Новини
Валерия Андреева: Книгите и четенето са двигателят на човешкото развитие!

снимка: РБ “Априлов – Палаузов”
Във вторник, 25 ноември, от 17.00 часа в Регионалната библиотека „Априлов-Палаузов“ – Габрово ще бъде представена най-новата книга на Валерия Андреева “Грънчарят”. Книгата е увлекателно повествование за един днешен грънчар, който умело извайва не само съдове от глина, а моделира и собствения си живот, откривайки добрите истини за себе си. Във връзка с представянето й разговаряхме с нейния автор.
Какво Ви провокира да напишете книгата „Грънчарят“?
Комбинацията от няколко неща. Началото е свързано с едно ранно лятно утро, когато се събудих, погледнах през прозореца и първите две изречения, с които започва книгата ми, сами се появиха. Както и следващите. Докато пътувах през лятната си отпуска, пишех страниците на първата част на „Грънчаря” с радост, удоволствие, наслада. Трудното е, когато редактирам текста – първи път, втори… тогава самоизмъчвам себе си, но това е друга тема.
Втората част написах две години по-късно. Включените писма са написани по различно време. Имаше и още страници, от които се отказах при окончателния вариант. За всяка от трите части провокациите са съществували – извън мен и в мен. Водещо бе желанието да създам на страниците на книгата човек, който добре познава себе си и другите – грънчарят. Грънчарят, който е намерил верните пътища към успеха, щастието и любовта. Знае колко скъп дар е живота и умее да го цени. Разбира стойността на всеки миг. Наясно е, че всяка стъпка, всяко решение и действие са от значение – те водят до конкретни промени. Грънчарят е наш съвременник и не е назован с друго име.
Исках да бъде само „грънчарят”, с препратки към глината, към ваятелството, сътворяването, разбирането, любовта, пътуването – като всичкото това може и има различни измерения и посоки. Да, провокацията за написването на „Грънчарят” са тези най-първи изречени, които сякаш сами дойдоха. Но като цяло – светоусещането, пластовете, които съществуват в книгата, общочовешките въпроси, които тя поставя, гамата от емоции и мисли – всичко това съм носила дълго време, било е някак си с мен и е чакало своето време, за да се излее на белия лист. От океана на възможности взех има само шепа детайли, образи, представи, мисли, чрез които пожелах да изградя това художествено цяло, наречено „Грънчарят”. Ако питате дали съм казала всичко, което може да се каже – не, не съм – има толкова много още за казване, но понякога е важно да не казваш всичко…
Какъв е сюжетът в творбата Ви?
Това е разказ за един отделен човек, който е наш съвременник и в книгата присъства само с името „грънчарят”. Комбинацията от неочакван пожар, конкретен разговор, думи от песен, стряскащ сън са повод за грънчарят да предприеме едно тримесечно пътуване в пределите на своята страна и извън нея. Пътуването, както и текста на книгата, са представени чрез допълващи се фрагменти, защото физиономиите на пътуването са различни – в пространството, при тръгване или завръщане, пътуване в мислите, в намирането, пътуване в етапите на любовта, на вярата, на страданието на болката, на радостта, пътуване в проумяването на ценни истини, пътуване към самия себе си, към другите, пътуване към смисъла… В сюжетната линия са и срещите на грънчаря с различни места и хора, включително и срещата с любовта в лицето на „жената с замислените очи и цветята”.
А в композиционно отношение, както казах и по-горе, разделих тази малка по обем книга на три части. В първата повествованието се води от името на автора. Във втората са думите на главния герой, грънчарят, а в третата част има няколко писма от и до грънчаря, които допълват пъзела на цялото – това цяло, което е било важно за мен като автор. Защото всяка история може да бъде разказана по различен начин. Избраният от мен начин ми е важен и необходим. Така книгата има този вид и излъчване, които търсех и с които тя да се покаже пред света.
Какво Ви донесоха безсънните нощи над белия лист?
Само понякога имам безсънни нощи. И тогава обикновено чета. А иначе белият лист, хартиеният или на поредния файл, си имат свои закони, свои изисквания, капризи, претенции, инквизиторски моменти. Но белият лист също така има и своята магия, притегателна сила, диалогичните
В думите, в тяхното съчетание, в реката, в която потичат по белия лист, винаги през вековете е имало сакрална сила, енигматична привлекателност, симеотична преплетеност. В този смисъл аз съм само един техен поклонник, който понякога страда от белия лист, а друг път благодарно се усмихва на шанса, на възможността да бъда част от думите и света, който те могат да извайват.

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
За какво съжалявате, което не сторихте до днес?
Давам си сметка, че имам пропуснати добри възможности. Но се опитвам да не съжалявам, защото времето не би могло да се върне назад. Опитвам се да съсредоточавам вниманието върху настоящето – в него е истината – настоящето изтъкава чергата на миналото и поставя основите на бъдещето.
А иначе съм наясно, че времето ми е малко за всичко, което мога и искам да направя. Но параметрите на един човешки живот винаги се оказват малки. Защото ние, хората, е разумно да ценим всеки миг. Животът е невероятен дар, който не бива да пропиляваме.
Какво е Вашето послание към четящите габровци, а и към хората на книгите в сраната?
Не от позицията на пишещ, а от позицията на четящ човек мисля, че книгите са едно от ценните достояния на човечеството, че те са един от съществените двигатели за развитието на същото това човечество и гаранция за неговата стойност.
И ако трябва да отправя послание, то е едно: благодарна съм, че ви има, четящи хора, защото вие сте мислещи, търсещи, оценящи, откриващи, окриляващи, вие сте съществена част от движението напред и нагоре. Вярвайте в себе и бъдете щастливи.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Новини
Архивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“

През 2026 г. българските държавни архиви отбелязват 75-та годишнина от създаването си. По този повод Държавна агенция „Архиви” реализира рубрика „Ценни книги в архивите“ с акцент върху съхранявани интересни издания във фондовете и библиотеките на архивите от цялата страна. Всяка последна сряда на месеца Държавен архив – Габрово ще ви представя по едно издание, съхранявано в Габровската архивна съкровищница. Както личните фондове, така и представяните от нас книги са често използван източник на информация за научни съобщения, реферати, популяризаторски публикации, и др. Използват се както от служителите в архива, така и от потребители на архивна информация: хора на науката, музейни специалисти, учители, краеведи, граждани.
Продължават рубрика с „Историята на града Габрово и габровските въстания“, с автори братя Христо и Петър Гъбенски. Те са синове на свещеник Иван попПетков Ненчев (Гъбенски) – заклел габровските въстаници и обесен заедно с воеводата Цанко Дюстабанов. Това е първата печатна история на Габрово. С нея се поставя началото на историографията на града. Нейните автори първи дават систематизирани сведения за участието на Габрово в борбата с гръцкото духовенство и въстанията през 1856 г. (Капитан дядо Николовото въстание) и през 1862 г. Книгата и до днес остава единственото подробно описание на Габровското въстание през 1876 г. — подготовка, ход, погром и съдебен процес. История…”-та на братя Гъбенски е цитирана многократно във всички по-късни публикации и изследвания на Априлското въстание, живота и дейността на Цанко Дюстабанов и останалите габровски революционери. За възникването на идеята за написването на историята, за събирането на информацията и кои живи въстаници са дали сведения за описването на героичните събития през май месец, разказват авторите в предговора към книгата: „ Когато на 1 май 1896 год. празнуваха в Габрово 20-годишнината на въстанието от 1876 год., решиха да издигнат в града паметник за в памет на това въстание и избраха комитет да събира средства за тая цел. По-после — на 15 октомври 1899 год. — тоя комитет решил да издаде и историята на габровските въстания и помоли нас да се заемем с тая работа, като ни обещаваше пълно съдействие при събиране материала. Ние съзнавахме, че тоя материал мъчно ще се събере, защото се бе изминало дълго време от датите на въстанията и не се решавахме да се наемем с тая работа, ала като взехме предвид, че ако и сега не почнат да се събират сведенията за тия въстания, описването им ще стане съвсем невъзможно по-после, защото поборниците от ден на ден мрат, а наедно с тях се губят и ценните сведения по въстанията, ние приехме поканата.
Като се наехме да опишем въстанията, ние намерихме за добре да придружим това описание с историята на града. За събиране материала по въстанията ние разпитвахме всички живи поборници, а един от нас, придружен от петима въстаника Г.[еорги] Бочаров, Г.[анчо] Мацков, Ц.[анко] Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев), четирима учители, (Н. Дра. ганов, З. Иванов, В. Станчев и Хр.[истофор] Хесапчиев), един студент (Д. [имитър] Бочаров) и един фотограф (К. Либих), обиколи през лятото на 1900 год. почти всичките места, гдето са минали и действали въстаниците през 1876 год. и събра добри сведения за това.“ През 1903 г., в последните дни на месец декември, книгата “Историята на града Габрово и Габровските въстания” е отпечатана в габровската печатница “Заря”. Кметът на града Христо Конкилев, в присъствието на Никола Голосманов и Христофор Хесапчиев, лично връчва на Христо Гъбенски два екземпляра от книгата за авторите, подписани от него и подпечатани с общинския печат. Книгата е отпечатана в 2000 екземпляра за 672 лева. Средствата от продажбата на книгата са в полза на фонда, предназначен за издигане на паметник на габровските въстаници.




Братя Гъбенски имат идея книгата да се преиздаде през 1926 г. по повод 50-годишнината от въстанието, това не се осъществява. Книгата става библиографска рядкост. 100 години, след първото издание, експерти от Държавен архив – Габрово подготвят и реализират второто издание на „Историята“, в което са поместени и снимки, поясните бележки, именен и географски указатели. Въведението към второто издание е на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. Той завършва своето въведение така: “..Убеден съм, че денят в който „История“-та се появи отново на бял свят, ще бъде отбелязан като истински празник на българската култура.“ През 2026 г. и второто издание на първата история на Габрово е библиографска рядкост.
*Източник: Държавен архив – Габрово.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Новини
Благотворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
Над 6 000 евро събра благотворителният концерт с базар „Дъга от доброта“, организиран от ДГ „Слънце“.
Събраните средства са в подкрепа на малкия Ники от Габрово, който се бори с тежката диагноза лимфобластна Т- клетъчна анемия.

На сцената се изявиха всички малчугани от градината, както и гостуващи изпълнители.

-
Новинипреди 5 дни„Янтра“ с важен мач срещу плевенския „Спартак“
-
Любопитнопреди 6 дни2 изложби, пърформанс и парти с оптимистична електронна музика за шах на 16 май
-
Новинипреди 6 дниЩе вземе ли „Прогресивна България“ трети мандат от Габрово?
-
Новинипреди 5 дниБлаготворителен базар и концерт в подкрепа на малкия Ники
-
Любопитнопреди 5 дниУченици от Габрово премериха знания в „Пролетен празник по география“
-
Новинипреди 5 дниМБАЛ „Д-р Тота Венкова“ се включи в кариерен форум за медицински специалисти
-
Любопитнопреди 2 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 2 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци







