Свържи се с нас

Култура

„Духът на Габрово е толкова важен, колкото материалната му същност“

Published

on

Ивелина Елмазова е член на СБЖ – Габрово от 1992 г., а от 20 години работи в частния сектор с рекламната си агенция. От 1998 г. до 2009 г. я познаваме като продуцент и автор на телевизионното предаване „Много повече”, което през 2007 г.  получи наградата на Община Габрово „Златен Хирон” за социално чувствителна и значима журналистика с положителна насоченост. Като автор и продуцент, Ивелина Елмазова има зад гърба си повече от 1500 предавания – радио и телевизионни, както и  десетки  публикации.

Агенцията й разполага с 3 информационни източника – интернет сайт, ежемесечно издание „Област Габрово сега” и лед екран, разположен срещу Община Габрово. Агенцията е член на националната асоциация за дигитална външна реклама в България, а  Ивелина Елмазова е в нейния управителен съвет.

Познаваме я най-вече като човек, организиращ събития – не само в Габрово и региона, но и в други градове в цялата страна. Ивелина Елмазова е организатор на десетки празници, фестивали и официални церемонии, семинари и много други форми на публичност.

Нарича себе си мечтател и не се взема на сериозно – просто обича своята работа и винаги е готова да опита  нещо ново, защото, според нея, животът е движение напред, а не покой на място. Може би и затова в петък,14.11.2014 г., беше избрана за председател на Клуба на будителите с изключително мнозинство на учредителното събрание, събрало представители на…….. с идеята за общност, в която хората от различните сектори  ще правят нещата заедно, помагайки си и работейки за каузата „Духът на Габрово”.

снимка: Личен Архив

снимка: Личен Архив

Г-жо Елмазова, какво се крие зад идеята по създаването на новото дружество?

Слава Богу, нищо не се крие, а се разкрива нещо много хубаво, което почти 2 години група приятели си мечтаем да се случи в града ни. И то стана! А именно – да създадем общност на дейците на културата и не само, в която всички, които желаят, са добре дошли да бъдат част от това да работим за духа на града ни.

Мисля, че човек е истински жив, когато духът му е истински буден. А в Габрово има невероятно много не само творци, но и други будни, широко скроени хора, човеци с главно Ч, които трябва да имат своята общност, за да общуват и реализират различни инициативи, а това неизменно ще доведе до положителна промяна в нас и около нас – ако позволим на това да се случи. Имаме волята да го направим, бъдейки над нещата от лични интереси, вражди и предразсъдъци Нали все говорим за гражданското общество как липсва? Ето, в Габрово, достатъчно голяма група хора рискуват да бъдат над много неградивни неща, водещи до нищото и създават гражданска общност, без да търсят политическа и лична облага. Нека не слагаме прът в колелото, преди да е тръгнало с въпроса какво се крие. Искаме да сме заедно, да сме по-силно, по-добри и по-защитени. Нали това е част от целта на социума?!

Разкажете повече за структурата на дружеството, с отворен характер ли ще бъде то, как ще се финансира неговото функциониране?

Дружеството ни е с идеална цел. А името му е „Клуб на Будителите”. За нас най-важни са отношенията ни и идеите ни. Защото хората правят нещата, а не парите. Много неща се правят с пари, но в извървения път до целта е важен начинът, по който стигаш до нея. Затова сега не говорим за пари. Когато решиш да създаваш семейство, е важно в него да има доверие, положителни емоции, разбирателство, а след това идват парите – иначе, обратното на тази схема, си е сделка. Членовете на дружеството ще си плащат членски внос. Това е всичко. А, иначе, за различни инициативи за Габрово, които ще реализираме, ще ни помагат хората от бизнеса, някои от които имат изключително положителна нагласа към тази общност, в която не парите, а идеята е важна. Пример за това е концерт-спектакълът по повод 50-годишнината на Дома на културата. Финансирането на събитието беше изцяло от спомоществователството на работодатели, които не само осигуряват работни места в града ни, но и с радост изиграха ролята на благодетели за каузата да се случи този празник.

Клубът на Будителите ще има своето духовно и физическо място в града. Освен че ще присъства в културния и социален живот на Габрово, но и ще притежава собствен терен, предоставен от един от членовете. Това ще е заведението до блок Дунав /бившия Ирландски пъб/. Там ще могат да се правят изложби, модерен театър, творчески вечери, музикални срещи, дискусии и всякакви други форми на изява, свързани с безграничната жажда на духа да твори.

Като контрапункт на днешния творчески живот в града ли ще действате, с оглед създаване на по-силно конкурентна среда, за съживяване на обществения живот в града?

На този въпрос ще Ви отговоря метафорично. Според нас, ние създаваме общност с идеята за дом, където нашите души да се чувстват у дома си. Този факт не ни превръща в изчезващ вид динозаври. В тази духовна и икономическа криза ние трябва да оцелеем! Хората, които носят знанието, мъдростта, изкуството, науката са светулките в тази твърде дълго продължаваща нощ. Те имат отговорността да показват пътя на другите, но всъщност какво се случи във времето? Системата им внуши и те повярваха в това, че са динозаври които не вписват в реалността, защото всичко е само пари и интереси, и те не са адаптивен вид, който говори за лукс по време на глад. Затова правим тази общност – защото, ако се държим заедно, ще светим, а не обратното, както беше през последните 20 години.

Затова и отговорът на въпроса Ви за това дали ще бъде контрапункт на културната среда в града е излишен. Което не означава, че няма да търсим път за промяна на нещата, които се случват, разговаряйки за това градивно с всички, от които зависи промяната.

Планирани ли са вече първите му прояви и каква ще бъде тяхната посока?

На 2 декември предвиждаме да организираме обществен дебат за култура. Фабриката е партньор на Червената къща, София, по проект, финансиран от Норвежката програма.

През декември ще стартираме обществено онлайн допитване за културното събитие на годината и ще организираме церемония през януари, на която ще обявим победителя и това как мислим да разгърнем събитието в бъдеще.

На 4 декември в Дома на хумора и сатирата организираме спектакъл „Импровизация на тема бъди силен и прости” по книгата на актьора Давид Алфандари „Когато клоуните плачат“. Театралният проект и режисурата са на Диана Кавак, чиято кариера започва в габровския Експериментален Сатиричен театър. Диана Кавак е завършила режисура във Висшия институт по сценични изкуства и кино във Флоренция, а към настоящия момент е преподавател в НАТФИЗ.

Най-големият проект е организирането на джаз концерт-спектакъл, който ще се състои на 13 декември, в който ще участват музиканти, работили с Маестро Манол Цоков – имена като Венци Благоев, проф. Владимир Радулов, доц. Стефка Онекян и други доайени на джаз музиката в България.

Събитието ще бъде посветено на Маестро Манол Цоков. По време на събитието ще бъде излъчен и документален филм, посветен на Суинг Дикси бенд. Работното заглавие на този наш общо проект е „Следи”.

И не на последно място – в нашата общност „Клуб на Будителите” членуват трите читалища, които организират, с помощта на рекламна агенция „Елмазови”, базар „Забравени традиции, живи вкусове” или, както всички го наричаме, „Селски мол”. А този път Селския мол ще гостува на Мол Габрово на 22 декември.

Догодина планираме да подготвим едно много голямо събитие, посветено на децата и младите хора, което ще наречем „Патиланско царство”. Дължим го на Ран Босилек. Това събитие ще включва както изкуства, така и спорт, хоби, наука и др.

Всички тези събития ще станат реални, благодарение на общите усилия на членовете на клуба на будителите и на добрата воля на благодетелите – всички онези фирми, които подкрепят духовния живот в града.

Вие, като председател на новосформираното сдружение какво послание искате да отправите към габровци?

