Култура
„Духът на Габрово е толкова важен, колкото материалната му същност“
Ивелина Елмазова е член на СБЖ – Габрово от 1992 г., а от 20 години работи в частния сектор с рекламната си агенция. От 1998 г. до 2009 г. я познаваме като продуцент и автор на телевизионното предаване „Много повече”, което през 2007 г. получи наградата на Община Габрово „Златен Хирон” за социално чувствителна и значима журналистика с положителна насоченост. Като автор и продуцент, Ивелина Елмазова има зад гърба си повече от 1500 предавания – радио и телевизионни, както и десетки публикации.
Агенцията й разполага с 3 информационни източника – интернет сайт, ежемесечно издание „Област Габрово сега” и лед екран, разположен срещу Община Габрово. Агенцията е член на националната асоциация за дигитална външна реклама в България, а Ивелина Елмазова е в нейния управителен съвет.
Познаваме я най-вече като човек, организиращ събития – не само в Габрово и региона, но и в други градове в цялата страна. Ивелина Елмазова е организатор на десетки празници, фестивали и официални церемонии, семинари и много други форми на публичност.
Нарича себе си мечтател и не се взема на сериозно – просто обича своята работа и винаги е готова да опита нещо ново, защото, според нея, животът е движение напред, а не покой на място. Може би и затова в петък,14.11.2014 г., беше избрана за председател на Клуба на будителите с изключително мнозинство на учредителното събрание, събрало представители на…….. с идеята за общност, в която хората от различните сектори ще правят нещата заедно, помагайки си и работейки за каузата „Духът на Габрово”.

