, „Сватове“, „Наздраве“, „Трифон Зарезан“ с някои от най-обичаните български хитове.

По молба на домакинята, освен хороводни изпълнения, любимецът представи и някои от песните си в други стилове – румбата „Благодаря“ на лорд Евгени Минчев от филма „Почивката 2“, тангото „Красива лятна вечер“ – лебедовата песен на примата на старата градска песен Мария Петрова и баладата „Намерих те“ на Антония Рангелова, част от новия му албум „Свети Валентин“.

Финалът на концерта му бе запазен за визитните му картички – „От Враца до Дунава“ на Грета Ганчева, превърнал се в неофициален химн на Северозапада и „Пирински орли“ от Ели Кордева, донесла му първата награда в кариерата на „Пирин Фолк“ през 2019 г.

Докато раздаваше автографи и се снимаше с почитателите, председателят на читалището Галя Генова му подари сборник с народни песни от Хирево.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица