Свържи се с нас

Новини

Валерия Андреева: Книгите и четенето са двигателят на човешкото развитие!

Published

on

KORICA-GRANCHARIAT-LAST.indd

снимка: РБ “Априлов – Палаузов”

Във вторник, 25 ноември, от 17.00 часа в Регионалната библиотека „Априлов-Палаузов“ – Габрово ще бъде представена най-новата книга на Валерия Андреева “Грънчарят”. Книгата е увлекателно повествование за един днешен грънчар, който умело извайва не само съдове от глина, а моделира и собствения си живот, откривайки добрите истини за себе си. Във връзка с представянето й разговаряхме с нейния автор.

Какво Ви провокира да напишете книгата „Грънчарят“?

Комбинацията от няколко неща. Началото е свързано с едно ранно лятно утро, когато се събудих, погледнах през прозореца и първите две изречения, с които започва книгата ми, сами се появиха. Както и следващите. Докато пътувах през лятната си отпуска, пишех страниците на първата част на „Грънчаря” с радост, удоволствие, наслада. Трудното е, когато редактирам текста – първи път, втори… тогава самоизмъчвам себе си, но това е друга тема.

Втората част написах две години по-късно. Включените писма са написани по различно време. Имаше и още страници, от които се отказах при окончателния вариант. За всяка от трите части провокациите са съществували – извън мен и в мен.  Водещо бе желанието да създам на страниците на книгата човек, който добре познава себе си и другите – грънчарят. Грънчарят, който е намерил верните пътища към успеха, щастието и любовта. Знае колко скъп дар е живота и умее да го цени. Разбира стойността на всеки миг. Наясно е, че всяка стъпка, всяко решение и действие са от значение – те водят до конкретни промени. Грънчарят е наш съвременник и не е назован с друго име.

Исках да бъде само „грънчарят”, с препратки към глината, към ваятелството, сътворяването, разбирането, любовта, пътуването – като всичкото това може и има различни измерения и посоки. Да, провокацията за написването на „Грънчарят” са тези най-първи изречени, които сякаш сами дойдоха. Но като цяло – светоусещането, пластовете, които съществуват в книгата, общочовешките въпроси, които тя поставя, гамата от емоции и мисли – всичко това съм носила дълго време, било е някак си с мен и е чакало своето време, за да се излее на белия лист. От океана на възможности взех има само шепа детайли, образи, представи, мисли, чрез които пожелах да изградя това художествено цяло, наречено „Грънчарят”. Ако питате дали съм казала всичко, което може да се каже – не, не съм – има толкова много още за казване, но понякога е важно да не казваш всичко…

Какъв е сюжетът в творбата Ви?

Това е разказ за един отделен човек, който е наш съвременник и в книгата присъства само с името „грънчарят”. Комбинацията от неочакван пожар, конкретен разговор, думи от песен, стряскащ сън са повод за грънчарят да предприеме едно тримесечно пътуване в пределите на своята страна и извън нея. Пътуването, както и текста на книгата, са представени чрез допълващи се фрагменти, защото физиономиите на пътуването са различни – в пространството, при тръгване или завръщане, пътуване в мислите, в намирането, пътуване в етапите на любовта, на вярата, на страданието на болката, на радостта, пътуване в проумяването на ценни истини, пътуване към самия себе си, към другите, пътуване към смисъла… В сюжетната линия са и срещите на грънчаря с различни места и хора, включително и срещата с любовта в лицето на „жената с замислените очи и цветята”.

А в композиционно отношение, както казах и по-горе, разделих тази малка по обем книга на три части. В първата повествованието се води от името на автора. Във втората са думите на главния герой, грънчарят, а в третата част има няколко писма от и до грънчаря, които допълват пъзела на цялото – това цяло, което е било важно за мен като автор. Защото всяка история може да бъде разказана по различен начин. Избраният от мен начин ми е важен и необходим. Така книгата има този вид и излъчване, които търсех и с които тя да се покаже пред света.

Какво Ви донесоха безсънните нощи над белия лист?