снимка: Личен Архив
Г-жо Елмазова, какво се крие зад идеята по създаването на новото дружество?
Слава Богу, нищо не се крие, а се разкрива нещо много хубаво, което почти 2 години група приятели си мечтаем да се случи в града ни. И то стана! А именно – да създадем общност на дейците на културата и не само, в която всички, които желаят, са добре дошли да бъдат част от това да работим за духа на града ни.
Мисля, че човек е истински жив, когато духът му е истински буден. А в Габрово има невероятно много не само творци, но и други будни, широко скроени хора, човеци с главно Ч, които трябва да имат своята общност, за да общуват и реализират различни инициативи, а това неизменно ще доведе до положителна промяна в нас и около нас – ако позволим на това да се случи. Имаме волята да го направим, бъдейки над нещата от лични интереси, вражди и предразсъдъци Нали все говорим за гражданското общество как липсва? Ето, в Габрово, достатъчно голяма група хора рискуват да бъдат над много неградивни неща, водещи до нищото и създават гражданска общност, без да търсят политическа и лична облага. Нека не слагаме прът в колелото, преди да е тръгнало с въпроса какво се крие. Искаме да сме заедно, да сме по-силно, по-добри и по-защитени. Нали това е част от целта на социума?!
Разкажете повече за структурата на дружеството, с отворен характер ли ще бъде то, как ще се финансира неговото функциониране?
Дружеството ни е с идеална цел. А името му е „Клуб на Будителите”. За нас най-важни са отношенията ни и идеите ни. Защото хората правят нещата, а не парите. Много неща се правят с пари, но в извървения път до целта е важен начинът, по който стигаш до нея. Затова сега не говорим за пари. Когато решиш да създаваш семейство, е важно в него да има доверие, положителни емоции, разбирателство, а след това идват парите – иначе, обратното на тази схема, си е сделка. Членовете на дружеството ще си плащат членски внос. Това е всичко. А, иначе, за различни инициативи за Габрово, които ще реализираме, ще ни помагат хората от бизнеса, някои от които имат изключително положителна нагласа към тази общност, в която не парите, а идеята е важна. Пример за това е концерт-спектакълът по повод 50-годишнината на Дома на културата. Финансирането на събитието беше изцяло от спомоществователството на работодатели, които не само осигуряват работни места в града ни, но и с радост изиграха ролята на благодетели за каузата да се случи този празник.
Клубът на Будителите ще има своето духовно и физическо място в града. Освен че ще присъства в културния и социален живот на Габрово, но и ще притежава собствен терен, предоставен от един от членовете. Това ще е заведението до блок Дунав /бившия Ирландски пъб/. Там ще могат да се правят изложби, модерен театър, творчески вечери, музикални срещи, дискусии и всякакви други форми на изява, свързани с безграничната жажда на духа да твори.
Като контрапункт на днешния творчески живот в града ли ще действате, с оглед създаване на по-силно конкурентна среда, за съживяване на обществения живот в града?
На този въпрос ще Ви отговоря метафорично. Според нас, ние създаваме общност с идеята за дом, където нашите души да се чувстват у дома си. Този факт не ни превръща в изчезващ вид динозаври. В тази духовна и икономическа криза ние трябва да оцелеем! Хората, които носят знанието, мъдростта, изкуството, науката са светулките в тази твърде дълго продължаваща нощ. Те имат отговорността да показват пътя на другите, но всъщност какво се случи във времето? Системата им внуши и те повярваха в това, че са динозаври които не вписват в реалността, защото всичко е само пари и интереси, и те не са адаптивен вид, който говори за лукс по време на глад. Затова правим тази общност – защото, ако се държим заедно, ще светим, а не обратното, както беше през последните 20 години.
Затова и отговорът на въпроса Ви за това дали ще бъде контрапункт на културната среда в града е излишен. Което не означава, че няма да търсим път за промяна на нещата, които се случват, разговаряйки за това градивно с всички, от които зависи промяната.
Планирани ли са вече първите му прояви и каква ще бъде тяхната посока?
На 2 декември предвиждаме да организираме обществен дебат за култура. Фабриката е партньор на Червената къща, София, по проект, финансиран от Норвежката програма.
През декември ще стартираме обществено онлайн допитване за културното събитие на годината и ще организираме церемония през януари, на която ще обявим победителя и това как мислим да разгърнем събитието в бъдеще.
На 4 декември в Дома на хумора и сатирата организираме спектакъл „Импровизация на тема бъди силен и прости” по книгата на актьора Давид Алфандари „Когато клоуните плачат“. Театралният проект и режисурата са на Диана Кавак, чиято кариера започва в габровския Експериментален Сатиричен театър. Диана Кавак е завършила режисура във Висшия институт по сценични изкуства и кино във Флоренция, а към настоящия момент е преподавател в НАТФИЗ.
Най-големият проект е организирането на джаз концерт-спектакъл, който ще се състои на 13 декември, в който ще участват музиканти, работили с Маестро Манол Цоков – имена като Венци Благоев, проф. Владимир Радулов, доц. Стефка Онекян и други доайени на джаз музиката в България.
Събитието ще бъде посветено на Маестро Манол Цоков. По време на събитието ще бъде излъчен и документален филм, посветен на Суинг Дикси бенд. Работното заглавие на този наш общо проект е „Следи”.
И не на последно място – в нашата общност „Клуб на Будителите” членуват трите читалища, които организират, с помощта на рекламна агенция „Елмазови”, базар „Забравени традиции, живи вкусове” или, както всички го наричаме, „Селски мол”. А този път Селския мол ще гостува на Мол Габрово на 22 декември.
Догодина планираме да подготвим едно много голямо събитие, посветено на децата и младите хора, което ще наречем „Патиланско царство”. Дължим го на Ран Босилек. Това събитие ще включва както изкуства, така и спорт, хоби, наука и др.
Всички тези събития ще станат реални, благодарение на общите усилия на членовете на клуба на будителите и на добрата воля на благодетелите – всички онези фирми, които подкрепят духовния живот в града.
Вие, като председател на новосформираното сдружение какво послание искате да отправите към габровци?
Това, което се случва със създаването на „Клуб на Будителите”, е начало на нещо, което може да промени не само нас – участниците в тази общност, но и средата около нас. Ако сме повече, ще правим повече хубави неща, ще изпитваме по-добри чувства един към друг и ще създадем мостове, за да вървим заедно, правейки нещо добро. Стига граници, пропасти и етикети! Това е нашият град и духът му е толкова важен, колкото и материалната му стойност. Нека да имаме такава общност и да бъдем по-смели в творенето на доброто, което живее във всеки – ако намериш пътя към него…
Затова и пътят към нас е отворен за всички, които са припознали идеята ни за общност като своя.
Автор: Стефка Бурмова.
Интервюто е публикувано във вестник 100 Вести, 18 ноември 2014г., бр.268 (5322).
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.
„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.
Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.
Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.
Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.
„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!
Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Култура
Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.
В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.
Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.
Входът е свободен.

Култура
Великденски празници в музей „Етър“

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.
Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.
Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.
За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.
През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.
На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

-
Новинипреди 6 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 6 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 5 дниДнес е разпети петък!
-
Кримипреди 6 дниРумънски „амбулантен търговец“ на кухненски съдове удари греда в Габрово
-
Културапреди 6 дниПремиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово
-
Новинипреди 6 дни74-годишен мъж даде шанс за живот на 34-годишен пациент
-
Новинипреди 5 дниИван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия
-
Новинипреди 6 дниХартиените бюлетини за изборите са в Габрово











