На 1 ноември тази година, от 15.00 часа, в Националния музей на образованието в Габрово ще се състои специална прожекция на документалния филм „Тане Войводата“. Събитието ще включва и среща с авторите на филма, като входът е свободен за всички желаещи.

Филмът „Тане Войводата“ разказва за живота и революционната дейност на Тане Николов – един от малко известните, но значими герои на българската история. През близо 25-годишния си път на борба, Тане Николов участва в ключови събития като Илинденско-Преображенското въстание, Балканските войни и Първата световна война.

Той е водач на Вътрешната тракийска революционна организация, която се бори срещу отстъпването на Беломорска Тракия на Гърция, и играе важна роля в знаменитата битка на връх Ножот през 1907 г., когато 200 четници се изправят срещу трихилядна турска армия. Това сражение се смята за едно от най-епичните в македоно-одринското освободително движение.

Снимките на филма обхващат 35 локации в три различни държави и включват близо 300 реставрирани фотографии от Държавна агенция „Архиви“ и български музеи, както и уникални архивни кадри от Българската национална филмотека.

Музикалното оформление съчетава автентична народна музика, изпълнена от Оркестър „Зорница“, и специално композирана за филма музика, изпълнена от Представителна камерна група към Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив.

Гласът на диктора е на актьора Светозар Кокаланов. Това събитие обещава да бъде важен културен момент, представяйки на публиката неизвестни страници от българската история и отдавайки дължимото на делото на Тане Николов – герой, чийто принос заслужава да бъде запомнен.

На 22 октомври, вторник, от 17.15 ч писателят Тодор Костадинов ще се срещне с четящите габровци в читалня „Д-р П. Цончев“ на Габровската регионална библиотека „Априлов-Палаузов“.

Тодор Костадинов е роден през 1959 година в град Сунгурларе, Бургаска област, но животът му е завинаги свързан с любимия Пловдив, където завършва Математическа гимназия, а по-късно учи българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Автор е на сборника с разкази „Девет дни в Париж“, на повестта „Забрави страха, Филипе“ и на романите „Признай, че мислиш за мен“ и „Софийско жителство“.

След дълга творческа пауза, последвала романа „Софийско жителство“ се появява книгата „Ничия. Трите начина на Мариана. Пловдивски разкази“, издадена през 2022 година, за която Тодор Костадинов получава националната литературна награда за проза и поезия „Стефан Фурнаджиев“ за 2023 година.

В най-новата си книга „Разкази против забрава. Анти-некролози“ писателят разказва увлекателно за срещите си със знакови български личности от близкото минало и съвременността.

В забележителното издание Тодор Костадинов подрежда пъзел от весели и смешни, тъжни и трогателни, но до една напълно истински истории, свързани с живота на известни личности в България. Сред спомените на автора ще срещнем имената на писателите Вера Мутафчиева, Давид Овадия, Добромир Тонев, Дончо Цончев, Красимир Дамянов, Любен Дилов, Николай Хайтов, Рашко Сугарев, Янко Станоев, а също на обществени личности с роля в най-новата българска история като Илия Минев и Петър Дертлиев.

Думите и историите в книгата продължават живота и наистина превръщат смъртта в част от него. Пъстрият сборник на Костадинов от вълнуващи портрети и случки носи в себе си носталгия по невидяното и неизживяното. В тези епизоди, които свидетелстват за отминалото време, писателят смесва животите на изключителни за България личности с животите на обикновени хора от своето собствено минало.

А чувствителното перо на Костадинов ги превръща в частици от една и съща артистична и човешка действителност, независимо от съдбовните завои в личните им истории.

Здравец Хайтов, син на писателя Николай Хайтов за автора и за последната книга на Тодор Костадинов : „И разказът ти е хубав, и ти си голям чешит…!“

Две уникални кандидатури ще премерят сили в областния кръг за включване в Националната система „Живи човешки съкровища“. Кандидатурите са подадени в рамките на крайния срок – 15 октомври.

Регионалният етнографски музей на открито „Етър“ участва с предложението „Сладкият аромат на наследството. Боян Минчев – майсторът шекерджия“, докато Народно читалище „Зора-1872“ от кв. Нова Махала номинира „Изработване на нож „Сойка” от потомствения майстор-ножар Георги Мантов“.

И двете кандидатури показват умения и традиции от региона, свързани с два от старите занаяти – шекерджийството и ножарството. Петчленна експертна комисия, ръководена от гл. ас. д-р Ива Станоева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, ще избере една от тях, която да продължи в националния етап на конкурса.

Решението ще бъде взето до края на следващата седмица. Националната система „Живи човешки съкровища“ има за цел съхранението и предаването на нематериалното културно наследство на бъдещите поколения.