Това, което се случва със създаването на „Клуб на Будителите”, е начало на нещо, което може да промени не само нас – участниците в тази общност, но и средата около нас. Ако сме повече, ще правим повече хубави неща, ще изпитваме по-добри чувства един към друг и ще създадем мостове, за да вървим заедно, правейки нещо добро. Стига граници, пропасти и етикети! Това е нашият град и духът му е толкова важен, колкото и материалната му стойност. Нека да имаме такава общност и да бъдем по-смели в творенето на доброто, което живее във всеки – ако намериш пътя към него…

Затова и пътят към нас е отворен за всички, които са припознали идеята ни за общност като своя.

Автор: Стефка Бурмова.
Интервюто е публикувано във вестник 100 Вести, 18 ноември 2014г., бр.268 (5322).

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Култура

Лауреатите на пленера по живопис гостуват с изложба в Икономовата къща

Published

on

На 16 юни, вторник, от 17.30 часа Исторически музей – Дряново открива в залите на Икономовата къща съвместна изложба с творби на художничките Севда Потурлян и Надя Петрова, носители на наградата на град Дряново за живопис за 2025 година.

И двете художнички са лауреати от миналогодишното издание на националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, който Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират вече няколко години.

Споделяйки наградата, те спечелиха правото да представят своето творчество в Дряново през настоящата година. Предстоящата изложба предхожда провеждането на пленера и се явява естествен мост към творческата енергия на новите участници, създавайки обща духовна среда между художници и публика.

На 5 юли изложбата им ще отстъпи място на новото издание с творбите от тазгодишното издание на пленера, чието официално откриване е насрочено за именно за тази дата.

Севда Потурлян е родена през 1971 г. и завършва специалността „Илюстрация и оформление на книгата“ в Националната художествена академия. Реализирала е няколко самостоятелни изложби в страната и чужбина, участвала е в множество общи изложби, като нейните творби са удостоявани с награди от различни конкурси. Картините й са лично преживяване, емоция и страст, родени от първия допир с непознатия свят. В тях тя носталгично не желае да се раздели с времето на тишина и покой – с онази семейственост и близост, която облъхва детството с аромата на махленската неделна утрин.

Цветността е водеща и основополагаща в творчеството й: топлотата на колорита, богатството на баграта и наблягането на цвета определят нейния художествен вкус. Акварелните й творби са израз на душевност, в която детето все още вярва в героите от приказките. Те привличат зрителя магнетично, правят го съпричастен на емоцията на своя създател и го повеждат към далечен, цветен и приказен свят – онзи, който забързаният съвременник е оставил някъде в отминалото време.

Надя Петрова е родена през 1963 г. в Стара Загора. От 1996 г. се занимава с керамика, а от 2003 г. работи изключително в областта на живописта – в жанровете пейзаж и натюрморт. Участвала е в редица групови изложби и е организирала множество самостоятелни представяния. Активен художник с определен личен почерк и пластична идентичност, тя споделя своето творческо кредо: „Една форма може да бъде дърво, може да бъде къща, а може и да е просто произволна форма, която ми трябва композиционно, за да завърши идеята.“ Тази двойственост – между съзерцателно-абстрактното и конструктивното – е характерна за нейното изкуство.

Някои платна са по-пейзажни, други силно напомнят на конструктивизъм, при който, според самата авторка, архитектурата е сведена до „минимализъм на геометрични форми.“ Особено внимание художничката отделя на цвета, наричайки го „много лично нещо“: „Аз си позволявам понякога да работя в една по-студена гама, друг път в много топли или в черно-бели контрасти.“ Петрова не търси механично пресъздаване на натурата, а усещане: „По-скоро усещане за нещо рисувам. Правя си своя свят с някакво усещане.“

Изложбата на Надя Петрова и Севда Потурлян в Икономовата къща може да бъде разгледана от 16 юни до 5 юли 2026 г.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица