снимка: Симона Иванова

Последният майстор – гайтанджия в Архитектурно-етнографския комплекс „Етър“ Христо Пенчев се пенсионира.

От седмина гайтанджии в Музея на открито, остава само 63-годишният майстор Христо Пенчев.  Този занаят не е за всеки, а това го доказва, неговото голямо семейство.  Има син, дъщеря и внуци, но е усетил, че сърцата им не трепват, когато забръмчат чарковете. Той мисли, че след като приключи с гайтанджийството, ще си отиде и занаята.

При срещата ни с него, той ни разказа за историята на гайтанджийството, не само като професия, но най-вече и като призвание.

В миналото с гайтани, се е занимавал и бащата на Левски. Все още, се намират талантливи, имащи желание, да се учат млади хора. Преди време при него е пристигнала една млада дама, родом от Япония. Той разкри подробности от нейното гостуване, в продължение на 1 година. „Имаше си стаичка, в която събираше билките за боядисване на тъкани, а гайтаните същи се боядисват и така тя се заинтересува от тях. Приех я и тя цяла година чиракува при мен – всеки ден идваше точно в 8 ч. сутринта и работеше до 17.00 ч.”, разказа цялата история.

Едно време, в самото начало, Христо Пенчев е чиракувал година и половина при майстор Досю, като така се е родила и неговата най-голяма наслада за душата му. Следващата му ученичка е Сабина. На нея й отнело малко повече време, докато Чикако (От Япония) е била схватлива и бързо е усвоила тънкостите на занаята.

Младите хора не знаят същността на гайтанджийството. Гайтанът е плътна вълнена връв, сложно оплетена от 8 или 12 влакна. Машината за летене, се нарича вулия, а по- късно чарк, който се задвижва от водна струя. Тя тече под работилницата и не се вижда. Действа като електрически  ток, защото с нейната тяга чаркът може да се спира и пиука само с натискане на един метален палец.

Гайтан на латински и на гръцки значи пояс, но у нас се появява в зората на Възраждането. Преданието сочи габровец  за „откривател” на железния чарк за плетене на гайтани по нашите земи.  Като истински предтеча на промишления шпионаж, габровецът запомнил принципа му на действие, пренесъл чарка „на акъл“, както се казва, а не на гръб до Габрово. Местни ковачи пресъздали досущ машинарията и тя заработила.

Обшиването на дрехата с гайтани излязло на мода из цялата Османска империя, във Влашко, Сърбия и Босна. Вписали ги и в парадната униформа на аскера. Така завалели поръчки с космически размери  за българите занаятчии от двете страни на Балкана. Гайтанджийството е от занаятите, поставили началото на българската индустрия. В периода 1860-1870 г. българите произвеждали по 2 млн. оки гайтан годишно. В Карлово има 2000 чарка, в Казанлък и Калофер- по 1000, в Габрово – 800, а Сопот – 700.

„Във всеки занаят си има правила, като този също не прави изключение. Не можеш да хитруваш. Тогава има вероятност гайтанът да не стане хубав. Пример за това е, ако си сложиш нещо на ръката при пърленето, за да ти защити кожата от огъня, няма как да усетиш, кога ще изгориш гайтана!”, издава още майстора за занаята.

И защото децата му знаят всичко това,  не искат  да практикуват и учат занаята. „Когато идват млади хора, кимат, гледат и си тръгват… Няма интерес, животът е заминал много напред за туй нещо!”, сподели Христо Пенчев.

Младите хора са свикнали пред компютрите и животът им се ограничава само дотам, докато тук всеки ден научаваш нещо ново. Най- малкото съхраняваш културните традиции!”, допълни още последният майстор – гайтанджия на Етъра.

Автор: Симона Иванова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730