Само понякога имам безсънни нощи. И тогава обикновено чета.  А иначе белият лист, хартиеният или на поредния файл, си имат свои закони, свои изисквания, капризи, претенции, инквизиторски моменти. Но белият лист също така има и своята магия, притегателна сила, диалогичните

В думите, в тяхното съчетание, в реката, в която потичат по белия лист, винаги през вековете е имало сакрална сила, енигматична привлекателност, симеотична преплетеност. В този смисъл аз съм само един техен поклонник, който понякога страда от белия лист, а друг път благодарно се усмихва на шанса, на възможността да бъда част от думите и света, който те могат да извайват.

валерия андреева

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

За какво съжалявате, което не сторихте до днес?

Давам си сметка, че имам пропуснати  добри възможности. Но се опитвам да не съжалявам, защото времето не би могло да се върне назад. Опитвам се да съсредоточавам вниманието върху настоящето – в него е истината – настоящето изтъкава чергата на миналото и поставя основите на бъдещето.

А иначе съм наясно, че времето ми е малко за всичко, което мога и искам да направя. Но параметрите на един човешки живот винаги се оказват малки. Защото ние, хората, е разумно да ценим всеки миг. Животът е невероятен дар, който не бива да пропиляваме.

Какво е Вашето послание към четящите габровци, а и към хората на книгите в сраната?

Не от позицията на пишещ, а от позицията на четящ човек мисля, че книгите са едно от ценните достояния на човечеството, че те са един от съществените двигатели за развитието на същото това човечество и гаранция за неговата стойност.

И ако трябва да отправя послание, то е едно: благодарна съм, че ви има, четящи хора, защото вие сте мислещи, търсещи, оценящи, откриващи, окриляващи, вие сте съществена част от движението напред и нагоре. Вярвайте в себе и бъдете щастливи.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Честито Рождество Христово!

Published

on

Рождество Христово или още Коледа е един от най-големите църковни празници. На него християните честват рождението на Исус Христос. Според Евангелието от Лука това става в град Витлеем в провинция Юдея.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Коледа е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. На този ден постите свършват и семейната трапеза вече включва месни и млечни ястия. Вярващите ходят на черква, където има празнична служба.

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Христос е роден в 754 г. от основанието на Рим.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга ѝ, дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват във Витлеем, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намира и Палестина. Всеки трябва да се запише в родното си място. Мария и Йосиф не могат да намерят място в страноприемницата и затова се подслоняват в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се ангел, който съобщава на намиращите се наблизо пастири, че е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са и първите, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Христо, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др.

Зареди още

Новини

Бъдни вечер е! Денят преди Рождество Христово!

Published

on

Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.

Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.

На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня.

Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват.

Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.

На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама.

До трапезата се поставят различни предмети – ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.

Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла.

От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите (починал близък или роднина).

През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.

Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка.

Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.

Зареди още

Новини

Виктор Меразов е Спортист на Габрово за 2025 година

Published

on

Завоювалият златото при младежите до 21 години от първенството на планетата на Световната киокушин федерация в Саудитска Арабия Виктор Меразов е №1 в класацията „Спортист на Габрово“ за 2025 година. Той получи отличието си кмета на Община Габрово Таня Христова на стилна церемония, който се проведе в зала „Възраждане“. Новината съобщи електронното спортно издание sport-gabrovo.com.

Специален гост на събитието беше световноизвестният цирков акробат и еквилибрист Енчо Керязов – създател на фондация, която подкрепя талантливите деца на България. Неговото присъствие бе вдъхновяващо послание към всички млади таланти, че пътят към върха започва от вярата в собствените сили.

Изборът на Виктор Меразов за „Спортист №1 на Габрово“ е напълно заслужен. Габровският талант изпраща една много силна година. Той беше и осминафиналист при мъжете на Световното първенство на Международната федерация по карате (IFK) в Лайпциг, Германия и бронзов медалист от Световната купа за младежи в Камчия. Стана държавен шампион за мъже и бе определен за най-добър състезател в мъжкия профил от Българската карате киокушин федерация за 2025-та година. Награден бе и на ежегодната тържествена церемония „Спортист на годината на НСА“, като в тази класация зае второто място.

Цялата статия за Спортист на Габрово за 2025 година, както и кои останаха негови подгласници можете да прочетете оттук.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица