Култура
„Духът на Габрово е толкова важен, колкото материалната му същност“
Ивелина Елмазова е член на СБЖ – Габрово от 1992 г., а от 20 години работи в частния сектор с рекламната си агенция. От 1998 г. до 2009 г. я познаваме като продуцент и автор на телевизионното предаване „Много повече”, което през 2007 г. получи наградата на Община Габрово „Златен Хирон” за социално чувствителна и значима журналистика с положителна насоченост. Като автор и продуцент, Ивелина Елмазова има зад гърба си повече от 1500 предавания – радио и телевизионни, както и десетки публикации.
Агенцията й разполага с 3 информационни източника – интернет сайт, ежемесечно издание „Област Габрово сега” и лед екран, разположен срещу Община Габрово. Агенцията е член на националната асоциация за дигитална външна реклама в България, а Ивелина Елмазова е в нейния управителен съвет.
Познаваме я най-вече като човек, организиращ събития – не само в Габрово и региона, но и в други градове в цялата страна. Ивелина Елмазова е организатор на десетки празници, фестивали и официални церемонии, семинари и много други форми на публичност.
Нарича себе си мечтател и не се взема на сериозно – просто обича своята работа и винаги е готова да опита нещо ново, защото, според нея, животът е движение напред, а не покой на място. Може би и затова в петък,14.11.2014 г., беше избрана за председател на Клуба на будителите с изключително мнозинство на учредителното събрание, събрало представители на…….. с идеята за общност, в която хората от различните сектори ще правят нещата заедно, помагайки си и работейки за каузата „Духът на Габрово”.

снимка: Личен Архив
Г-жо Елмазова, какво се крие зад идеята по създаването на новото дружество?
Слава Богу, нищо не се крие, а се разкрива нещо много хубаво, което почти 2 години група приятели си мечтаем да се случи в града ни. И то стана! А именно – да създадем общност на дейците на културата и не само, в която всички, които желаят, са добре дошли да бъдат част от това да работим за духа на града ни.
Мисля, че човек е истински жив, когато духът му е истински буден. А в Габрово има невероятно много не само творци, но и други будни, широко скроени хора, човеци с главно Ч, които трябва да имат своята общност, за да общуват и реализират различни инициативи, а това неизменно ще доведе до положителна промяна в нас и около нас – ако позволим на това да се случи. Имаме волята да го направим, бъдейки над нещата от лични интереси, вражди и предразсъдъци Нали все говорим за гражданското общество как липсва? Ето, в Габрово, достатъчно голяма група хора рискуват да бъдат над много неградивни неща, водещи до нищото и създават гражданска общност, без да търсят политическа и лична облага. Нека не слагаме прът в колелото, преди да е тръгнало с въпроса какво се крие. Искаме да сме заедно, да сме по-силно, по-добри и по-защитени. Нали това е част от целта на социума?!
Разкажете повече за структурата на дружеството, с отворен характер ли ще бъде то, как ще се финансира неговото функциониране?
Дружеството ни е с идеална цел. А името му е „Клуб на Будителите”. За нас най-важни са отношенията ни и идеите ни. Защото хората правят нещата, а не парите. Много неща се правят с пари, но в извървения път до целта е важен начинът, по който стигаш до нея. Затова сега не говорим за пари. Когато решиш да създаваш семейство, е важно в него да има доверие, положителни емоции, разбирателство, а след това идват парите – иначе, обратното на тази схема, си е сделка. Членовете на дружеството ще си плащат членски внос. Това е всичко. А, иначе, за различни инициативи за Габрово, които ще реализираме, ще ни помагат хората от бизнеса, някои от които имат изключително положителна нагласа към тази общност, в която не парите, а идеята е важна. Пример за това е концерт-спектакълът по повод 50-годишнината на Дома на културата. Финансирането на събитието беше изцяло от спомоществователството на работодатели, които не само осигуряват работни места в града ни, но и с радост изиграха ролята на благодетели за каузата да се случи този празник.
Клубът на Будителите ще има своето духовно и физическо място в града. Освен че ще присъства в културния и социален живот на Габрово, но и ще притежава собствен терен, предоставен от един от членовете. Това ще е заведението до блок Дунав /бившия Ирландски пъб/. Там ще могат да се правят изложби, модерен театър, творчески вечери, музикални срещи, дискусии и всякакви други форми на изява, свързани с безграничната жажда на духа да твори.
Като контрапункт на днешния творчески живот в града ли ще действате, с оглед създаване на по-силно конкурентна среда, за съживяване на обществения живот в града?
На този въпрос ще Ви отговоря метафорично. Според нас, ние създаваме общност с идеята за дом, където нашите души да се чувстват у дома си. Този факт не ни превръща в изчезващ вид динозаври. В тази духовна и икономическа криза ние трябва да оцелеем! Хората, които носят знанието, мъдростта, изкуството, науката са светулките в тази твърде дълго продължаваща нощ. Те имат отговорността да показват пътя на другите, но всъщност какво се случи във времето? Системата им внуши и те повярваха в това, че са динозаври които не вписват в реалността, защото всичко е само пари и интереси, и те не са адаптивен вид, който говори за лукс по време на глад. Затова правим тази общност – защото, ако се държим заедно, ще светим, а не обратното, както беше през последните 20 години.
Затова и отговорът на въпроса Ви за това дали ще бъде контрапункт на културната среда в града е излишен. Което не означава, че няма да търсим път за промяна на нещата, които се случват, разговаряйки за това градивно с всички, от които зависи промяната.
Планирани ли са вече първите му прояви и каква ще бъде тяхната посока?
На 2 декември предвиждаме да организираме обществен дебат за култура. Фабриката е партньор на Червената къща, София, по проект, финансиран от Норвежката програма.
През декември ще стартираме обществено онлайн допитване за културното събитие на годината и ще организираме церемония през януари, на която ще обявим победителя и това как мислим да разгърнем събитието в бъдеще.
На 4 декември в Дома на хумора и сатирата организираме спектакъл „Импровизация на тема бъди силен и прости” по книгата на актьора Давид Алфандари „Когато клоуните плачат“. Театралният проект и режисурата са на Диана Кавак, чиято кариера започва в габровския Експериментален Сатиричен театър. Диана Кавак е завършила режисура във Висшия институт по сценични изкуства и кино във Флоренция, а към настоящия момент е преподавател в НАТФИЗ.
Най-големият проект е организирането на джаз концерт-спектакъл, който ще се състои на 13 декември, в който ще участват музиканти, работили с Маестро Манол Цоков – имена като Венци Благоев, проф. Владимир Радулов, доц. Стефка Онекян и други доайени на джаз музиката в България.
Събитието ще бъде посветено на Маестро Манол Цоков. По време на събитието ще бъде излъчен и документален филм, посветен на Суинг Дикси бенд. Работното заглавие на този наш общо проект е „Следи”.
И не на последно място – в нашата общност „Клуб на Будителите” членуват трите читалища, които организират, с помощта на рекламна агенция „Елмазови”, базар „Забравени традиции, живи вкусове” или, както всички го наричаме, „Селски мол”. А този път Селския мол ще гостува на Мол Габрово на 22 декември.
Догодина планираме да подготвим едно много голямо събитие, посветено на децата и младите хора, което ще наречем „Патиланско царство”. Дължим го на Ран Босилек. Това събитие ще включва както изкуства, така и спорт, хоби, наука и др.
Всички тези събития ще станат реални, благодарение на общите усилия на членовете на клуба на будителите и на добрата воля на благодетелите – всички онези фирми, които подкрепят духовния живот в града.
Вие, като председател на новосформираното сдружение какво послание искате да отправите към габровци?
Това, което се случва със създаването на „Клуб на Будителите”, е начало на нещо, което може да промени не само нас – участниците в тази общност, но и средата около нас. Ако сме повече, ще правим повече хубави неща, ще изпитваме по-добри чувства един към друг и ще създадем мостове, за да вървим заедно, правейки нещо добро. Стига граници, пропасти и етикети! Това е нашият град и духът му е толкова важен, колкото и материалната му стойност. Нека да имаме такава общност и да бъдем по-смели в творенето на доброто, което живее във всеки – ако намериш пътя към него…
Затова и пътят към нас е отворен за всички, които са припознали идеята ни за общност като своя.
Автор: Стефка Бурмова.
Интервюто е публикувано във вестник 100 Вести, 18 ноември 2014г., бр.268 (5322).
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Новинипреди 7 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Любопитнопреди 7 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 4 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
-
Новинипреди 4 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно
-
Кримипреди 3 дниКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!
-
Новинипреди 3 дниТаня Христова хвърли бомбата: Габрово вече не е безопасен, а МВР бездейства!
-
Кримипреди 4 дниЗаплашиха с бомба прокуратурата в Габрово
-
Културапреди 3 дниИзлезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“








