Свържи се с нас

Култура

Последният майстор – гайтанджия на Етъра се пенсионира

Published

on

снимка: Симона Иванова

снимка: Симона Иванова

Последният майстор – гайтанджия в Архитектурно-етнографския комплекс „Етър“ Христо Пенчев се пенсионира.

От седмина гайтанджии в Музея на открито, остава само 63-годишният майстор Христо Пенчев.  Този занаят не е за всеки, а това го доказва, неговото голямо семейство.  Има син, дъщеря и внуци, но е усетил, че сърцата им не трепват, когато забръмчат чарковете. Той мисли, че след като приключи с гайтанджийството, ще си отиде и занаята.

При срещата ни с него, той ни разказа за историята на гайтанджийството, не само като професия, но най-вече и като призвание.

В миналото с гайтани, се е занимавал и бащата на Левски. Все още, се намират талантливи, имащи желание, да се учат млади хора. Преди време при него е пристигнала една млада дама, родом от Япония. Той разкри подробности от нейното гостуване, в продължение на 1 година. „Имаше си стаичка, в която събираше билките за боядисване на тъкани, а гайтаните същи се боядисват и така тя се заинтересува от тях. Приех я и тя цяла година чиракува при мен – всеки ден идваше точно в 8 ч. сутринта и работеше до 17.00 ч.”, разказа цялата история.

Едно време, в самото начало, Христо Пенчев е чиракувал година и половина при майстор Досю, като така се е родила и неговата най-голяма наслада за душата му. Следващата му ученичка е Сабина. На нея й отнело малко повече време, докато Чикако (От Япония) е била схватлива и бързо е усвоила тънкостите на занаята.

Младите хора не знаят същността на гайтанджийството. Гайтанът е плътна вълнена връв, сложно оплетена от 8 или 12 влакна. Машината за летене, се нарича вулия, а по- късно чарк, който се задвижва от водна струя. Тя тече под работилницата и не се вижда. Действа като електрически  ток, защото с нейната тяга чаркът може да се спира и пиука само с натискане на един метален палец.

Гайтан на латински и на гръцки значи пояс, но у нас се появява в зората на Възраждането. Преданието сочи габровец  за „откривател” на железния чарк за плетене на гайтани по нашите земи.  Като истински предтеча на промишления шпионаж, габровецът запомнил принципа му на действие, пренесъл чарка „на акъл“, както се казва, а не на гръб до Габрово. Местни ковачи пресъздали досущ машинарията и тя заработила.

Обшиването на дрехата с гайтани излязло на мода из цялата Османска империя, във Влашко, Сърбия и Босна. Вписали ги и в парадната униформа на аскера. Така завалели поръчки с космически размери  за българите занаятчии от двете страни на Балкана. Гайтанджийството е от занаятите, поставили началото на българската индустрия. В периода 1860-1870 г. българите произвеждали по 2 млн. оки гайтан годишно. В Карлово има 2000 чарка, в Казанлък и Калофер- по 1000, в Габрово – 800, а Сопот – 700.

„Във всеки занаят си има правила, като този също не прави изключение. Не можеш да хитруваш. Тогава има вероятност гайтанът да не стане хубав. Пример за това е, ако си сложиш нещо на ръката при пърленето, за да ти защити кожата от огъня, няма как да усетиш, кога ще изгориш гайтана!”, издава още майстора за занаята.

И защото децата му знаят всичко това,  не искат  да практикуват и учат занаята. „Когато идват млади хора, кимат, гледат и си тръгват… Няма интерес, животът е заминал много напред за туй нещо!”, сподели Христо Пенчев.

Младите хора са свикнали пред компютрите и животът им се ограничава само дотам, докато тук всеки ден научаваш нещо ново. Най- малкото съхраняваш културните традиции!”, допълни още последният майстор – гайтанджия на Етъра.

Автор: Симона Иванова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.

Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.

Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица