Свържи се с нас

Новини

Валерия Андреева: Книгите и четенето са двигателят на човешкото развитие!

Published

on

KORICA-GRANCHARIAT-LAST.indd

снимка: РБ “Априлов – Палаузов”

Във вторник, 25 ноември, от 17.00 часа в Регионалната библиотека „Априлов-Палаузов“ – Габрово ще бъде представена най-новата книга на Валерия Андреева “Грънчарят”. Книгата е увлекателно повествование за един днешен грънчар, който умело извайва не само съдове от глина, а моделира и собствения си живот, откривайки добрите истини за себе си. Във връзка с представянето й разговаряхме с нейния автор.

Какво Ви провокира да напишете книгата „Грънчарят“?

Комбинацията от няколко неща. Началото е свързано с едно ранно лятно утро, когато се събудих, погледнах през прозореца и първите две изречения, с които започва книгата ми, сами се появиха. Както и следващите. Докато пътувах през лятната си отпуска, пишех страниците на първата част на „Грънчаря” с радост, удоволствие, наслада. Трудното е, когато редактирам текста – първи път, втори… тогава самоизмъчвам себе си, но това е друга тема.

Втората част написах две години по-късно. Включените писма са написани по различно време. Имаше и още страници, от които се отказах при окончателния вариант. За всяка от трите части провокациите са съществували – извън мен и в мен.  Водещо бе желанието да създам на страниците на книгата човек, който добре познава себе си и другите – грънчарят. Грънчарят, който е намерил верните пътища към успеха, щастието и любовта. Знае колко скъп дар е живота и умее да го цени. Разбира стойността на всеки миг. Наясно е, че всяка стъпка, всяко решение и действие са от значение – те водят до конкретни промени. Грънчарят е наш съвременник и не е назован с друго име.

Исках да бъде само „грънчарят”, с препратки към глината, към ваятелството, сътворяването, разбирането, любовта, пътуването – като всичкото това може и има различни измерения и посоки. Да, провокацията за написването на „Грънчарят” са тези най-първи изречени, които сякаш сами дойдоха. Но като цяло – светоусещането, пластовете, които съществуват в книгата, общочовешките въпроси, които тя поставя, гамата от емоции и мисли – всичко това съм носила дълго време, било е някак си с мен и е чакало своето време, за да се излее на белия лист. От океана на възможности взех има само шепа детайли, образи, представи, мисли, чрез които пожелах да изградя това художествено цяло, наречено „Грънчарят”. Ако питате дали съм казала всичко, което може да се каже – не, не съм – има толкова много още за казване, но понякога е важно да не казваш всичко…

Какъв е сюжетът в творбата Ви?

Това е разказ за един отделен човек, който е наш съвременник и в книгата присъства само с името „грънчарят”. Комбинацията от неочакван пожар, конкретен разговор, думи от песен, стряскащ сън са повод за грънчарят да предприеме едно тримесечно пътуване в пределите на своята страна и извън нея. Пътуването, както и текста на книгата, са представени чрез допълващи се фрагменти, защото физиономиите на пътуването са различни – в пространството, при тръгване или завръщане, пътуване в мислите, в намирането, пътуване в етапите на любовта, на вярата, на страданието на болката, на радостта, пътуване в проумяването на ценни истини, пътуване към самия себе си, към другите, пътуване към смисъла… В сюжетната линия са и срещите на грънчаря с различни места и хора, включително и срещата с любовта в лицето на „жената с замислените очи и цветята”.

А в композиционно отношение, както казах и по-горе, разделих тази малка по обем книга на три части. В първата повествованието се води от името на автора. Във втората са думите на главния герой, грънчарят, а в третата част има няколко писма от и до грънчаря, които допълват пъзела на цялото – това цяло, което е било важно за мен като автор. Защото всяка история може да бъде разказана по различен начин. Избраният от мен начин ми е важен и необходим. Така книгата има този вид и излъчване, които търсех и с които тя да се покаже пред света.

Какво Ви донесоха безсънните нощи над белия лист?

Само понякога имам безсънни нощи. И тогава обикновено чета.  А иначе белият лист, хартиеният или на поредния файл, си имат свои закони, свои изисквания, капризи, претенции, инквизиторски моменти. Но белият лист също така има и своята магия, притегателна сила, диалогичните

В думите, в тяхното съчетание, в реката, в която потичат по белия лист, винаги през вековете е имало сакрална сила, енигматична привлекателност, симеотична преплетеност. В този смисъл аз съм само един техен поклонник, който понякога страда от белия лист, а друг път благодарно се усмихва на шанса, на възможността да бъда част от думите и света, който те могат да извайват.

валерия андреева

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

За какво съжалявате, което не сторихте до днес?

Давам си сметка, че имам пропуснати  добри възможности. Но се опитвам да не съжалявам, защото времето не би могло да се върне назад. Опитвам се да съсредоточавам вниманието върху настоящето – в него е истината – настоящето изтъкава чергата на миналото и поставя основите на бъдещето.

А иначе съм наясно, че времето ми е малко за всичко, което мога и искам да направя. Но параметрите на един човешки живот винаги се оказват малки. Защото ние, хората, е разумно да ценим всеки миг. Животът е невероятен дар, който не бива да пропиляваме.

Какво е Вашето послание към четящите габровци, а и към хората на книгите в сраната?

Не от позицията на пишещ, а от позицията на четящ човек мисля, че книгите са едно от ценните достояния на човечеството, че те са един от съществените двигатели за развитието на същото това човечество и гаранция за неговата стойност.

И ако трябва да отправя послание, то е едно: благодарна съм, че ви има, четящи хора, защото вие сте мислещи, търсещи, оценящи, откриващи, окриляващи, вие сте съществена част от движението напред и нагоре. Вярвайте в себе и бъдете щастливи.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

В Янковци на 3 март направиха първа копка на храм „Св. Паисий Светогорец“

Published

on

В деня на националния празник на България – 3 март, в габровското село Янковци беше отслужен Архиерейски водосвет и бе направена първа копка на православния храм „Св. Паисий Светогорец“.

Събитието събра десетки жители и гости на селото, които споделиха празничния ден, обединени от надеждата за изграждането на ново духовно средище.

Трите основни камъка на бъдещата църква бяха положени с благословията на Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий, в съслужение със свещеници от Габровската духовна околия.

С церемонията бе поставено официалното начало на строителството на новия Божи дом в центъра на селото. Изграждането на храма се осъществява със съдействието на Община Габрово и със средства, осигурени от дарител.

Инициативата е дългоочаквана от местната общност, която вижда в бъдещия храм място за молитва, вяра и духовна опора. Изборът на датата – 3 март, символ на свободата и националното единство придаде допълнителен смисъл на събитието.

За жителите на Янковци началото на строежа се превърна в празник не само на вярата, но и на общността.

Очаква се църквата „Св. Паисий Светогорец“ да се превърне в духовно средище за поколения напред, обединяващо хората около християнските ценности и традиции.

Зареди още

Новини

Кристиян Василев от Габрово се завърна с медал от шахматен турнир

Published

on

11-годишният състезател на ШК „Орловец 1997“-Габрово Кристиан Василев спечели бронзов медал в XI Детски турнир „Свобода“, който се проведе в Радневo.

С 4 победи и едно равенство Кристиян се нареди трети във възрастовата група на 12-годишните и десети в генералното класиране от 50 деца от цялата страна.

Освен престижните отличия, класираните състезатели получиха и награди от организаторите на турнира.

Зареди още

Новини

148 години от Освобождението! Честит Национален празник, българи!

Published

on

Днес, 3 март, цяла България тържествено отбелязва 148 години от Освобождението от османска власт.

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, край Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага край на Руско-турската освободителна война, а България е призната за автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска.

Според Санстефанския мирен договор площта на освободената държава е над 170 000 кв. км. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в).

За най-голямо съжаление, Великите сили не допускат съществуването на голямата по територия и население България. Само няколко месеца по-късно, през юни 1878 г., на Берлинския конгрес България е разпокъсана на 5 отделни части – Автономно Княжество България, Източна Румелия, Македения и Одринска Тракия (върнати на Османската империя), Северна Добруджа (дадена на Румъния) и Нишко, Пиротско и Вранско (дадени на Сърбия).

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство.

Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

Честит национален празник, България!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица